№ 15809
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110130144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№83891/27.03.2023г. на Я. Ю. М. чрез адвокат П. С., за
изменение на Решение №3595 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.№30144/2021г. по
описа на СРС, 25 с-в, чрез присъждане в полза на ищеца разноски съразмерно на
уважената част от иска за осъществено процесуално представителство по 2 бр. искания
за допускане на обезпечение на предявения иск, както и чрез намаляване на
възнаграждението за оказваната безплатна правна помощ от адвокат С И Р, до размер
на сума от 70лв.
От страна на П. Ц. Т е изразено становище за неоснователност на искането.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и съобразни данните по делото,
намира следното:
Видно от делото, молба за допускане на обезпечение на предявения иск е подадена
заедно с исковата молба, като с Определение от 14.06.2021г. е оставена без уважение,
но е допусната по реда на въззивния контрол. Видно от частната жалба до СГС към нея
не е приложен договор, предвиждащ самостоятелно заплащане на адвокатско
възнаграждение за това производство.
Втора молба за обезпечение на предявения иск е направена заедно с подаване на молба
за изменение на претенцията по размер. Обезпечителна мярка е допусната с
Определение от 15.03.2022г. Към нито една от двете молби не са представени договори
за правна защита и съдействие само за това производство. Едва с молба от 05.04.2022г.
е представен Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022г. с предмет
оказване на правна защита и съдействие по 2 бр. искания за допускане на обезпечение
на предявения иск за сумата от 1400лв., като е отбелязано заплащането им.
С молба от 03.05.2022г. е поискано да бъде отменена допуснатата обезпечителна
мярка поради нейната неефективност. С Определение от 22.06.2022г. е отменено
1
допуснатото обезпечение.
С Решение №3595 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.№30144/2021г. по описа
на СРС, 25 с-в е прието, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
направата на две искания за допускане на обезпечение на предявения иск, доколкото
исканията по чл.389 ГПК са част от цялостното процесуално представителство в
първоинстанционното производство за което вече е присъдена сума.
Искането за допускане на обезпечение на предявения иск в хода на висящо
производство на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК, няма характер на молба по 390 от
ГПК или по чл. 207 от ГПК, като по последното действително се дължи отделна такса
и може да се претендират разноски. Затова доколкото подадените по делото 2 молби
нямат характер на такива за обезпечение на бъдещ иск, а на молби за обезпечение,
подадени в хода на висящо исково производство съдът намира, че те не са отделни от
така предявения иск, а за представителство пред настоящата инстанция във връзка с
подадения иск, ищецът доказва разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени от
съда.
Не е спорно, че съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане на
съдебни разноски в пълния им доказан размер и доколкото ответникът не е направил
възражение за прекомерност на същите. Не е спорно и, че съобразно изхода на делото
на присъждане подлежат и направените от ищеца разноски в производството по
обезпечаване на предявените искове – така изрично и задължителното за съдилищата
ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК /т. 5/., но тези реализирани в хода на
обезпечително производство по допускане на бъдещ иск или по това с правно
основание чл. 207 от ГПК.
Вярно е че обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков
процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е функционално
свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното
удовлетворяване на правото – и с бъдещия изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г.
на ВКС – ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването
на иска и 2) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват
пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж. С.,
БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 – 1226.. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на
ВКС – ОСГТК "направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход". Доколкото в ТР разноските не са разграничени по отделни фази,
то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в
обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускане, така и по
налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили, като именно
това тълкуване е проведено и в ТР № 6/6.11.2013 г. Няма друга възможност разноските
2
по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от
съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това
производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК, като липсва и
изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от ЧСИ
– такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези разноски от
ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по исковото дело, преценката
за което принадлежи само на съда съобразно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС –
ОСГТК. Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от ЧСИ и
директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на
изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул,
докато развилото се пред ЧСИ производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително
производство, а обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е
компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна, така
както това не може да стори и друг орган в подобно производство по налагане на други
обезпечителни мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана – чл.
400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото
производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е
очевидно несправедливо. Ето защо в решението си по съществото на спора исковият
съд следва да разпредели отговорността за разноските, направени и в двете фази на
обезпечителното производство – по допускане и по налагане на обезпечението.
По гореизложеното съдът намира, че ищецът доказа в рамките на исковото
производство разноски за адвокатско възнаграждение на стойност 2940 лева, като в
това число е включено и адвокатско възнаграждение за представителство по делото, в
което се включва и възнаграждението за отправени искания за допускане на
обезпечение на предявения иск. Разноските, заплатени от ищеца във връзка с
допуснатото обезпечение, изразяващи се в дължими такси към ЧСИ, са присъдени по
делото, т.е. всички разноски, за които се установява, че са направени само и
единствено във връзка с обезпечителното производство са присъдени. Не така стои
въпроса с претендираните 1400лв. адвокатско възнаграждение по 2 бр. искания за
допускане на обезпечение на предявения иск ищецът да е заплатил разноски пред ЧСИ.
Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г. /л. 89 по делото/ е представен,
а и изготвен много преди допускане на първата обезпечителна мярка и не може да се
приеме, че разноските по същия са направени именно във връзка с допуснатото първо
обезпечение. Договорът не е представен и с молбата за допускане на втората
обезпечителна мярка, поради което не може да се направи извод, че разноските са
именно във връзка с нея.
Двете молби за допускане на обезпечителни мерки са подадени едновременно с
други действия по представителство – с подаването на исковата молба и с подаване на
молба по чл.214, ал.1 ГПК, поради което не може да се приеме, че е осъществено
3
отделно и независимо представителство по същите.
Поради изложеното Решение №3595 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.
№30144/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, не подлежи на изменение в тази си част.
По отношение на искането за намаляване на присъдено възнаграждение за
оказваната безплатна правна помощ, настоящия състав намира, че възнаграждението се
дължи съразмерно на отхвърлената част от иска, спрямо който адвоката е защитавал
доверителя си, а не от това дали адвоката се е явил в едно заседание по делото.
Съгласно Определение № 207 от 26.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2277/2018 г., II т. о.,
ТК при оказвана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро
от ЗАдв, адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които
оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с
адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да
бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила,
за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв е установено със закон. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на
адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от
ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на
адвоката.
Поради изложеното, Решение №3595 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.
№30144/2021г. по описа на СРС, 25 с-в не следва да се изменя и в тази част.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№83891/27.03.2023г. подадена от Я. Ю.
М., чрез адвокат П. С., за изменение по реда на чл.248 ГПК на Решение №3595 от
09.03.2023г., постановено по гр.д.№30144/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, чрез
присъждане в полза на ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска за
осъществено процесуално представителство по 2 бр. искания за допускане на
обезпечение на предявения иск, както и чрез намаляване на възнаграждението за
оказваната безплатна правна помощ от адвокат С И Р, до размер на сума от 70лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на СГС за
произнасяне по въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5