№ 21369
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110126174 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу А. В. А. положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответника ,че дължи
на ищеца в размер на 191,11лв.,представляваща 7/12 части от задълженията за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2021год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от
04.01.2024год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 31,58лв.,7/12 части от
мораторна лихва за периода 15.08.2021год. до 18.12.2023год.,сумата в размер на
26,55лв.,представляваща 7/12 части от главница за услуга дялово разпределение за периода
м.03.2021год. – м.04.2022год. ,ведно със законната лихва от 04.01.2024год. до окончателното
й заплащане,сумата в размер на 6,21лв. ,7/12 части от мораторна лихва за периода
16.05.2021год. до 18.12.2023год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2126/18.01.2024год. по ч.гр.д.№ 1184/2024год. по описа на
СРС,65 състав.
В исковата молба ,ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като собственик на 7/12 идеални части от недвижим имот в сграда – етажна
собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за процесния период
,както и услугата дялово разпределение за процесния период. Твърди ,че не е заплатена
дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово
разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава.Претендират се и
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът А. В. А. ,чрез адв.Г. И. ,оспорва претенциите на ищеца неоснователни в
размер надвишаващ 1/6 идеална част от стойността на цената, съответно услугата. Не
оспорва обстоятелството, че е бил съсобственик на 1/6 идеална част на описаният в
исковата молба недвижим имот, че този имот е топлоснабден и в този смисъл ,че е имал
договорни правоотношения с ищцовото дружество. Възраженията му са по отношение на
квотното разпределение на правото на съсобственост на процесния апартамент,а от там и на
1
размера на задълженията му ,надвишаващ собствената му 1/6 идеална част.Моли съда да
отхвърли претенциите на ищеца надвишаващи размера на притежаваната от него ми преди
продажбата 1/6 идеална част от недвижимия имот.Претендира деловодни разноски.
С определение от 23.08.2024год. на страната на ищеца е привлечено трето лице-
помагач „Нелбо“ АД .Същото е депозирало молба от 18.10.2024год.,с която заявява, че не
оспорва предявените искове и счита същите за основателни.Представя писмени
доказателства. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 04.01.2024год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Дамяна В. Каменова и
А. В. А. ,при разделна отговорност, за вземания за цена на доставена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение и мораторна лихва .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2126/18.01.2024год. по ч.гр.д.№ 1184/2024год. по описа на СРС,65 състав в полза на
заявителя срещу длъжниците ,при условията на разделна отговорност – 5/12 части от
задълженията за Дамяна В. Каменова и 7/12 части от същите за А. В. А..
Длъжникът А. А. в срок е подала възражение по чл.414 от ГПК.
С разпореждане от 19.04.2024год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на
22.04.2024год..
В срок ,а именно на 09.05.2024год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК ,с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл150 ЗЕ ,като в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставил топлинна енергия и е извършена услугата дялово разпределение като за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По делото е представен НА за замяна на идеални части от недвижим имот № 88,рег.
№ 5200,дело № 272/2023год. ,от който се установява ,че на 09.06.2023год. А. В. А. е
прехвърлила на Дамяна В. Каменова собствената си наследствена 1/6 идеална част от
недвижим имот ,апартамент № 69,в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.24,вх.В,ет.6.
С НА за продажба на недвижим имот ,№ 053,рег. № 4429,дело № 194/2023год. ,на
14.07.2023год. Дамяна В. Каменова е продала на трето за делото лице следния свой
собствен недвижим имот , а именно : апартамент № 69,в гр.София,ж.к.“Овча купел“
,бл.24,вх.В,ет.6.
Следователно се налага извода ,че за периода от 01.05.2021год. до 30.04.2022год.
ответницата А. В. А. се е легитимирала като собственик на 1/6 идеална част от недвижимия
имот.Няма доказателства по делото ,че през процесния период , до датата на замяната на
идеалните й части, А. В. А. е била собственик на 7/12 идеални част, така както се твърди от
ищеца.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
2
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
Доколкото ответницата е била собственик на 1/6 идеална част от топлоснабдения
имот, то същата през процесния по делото период имат качеството на клиент на топлинна
енергия, която закупува от „Топлофикация София“ ЕАД по силата на съществуващо между
тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в
топлоснабдения имот топлинна енергия ,но до правата си в съсобствеността или до 1/6 част
от задълженията.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че бил в облигационни
отношения с ответника, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при
общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект ,в
гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.24,вх.В,ет.6, апартамент № 69, с аб. № 297783.
Според клаузите на тези Общи условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след
доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка;
2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
3
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото е приложена справка за издадена фактура през процесния период от
ищеца ,ОФ от 30.06.2022год. ,за периода 01.05.2021год. до 30.04.2022год. ,на обща стойност
313,09лв. ,както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода
от м.03.2021год. до м.04.2022год. на обща стойност 45,52лв.От тази справка е видно също
,че ищеца е приел ,че неплатените главници по ОФ възлизат на 327,61лв. ,в която сума е
включена и сумата за дялово разпределение от 45,52лв. или незаплатената главница за ТЕ
възлиза на 327,61лв. ,в която е включена и сума от 14,52лв. ,по фактура от 40.06.2021год.
От страна на третото лице са представени индивидуални справки за отопление и
топла вода за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. ,за аб. № 297783, като в талон за
отчитане на уреди за дялово разпределение е посочено ,че апартамента е
необитаем.Разпределена е само енергия за сградна инсталация за имота .
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количество топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същото е било редовно отчетено ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач ,като съдът приема че
стойността на реално доставената ТЕ за процесния период възлиза на 327,61лв.
Задълженията за услугата дялово разпределение за периода м.05.2021год. –
30.04.2022год. ,възлизат на 45,52лв.
За последните следва да бъде посочено ,че за процесния период от писмените
доказателства по делото се установява ,че услугата дялово разпределение е била извършвана
от третото лице помагач „Нелбо“АД,поради което се дължи заплащането на цената й.
Тъй като претенцията на ищеца против ответницата А. А. е заявена за 7/12 част от
задълженията ,а от доказателствата по делото се установя,че тя се легитимира като
собственици на 1/6 ид.ч. ,то съдът приема ,че и до този размер се простира отговорността й
за задълженията за доставената от ищеца ТЕ и стойността на услугата дялово
разпределение.
Следователно претенцията на ищеца срещу ответницата се явява основателна до 1/6
част от общото задължение или до размера от 54,60лв.,като до пълния предявен размер от
191,11лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Съответно дължи и 1/6 част от задълженията за услугата дялово разпределение или
7,59лв. ,а до пълния предявен размер от 26,55лв. ,претенцията на ищеца е неоснователна и
недоказана.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода от 01.05.2021год. до 30.04.2022год. в размер на 54,60 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
4
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай ищецът претендира от ответника мораторна лихва върху
задължението в общ размер от 31,58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2021г. до 18.12.2023г.
Размерът на обезщетението за забава ,изчислен от съда по чл.162 от ГПК възлиза на
14,28лв. ,поради което претенцията на ищеца е основателна до този размер,а до пълния
такъв от 31,58лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,21лв. се явява неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на спора ,право на разноски имат и двете страни ,които
своевременно за заявили такива искания и са представили доказателства за направата им.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 43,75лв. ,от
които 14,58лв. – д.т. и 29,17лв. ,юр. възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете
му се следва разноски в размер на 13,10лв.
В исковото производство е доказал разноски в общ размер от 139,58лв. ,от които :
39,58лв. – д.т. и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда в минимален
размер.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото в размер на 41,80лв.
Ответницата също е поискала разноски като не е доказала направата на такива.
Доколкото е защитавана безплатно от адв.Г. Б. И. по договор за правна защита и
съдействие, сключен на 26.06.2024год. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв.И.
следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С оглед естеството на спора и защитавания по него материален интерес
съответстващият хонорар възлиза на 400 лева , като съобразно отхвърлената част от
исковете ,в полза на адв. И. следва да се присъди сумата 280,25лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
5
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. В. А. ,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София, ж.к.“Младост 1А“,бл.511,вх.1,ет.3,ап.8 ,положителни установителни
искове по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД ,че А. В. А. ,ЕГН : ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 54,60лв. представляваща 1/6 част от задълженията за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2021год. до 30.04.2022год. за топлоснабден имот с адрес
в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.24,вх.В,ет.6, апартамент № 69, с аб. № 297783 ,ведно със
законната лихва от 04.01.2024год. до окончателното й заплащане ; сумата в размер на
14,28лв., мораторна лихва за периода 15.08.2021год. до 18.12.2023год. ; сумата в размер на
7,59лв.,представляваща 1/6 част задълженията за услуга дялово разпределение за периода
м.03.2021год. – м.04.2022год. ,ведно със законната лихва от 04.01.2024год. до окончателното
й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 2126/18.01.2024год. по ч.гр.д.№ 1184/2024год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. В. А. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Младост 1А“,бл.511,вх.1,ет.3,ап.8 ,положителни установителни искове по
реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ ,в частта
над уважения размер от 54,60лв. до пълния предявен размер от 191,11лв.,представляваща
7/12 части от задължението за топлинна енергия за периода 01.05.2021год. до 30.04.2022год.
; в частта над уважения размер от 7,59лв. до пълния предявен размер от
26,55лв.,представляващ 7/12 части от задължението за услуга дялово разпределение за
периода от м.03.2021год. до м.04.2022год. и с правно основание чл.86 от ЗЗД ,в частта над
уважения размер от 14,28лв. до пълния предявен размер от 31,58лв. ,мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия за периода от 15.08.2021год. до 18.12.2023год. ,както и
изцяло за сумата в размер на 6,21лв. , мораторна лихва върху услугата дялово
разпределение, за периода 16.05.2021год. до 18.12.2023год.
ОСЪЖДА А. В. А. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Младост
1А“,бл.511,вх.1,ет.3,ап.8 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 13,10лв. ,представляваща деловодни разноски
заповедното производство и сумата в размер на 41,80лв. деловодни разноски в исковото
производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат Г. Б. И. ,с адрес в гр.София,бул.“Васил Левски“ ,№ 38 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 280,25лв.
,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. В.
А..
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6