№ 22852
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110132951 по описа за 2022 година
С исковата молба , вх. № 5838/23.12.2021г. , подадена пред Димитровградския районен
съд ищецът Н. Д. Л. чрез пълномощника – адв. П. Д. е предявил искове за :
1) обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 05.05.2021г. до
13.09.2021г. без посочен размер, заедно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане ;
2) възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск без посочени
размер и период , заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, и
3)признаване незаконността на уволнение и отмяната му по чл.344,ал.1, т.1 КТ,
без да са посочени номер , дата на издаване и издател на уволнителния акт; основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение и основанията за незаконосъобразността
на уволнението.
Образувано е съдебно производство по гр.д. № 2031/2021г. по описа на
Димитровградския районен съд.
С разпореждане № 734//23.12.2021г. на Димитровградския районен съд по гр.д. №
2031/2021г. са отправени указания до ищеца за отстраняване на нередовностите на
предявените искове.
С разпореждане № 68/27.01.2022г. на Димитровградския районен съд по гр.д. №
2031/2021г. по искане на ищеца е продължен срока за изпълнение на отправените указания
с „30 дни , считано от 25.01.2022г.” , т.е. до 23.02.2022г. включително.
След изтичане на този срок с писмена молба от 25.02.2021г. пълномощникът на
ищеца – адвокат П. Д. е посочила , че предявяват искове по чл.220 ,ал.1 КТ за обезщетение
за неспазено предизвестие за уволнение в размер на 8 970 лв и по чл.224,ал.1 КТ за
обезщетение за неползванплатен годишен отпуск в размер на 2000 лв , както и уточнила ,
че уволнението на ищеца е незаконосъобразно поради неспазване на т.нар. предварителна
1
закрила по чл.333,ал. 1 КТ , тъй като той боледува от захарен диабет.
С цитираната допълнителна писмена молба , вх. № 1378/25.02.2022г. на ищцовата
страна и с представената с нея нова искова молба не са уточнени предявените осъдителни
искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по чл.177 КТ за
ползван платен отпуск (тъй като не са посочени размерите и периодите им) , както и
преявеният конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ ( защото не са посочени номер, дата на
издаване и издател на уволнителния акт; основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение). Вместо уточнение на предявените с първоначалната искова молба
три иска , с молбата от 25.02.2022г. на ищцовата страна са предявени нови искове – по
чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , каквито не са предявени с първоначалната искова
молба.
С разпореждане № 186/28.02.2022г. на Димитровградския районен съд по гр.д. №
2031/2021г. са отравени нови указания до ищеца за отстраняване нередовности на исковете.
Съобщението за тези указания е връчено редовно на пълномощника на ищеца на
07.03.2022г. видно от приложената призовка по гр.д. № 2031/2021г. по описа на
Димитровградския районен съд, като 1-седмичния срок за изпълнение на последните
указания е изтекъл на 14.03.2022г.
С писмена молба от 14.03.2022г. адвокатът на ищеца е потвърдил предявяването на
новите искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , но не е уточнил предявените искове с
първоначалната искова молба.
Вместо да прекрати съдебното производство поради недопустимост (нередовност) на
исковете , по гр.д. № 2031/2021г. Димитровградския районен съд е допуснал обезпечение на
новите искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ и изпълнил е процедурата по чл.131
ГПК (връчване на ответника на преписи от исковата молба и от останалите книжа).
Димитровградския районен съд с определение № 470/23.05.2022г. е уважил
предявения с отговора на исковата молба от ответника „ТУРОИСМА КОНТРАКТ”ООД
отвод за местна подсъдност , като е прекратил гр.д.№ 2031/2021г. по описа на ДРС и е
изпратил делото по местна подсъдност на СРС.
В СРС е образувано настоящото гр.д. № 32951/22г. по описа на 68 състав.
Софийски районен съд , 68 състав при извършването на служебната проверка по
чл.129,ал.1 ГПК за редовността и за допустимостта на исковете констатира следното от
правна страна :
Относно осъдителните искове по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ :
Тези искове са НЕДОПУСТИМИ.
С първоначалната искова молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. не са предявени осъдителни
искове за плащане на обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение по
чл.220,ал.1 КТ и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 КТ.
Видно от петитума на исковата молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. с нея са предявени
2
осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по
чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск. Искът по чл.177 КТ (за възнаграждение за
ползван платен отпуск) е различен от иска по чл.224,ал.1 КТ (за обезщетение за неползван
платен отпуск).
В първоначалната искова молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. няма никакви изявления във
връзка с неспазване на предизевстието за уволнение на ищеца или за неползван платен
годишен отпуск , нито искания за плащане на обезщетения във връзка с подобни
твърдения.
С исковата молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. не са предявени нито твърдения, нито
искания във връзка с незспазване на предизвестие за уволнение и неползван платен годишен
отпуск , т.е. в исковата молба не се съдържат нито основания, нито петитуми на
осъдителни искове почл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие при
уволнение и по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Осъдителните искове по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са предявени едва с
допълнителната писмена молба от 25.02.2022г. на ищцовата страна по гр.д. №
2031/2021г. по описа на ДРС , т.е. в хода на вече образуваното съдебно производство ,
което е НЕДОПУСТИМО.
Предявяването на нови искове в хода на висящо съдебно производство е
НЕДОПУСТИМО и е изрично изключено с правната норма на чл.214,ал.1, изр.2 ГПК, с
която се забранява изменението на предявени искове чрез едновременна промяна както на
основанието (твърдението) , така и на петитума (искането), защото в този слуай се касае не
за изменение на предявен иск , а за предявяване на нов иск , който не е заявен с исковата
молба.
С допълнителната писмена молба от 25.02.2022г. , както и с допълнителната писмена
молба от 14.03.2022г. на ищцовата страна по гр.д. № 2031/2021г. на ДРС не са уточнени
осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност, за възнаграждение за
ползван отпуск и за отмяна на уволнение (в какъвто смисъл са указанията на ДРС), а са
предявени нови осъдителни искове по чл.220 ,ал.1 КТ (за обезщетение за неспазено
предиведтие при уволние) и по чл.224,ал.1 КТ (за обезщетение за неползван платен годишен
отпук), които не са предявени с първоначалната искова молба.
Вземанията по исковете по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са различни от
вземанията за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение за ползван
платен отпуск – имат различни правопораждащи фактически състави, различен предмет,
различно правно естество.
Следователно новопредявените искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са
НЕДОПУСТИМИ и не следва да бъдат приети за разглеждане в настоящото съдебно
производство.
3
Относно исковете , предявени с първоначалната искова молба , вх. № 5838/
23.12.2021г. :
Както бе посочено , с първоначалната искова молба , вх. № 5838/23.12.2021г. са
предявени искове за :
1) обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 05.05.2021г. до
13.09.2021г. без посочен размер, заедно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане ;
2) възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск без посочени
размер и период , заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, и
3)признаване незаконността на уволнение и отмяната му по чл.344,ал.1, т.1 КТ,
без да са посочени номер , дата на издаване и издател на уволнителния акт; основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение и основанията за незаконосъобразността
на уволнението.
Въпреки надлежно изпълнената процедура по чл.129, ал.2 ГПК по гр.д. № 2031/2021г.
по описа на ДРС тези искове са останали неуточнени до изтичането на сроковете за
изпълнение на указанията на ДРС, което е станало съответно на 23.02.2022г. (за първите
указания) и на 14.03.2022г. (за вторите указания).
С писмените молби , вх. № 1378/25.02.2022г. и вх. № 1743/14.03.2022г. по гр.д. №
2031/2021г. по описа на ДРС ищцовата страна не е уточнила предявените осъдителни
искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по чл.177 КТ за
ползван платен отпуск (тъй като не са посочени размерите и периодите им) , както и
преявения конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ ( защото не са посочени номер, дата на
издаване и издател на уволнителния акт,кактои основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение).
Както бе посочено, вместо уточнение на предявените с първоначалната искова молба
три иска, с молбата от 25.02.2022г. на ищцовата страна са предявени нови искове – по
чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , каквито не са предявени с първоначалната искова
молба.
Следователно въпреки надлежното изпълнение на процедурата по чл.129,ал.2
ГПК първоначалната исковата молба е останала НЕРЕДОВНА по смисъла на чл.127,
ал.1,т.3, т.4 и т.5 ГПК (доколкото не са уточнени по размери и периоди предявените
осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение за
платен отпуск , както и конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ поради неяснотата кога , с
какъв акт и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение между страните).
Нередовността на исковата молба обуславя нейната НЕДОПУСТИМОСТ и налага
връщането й.
4
РЕДОВНОСТТА на исковата молба (т.е. изпълнението на изискванията на чл.127
ГПК и чл.128 ГПК) е АБСОЛЮТНА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОЦЕСУАЛНА
ПРЕДПОСТАВКА за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на
предявения иск , поради което липсата й ,т.е. нередовността на иска обуславя неговата
НЕДОПУСТИМОСТ и налага прекратяване на образуваното въз основа на него съдебно
производство.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че иск за обезщетение за
временна нетрудоспособност е неподведомствен на съдилищата , тъй като тези
обезщетения се изплащат по друг ред .
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д.№ 32951/2022г. по описа на СРС, 68
състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на
съобщенията от страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заедно със съобщението до всяка от страните за настоящото
определение и препис от него (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5