№ 873
гр. София , 27.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601290 по описа за 2020 година
при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното от
съдия Букова внчд № 1290 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения В. Б. Ц. срещу определение на СГС, 29 с-в от
03.11.2020 г. по нчд № 3942/20 г., с което е оставена без уважение молбата на Ц. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента наказание
лишаване от свобода. Направено е искане за уважаване молбата на осъдения, тъй като
според представено становище е налице добро поведение, липса на дисциплинарни
наказания, спазване на режимните изисквания, както и вземане на адекватни решения в
ситуации на конфронтация. Следвало да се отчете и, че в предходно производство за
условно предсрочно освобождаване е било дадено положително становище от
началника на СЦЗ, поради което не следва да се отчита настоящото такова, в което се
посочва отказ за полагане на труд, обусловено от влошеното здравословно състояние.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Лишеният от свобода В. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода от шест
1
години, определено му по нохд № 4914/11 г. на СРС като общо такова за престъпления
по чл.211 и чл.290 НК. Началото на изпълняваното наказание лишаване от свобода е
поставено на 10.07.2017 г., като към 03.11.20 г. осъденият е изтърпял 3 г.,10 м и 22 дни,
а остатъкът от същото е в размер на 2г., 1 м. и 8 дни. Според приложения по делото
доклад Ц. спазва режимните изисквания и има необходимото добро поведение, като
участва епизодично в провежданите социални мероприятия. Той не е наказван, не и
награждаван, а отказът му да работи е по здравословни причини. Корекционната
работа с него продължавала, тъй като били заложени цели, свързани с отчетените
дефицити в зоните, касаещи начина на живот и обкръжение /налично рисково
поведение, придобити от незаконна дейност доходи и манипулативен начин на живот/
и уменията за мислене /неумение да решаване на проблемите по законосъобразен
начин, импулсивност в зависимост от ситуацията/. В тази връзка при направена оценка
на риска от рецидив, същият е останал непроменен на 33 точки, като е акцентирано на
това, че спрямо Ц. не е осъществена в цялост прогресивната система при изпълнение
на наказанието. Даденото по молбата на осъдения становище от администрацията при
затвора е отрицателно, като е посочено, че лицето частично поема отговорността за
извършеното деяние, не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му
поведение, както и притежава частично способности за решаване на проблемите. За да
остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът се е позовал на
изготвените становища за молителя и макар да е отчел изтичането на повече от
половината от наложеното наказание е приел, че не е налице поправяне в нужната
степен с оглед несъществената промяна в риска от рецидив, наличните все още
дефицитни зони, както и продължителният времеви остатък от наказанието, подлежащ
на изпълнение.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция,
като прие, че законосъобразно е отчетено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1,
т.1 от НК по отношение на осъдения Ц., но не и тази по чл.439а НПК за наличието на
достатъчно доказателства за поправяне на лицето. За да мотивира решението си, СГС е
отчел предходно дадените становища както на началника на затвора /положително
такова/, така и на специализираната администрация /в обратния смисъл/, като правилно
е обсъдил актуално изготвените мнения за лишения от свобода, акцентирайки на
изготвения доклад по новопостъпилата молба за предсрочно освобождаване. Този
подход е напълно логичен, след като именно лицата, натоварени с дейността по
изпълнение на наказанието имат най- непосредствени и преки впечатления за процеса
на работа с лишените от свобода. Тяхното мнение, макар и необвързващо преценката
на съда, следва да бъде отчитано и е от значение за изводите относно наличието на
предпоставките по чл.439а НПК, още повече когато то е подкрепено и от останалите
данни по делото и не е опровергано дори и от самите твърдения на осъденото лице.
Така в процесния случай вярно е отразено, че то не работи, което дори да не е по
2
негова вина, а с оглед здравословното му състояние, очевидно по този начин
обективно не е демонстрирана положителна промяна у него. По делото не се оспорва
също така и липса на сериозна активност от страна на жалбоподателя в провеждани
културни и социални мероприятия в затворническото общежитие, което да обори
констатацията за епизодичното му включване в тях. На следващо място не е отчетена
промяна в очертаните дефицитни зони, свързани с рисково поведение в обичайната
социална среда и недостатъчната критичност по отношение на поведението, станало
причина за осъждането и личния принос на лицето за това, което е довело и до липсата
на промяна в първоначално дадената оценка на риска от рецидив. Отчитането на тези
обстоятелства в съвкупност с факта на наличния остатък от наказанието, с основание е
послужило за мотивиране на решаващия извод на първоинстанционния съд, че в
процесния случай е необходимо продължаване на работата с осъденото лице. За
уважаването на молбата му не е достатъчно констатираното спазване на режимните
изисквания в условията на затворническото общежитие, на което се акцентира в
жалбата. Отделно от това, без да се поставят под съмнение сочените здравословни
проблеми на лишения от свобода, въззивният съдебен състав счете, че същите не
опровергават направените констатации за липсата на демонстрирана сигурна и трайна
положителна промяна. За постигането на последната обосновано е прието, че следва да
се изпълнят в пълнота заложените в плана на присъдата му цели с прилагане докрай на
прогресивната пенитенциарна система.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение на СГС като правилно и обосновано.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 29 с-в от 03.11.2020 г. по нчд № 3942/20
г., с което е оставена без уважение молбата на В. Б. Ц. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода,
наложено по нохд № 4914/11 г. по описа на СРС.
3
Председател: Членове:
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4