№ 192
гр. Шумен, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100311 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. Р. С., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. М. К. от АК – Шумен, с адрес за призоваване в гр.
Шумен, ул. „...., № 119А, ет.2, офис № 8 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1,
представлявано от изпълнителните директори Т.Д.Т., Б.Г.И. и Р.В.М.. Ищецът твърди, че на
03.08.2022 г., около 12.00 ч. в гр. Шумен, кв. „....“ на бул. „...... до бензиностанция „Ал и Ко“
в посока към гр. Шумен настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел „..... с
рег. № ..... управляван от К.И.Г. не спазва необходимата дистанция от движещия се пред
автомобила мотоциклет марка „Сузуки“, модел „.... с рег. № ....., управляван от С. Р. С., при
което го блъска отзад, а мотоциклета, вследствие на удара се удря в движещия се пред него
автомобил марка „Волво“. В резултат на ПТП, ищецът е получил травматични увреждания
вследствие на които е търпял продължителни болки и страдания, затруднения в
обслужването на елементарните си човешки нужди и потребности, изживял е сериозен шок
и ужас, като негативните последици от ПТП все още не са преодолени. С исковата молба
ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 85 840 лв., от които 85 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди и 840 лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху претендираното обещетение за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на ответника 23.09.2022 г. до датата на депозиране на
исковата молба 11.07.2023 г. и законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение (включващо обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди) от датата
на депозиране на исковата молба 11.07.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
В отговора си, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД признава наличието на сключен
1
застрахователен договор за лек автомобил марка „Ауди“, модел „..... с рег. № .... към датата
на процесното ПТП, но оспорва изцяло претенциите на ищеца за неимуществени и
имуществени вреди по основание и размер. Ответникът оспорва твърденията относно
механизма на ПТП, че настъпването на телесните увреждания е вследствие на ПТП, както и
че възстановителния период от травмите не е завършен. Направено е възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се е движел без включени светлини, с
неработеща спирачна уредба и неизправни стоп светлини с несъобразена скорост в
нарушение на чл.20 от ЗДвП. Мотоциклета не имал валиден годишен технически преглед,
поради факта, че е бил неизправен и се е движел в нарушение на чл.147 ЗДвП. Оспорва се
твърдението, че уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Налице е изключителен принос на пострадалия, поради липса на обезопасяване чрез
поставяне на защитна каска и на защитно облекло, като с това е нарушил чл.137е от ЗДвП.
Размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишена. Претендираната сума
за неимуществени вреди е неоснователна, поради съпричиняването от ищеца за настъпване
на вредоносния резултат. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и
предявения акцесорен иск за законна лихва.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение от 04.07.2023 г., постановено по АНД № 1388/2023 г. по описа на РС –
Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.375а от НПК и чл.24, ал.3 от НПК е
одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и К.И.Г. споразумение, с което
се приема за безспорно установено от фактическа страна, че К.И.Г. е виновна в това, че на
03.08.2022 г. в гр. Шумен, при управление на лек автомобил „Ауди А1“ с рег. № .....
нарушила правилата за движение, а именно чл.23, ал.1 от ЗДвП и при условията на
независимо извършителство с А.И.Е. който при управление на лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № .... нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.2, предл. 1 от ЗДвП,
чл.6, ал.1, пр. последно от ЗДвП, чл.63, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗДвП, по непредпазливост
причитнила средна телесна повреда на С. Р. С., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец – престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, предложение второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. От субективна
страна престъплението е извършено виновно, по непредпазливост. К.И.Г. е освободена от
наказателна отговорност, като й е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Ответникът не оспорва съществуването, а и от представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява наличието на валидно сключен застрахова телен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ауди“, модел „..... с рег. № ..... обективиран
в застрахователна полица № ..... валидна към датата, на която е осъществено процесното
ПТП – 03.08.2023 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
2
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 03.08.2022 г. през
светлата част на денонощието мотоциклет „Сузуки“, модел „.... с рег. № ....., управляван от
С. Р. С. се е движел от кв. .... към гр. Шумен. Времето е било ясно, видимостта добра,
пътното платно сухо, без неравности, разделено на две ленти с ширина по 5 метра с
непрекъсната осева линия. Мотоциклетиста се е движел след други три автомобила в
дясната лента за движение, а след него лек автомобил марка „Ауди“, модел „..... с рег. № .... с
водач К.И.Г.. При достигане от мотоциклета до бензиностанция „Ал и Ко“, водачът на
първия от трите автомобила (л.а. „Опел“) пред мотоциклета е подал сигнал с ляв мигач за
навлизане в бензиностанцията (в ляво от пътното платно) и намалил скоростта. След него
втория лек автомобил „Фолксваген“ и третият лек автомобил „Волво S 60“ с рег. № .... са
намалили скоростта, което е принудило водачът на мотоциклета, който се е движел на около
4 – 5 метра след третия лек автомобил също да намали скоростта на около 4 – 5 км./ч. В
същия момент водачът на л.а. „Ауди ..... с рег. № .... движещ се на 6 – 7 метра след
мотоциклета не е възприел своевременно намаляването на скоростта на движещите се пред
него МПС и с предната си част е ударил в задната част мотоциклета. От удара
мотоциклетиста е отхвърлен напред и паднал около осевата линя в близост до предната
врата на спрелия пред него л. а. „Волво S 60“. В следващият момент водачът на л.а. „Ауди
..... е активирал спирачната уредба и автомобилът се е покачил с предната си част върху
падналия на платното мотоциклет и преустановил движението си, като междувременно
мотоциклета се е ударил в задната част на спрелия пред него л. а. „Волво S 60“.
Метеорологичната и пътно-транспортната обстановка, както и техническото
състояние на превозните средства не са повлияли за настъпването на ПТП. Пътят е бил сух,
асфалтов, видимостта много добра при дневна светлина. В районна на местопроизшествието
водачът на л.а. „Ауди ..... се е движел със скорост 43 км./ч., след мотоциклета, чиято скорост
е била 21 км./ч. При застигането на мотоциклета л.а. „Ауди ..... е бил на разстояние около 4
метра след мотоциклета. При тези скорости на движение, опасната зона за спиране на
мотоциклета е 10.81 м., а на л.а. „Ауди ..... 25.87 м. При сравнение на зоните на спиране е
видно, че опасната зона на спиране на мотоциклета сумирана с разстоянието между двете
МПС от 4 м. или общо 14.81 м. е недостатъчно при конкретните условия за предотвратяване
на ПТП, при незабавно задействане на спирачната система от водача на лекия автомобил. В
случая скоростта на движение на лекия автомобил се е отразила на механизма на ПТП.
Причината за станалото ПТП е управлението от страна на водача на л.а. „Ауди ..... с
рег. № .... с несъобразена скорост и дистанция след мотоциклета.
Не са налице данни за технически неизправности на мотоциклета преди ПТП, които
да са допринесли за осъществяването му. Мотоциклетът е оборудван със стандартни
светлини, които са били изправни към момента на произшествието. В процесният случай
състоянието на осветителната уредба на мотоциклета не е в причинна връзка с механизма на
настъпването на ПТП, което е станало през светлата част от денонощието, при добра
видимост.
Произшествието е било предотвратимо в случай, че водача на лекия автомобил се е
3
движил след мотоциклета с технически съобразена с дистанцията скорост - 24 км./ч.
Екипировката за мотор е съвкупност от специализирани облекла и аксесоари,
специално проектирани и разработени да защитават моториста от възможни рискове по
време на шофиране. Мотокаските са най-важният елемент от мотоекипировката, тъй като
предпазват главата от нараняване в случай на падане. Мотоякетата предпазват горната част,
а мотопанталоните защитават долната част на тялото от наранявания. Мотоботушите
защитават краката и глезените, а моторъкавиците ръцете от наранявания. Различните видове
протектори предпазват лактите, коленете и рамената от наранявания.
При претърпяното ПТП, С. Р. С.е получил следните травматични увреждания –
съчетана травма: гръбначен стълб, крайници, включваща: 1) контузия на гръбнака: след
травматичен подхрущялен костномозъчен оток на телата на 10, 11, 12 гръден прешлен с
белезите на интраспонгиозно хернииране на прилежащите им дискове и 2) контузия на
крайниците: контузия на лява подбедрица и глезен; кръвонасядания на ляво коляно
подбедрица, глезен ходило; охлузвания на кожата на дясна мишница над лакътя и в областта
на външния малеол на левия глезен; фрактура на големия пищял на лявата подбедрица;
посттравматичен теносиновиит; микроруптура на долния заден тибиофибуларен лигамент;
частична увреда на заден талофибуларен лигамент.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Въз основа на видиоматериалите от охранителните камери на бензионостация „Ал и
Ко“ в кв. ...., пред която е станало ПТП, а също и от обстоятелството, че в областта на
главата на ищеца не са установени травматични увреждания, вещитте лица достигат до
извода, че при настъпването на инцидента С. Р. С. е бил с каска, но не е бил с предпазно
облекло (мотоекип). Той е бил облечен с тениска и къси панталони до коленете.
Видно от видеоматериалите, след съприкосновение с автомобила зад него, тялото на
С. полита във въздуха нагоре с краката напред и пада върху ходилата си, след което тялото
му продължава да се движи напред, претъркулвайки се през дясно рамо и застава на колене,
държейки се за кръста с лявата ръка.
При механизма на конкретното ПТП и механогенезата на травмите, вещите лица
считат, че използването на предпазно облекло (мотоекип) в конкретния случай на практика
не би допринесло за предотвратяване на травмите, с изключение на получените при
претъркулването на тялото кожни охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Но те не са
водещи и не се отразяват върху механогенезата на травмата на контузия на гръбнака и на
контузията на глезена.
На С. Р. С. е било назначено консервативно лечение. На левия глезен била наложена
ортеза. За контузията на гръбнака му е бил назначен покой на легло за един месец. Изписани
са нестероидни противовъзпалителни средства и натаспин Н, който се прилага при случаи
на циркулаторни нарушения или повишен риск от тромбоза. Възстановителния процес по
отношение на големия пищял на лявата подбедрица и на гръбначния стълб е продължил
4
около три месеца. По отношение на установените охлузвания до 7–10 дни, а за
кръвонасяданията, предвид обширността и анатомичното им разположение до 20-25 дни.
Предвид обективните медицински критерии, най-изразени болки пострадалият е
изпитвал през първите 30-40 дни, след ПТП, след което, при липса на регистрирани
усложнения, би следвало болките постепенно да започнат да отзвучават. В конкретния
случай, през първите 1-2 месеца са били налице и допълнителни неудобства, свързани с
ограничените движения в областта на гръбнака и левия долен крайник и свързаните с тях
дейности от ежедневния живот – изправяне, лягане, спане, изправен стоеж и др.
Към настоящия момент, ищецът е клинично здрав. Има остатъчна непостоянна
болезненост в областта на долния отдел на гърба, засилваща се основно при повишена
физическа активност, повдигане на тежести, промяна на времето. Има непостоянна
болезненост при по-продължително ходене.
Не са налице медицински данни, въз основа на които да се направи извод за
неспазване на назначеното лечение.
Направените от ищеца разходи, обективирани в приложените по делото четири
фактури са свързани с диагностични процедури и освидетелстване във връзка с
претърпяното ПТП, а закупените медикаменти и хранителни добавки са свързани с
лечението на получените при ПТП травми.
За установяване на наведените твърдения от ищеца за нанесените му неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитани свидетелите
Р.С.К. – баща на ищеца и З.Н.Д. – приятел на ищеца. От показанията им се установява, че
лечението на С. Р. С. е проведено в домашни условия. Първият месец, месец и нещо е бил на
легло, на крака му е имало поставена шина. В този период е имал нужда от чужда помощ за
задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. Изпитвал е силни болки и се
налагало да употребява болкоуспокояващи – аулин, аналгин и парацетамол. На третият месец
тръгнал на работа. След като е започнал работа и към настоящия момент от време на време
пие болкоуспокояващи. След ПТП не иска и не кара мотоциклет.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищеца, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищецът е предявил пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди. Претенцията (л. 43-47) е получена от застрахователя
на 23.09.2022 г. (л.50). С писмо изх. № 4984 от 14.10.2022 г. (л.48-49), застрахователят е
отказал да уважи претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
5
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 03.08.2022 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от К.И.Г., при което е причинена средна телесна повреда на С.
Р. С.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила К.И.Г., за понесените от С. Р. С.
неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищеца, вследствие,
на което той е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Ауди“, модел „..... с рег. № ..... обективиран в
застрахователна полица № .....
6
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на С. Р. С.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния
резултат, тъй като е нарушил правилата за движение – чл.20 от ЗДвП, като се е движел с
несъобразена и превишена скорост, без включени светлини, с което е ограничил
възможността на К.И.Г. своевременно да го забележи. Мотоциклета е бил с неизправни
спирачка и стопове. Ищецът има изключителен принос за настъпване на травмите, тъй като
в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП не е носил каска и защитно облекло.
В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че ищецът, с оглед посоката му на движение, се е движел в съответната пътна
лента, съгл. чл.15 от ЗДвП, със скорост, в рамките на разрешената, съгл. чл.21 от ЗДвП, за
съответния пътен участък и в хода на процеса не са събрани доказателства да е бил с
неизправни или невключени фарове и неработещи спирачки към момента на настъпване на
ПТП. Ищецът е бил с поставена на главата защитна каска. Т.е. поведението му е било
съобразено с разпоредбите на ЗДвП. Следва да се съоблази и обстоятелството, че, предвид
конкретната пътна обстановка, не е налице причинно-следствена връзка между състоянието
на фаровете и настъпилото ПТП.
Ищецът не е бил облечен с предпазно облекло (мотоекип), но ЗДвП и ППЗДВП не
съдържат разпоредби задължаващи водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение
да бъдат облечени в защитно облекло. Единственото им задължение при движение е да
бъдат с поставена защитна каска, съгл. чл.137е от ЗДвП и чл.189 от ППЗДвП. Вещото лице в
заключението си и в съдебно заседание изрично посочва, че с оглед механогенезата на
травмата на крайника и контузията на гръбнака, защитното облекло не може да предотврати
или ограничи водещите травми получени при ПТП. По отношение на проведеното лечение,
в заключението на КАТСМЕ изрично е посочено, че не са налице медицински данни, от
7
които да се направи извод за неспазване на назначеното лечение и рехабилитация.
Следователно ищецът не е допринесъл с поведението си за причинените му вреди.
Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото са представени 4 бр.
фактури с приложени към тях касови бонове на обща стойност 804.40 лв. (л.93-л.97) и
отделен касов бон на стойност 40.00 лв. (л.98) или в общ размер на 844.40 лв. Разходите
посочени във фактурите са свързани с процедури и закупуване на медикаменти и
хранителни добавки, които са в пряка връзка с претърпяното ПТП. Касовият бон на стойност
40.00 лв. е нечетлив и въз основа на него не може да се направи преценка и установи дали
сумата от 40.00 лв. е разход, свързан с лечението на ищеца. С оглед на това съдът приема, че
във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищецът е понесъл разходи в
общ размер на 804.40 лв. Следователно претенцията за обезщетение на имуществените
вреди е основателна и доказана и следва да се уважи за сумата от 804.40 лв., а за разликата
до претендирания размер от 840 лв. да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че
обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази
възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални
отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и
необходимостта от допълнително лечение. В резултат на ПТП, С. Р. С. е получил редица
травматични увреждания, подробно посочени в заключението на КАТСМЕ. Към датата на
ПТП пострадалият е бил на 25 г., проведено е консервативно лечение в дома му.
Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил около 3 месеца, като
първият месец е бил на легло, предвид контузията на гръбнака, а на левия глезен е била
поставена ортеза. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които
първоначално са били силни и са потискани с болкоуспокояващи медикаменти, но
впоследствие, след първите 30-40 дни отслабнали и постепенно отшумели. Получените
травматични увреждания са довели до необходимост и зависимост от чужда помощ.
Болките, като и зависимостта от чужда помощ и затрудненията при битовото обслужване,
през първите два месеца, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към
настоящият момент ищецът е клинично здрав, но налице е непостоянна болезненост при
промяна на времето и физическо натоварване на долния отдел на гърба и левия крак. На
тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен
(вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен и годишна
инфлация, която продължава да спада, като за м. юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. е 2.4%),
съдът приема за справедливо на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на 55 000.00 лв. а за
разликата до 85 000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
8
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху претендираното
обещетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника –
23.09.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2023 г. и законната лихва
върху присъденото застрахователно обезщетение (включващо обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди) от датата на депозиране на исковата молба –
11.07.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
Застрахователят е получил застрахователната претенция на ищеца с приложените към
него документи, необходими за разглеждане на претенциите на 23.09.2023 г. Към настоящият
момент не са налице доказателства, че застрахователят е определил застрахователното
обезщетение. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал. 3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5
от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за
дължимите лихви за забава от датата, на която е получил претенцията 23.09.2023 г. до датата
на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 23.12.2023 г. След 23.12.2023 г. застрахователят
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си
забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва върху
претендираното обещетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
ответника – 23.09.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2023 г. и
законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение (включващо
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди) от датата на депозиране на
исковата молба –11.07.2023 г. до окончателното погасяване на дължимите обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил
деловодни разноски в размер на 7 550 лв., представляващи заплатено от него адвокатско
възнаграждение. По отношение на направеното от ответника на основание чл.78, ал.5 от
ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ищеца, съдът счита,
че не е налице драстично завишаване, с оглед предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. минимален размер на съответното адвокатско възнаграждение – 7 517.20 лв.,
поради което не са налице основания за неговото намаляване. С оглед на това, на основание
ч.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите в размер на 4 908.24 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното
дружество следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите в размер на 670.32 лв.
По компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 4 237.92 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 2 250.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1 представлявано от изпълнителните директори
Т.Д.Т., Б.Г.И. и Р.В.М. да заплати на С. Р. С., ЕГН ********** сумата от 55 804.40 лв., от
която 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
преживени болки и страдания и 804.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания в
резултат на ПТП, станало на 03.08.2022 г., причинено от К.И.Г., която е нарушила правилата
за движение при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „..... с рег. № .... на
основание застрахователна полица № ..... валидна към датата, на която е осъществено ПТП
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, за горепосочения лек автомобил,
ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата
на уведомяване на 23.09.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба 11.07.2023 г. и
законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение (включващо
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди) от датата на депозиране на
исковата молба 11.07.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, а в останалата част
за разликата от 30 035.60 лв., над уважения общ размер на обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди от 55 804.40 лв. до претендираните 85 840 лв. отхвърля претенциите
на С. Р. С., като неоснователни.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1 представлявано от изпълнителните директори
Т.Д.Т., Б.Г.И. и Р.В.М. да заплати на С. Р. С., ЕГН ********** сумата от 4 237.92 лв.,
представляващи направените от ищеца разноски по делото.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1 представлявано от изпълнителните директори
Т.Д.Т., Б.Г.И. и Р.В.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 2 250.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10