Решение по дело №4276/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№90

гр. Русе, 27.01.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Тихомира Казасова

при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4276 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Е.Г.И. заявява, че е била в трудово правоотношение с ТП на НОИ – Русе, прекратено по реда на чл.328, ал.1, т.10 от КТ със заповед №1057/05.02.2019г. Предвид заповед на Управителя на НОИ, с която трудовото възнаграждение на всички служители от ТП на НОИ било увеличено, считано от 01.01.2019г., ищцата депозирала молба с искане да бъде актуализирано трудовото й възнаграждение и съответните обезщетения, визирани в заповед №1057/05.02.2019г. Пояснява, че ТВ и обезщетенията следва да бъдат завишени със 7.5%. С оглед изричния отказ на работодателя да уважи молбата, Е.И. моли съда да постанови решение, с което да осъди ТП на НОИ – Русе да й заплати сумите:

80.70 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2019г. – 07.02.2019г.;

626 лева – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ;

66.44 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 22 дни;

75.60 лева – обезщетение по СБКО, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.03.2019г. до окончателното им изплащане;

Мораторна лихва върху главниците за периода 07.02.2019г. – 27.02.2019г. в размер на:

0.47 лева върху сумата 80.70 лева;

3.65 лева върху сумата 626 лева;

0.39 лева върху сумата 66.44 лева;

0.44 лева върху сумата 75.60 лева.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – ТП на НОИ – Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Заявява, че съобразно разпоредбата на чл.118, ал.3 от КТ, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Поддържа, че с прекратяване на трудовия договор се прекратяват и трудовите правоотношения между работодателя и служителя. Приема, че макар заповедта за увеличаване заплатите на служителите в НОИ да е със задна дата, не поражда никакви правни последици спрямо освободените служители, тъй като с прекратяване на трудовия договор са прекратени и всички произтичащи от него последици, включително и правото на работодателя едностранно да увеличи заплатата на служителя.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор, по силата на който Е.Г.И. заемала длъжността „Счетоводител“ в отдел „Административен“, Обща администрация, ТП на НОИ – Русе, прекратен със заповед №1057/05.02.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 07.02.2019г.

Със Заповед №1016-40-247/20.02.2019г. Управителя на НОИ определил лимит за увеличение основните месечни работни заплати на служителите в Националния осигурителен институт, считано от 01.01.2019г. В т.3 от Заповедта изрично е посочени, че индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите се увеличават при стриктно спазване на чл.12 НЗСДА.

Позовавайки се на цитираната заповед, на 28.02.2019г. ищцата депозирала молба до Директора на ТП на НОИ – Русе с искане да бъде актуализирано трудовото й възнаграждение и дължимите обезщетения, съобразно акта. В писмо изх.№1130-40-388Н2/12.03.2019г. на Управителят на НОИ са изложени доводи, относно неоснователността на претенцията.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.245; чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

От релевираните в хода на производството писмени доказателства се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, със Заповед №1016-40-247/20.02.2019г. е определен лимит за увеличение на основните месечни работни заплати на служителите в НОИ, считано от 01.01.2019г. Съобразно Приложение №19 към Заповедта, за отдел „Административен“ е прието 7.4% увеличение.

Съгласно цитирания в Заповедта чл.12 от НЗСДА, индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е „Неприемливо изпълнение“. Аналогична е и разпоредбата на чл.67, ал.5 ЗДСл, която визира хипотези, в които може да се увеличи индивидуалната основна заплата на държавния служител, като според т.1, такова увеличение е възможно въз основа годишна оценка на изпълнението на длъжността. Фактът, че и в двата акта законодателят е използвал думата „може“ води до извод, че това не е задължение на органа по назначаване, а правна възможност. Законодателят е предоставил на преценката на органа по назначаване при определени условия и наличието на дадени обстоятелства да прецени дали да даде и в какъв размер увеличение на трудовото възнаграждение на всеки един служител.

Заповедта, на която се позовава ищцата не води до автоматично увеличение на заплатата, тъй като същата се определя от органа по назначаване, съобразно критериите, предвидени в чл.12 НЗСДА. В ал.2 на чл.12 НЗСДА е посочено максимално допустимото увеличение по ал.1, което в зависимост от оценката на изпълнение варира в границите „до 2 на сто“ - „до 20 на сто“, но такова увеличение не се дължи в случай, че оценката е „Неприемливо изпълнение“.

Дори да се приеме, че работодателят е бил длъжен да увеличи възнаграждението на служителя, то в хода на производството не са направени доказателствени искания и не са релевирани доказателства, от които е видно каква оценка е дадена на ищцата, с оглед което не би могло да се установи дължи ли се увеличение и в какъв размер.

По изложените съображения, съдът счита, че претенциите по чл.245; чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора по главния иск, акцесорните претенции за заплащане мораторна лихва върху претендираните главници се явяват неоснователни.

По разноските:

Ответникът не претендира разноски по делото, с оглед което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е.Г.И., ЕГН ********** ***, представлявано от директора И.Х.Д.претенции за заплащане сумите: