Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 03.07.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд , VI - ти граждански състав
в публично заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 411 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД
против С.С.Ц., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия за имот в гр.Р., ул.”С.” №., бл.”С.”, ет..с
абонатен №02010720480. За периода от 21.01.2017г. до 31.07.2017г. в този имот
дружеството доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща
стойност 125,36 лв. по 9 бр. фактури, която енергия не била заплатена.
Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, 45
дни след периода на доставка, до 25.10.2017г. в общ размер на 5,63лв. За
събиране на вземанията си, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №7587/2017г. по описа на РРС и
била издадена заповед за изпълнение. С оглед постъпилото от ответника
своевременно възражение, ищцовото дружество претендира да бъде признато за
установено вземането му по издадената заповед за изпълнение за посочените суми,
а именно сумата от 125,36 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия по 9 бр. фактури за периода от 21.01.2017г. до 31.07.2017г.; лихва за
забава в размер на 5,63 лв.; законната лихва върху главницата от 26.10.2017г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и на
направените съдебно-деловодни разноска за настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител адв.Й.Д. оспорва иска. Моли съда
да се произнесе с решение съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7587/2017г. по описа на
РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4485/26.10.2017 год. по чл. 410 ГПК за
неплатена от ответника консумирана топлинна енергия в общ размер на 125.36 лева
за периода от 21.01.2017 год. до 31.07.2017 год., лихва за забава в размер на
5.63 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставка, до 25.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2017
год. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 77.00
лева. В предвидения в закона срок длъжникът е направил възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената срещу него заповед, за което заявителят е
уведомен на 05.01.2018 год. Настоящото дело е образувано на 18.01.2018 год.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на
имот, находящ се в гр. Р., ул. С. № ., бл. С., ет. . и че е потребител с
абонатен № 02010720480.
От представените по делото решение № ОУ-05 от 16.07.2012
год. на ДКЕВР, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД и приложените сметкофактури
за периода от 21.01.2017 год. до 31.07.2017
год. за доставената топлинна енергия, извлечение от сметка по партида №
02-01-07-2-0480, договор № 405/01.12.1998 г. за доставка на топлоенергия за
обект бл. Скопие, договор № 8/05.09.2002 г. за дяловото разпределение на
разходите за отопление и топла вода чрез топлоразпределители и водомери между потребителите
на топлинна енергия- етажна собственост,
протокол от 18.09.2002 г. от проведеното общо заседание на комисията,
упълномощена от живущите в бл. Скопие на Общо събрание, проведено на 29.08.2002
год., заявление вх. № АС-01459/16.11.2007 г., нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 046, том ІІІ, рег. № 02693, дело № 0323 от 2005
год. по описа на нотариус Р.П.а с район на действие РРС, договор от 04.10.2015
год. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост и приложение № 2 към него, договор
от 23.10.2016 год. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост и приложение № 2 към
него, се установява наличието на валидно правоотношение на страните по
настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна собственост не може да
се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл.6, ал.1, т.1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от
общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на
чл. 133, ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки
съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната
енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение
на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия.
В случая от ответника се претендира топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, такси за услугата дялово разпределение на
енергията и суми за отопление за периода 21.01.2017 год.- 31.07.2017 год. От
приложените фактури е видно, че натрупаните задължения са за консумирана в посочения
период топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление (от лирата в банята, каквато ответникът следва да има). Задължението
на ответника включва също и месечни такси за дялово разпределение на енергията
за същия период. Липсват задължения за битова гореща вода.
Страните не спорят и, че процесният имот е присъединен
чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца и в сградата е
въведено дялово разпределение на топлинната енергия чрез индивидуални
разпределители на топлинна енергия, което се осъществява от ЖОКО ЕНЕРДЖИ ЕООД.
По делото е изготвена техническа експертиза, според
заключението на която, процесният имот е присъединен чрез сградна инсталация
към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило, че в
имота има едно отоплително тяло – в банята, тип щранг – лира /тръбно
отоплително тяло/, на което няма монтиран измервателен уред. В имота на
ответника нямало уреди за измерва на топлинна енергия за отопление. По данни на
топлинното дружество имало монтиран 1бр. водомер за топла вода. В сградата, в
която се намира процесния имот имало въведено дялово разпределение,
осъществявано от „Жоко Енерджи” ЕООД. За процесният период 21.01.2017г. до 31.07.2017г.,
при спазване нормативно установените правила за дялово разпределение, вещото
лице е определило, че за имота на ответника следва да се разпредели топлинна
енергия в размер на 1,3873 MWh на стойност
119,27лв. и 6,48лв. за дялово разпределение. Общата дължима сума за периода без
лихви възлизала на 125,75лв. Вещото лице
е уточнило, че определената като дължима сума е само за топлинна енергия
отдадена от щранг-лирата и сградната инсталация. Ищцовото дружество не
претендирало заплащане на топла вода, нямало начислено такова потребление за
процесния период.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена и
разпределена топлинна енергия по 9 броя фактури за периода от 21.01.2017 год.
до 31.07.2017 год., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7587/2017г. по описа на РРС,
срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При
разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е
предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът- че е платил сумите
по последната в установения двуседмичен срок.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и асоциации на потребителите на
топлинна енергия в сграда- етажна собственост. Продавач на топлинна енергия в
гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ лицензия за пренос на топлинна
енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР, видно от чл. 3 на Общите
условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год. Купувач на
топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот
в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. В т.1-6 от същата разпоредба са регламентирани
въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане Общи условия,
а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение. Според чл.150, ал.2 от ЗЕ, който е специален,
изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост е определена от
закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между купувачите в сграда- етажна
собственост се извършва само от продавача, когато купувачите не са определили
лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ,
топлинната енергия се разпределя от продавача, който може да възложи отчета на
лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия случай.
На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна
енергия заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число
на месеца, следващ месеца на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до
45 дни след месеца на доставката. Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За
месечните задължения продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, към
които прилага информацията съгласно Приложение 1 към ОУ. По делото са
представени изготвени към момента, в който съответното месечно задължение е
станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия. Не е
оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не
бяха изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и
удостоверяването му имат значение само по отношение на срока за възражение (чл.
150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ
възраженията на купувача по размера на начислените суми не го освобождават от
заплащането им. В случай, че те са основателни, начислените суми се
преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно известие.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът
намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители, които се прилагат към сключения договор, по който страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се
установява, че купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди, са
длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на доставката, задълженията си
– ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за изпълнение задължението на ответника
за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла вода, за дялово
разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните
уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е
изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията.
Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи,
че мораторната лихва в размер 5.63 лева е основателно претендирана.
Страните претендират разноски. С оглед изхода от
спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 77.00 лева. Дължимите разноски в исковото производство
са общо 675.00 лева, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Ц.,
ЕГН **********, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С. Ж.
Ж., ЕИК *********, сумите 125.36 лева–
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 9 броя фактури за
периода от 21.01.2017 год. до 31.01.2017 год., лихва за забава в размер на 5.63 лева, законна лихва върху
главницата от 25.10.2017 год. до окончателното й изплащане, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 4485/26.10.2017 год., издадена по
ч.гр.д. № 4587/2017 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.С.Ц., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С. Ж. Ж., ЕИК ********* сумата 77.00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.С.Ц., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С. Ж. Ж., ЕИК ********* сумата 675.00 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: