Определение по дело №571/2016 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 септември 2016 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20167060700571
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 август 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

360

гр. Велико Търново,26.09.2016 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 571/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Делото е образувано по жалба на „Спринк” ЕООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка, Мелница Търново против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., частично потвърден с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново.

В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорения РА, тъй като е налице обезпечение на главницата и лихвите, наложено в хода на ревизионното производство от страна на публичен изпълнител с Постановление изх. № 9793/08.10.2015 г., с което е наложен запор върху банкови сметки на ревизираното лице. Към искането не са представени доказателства, тъй като според молителя такива са налични в ревизионната преписка.

Във връзка с разпореждане на съда от 10.09.2016 г., с писмо вх. № 4477/20.09.2016 г. жалбоподателят е уточнил, че не оспорва РА по отношение на установените с него задължения, представляващи невнесен ДДС в размер на 1 270 075,48 лева и съответните лихви по подадени СД за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., м. 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г., м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г.

Ответникът е представил писмено становище с вх. № 447/20.09.2016 г., към което са приложени писмени доказателства относно наложените обезпечения и размера на задълженията по РА.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени приложената към жалбата преписка намира, че искането е неоснователно предвид следното:

С обжалвания и поправен РА са установени задължения за внасяне общо в размер на 3 007 665,68 лева, от които 2 125 308,82 лева главница и 882 356,76 лева – лихви. Предвид направеното от жалбоподателя уточнение относно предмета на жалбата и становището на ответника, съдът приема, че към 22.08.2016 г. размерът на обжалваните задължения възлиза на 1 449 963,42 лева, от които главница – 855 575,51 лева и лихви – 594 387,91 лева.

От ответника са представени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № 9793/08.10.2015 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми в предполагаем размер на 999 249,06 лева на „Спринк“ ЕООД по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в осем търговски банки. С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, за обезпечаване задълженията по ревизионен акт Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по Постановление № 9793/08.10.2015 г., а именно запор по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и суми, предоставени за доверително управление за сумата от 999 249,06 лева. Според приложените в преписката отговори на търговските банки през 2015 г. и 2016 г., по запорираните банкови сметки има наложени предходни запори от ЧСИ и НАП и по същите няма налични средства. Задълженията по процесния РА на 04.08.2016 г. са присъединени към изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. С три броя разпореждания от 09.09.2016 г. и едно разпореждане от 12.09.2016 г. публичният изпълнител е извършил разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело, както следва 271 567,80 лева, 1 086 171,20 лева, 2 312 000 лева и 100 лева, като с част от тези суми са погасени и задължения по процесния РА. Към становището на ответника са приложени и незаверени и ненаименовани разпечатки, които не са описани в придружителното писмо и които предполагаемо касаят размера на задълженията по изпълнителното дело и в частност по РА след извършените разпределения на суми.

При така  приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави  следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.157, ал. 2, изр. последно от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Следователно, за да е допустимо за разглеждане подадено до административния съд искане за спиране на изпълнението на един ревизионен акт задължително условие е въпросният РА е обжалван по съответния ред пред съда. Това условие е изпълнено в настоящия случай.

Разгледано по същество искането на „Спринк“ ЕООД за спиране изпълнението на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. е неоснователно. Общият принцип в производството по обжалване на ревизионни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и той е залегнал в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ДОПК. В тези правни норми са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на РА във фазата на обжалването му по административен и съдебен ред. Посочено е, че изпълнението на РА, оспорен по съдебен ред, може да се спре по искане на жалбоподателя, като към него се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на искането в този смисъл, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

В случая жалбоподателят е поискал спиране на изпълнението на РА без да представи доказателства за направени обезпечения и без да предложи такива, а се е позовал на наложена обезпечителна мярка запор върху банковите му сметки. От служебно събраната от съда информация се установява, че в действителност с цитираните по-горе постановления е наложена такава обезпечителна мярка, но на първо място размера на запорираната сума от 999 249,06 лева не покрива размера на обжалваните задължения към датата на подаване на искането (1 449 963,42 лева), а на следващо място, липсват доказателства по запорираните сметки да има наличност до размера на обжалваните задължения. След като молителят не е установил запор върху банкови сметки с наличност, покриваща установеното с РА обжалвано вземане, то не е налице задължителната материалноправна предпоставка за спиране изпълнението на обжалвания пред съд РА - искащата спирането страна не е представила доказателства за надлежно направено обезпечение в размер на обжалваната част по РА. Извършеното след датата на подаване на искането частично погасяване на задълженията по РА (като част от задълженията по изпълнителното дело, към което са присъединени) не променя горните изводи, още повече, че липсват доказателства за наличности по запорираните банкови сметки, които са в състояние да обезпечат дори остатъка от обжалваните задължения.

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „Спринк“ ЕООД ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка, Мелница Търново за спиране на изпълнението на обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., частично потвърден с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: