Решение по дело №590/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260070
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520200590
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                  №............................

                                                            гр. Кюстендил, 28.10.2020г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд, III – ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и  двадесета  година , в състав :

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря: Цветанка Александрова

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД  № 590  по описа за 2020  година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Д.Г.Н., с ЕГН – ********** ***  обжалва наказателно постановление №42-0000411/07.04.2020г.,издадено  от  *****на РД“АА“ С. , с което   на основание чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвтПр му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500 лева  за извършено административно нарушение по чл. 38, пр.1 от Наредба№34 от 06.12.1999 г. на МТ.

 Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и  недоказаност на нарушенията.

 Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо ,с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата  и моли НП да бъде потвърдено.

          Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН бл.№ 271272/03.03.2020г. е привлечен към административно-наказателна отговорност Д.  Н. ***, за това че на същата дата в 09:35 ч., в качеството му на водач на таксиметров автомобил м. „Дачия“, модел „Логан“ , с рег. № КН ***ВМ, е извършил  превоз на пътници по маршрут от с. Г. до гр. К., без да включи монтирания в автомобила електронен  таксиметров апарат с  фискална памет /ЕТАФП/ЕШ000579 и ФП №48024943. Описаният таксиметров автомобил е собственост на жалбоподателя  и е включен в Списъка на Удостоверение  за регистрация с № 10193/22.06.2010 г.  за извършване на таксиметров превоз на *****  99 ЕООД. За датата, на която е извършена проверката – 03.03.2020 г. водачът е работил с пътен лист№24 от пътна книжка с.КН ***/10.12.2019 г. 

 Нарушението е установено от свидетелите В.Г. и С.К., при слизането на пътниците от таксиметровия автомобил.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен срещу подпис, без да са направени възражения по него.

Въз основа на съставения АУАН, на 07.04.2020 г. **** на РД“АА“  издал атакуваното НП, в което  обаче са налице различни фактически констатации спрямо АУАН. Ако в  съставения при проверката акт е посочено, че  нарушителят е извършил таксиметров превоз на пътници  по маршрут от с. Г.до гр.К., в НП е посочено , че маршрутът е от с. Г. до гр. К.. Правната квалификация на нарушението според административнонаказващия орган е  идентична с посочената в акта - чл. 38, предл.1  от Наредба№34/1999 г. на МТ.  За това нарушение на   Н. е наложено административно наказание  глоба в размер  на  500 лева, на осн. чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвтПр.

 

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от 

                                   

                                       ПРАВНА СТРАНА

 

Въз основа заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. се изяснява компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното НП.

Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр. Предвид това събирането на допълнителни доказателства относно последната не е необходимо.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

 

Разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ вменява задължение на водачът след наемане на автомобила задължително да включи таксиметровия апарат и да превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, визирана в специалната спрямо чл. 105 от ЗАвтП, разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, съгласно която с глоба от 500 лева се наказва водач на моторно превозно средство, което е с невключен таксиметров апарат. От установената фактическа обстановка, съдът счита за установено, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил и състава на нарушение, визиран в чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАП, във връзка с чл. 38 предл. 1 от Наредба № 34/ 06.12.1999 г. на МТ. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката превозното средство притежава ЕТАФП, който по време на извършване на таксиметровия превоз на пътници не е бил включен в режим "заето", а в режим "свободно". Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. да включи монтирания в таксиметровия автомобил ЕТАФП след наемането му от пътниците. За нарушението на цитираната разпоредба му е наложено съответното административно наказание, предвидено във фиксиран размер в санкционната разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАП, а именно глоба от 500 лева. От субективна страна нарушението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлявания от него като водач таксиметров автомобил е бил нает от пътници, поради което е възникнало и задължението да включи таксиметровия апарат в режим "заето". Съдът намира, за неоснователно възражението на  процесуалния представител на жалбоподателя, за това, че в хода на производството по ангажиране отговорността на водача  е допуснато съществено процесуално нарушение, като е посочен различен маршрут на таксиметровия автомобил  в АУАН и в НП.  Действително в АУАН актосъставителя е посочил, че таксиметровия превоз с процесния автомобил е извършен по маршрут с.Г. – гр. К.,  а в НП за начална точка е посочено с. Г..  Този факт, обаче не  се отразява на направената в АУАН и НП  идентична констатация, че водачът на таксиметровия автомобил не е включил монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат  с фискална памет ЕТАФП/ЕТ000579 и ФП № 48024943 апарат при извършване на таксиметровия превоз. Нарушението е установено от контролните органи в края на маршрута, поради което и различно посочената начална точка  не се отразява на  съставомерността на нарушението.  Вероятно се касае за техническа грешка при изписването на фактическата обстановка в наказателното постановление, което обаче не рефлектира на неговата законосъобразност.

 Възражението, направено от процесуалния представител за маловажност на случая, съдът също не споделя. Действително преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл. 28 ЗАНН. Неизпълнението на задължението по  чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници има като последица неотчитане на реализиран оборот от таксиметрова дейност, водещ и до неотчитане и необлагане с данък на акумулирана печалба от тази дейност, поради което случаят не може да се определи като маловажен.

Наложеното административно наказание е с фиксиран размер от 500. 00 лева, поради което не съществува възможност да бъде намалено.

 Поради гореизложеното настоящия състав намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                 

                                                    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло НП № 42-0000411/07.04.2020г. издадено  от  **** на РД“АА“ С. , с което на  Д.Г.Н., с ЕГН – ********** ***  е наложено,  на осн. чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвтПр,  административно наказание „ глоба“ в размер на 500 лева  за извършено административно нарушение по чл. 38, пр.1 от Наредба№34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд   гр.Кюстендил   .

                                                                           

 

                                                                         Районен съдия :