№ 324
гр. Смолян, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 83/13.09.2022 г. по гр. д. № 440/2021 г. Девински
районен съд е приел за установено по предявения от Р. А. П. иск по чл. 124 ал.
1 от ГПК против Д. Р. А. и Л. Р. А., че Р. А. П. е собственик на ПИ с
идентификатор *****.***.** с площ от 846 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
при граници: ПИ *****.***.**, *****.***.***, *****.***.** и *****.***.****,
образуващ УПИ ІХ кв. 5 по ЗРП на гр. Д..
Със същото решение е отменен частично Констативен нотариален
акт № 19 том І н.д. № 34/07.02.2001 г. по описа на Служба по вписванията
при РС – Девин за имот: т. 2 – нива с площ от 0. 835 дка, находяща се в
местността „Х. авл.“ /“Р.“/, имот с пл. № ***, образуващ парцел ІХ кв. 5 по
ЗРП на гр. Д., с граници: изток – Общинска мера; запад – улица; север –
застроен с ОПС парцел на Р. Ефр. Х. и юг – застроен с ОПС парцел на Ш. Р.
К. /върху общинска мера/, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК; със същото
решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в
размер на 1 232. 90 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответниците Д. Р. А. и Л. Р. А., чрез пълномощник адв. Н. П., с оплаквания, че
е неправилно поради нарушаване на материалния закон, постановено е при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,
тъй като не е съобразено с всички писмени и гласни доказателства и им
противоречи.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че в случая праводателят
на ищеца Р. Ад. П. не е бил собственик на процесния имот, тъй като баща му
Ад. Исм. П. не е бил собственик на процесния имот преди образуване на
ТКЗС през 1958 г. Сочи се, че в декларацията за членство в ТКЗС на Ад. Исм.
1
П. имотите не са описани по местност, граници, площ и т.н., поради което не
може да се прецени дали Ад. П. е внесъл процесния имот в ТКЗС.
Сочи се в жалбата, че решението на ПК и НА за дарение са за
имот с площ от 0. 720 дка, а ищецът претендира за имот с площ от 846 кв.м.,
т.е. с 126 кв.м. повече. Сочи се, че от преписката за възстановяване право на
собственост на н-ци на Ад. П. е видно, че не е извършен въвод във владение
на възстановените му имоти, при което е незаконосъобразен извода, че иска
следва да бъде уважен. Излагат се доводи, че от показанията на водените от
ищеца свидетели К. П. и Ат. П. е установено, че освен дарителят Р. Ад. П.,
Ад. Исм. П. имал дъщеря Ф. А. П., която е негов законен наследник; тя е
майка на К. П., сестра на Р. П. и съсобственик на имотите на Ад. Исм. П., като
по делото не са представени доказателства, че наследодателят Ад. Исм. П. е
продал или дари процесния имот на сина си Р. Ад. П., поради което той няма
право да дарява целия имот, тъй като половината от него е собственост на
сестра му Ф.. В НА за дарение е посочено, че Р. П. дарява от свое име и по
пълномощие от името на съпругата си Ф. Дж. П.а, което е възможно само ако
дареният имот е представлявал СИО, за което не са представени
доказателства, а не по наследство от Ад. Исм. П..
Във въззивната жалба се сочи, че в показанията си свид. К. П.
посочва съвсем различни граници, както и този свидетел от 12 години няма
постоянен и настоящ адрес в гр. Д., за да знае, че имотът се работи от ищеца
и неговото семейство. За свид. Ат. П. също се сочи, че посочва съвсем
различни граници; двамата свидетели не успели да посочат и на коя улица се
намира спорния имот, в противоречие с което съдът е приел, че те ясно, без
противоречия описват имота и показанията им се подкрепят от останалите
доказателства и заключението на вещото лице, поради което съдът им дава
вяра. Твърди се, че съдът неоснователно е игнорирал показанията на водените
от ответниците свидетели, които описват спорния имот по същия начин,
както е посочен в решението на ПК – Д. и в НА за дарение. Сочи се, че според
свид. К. А. процесният имот не е обработван след 2000 г., в него има
засомалесили се малини, а след 1992 г. не е виждал ищеца да работи имота.
Сочи се, че свид. Ат. А. е присъствал на оглед на имота от вещото лице и
познава спорния имот и сочи, че имотът от западната страна има бетонна
стена, която е изградена от общината, а оградата от юг, север и запад не е от
един и същи вид; тези показанията не са обсъдени от районният съд. Твърди
се, че тези показания се подкрепят от показанията на свидетелката Н. Л. – на
81 години, без родство със страните, която заявява, че в момента местото е
изоставено, не се работи и е обрасло с трева, а имота е на Идр. А., който е
баща на М. А. и дядо на ответниците, като по време на АПК е помагала на А.и
да обработват имота, който бил засаден с картофи, така и от заключението на
СТЕ, където е посочени, че границите на УПИ ІХ са: север – УПИ VІІІ, юг
УПИ Х-190-25, запад – улица, изток – неурегулирана част; според
заключението процесният имот е обрасъл с трева, като на места има остатъци
от малинови храсти, както и се описват установените на място огради; към
заключението са приложени цветни снимки, от които е видно, че в момента
спорният имот представлява горска поляна, а не обработваема земя – нива,
което обаче не е взето под внимание от съда.
Твърди се, че поради това е незаконосъобразен извода на съда, че
правото на собственост на ищеца е възникнало на предявено с иска
основание, от реституция на имота в полза на неговия дарител и дарение, след
което е установил трайна фактическа власт, без прекъсване до настоящия
момент.
По отношение разликата в площта от 126 кв.м. се прави
позоваване и на разпоредбата на чл. 200 ал. 1, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 1от ЗУТ.
С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него се постанови решение, с което да бъдат отхвърлени
2
исковете като неоснователни и недоказани, а в полза на жалбоподателите се
присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът Р. А. П., чрез пълномощник адв. Ив. Ап., с който се оспорва
въззивната жалба и се прави искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В отговора по отношение оспорването правото на собственост на
дарителя Р. Ад. П. се сочи, че към НА за дарение е приложен приетият като
доказателство констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 1280/1997 г., с който е признат Р. Ад. П. за
собственик върху процесния имот.
По отношение разликата в площта от 126 кв.м. в отговора се сочи,
че съдът е обсъдил всички доказателства относно идентификацията на имота
и се е произнесъл по предявения иск за имота с площ от 846 кв.м., която е
площта на процесния ПИ с идентификатор *****.***.**; това е същият имот,
предмет на решението на ОСЗГ и констативния НА в полза на Р. П., както и
дарението в полза на ищеца Р. П. с визирани в тях 720 кв.м. Твърди се, че от
заключението на вещото лице, с извършен оглед на място, извършени фото
снимки, показанията на свидетелите, се изяснява, че имотът има едни и същи
граници, които не са променяни – имотът от двете страни граничи със
съседни жилищни имоти, от трета страна улица, от четвъртата – гора; това се
границите по НА за дарение от 1997 г. Сочи се, че макар и да не е посочено
изрично в съдебното решение, то е съобразен с константната практика на
ВКС, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи
/съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина
на измерване, а сигнатурата може да се измени при изменение на плана. В
тази връзка се прави позоваване на Решение № 682/07.03.2011 г. по гр. д. №
1584/2009 г. и Решение № 94/29.09.2022 г. по гр. д. № 587/2022 г. и двете на І
г.о. на ВКС.
По отношение твърденията за липса на въвод във владение на
възстановените имоти на Ад. Исм. П. се сочи, че това обстоятелство не може
да отмени изводите на съда относно правата на собственост, възникнали в
резултат на договора за дарение.
Твърди се в отговора, че съдът е постановил правилни изводи
относно правата на собственост на страните, като се е съобразил с отреченото
от съда право на праводателя на ответниците върху процесния имот, както и с
правото на собственост на ищеца, възникнало от договора за дарение в
нотариална форма, като ищецът след дарението през 1997 г. е установил
трайна фактическа власт, без прекъсване, до настоящия момент.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез
пълномощника си адв. Н. П. поддържат въззивната жалба.
Въззиваемият чрез пълномощника си адв. Ив. Ап.
оспорватвъззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежни страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът Р. А. П. претендира да е собственик на ПИ *****.***.**
от КККР на гр. Д., по силата на дарение от Р. Ад. П. по НА № 164/1997 г.,
както и по силата на давностно владение с начало от 1997 г.
По силата на Нотариален акт № 164/29.12.1997 г. Р. Ад. П. и
3
съпругата му Ф. Дж. П.а даряват на Р. А. П. нива от 0, 720 дка., находяща се в
строителните граници на гр. Д., в м. „Х. авл.“, имот № 1005 от кадастралния
план на гр. Д.. При изповядване на сделката по дарение е представен
Нотариален акт № 180/1997 г.
С Нотариален акт № 180/29.12.1997 г. по реда на чл. 483 ал. 1 от
ГПК, въз основа на Решение № 545-Р/03.11.1997 г. на ПК – Д., Р. Ад. П. е
признат за собственик на недвижим имот: нива от 0, 720 дка., находяща се в
строителните граници на гр. Д., в м. „Х. авл.“, имот № 1005 от кадастралния
план на гр. Д..
Ответениците Д. Р. А. и Л.в Р. А. са наследници на М. Идр.ов А..
С Решение № 13/18.04.2003 г. по гр. д. № 158/2002 г. на Девински
районен съд е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС на М. Идр.ов А. срещу Р. Ад.
П. и Р. А. П. за имот с пл. № *** с площ от 0, 835 кв.м., който образува УПИ
ІХ в кв. 5 от ПУП на гр. Д., м. „Х. авл.“ /“Р.“/, който е идентичен с имот пл. №
1005 по действащия ПУП на гр. Д.. Т.е. иска на наследодателите на
ответниците по настоящото дело срещу праводателя на ищеца и срещу ищеца
по настоящото дело по отношение процесния имот е отхвърлен с влязло в
сила решение. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена
претенцията на наследодателя на настоящите ответници по отношение
процесния имот. Ищецът сочи, че по предходното дело не е отменен
Нотариален акт № 19/2001 г., издаден в полза на наследодателя на
ответниците за процесния имот, който е отразен в Агенция по геодезия,
картография и кадастър и в Община гр. Д., поради което наличието на този
нотариален акт, заедно със записванията въз основа на него, са пречка пред
ищеца да упражнява правото си на собственост, включително и да се
разпорежда с имота.
С Решение № 545Р/03.11.1997 г. на ПК – Д. на наследниците на
наследниците на Ад. Исм. П. е възстановено правото на собственост върху
нива от 0, 720 дка., находяща се в строителните граници на гр. Д., в м. „Х.
авл.“, имот № 1005 от кадастралния план на гр. Д.. Преди постановяване на
това решение е издадена Скица на имота по Протокол № 111/23.03.1993 г.
/признаване право на възстановяване/ и Удостоверение от 31.10.1997 г. от
Община – Д..
От преписка № 201/1992 г. по заявление на Р. Ад. П. е видно, че
неговият наследодател Ад. Исм. П. е внесъл в ТКЗС ниви в размер на 7 дка.
Със заявлението е поискано възстановяване на нива от 2 дка в „Авл.“, нива от
2 дка в м. „Ч.“ и нива от 3 дка в м. „Казанлиите“.
Синът на Ад. П. – Р. П. е дарил с посочения НА този имот на
ищеца Р. А. П.. Като собственици на имота по силата на реституция по ЗСПЗЗ
се легитимират наследниците на Ад. П. – Р. П. и Ф. П.. Тъй като не се
представят доказателства Ф. П. да е прехвърлил своите права върху имота на
Р. П. и доколкото Р. П. е могъл да прехвърли на ищеца с цитирания НА за
дарение само своите права – т.е. ½ ид.ч. от процесния имот, следва да се
4
разгледа и основанието за придобиване на процесния имот по силата на
давностно владение с начало 1997 г. С оглед доводите във въззивната жалба
следва да се допълни, че участието на съпругата на Р. П. в сделката по
дарението не опорочава тази сделка.
Свидетелите П. и П. описват процесния имот с граници по НА
164/1997 г., въпреки разликата в посоките – изток, запад, север и юг. И
двамата свидетели установяват, че процесния имот от 1997 г. /а според свид.
П. и преди това/ се ползва и обработва единствено от Р. П., не са виждали
ответниците или техни близки да ползват имота. П. и П. установяват, че при
строежа на улицата до процесния имот през 2012 г. ищецът направил извод за
водопровод и обратна каланизация, както и оградил имота – от юг има
подпорна стена и входна врата – портал с ширина около 5 м. за преминаване
на автомобили, а от другите страни имота е ограден с бетонни колове и
телена мрежа. Свидетелите установяват, че първоначално имотът се садил с
картофи, а след това през 2012 г. /когато ищецът се разболял/ имотът бил
засят с по-трайни насаждения – малини, като в момента пак е засят с малини.
Свид. П. сочи, че има впечатления от процесния имот, тъй като от там минава
за свой имот в друга местност; свид. П. сочи, че имал коне и орал този имот
на ищеца, когато се засявал с картофи.
Ангажираната от ответниците свидетелка Л. сочи, че има
впечатления от имота пред ТКЗС, когато била наемана да помага при
обработката му от А.и /наследодателите на ответниците/; не описва имота по
настоящите му граници. Другият свидетел, ангажиран от ответната страна –
К. А. дава показания, че не е забелязал имота да има ограда и голяма врата,
дава показания, че по време на ТКЗС и след това имота го обработвал М. А.;
свидетелят като шофьор в ТКЗС превозвал тор на имота, който се сеел от А.и.
Свид. А. твърди, че от 2000 г. имота не е обработван, има самозалесили се
малини; твърди, че не е виждал ищецът да обработва процесния имот.
Показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна,
следва да се разглеждат дотолкова, доколкото са ангажирани да опровергаят
претенцията и твърденията на ищеца, тъй като претенцията за собственост на
наследодателите на ответната страна по отношение процесния имот е
отхвърлена с влязло в сила решение. Освен това, показанията на свид. А.
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е първи
братовчед на ответниците. От друга страна, показанията на свид. Л. касаят
периода преди образуване на ТКЗС през 1958 г.
Настоящата инстанция счита, че от показанията на свидетелите П.
и П. са установява, че от 1997 г. ищецът ползва процесния имот с намерение
за своене. Въпреки че свид. А. е втори братовчед на ищеца и неговите
показанията също следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК,
то съдът следва да ги кредитира, тъй като показанията му кореспондират с
показанията на свид. П.. Освен това, показанията на тези двама свидетели
всъщност кореспондират с твърденията на наследодателят на ответниците в
5
предходното производство, по което през 2002 г. е бил предявен осъдителен
иск по чл. 108 от ЗС /а не установителен по чл. 124 от ГПК/, с твърдения, че Р.
П. владее процесния имот след изповядване на сделката по дарение. Соченото
от жалбоподателите обстоятелство, че от 12 години свид. П. няма
регистриран настоящ и постоянен адрес в гр. Д. не е от естество да установи,
че свидетелят не е пребивавал в гр. Д., че не обработва имота си, на път за
който преминава през процесния имот и има впечатления за ползването му, за
което дава показания.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява възражението на ответната страна, че към настоящия момент
процесният имот е обрасъл с трева, като на места има остатъци от малинови
храсти.. Експертизата установява, че от юг на имота има плътна ограда до ПИ
*****.***.**.3, като след сградата оградата е с плътна и ажурна част; от запад
имота е ограден от плътна част /бетон/ и ажурна част – стоманени пана, като
плътната част от оградата е с положен бетон на два различни етапа, като в
южната част на тази ограда е монтиран портал с дължина 4, 87 м. с две
големи и една пешеходна врати; от изток е направено ограждение с телена
мрежа, но не по източната граница на процесния имот, като ограждението е
изместено на изток.
Експертизата установява, че процесния имот е захранен с вода,
като на място в имота има водопроводна шахта с монтирана канелка в нея; по
данни на ищеца имотът е свързан с канализация от бетонови тръби Ф 100,
която в момента е закопана в земята.
СТЕ сочи, че процесния имот по ПУП на гр. Д. от 1984 г. е с пл.
№ 1005 в кв. 5, като за него е отреден УПИ ІХ и е с предназначение за ниско
жилищно застрояване; по разписната книга е записан на Р. П. въз основа на
НА № 164/1997 г.
Видно е, че показанията на свидетелите П. и А. кореспондират с
установеното от СТЕ относно ограждане на имота, както и относно направа
на извод /разклонение/ за водопровод и обратна канализация. Тези показания
не се опровергават от соченото от свид. А. при втория му разпит, че оградата
откъм улицата е подпорна стена, изградена от общината при направената на
улицата. От експертизата се установява, че бетона е положен на два различни
етапа. И от снимковия материал към експертизата е видно, че над подпорната
стена е изградена допълнителна бетонова част и върху нея е положена ажурна
ограда. Установява се от експертизата и поставянето на метална врата откъм
улицата с ширина близо 5 м., което също компрометира показанията на свид.
А., че не е забелязал да има метална врата към имота.
Както от установеното от СТЕ, така и от показанията на
свидетелите Л. и А. е видно, че към настоящия момент имота не се обработва
от няколко години като селскостопански имот. По-горе се посочи, че свид. П.
сочи, че през 2012 г. ищецът се разболял. Поради това или по други причини
към настоящия момент имота не се обработва, което не означава, че ищецът е
6
загубил придобитото право на собственост. Макар и ищецът да е поставил
част от оградите на имота, имота е ограден, ищецът е поставил врата-портал,
която заключва с катинар. Право на собственика е да избира начин на
ползване на имота си. След като се установява, че ищецът от 1997 г. ползва
имота, демонстрира неговото своене в период повече от десет години, то
обстоятелството, че в определен период от време не го обработва като
селскостопнски имот, не променя извода, че го е придобил по давност.
Имотът е ограден и заключен, владението не е отнето от друго лице и ищецът
не е загубил собствеността му поради факта, че последните години не го
обработва.
Възраженията на жалбоподателите, че наследодателят на Р. П. не е
описал в декларацията си за членство в ТКЗС границите на имота в м. „Авл.“,
поради което не се установява идентичност на внесения от него имот с този,
възстановен с Решение № 545Р/03.11.1997 г. на ПК – Д., биха били предмет на
разглеждане в производство по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, каквото настоящото не
е. Обстоятелството, че не се установява въз основа на решението на ПК – Д.
да е извършен въвод във владение не води до извод за незаконосъобразност
на решението на ПК.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно
разликата в площта на имота по решението по ЗСПЗЗ и НА № 180/1997 г. и
площта на имота по КККР и заявената в исковата молба. Същественото в
случая, че имотът има едни и същи граници, които не са променяни – имотът
от двете страни граничи със съседни жилищни имоти, от трета страна улица,
от четвъртата – гора; това се границите по решението по ЗСПЗЗ и НА за
дарение от 1997 г. Площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи
/съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина
на измерване, а сигнатурата може да се измени при изменение на плана.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че ищецът е придобил
собствеността на процесния имот по силата на дарение и по силата на
давностно владение от 1997 г., поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия деловодни разноски в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
Поради това Смолянски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 83/13.09.2022 г. по гр. д. №
440/2021 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Д. Р. А., ЕГН **********, и Л. Р. А., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. Д., ул. „Г. М.“ № 7, да заплатят на Р. А. П., ЕГН
7
**********, разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 83/13.09.2022 г. по гр. д. №
440/2021 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Д. Р. А., ЕГН **********, и Л. Р. А., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. Д., ул. „Г. М.“ № 7, да заплатят на Р. А. П., ЕГН
**********, разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8