Решение по НАХД №2586/2018 на Районен съд - Варна

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Мотиви към Решение № 337, постановена на 21.02.2019г. по н.а.х.д. № 2586 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:

 

Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно производство № 466/2017г. по отношение на Н.Н.В. за това, че в периода от 03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължаване престъпление - на датите 03.03.-05.03.2017 г.; 05.04.2017 г.; 24.05.2017 г., 07.07.-09.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 12.09.2017 г., като родител - майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила съдебно решение - Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.д. № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, в сила от 04.01.2017 г., относно личните контакти на бащата В.Ц.Г. с детето Н. В. Г. - да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца, в петък след занимания на детето в детската градина/училище до 18.30 ч. в неделя с преспиване; както и всяка седмица в дните вторник и сряда да взима детето след детска градина/училище (след 16,30 ч.) и да го връща в дома на майката до 19,00 ч. – престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. В. е доказана от всички налични по делото доказателства и доказателствени средства. По същество излага изводи за доказаност на обвинението по всяка една от инкриминираните дати, като акцентира на обстоятелството, че В. е следвало да съблюдава стриктно режима на лични отношения на бащата, като в нито един от процесните случаи причините за несъстоялите се срещи не са били безвиновни от нейна страна. Предвид изложеното пледира В. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено подходящо по размер административно наказание.

Защитата на обвиняемата В. от друга страна, поддържа становище за недоказаност на обвинението, като основава тезата си на обстоятелството, че обективно доказаното неосъществяване на режима на лични отношения с бащата на процесните дати се е дължал на влошеното здравословно състояние на детето, както и на създаването на обективни затруднения от страна на бащата за правилното му осъществяване, поради създалите се особености в отношенията между двамата родители – необходимостта от посещения на отдел „закрила на детето“, полицейските органи и др. Посочва, че и до настоящият момент бащата умишлено препятства стриктното изпълнение на режима на лични отношения, като взема детето когато той прецени, че това е необходимо, не си вдига телефона и отказва да комуникира с майката, заплашва детето, че ако не се вижда с него ще подава жалби срещу майка му. Поради изложеното пледира обвиняемата В. да бъде изцяло оневинена по така повдигнатите й обвинения.

Обвиняемата Н.Н.В., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и от своя страна твърди, че никога не е спирала бащата умишлено да се вижда с дъщеря си и няма подобно намерение, тъй като това са отношения между баща и дъщеря, въпреки обективните затруднения, които той създава и с които й се налага да се бори.

В предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, сочи, че не смята, че е нарушила съдебното решение, с това че се грижи за здравето на детето си и се счита за невинна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата Н.Н.В. е родена на ***г. в гр. София, живуща ***, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, с ЕГН: **********.

Обв. Н.В. и св. В.Ц.Г. живели около осем години на съпружески начала без да сключват граждански брак.

На 30.01.2011г. от връзката им се родило дете - Н.В.Г., което на 5-месечна възраст било диагностицирано с хидроенцефалия, която била преценена като вродена. На 2 годишна възраст била оперирана от ингвинална херния, на 3 е установена агенезия на левия бъбрек, от същата възраст е с прояви на бронхиална астма, установена е и сенсибилизация към битови алергени и сърдечен шум.

 

 Двамата родители продължили да живеят заедно в гр. Варна до 2015г., когато се разделили, тъй като отношенията помежду им се изострили, като св. Г. считал, че това било така поради непостоянния характер на обвиняемата, която поддържала връзка с бившия си съпруг Галин с когото имали общо дете. Продължили да се събират спорадично по повод празници на детето, но не живеели заедно, като Н.живеела ту при единия, ту при другия родител.

С Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Г. било предоставено на майката Н.Н.В.. Местоживеенето на детето било определено при майката на актуалния й адрес към датата на постановяване на решението, а именно в гр. Варна, ул. „Д-р Басанович" № 59, ет. 8, ап. 96.

Спрямо бащата В.Ц.Г. бил определен режим на лични отношения с детето Н.Г. както следва: възможност да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца в петък след заниманията на детето в детска градина/училище до 18,30 часа в неделя с преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и сряда бащата има право да взема детето след детска градина/училище /след 16,30 ч./ и да го връща в дома на майката до 19,00 ч.; право да взема детето при себе си всяка четна година за Нова година и Великден и всяка нечетна година за Коледа; втората половина на одобрените от Министерство на образованието ваканции - пролетна и зимна, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за рождения ден на бащата, както и по два часа в деня на рождения ден на детето Никол, на основание чл. 127 ал. 2 от СК. В.Г. бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на детето Н.чрез нейната майка Н.В. в размер на 180 лв. с падеж всяко първо число на месеца.

След постановяване на съдебното решение детето заживяло при майка си, а Г. започнал да го вижда съгласно режима, определен от съда.

Отношенията между обв. В. и св. Г. след раздялата им били влошени и силно обтегнати.

Двамата много трудно комуникирали, обичайно си изпращали съобщения чрез телефон или по „Вайбър“, на които не винаги си отговаряли, рядко провеждали нормални разговори относно отглеждането на Н.и режима й на лични контакти с бащата, като непрестанно се обвинявали един друг за влошената комуникация.

Посоченото обстоятелство довело до подаване на множество жалби един спрямо друг, като  през 2016 г. и 2017 г. Г. подал жалби срещу В. за неспазване на съдебното решение относно личните контакти с детето му на 04.01.2017 г. (преписка № 112/2018 г. на ВРП) и на 24.04.2017 г. (пр.пр. № 5134/2017г. на ВРП), по които били постановени откази от образуване на досъдебно производство.

По преписка № 112/2017г. В. била предупредена с полицейски протокол от 02.02.2017 г. да спазва режима на лични контакти между детето и баща му.

На 03.03.2017г. - петък от нечетна седмица на месец март, съгласно съдебно решение № 4683/2016 г. на ВРС, Г. имал право да вземе детето си Н.за почивните дни до 05.03.2017 г. включително с преспиване.

Още на 02.03.2017г. обаче обв. В. отвела детето заедно със себе си в гр. Силистра, тъй като имал личен празник (имен ден) мъжът на сестрата на лицето, с което В. живеела на съпружески начала св. С.Я. и те били канени да го отпразнуват заедно с тях. Преди тази дата комуникация между св. Г. и обв. В. във връзка с плануваното занимаване няма данни да е била осъществявана, като св. Г. не е сигурен дали е получавал обаждане от нея (а ако такова е получавано, то той не е отговорил).

Тъй като 03.03.2017г. бил национален празник и нямало занятия в детската градина, св. Г. написал съобщение на обв. В., като я питал кога може да отиде да вземе Никол, при което тя му отговорила, че се намират с Н.в гр. Силистра и да отиде да вземе детето от там, тя щяла да му прати адреса.

Св. Г. се ядосал, че В. не е осигурила присъствието на детето на адреса, от който съобразно отразеното в съдебното решение той следвало да го вземе и отишъл до адреса й в гр. Варна и позвънил на домофона, при което майката на Н.В. му казала, че дъщеря й и внучка й ги няма.

 На следващият ден - 04.03.2017г., обв. В. изпратила съобщение на св. Г.,***. Той отишъл до дома й в гр. Варна, ул. „Басанович“, при което от майката на В. разбрал, че обвиняемата отново я няма там, написал й съобщение, при което В. отговорила, че се намира заедно с детето в Аспарухово, без да уточнява дали става въпрос за квартала на гр. Варна или за село Аспарухово.

Св. Г. й написал още едно съобщение, с което я приканил да доведе детето до адреса, от който трябва да го вземе, тъй като той не бил длъжен да взема детето от други адреси, но В. не сторила това.

На 05.03.2017 г. около 10,00 ч. св. Г. отново отишъл до адреса на Н.В., но нея пак я нямало там и той си тръгнал.

В 13,25 ч. В. му изпратила съобщение, че се е прибрала с детето и баща му може да отиде да го вземе, при което той ядосан й отговорил, че времето му за лични контакти е изтекло и няма защо да разстройва излишно детето. Поради действията на В.Г. решил да подаде жалба срещу нея тъй като считал, че тя умишлено осуетява изпълнението на режима на лични отношения.

На 05.04.2017 г. /сряда/, съгласно съдебното решение св. Г. трябвало да вземе от детската градина детето при себе си в периода от 16,30 ч. до 19,00 ч.

Същият ден той получил обаждане от асистентката от детската градина на Н., която го уведомила, че обв. В. е взела Н.още на обяд от градина, като за това обстоятелство тя не го била осведомила своевременно.

В процесния ден още около 13.30 часа детето заедно с майка си и св. Р.Ив.били закарани с такси от св. П.П. (който често ги карал по болнични заведения) в МБАЛ „Св. Анна“, където чакали за записване на часове за преглед, като съобразно представената документация (за 04.04.2017г. и за 07.04.2017г.) по делото не са налице данни, че детето е било преглеждано същия ден.

На 24.05.2017 г. /сряда/, съгласно съдебното решение св. Г. отново трябвало да вземе детето за времето от 16,30 ч. до 19,00 ч.

Във връзка с тази дата още на 16.05.2017г. обв. В. започнала да изпраща SMS съобщения на св. Г. във връзка с Никол, като искала от него да й предложи варианти според които да се осъществяват контактите му с детето по време на лятото (за да може тя да е при баща си през двата месеца, когато времето е хубаво), тъй като през месец юни предстояли множество консултации с лекари по повод на здравословното състояние на Н.и майката се нуждаела от време, за да планира предварително отпуска си. В текстово съобщение от 18.05.2017г. изпратено в 13.47 часа В. уведомявала Г., че на 24.05.2017г. Н.няма да бъде на детска градина, а ще бъде с майка си извън града, поради което и му предложила вариант да я вземе на следващия ден. На всички тези съобщения, за които няма данни дали са били получени от св. Г.В. не получила отговор, като на 24.05.2017г. около 16,00 ч. от същия телефон, на който В. изпращала съобщенията Г. написал съобщение, че отива да вземе детето от дома й, на което на свой ред обвиняемата не отговорила.

Когато стигнал до адреса, Г. звънял многократно на домофонната уредба, но никой не му отворил и той си тръгнал, без да осъществи контакти с детето си.

За времето от 07.07. до 09.07.2017г. /нечетна седмица от месец юли/ св. Г. имал право да вземе детето си за почивните дни за осъществяване на личните си контакти с него.

На 07.07.2017 г. свидетелят отишъл заедно с приятелката си св. М.П. до дома на обв. В. *** и позвънил на домофона, но първоначално никой не му отворил.

Тогава се обадил на обв. В., която по това време не била в апартамента и тя му заявила, че Н.е болна (с вирусна инфекция) и следва да се обади на приятеля й С.Я., който да реши съобразно конкретното й физическо състояние дали ще я пусне или не.

Св. Г. заявил, че няма да разговаря с чужди хора относно вземането на детето си, след което разговорът приключил.

Св. Г. звъннал на телефона на дъщеря си, която се обадила и Г. й казал да се облича.

В този момент приятелят на В. /С.Я./ казал на Г. по телефона, че няма да пусне Никол, тъй като по-рано бил провел разговор с майката и станало ясно, че детето е на инхалации, а В. не била сигурна, че в дома на баща му ще могат да осигурят адекватни грижи за здравословното й състояние, тъй като вече се било случвало да връщат детето болно с неизпълнена рецепта, тъй като щяло да остане с баща си за кратко време, а той финансово затруднен и нямал възможност да изпълни рецептата.

Междувременно свидетелят Г. продължил да звъни на домофона и накрая някой друг от входа отворил вратата.

 Г. се качил по стълбите и звънял на входната врата на апартамента, но никой не му отворил, а телефонът на дъщеря му Н.вече бил изключен.

Св. Г. решил да се обади на тел. 112. На място дошъл полицейски екип в състав св. П.В. и Р.П., които обяснили на Г., че следва да подаде жалба в полицията, тъй като те нямали правомощия да се намесват.

Междувременно на телефон 112 позвънила и обв. В., която в стегнат вид обяснила, че бившият й мъж създава проблеми пред къщата й, като се опитва да вземе от дома й болното им дете, на което предстояла хоспитализация и което в момента било с остра вирусна инфекция, тъй като съобразно съдебното решение следвало да осъществи режима си на лични отношения с него незабавно. Пояснила още, че миналата седмица детето е било при баща си, като била посъветвана да говори със служители на 02 РУП.

След известно време обв. В. се прибрала и се засекли със св. Г. на стълбите. Казала му, че няма да му даде Н.и че щяла да докаже, че е болна.

По делото са налични копия от медицински документи, от които е видно, че на 06.07.2017 г. е бил извършен преглед на Н.Г., като й е поставена диагноза вирусна инфекция и й е била изписана терапия за лечение /таблетки, инхалации и сиропи/, но няма данни за хоспитализация на детето във връзка с тези събития.

На 11.07.2017 г. /вторник/ св. Г. отишъл до дома на обв. В., за да вземе детето си за времето от 16,30 ч. до 19,00 ч.

Звънял на домофонната уредба, при което Н.отговорила и му казала да изчака малко, след което заявила на баща си, че е болна. Той така и не успял да види детето си, тъй като никой не му отворил вратата.

Обв. В. представила копие от амбулаторен лист за преглед от 10.07.2017 г., от който е видно, че е налице подобрение в здравословното състояние на детето /след заболяването му от 06.07.17г./, но терапията с изписани медикаменти продължава.

От средата на месец юли 2017 г. до около 04.09.2017 г. Н.прекарала при баща си. В началото на месец септември 2017 г. обв. В. се изместила да живее в гр. Варна, жк „Чайка“, като св. Г. бил уведомен за това и до 12.09.2017 г. ходел да взима и оставя детето на този адрес.

На 12.09.2017 г. /вторник/, на която дата обв. В. била в платен годишен отпуск, св. Г. следвало да вземе детето си от детска градина „Ален мак“. Когато отишъл до детската градина, установил, че Н.вече не е записана там. От асистентката на Н.разбрал, че детето е преместено в друга детска градина. Вечерта около 18,10 ч. Г. написал съобщения на В., за да я пита къде е детето и тя го уведомила писмено, че детето вече посещава детска градина „Мечо пух“ във Варна. Така или иначе, той не успял да осъществи личен контакт с Никол, като обв. В. решила, че тъй като на 12.09.2017 г. била в платен отпуск, задължението й да предаде детето на баща му отпадало.

От заключението на изготвените и приобщени към доказателствените материали по делото съдебно-технически експертизи се установява на първо място съдържанието на двата подадени на тел. 112 сигнали от страна на обв. В. и св. Г. във връзка със събитията на 07.07.2017г. и на второ обстоятелството, че по делото е налична вайбър кореспонденция между страните за част от инкриминираните периоди, която обаче е предоставена в  pdf формат, поради което и вещото лице не може да гарантира за достоверността на съдържанието на файла, като по експертизата е налична единствено описаната СМС кореспонденция за периода 18-24.05.2017г. В експертизата е детайлно изведено съдържанието на телефонни разговори, проведени извън рамките на инкриминираните събития, които обаче съдът не следва да обсъжда предвид неотносимостта им към предмета на доказване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – частично от обясненията на обвиняемата В., от показанията на свидетелите Р.Ж.П., П.Р.В., П.М.П., Р.Г.Ив., М.П. Г., Д.С.Г., С.Т.Я., Ц.К.Ц., както и частично от показанията на св. В.Ц.Г..

При извършване на доказателствения анализ на наличните показания съдът намери за необходимо да раздели същите на три условни групи:

Първата, включваща показанията на незаинересованите в определена посока свидетели – това са свидетелите Р.Ж.П. и П.Р.В. –полицейските служители отзовали се на подадения на 07.07.2017г. сигнал на тел. 112; свидетелите  П.М.П. – таксиметровия шофьор закарал обвиняемата и детето й до МБАЛ „Св. Анна“,  Р.Г.Ив. – придружила майката и детето на 05.04.2017г.; както и показанията на св. Г. – осъществявала съдействие на детето в ежедневните му потребности и познаваща отношенията му с двамата родители.

Към втората група свидетелски показания съдът причисли показанията на св. М.П.Г., на св. Ц.К.Ц. и на св. В.Ц.Г..

А към третата обособи обясненията на обвиняемата В. (които прецени при съобразяване на тяхната двойнствена природа), както и показанията на свидетеля С.Т.Я., с когото обвиняемата живее на съпружески начала.

По отношение на първата група свидетелски показания съдът не констатира наличието на непълноти и противоречия, както и какъвто и да е нюанс на заинтересованост, поради което и се довери изцяло на същите при формиране на своите фактически изводи. Същите установяват различни факти от значение за настоящото производство, като по специално внимание следва да се отдели на показанията на св. Г., която е категорична, че познава Н.и родителите й, като всеки един от последните обича и се старае да полага нужните грижи за детето си. Свидетелства за това, че се е случвало (макар да не сочи точна дата) на детето да се налага да не види с баща си в ден, в който това е следвало да се случи, но комуникация от страна на майката с бащата не е отсъствала и тези промени (обичайно свързани с пътуване на детето извън града) не са били противни на нейната воля. Наред с това от показанията на св.Ив. се установява, че на 05.04.2017г. същата е посетила заедно с дъщеря си и обв. В. и детето Н.МБАЛ „Св. Анна“, тъй като на Н.е трябвало да се извърши преглед на главата, като до момента, в койтоИв. си е тръгнала (след 17.00 часа) преглед така и не бил осъществен. От показанията на св. П. пък съдът установи освен обстоятелството къде са се намирали Н.и майка й на 05.04. и обстоятелството, че този свидетел често ги е карал до болнични заведения, поради необходимости породени от влошеното здравословно състояние на детето.

От втората група свидетелски показания съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите Г. и Ц. въпреки че съобрази обстоятелството, че се касае за съпругата и колегата на св. Г., за които е логично и житейски обосновано да подкрепят доводите му, свързани с това, че обв. В. със свои умишлени действия му пречи да комуникира с детето си и да осъществява пълноценно режима си на лични отношения с него. И двамата свидетели не отрекоха, че отношенията между Г. и В. са обтегнати, че между тях на практика отсъства комуникация (включително такава касаеща общото им дете и неговите специфични проблеми и потребности). От показанията на св.Г. на свой ред съдът установи обстоятелството, че се е случвало по време когато детето е било със съмнение за скарлатина и е следвало да бъде взето от баща си той да го върне след един час, тъй като е материално затруднен (току що платил издръжката), а е следвало да купи лекарства на детето си.

Що се отнася до показанията на св. Г. съдът даде безусловна вяра на онази част от тях, от която става ясно, че на инкриминираните дати не е бил осъществен режима на лични отношения между бащата и детето, като в останалата част съдържаща лични оценки на причините за това и на цялостното поведение на майката съдът не цени същите доколкото на практика не излагат факти от обективната действителност, а съдържат оценъчни съждения на бащата за личностния и родителски капацитет на майката. Любопитен акцент в разглежданите показания съставлява заявеното от свидетеля по отношение на случай разиграл се по повод на едно връщане на детето (от негова страна) в дома на майката (в ж.к. „Чайка“), който не е част от относимите към предмета на доказване факти в производството, но илюстрира по съответен начин състоянието на взаимоотношенията (ако биха могли да се определят като такива) между двамата родители. Въпреки, че бащата е бил с ясно съзнание, че майката и детето фактически вече обитават нов адрес, тъй като тя му била казала да спазва съдебното решение, той закарал детето на адреса на майката на ул. „Д-р Басанович“ и стоял там над 40 минути със запален двигател на автомобила, след което когато никой не дошъл да вземе детето отвел същото във 02 РУП, където намерил майката да подава жалба, тъй като детето й го нямало.

Последната група гласни доказателства, които съдът обсъди са показанията на св. Я. и обясненията на обв. В.. Към същите съдът подходи с необходимата критичност доколкото едните изхождат от обвиняемото по делото лице, а другите от лице, с което обвиняемата е във фактическо съжителство. Дори ни при съобразяване на посочените обстоятелства съдът не намери основание да не даде вяра на същите (частично на обясненията на В.) доколкото по същество те не отрекоха, че на процесните дати срещите между бащата и детето обективно не са се състояли. Що се касае до причините за това съдът не прие безкритично обясненията на майката както и голословните (доколкото по делото отсъстват годни доказателства които да установяват с категоричност случила се комуникация между нея и св. Г.) твърдения, че тя е правила опити за връзка с бащата, но въпреки това в преобладаващата си част те съответстват на установените по делото посредством другите доказателствени средства факти.

Що се отнася до представените по делото писмени доказателства при изграждане на своите фактически изводи съдът си послужи с материалите по приобщеното изп. дело № 4075/17г. (от което се установи подаването на поредица от жалби между Г. и В. по множество поводи и обективните затруднения които същите имат по повод изпълнението на режима на лични отношения поради отсъствието на нормална комуникация между двамата); с епикризата на Н. В. Г. от клиниката по неврохирургия и СБАЛБД „Д-р Лисичкова“ ЕООД Варна; с искова молба от Н.В. срещу В.Г. във връзка с промяна на установения режим на лични отношения между Г. и детето Никол; постановления за отказ от образуване на досъдебни производства; заявление и направление за ползване на социални услуги, психологически консултации, протоколи за ползване на екипна услуга, от които е видно че св. В.Г. отказва да провежда психологически консултации, в това число такива с детето, тъй като не счита себе си за отговорен за конфликта между него и майката на Никол; социален доклад видно от който Н.В. притежава добре развити родителски умения, редовно посещава консултации, заявява желание да поддържа ефективна комуникация с бащата на Н.по въпроси отнасящи се до адекватното задоволяване нуждите на детето и неговото състояние; решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г. определящо режима на лични отношения на Н.Г. с баща й; справка за съдимост и характеристика на Н.В..

По отношение на представеното в последното съдебно заседание решение, постановено на 11.02.2019г. по гр. д. № 4328/2018г. съдът не взе същото предвид доколкото понастоящем не са налице данни, че същото е влязло в законна сила.

На свой ред съдът не кредитира представените от обвиняемата разпечатки на комуникация между нея и св. Г. доколкото същата не съставлява доказателство, респ. доказателствено средство по смисъла на наказателния закон.

Досежно изготвените експертни заключения на представените по делото от обвиняемата В. веществени доказателства – мобилни телефони, съдът кредитира изцяло същите (в частта касателно сигналите на тел.112, съдържанието на установените около 24.05.2017г. СМС съобщения), като не взе предвид съдържанието извършените записи от периоди следващи инкриминирания, тъй като на първо място те са неотносими пряко към съставомерните факти и на второ са били изготвени целенасочено и не по правилата на процесуалния закон, което ги прави негодно доказателствено средство за целите на наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.

В конкретния случай за да е налице съставомерност на действията на обвиняемата съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.2 НК е необходимо от обективна страна родител да не изпълни или да осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на режима на лични отношения с дете, като от друга страна е наложително това да се случи от страна на субекта на наказателна отговорност имащ качеството родител от субективна страна умишлено, при форма на вината пряк умисъл с непосредствена цел да не изпълни или да се осуети изпълнението на постановения режим.

Наред с това за пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че влязлото в сила съдебно решение относно режима на лични отношения на родителя, който не притежава родителските права с неговото дете, представлява по съществото си властнически акт на държавен орган, който внася юридическа регламентация във взаимоотношенията между двамата родители и тяхното дете, когато поради определена причина те нямат постигнато извънсъдебно съгласие относно осъществяването на тези лични отношения. При все това обаче, доколкото съдебното решение е статично по своята природа (доколкото е постановено в точно определен момент, при отразяване на моментното фактическо положение между страните – в това число досежно адреса на който пребивава детето, неговите фактически необходимости и потребности, времетраенето на учебния му ден и т.н.), то във всички случаи родителите са тези които следва да подчиняват изпълнението му не на стриктно тълкуване и формално изпълнение, а да го адаптират по съответен начин на случващото се с детето и с тях самите – специфични потребности, здравословно състояние, текущи ангажименти, промени в учебния процес и т.н. Целта на постановения режим във всички случаи е чрез обезпечаване на определения минимум от контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, за да се осигури пълноценната му връзка и с двамата родители, като целта на този режим в никакъв случай не е той да се превръща в източник на конфликти между двамата родители или в механизъм по който единият или и двамата родители да бъдат държани в състояние на подчинение на волята на другия.

В процесният случаи от обективна страна несъмнено се установи, че на инкриминираните дати в периода от 03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. съгласно постановеното в Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г. свидетелят В.Ц.Г. е следвало да осъществи контакт с дъщеря си Н.В.Г., като на всяка една от инкриминираните дати в периода това не се е случило.

За да е налице обаче престъпление по чл. 182, ал.2 НК (и то продължавано такова) в случая е необходимо другият родител – обвиняемата Н.В. умишлено да не изпълнява или да осуети изпълнението на тези правно регламентирани срещи на бащата с детето, като именно посоченото обстоятелство, според настоящия съдебен състав остана недоказано в производството по делото.

За прецизност, по-долу в настоящото изложение ще бъде разгледана всяка една от инкриминираните дати, както и причините поради които не се е реализирало изпълнението на постановеното решение.

На 03.03.2017г. - петък от нечетна седмица на месец март, действително Н.физически не се е намирала в гр. Варна, като по делото не се събраха доказателства, които да обосноват тезата на обвиняемата, че тя е обсъдила заминаването си със св. Г.. Въпреки това обаче по делото са налице категорични доказателства, че когато бащата се е обадил на майката и е поискал да вземе дъщеря си тя е изразила готовност това да се случи като за целта обаче св. Г. е следвало да отиде да я вземе до гр. Силистра. Нещо повече, на следващия ден тя отново го е осведомила, че двете вече се намират на територията на гр. Варна – в Аспарухово и ако желае той можело да отиде да я вземе. Аргументите, които излага представителя на ВРП и които се изтъкват от св. Г., че той нямал задължение да пътува до други населени места или квартали (различни от описаните в съдебното решение), за да вземе детето си несъмнено са верни, но в случая недопустимо според съда е да се смята, че живота на майката и детето й следва да бъде подчинен на сляпото съблюдаване на постановения режим. Повече от житейски логично е на семейството да се налага да пътува по повод или без, да посещава близки и роднини, като в случая от бащата на детето зависи дали същият желае да осъществи пълноценно контактите си с детето, което несъмнено е щяло да го затрудни в житейски план, но това затруднение в никакъв случай не формира извод за наличие на несъгласие от страна на майката контактите между бащата и детето да се случат.

На 05.04.2017 г. /сряда/, когато детето е следвало да бъде взето от баща си след детска градина, по делото се събраха доказателства, че Н.Г. е била взета от майка си и е чакала целия следобяд пред лекарски кабинет в МБАЛ „Св. Анна“ за преглед, който така и не се е осъществил в процесния ден. Посоченото обстоятелство според представителя на ВРП не налага извод за основателност на причината поради която не се е осъществил контактът на бащата с детето, тъй като по делото отсъствали медицински документи, които да обосновават спешна наложителност от извършване на прегледа. Видно от приобщените към доказателствените материали епикризи на Н.Г. същата от ранна детска възраст страда от множество разнородни по вид и характеристика заболявания, което обстоятелство несъмнено прави майката чувствителна що се касае до здравословното състояние на детето. Посоченото заедно с показанията на св. П. (който посочи, че често се налагало да вози детето до болнични заведения) и наличните по делото медицински документи доведе съда до извод, че предвид деликатното здравословно състояние на детето не би могло да се посочи кога състоянието на Н.е такова, че да налага извършването на спешни прегледи още по-малко в съзнанието на нейната майка, която полага ежедневни грижи за нея и е свидетел на страданията й. В случая св. Г. е имал възможността (без да е бил длъжен да го стори), след като е узнал къде се намира детето му и с кого да посети болничното заведение и да прекара време с дъщеря си, но вместо това той е предпочел да приеме, че за пореден път контактът му с детето е бил умишлено осуетен.

За 24.05.2017 г. /сряда/ по делото се събраха доказателства, че обвиняемата В. е положила усилия да уведоми св. Г. за обстоятелството, че на 24.05. детето ще бъде с майка си извън града, като от текста на кореспонденцията е видно, че В. е предлагала наГ. варианти как детето да прекара повече време с баща си през лятото. Действително не се събраха доказателства дали тези съобщения са достигнали до Г., но единствено факта на съставянето им от страна на В. е достатъчен според съда, за да изключи възможността същата умишлено да е осуетила контактите на Г. с Никол.

За времето от 07.07. до 09.07.2017г. /нечетна седмица от месец юли/ когато е възникнал поредният неприятен конфликт между страните по повод детето, по делото са налице доказателства, че Н.е била с вирусна инфекция, която подлежала на текущо лечение с медикаменти и инхалации, като майка й е преценила, че преди да остави детето да прекара време с баща си е необходимо здравословното й състояние да се стабилизира. Без да прави преценки на основателността на това нейно решение, доколкото за разлика от ВРП съдът не счита, че е компетентен да стори това, съдът намери, че и в този случай не се събраха категорични доказателства, че у майката е бил налице умисъл да не изпълни или да осуети постановеното съдебно решение. Това е така и в светлината на показанията на св.Г., която заяви, че се е случвало когато Н.е болна баща й да я връща на майка й, тъй като няма възможност (финансова) да изпълни необходимото във връзка с лечението й. За пълнота съдът следва да посочи, че в разглеждания случай фактически обв. В. не е била в жилището и отново фактически не тя, а св. Я. не е предоставил детето на баща му.

По отношение на датата 11.07.2017 г. /вторник/ с аналогични аргументи обвиняемата не е предала Н.на баща й в очакване на подобряване на здравословното й състояние, като в посоченото обстоятелство съдът не откри умисъл за неизпълнение на решението в това число в контекста на това, че няколко дни по-късно - от средата на месец юли 2017 г. до около 04.09.2017 г. Н.е прекарала почти два месеца при баща си.

Що се отнася до 12.09.2017 г. /вторник/, съдът се солидаризира с изложеното, че св. Г. е следвало да се види с дъщеря си, тъй като въпреки че майка й е била в отпуск съобразно решението отпускът й касае единствено лятната ваканция на детето. Въпреки това обаче и като съобрази обстоятелството, че почти през цялото лято детето е било при баща си обстоятелството, че майката е пожелала да прекара с нея процесният ден (част от нейния отпуск) не съставлява обстоятелство, което да обуславя умисъл от нейна страна да възпрепятства бащата да се вижда с дъщеря си, след като самата тя му е предоставила почти цялата лятна ваканция, за да бъде с дъщеря си.

По изложените съображения съдът намери за несъставомерни от субективна страна действията на обв. В..

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че действителният проблем в настоящото производство не съставлява обстоятелството, че е налице неколкократно обективно неизпълнение на постановеното съдебно решение (което както стана ясно по делото е в неприключил към момента процес на изменение), а в съществуващият и задълбочаващ се конфликт между двамата родители, който несъмнено нанася сериозни вреди на общото им дете.

Формалното изпълняване на режима на лични отношения с бащата не би допринесъл с нищо за засилване на връзката на детето с двамата му родители, като същите следва да осъзнаят и възприемат необходимостта от провеждане на беседи и консултации (в това число професионални такива), както и да приемат че в случая техните лични взаимоотношения не са от значение, тъй като с поведението си, с открито демонстрираната си нетърпимост един към друг, те отдалечават дъщеря си и я поставят в недопустимото положение да избира между двамата си родители.

Без да се съмнява в безкористността, загрижеността и любовта и на двамата родители съдът счита за необходимо да обърне внимание на посоченото както и да наблегне на това, че във властта на всеки един от двата родители, а не на държавните органи, е да допринесат за правилното и съвместно развитие и отглеждане на детето им, като поставят него, а не собственото си его, в центъра на своите действия.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението срещу обвиняемата Н.Н.В. не е доказано по несъмнен начин от субективна страна, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде същата призната за виновна.

Предвид гореизложеното съдът, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва да  признае В. за невинна, поради което и я оправда по така повдигнатото й обвинение.

Съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за сметка на Държавата.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: