№ 1104
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500690 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК и по чл. 274-279 ГПК.
С решение № 6211 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 11974/2022 г. по описа на Софийски
градски съд /СГС/ са отхвърлени като неоснователни предявените от М. М. С. с ЕГН:
********** срещу Върховния касационен съд /ВКС/ искове за заплащане на сумата от 26
000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и 4 000 лв. – за имуществени
такива, настъпили с оглед решение № 103/20.05.2022 г. постановено по гр.д. 2050/21 г. на
Четвърто ГО на ВКС с оглед „грубо нарушение на Европейското законодателство“ като
неоснователни /чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ/. В резултат на това С. е осъден да заплати на ВКС на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева –
така определение № 1471/01.02.2024 г. по същото дело, постановено в производство по чл.
248 ГПК, инициирано по молба на процесуалния представител на ответника.
Решението и определението са обжалвано от ищеца в
първоинстанционното производство С. с редовни и допустими въззивна жалба и частна
жалба. В тях се изразява недоволство от постановените съдебни актове като неправилни и се
желае от САС да ги отмени, като относно решението се иска да се присъдят търсените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, а по отношение на определението се
иска да се отмени присъденото в полза на ВКС юрисконсултско възнаграждение, като се
счита, че няма основание за присъждането му.
Върховният касационен съд чрез процесуален представител З. С. оспорва
1
жалбите, като навежда доводи за потвърждаване на атакуваните съдебни актове. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ не взема писмени становища, но в
открито съдебно заседание, прокурор Г. от САП също счита, че жалбите са неоснователни, а
решението и определението на СГС намира за правилни.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са събирани.
САС, ГО, VII състав установи следното от материалите в
първоинстанционното производство:
Делото в първата инстанция е образувано по подадена от М. М. С. искова
молба /ИМ/ срещу Върховният касационен съд /ВКС/ В исковата молба се твърди, че на
10.05.2014 г. бил окован с белезници и незаконно отведен от полиция в ЦПЗ – Стара Загора,
където му написали фалшива епикриза и отново бил окован с белезници и насилствено
откаран в ДПБ „Д-р Кисьов“ – гр. Раднево, където без негово съгласие и без съдебно
разпореждане бил държан до 15.05.2014 г. НА 15.05.2014 г. бил съден в РС – Раднево за
принудително настаняване в лудницата, но РС – Раднево го освободил. Твърди се, че завел
дело срещу ЦПЗ – Стара Загора и ДПБ „Д-р Кисьов“, но за негово голямо учудване ВКС
признал за нарушение единствено задържането му от 11.05.2014 г. – 13.05.2014 г. В исковата
молба са изложени твърдения, че решението на ВКС противоречи на утвърдената практика
на ЕСПЧ по делата „И. В. срещу България“, „К. срещу България“ и „К. срещу България“,
съгласно които само съдия може да разпореди принудително настаняване в психиатрично
заведение. Твърди се, че РС – Раднево бил подведен от ДПБ „Д-р Кисьов“, че е пациент на
лудницата, а ищецът просто насилствено бил отвлечен там без правно основание. Изложени
са твърдения, че вината на ВКС била, че не признала незаконното му задържане против
волята и без съдебно разпореждане в лудница, което само по себе си се явявало тежка
неимуществена вреда за ищеца. Предвид което е мотивиран правен интерес и иска от съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение от 26 000 лв. за причинени неимуществени
вреди и 4 000 лв. – за имуществени такива, ведно със законната лихва върху тях.
ВКС и ПРБ /чрез прокурор при СГП/ са оспорили исковете като неоснователни.
Безспорни между страните се явяват следните факти съгласно приложените по делото
писмени доказателства - с решение от 05.11.2019 г. на РС – Казанлък, постановено по гр.д.
162/2018 г. е отхвърлен искът на М. С. срещу ЦПЗ – Стара Загора и ДПБ „Д-р Г. Кисьов“ за
заплащане на сумата от 6 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие престоя на
ищеца при ответниците в периода 10.05.2014 г. – 15.05.2014 г. Решението на РС –
Казанлък е потвърдено с решение от 02.12.2020 г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. 725/20 г.
Видно от данните по делото с решение 103/20.05.2022 г., постановено по гр.д. 2050/21
г. на Четвърто ГО на ВКС е частично отменено решение, постановено по в.гр.д. 725/2020 г.
на ОС – Пловдив и е постановено ново, с което ДПБ „Д-р Г. Кисьов“ е осъдена да заплати на
М. С. сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му
2
задържане в психиатричното заведение за периода 11.05-13.05.2014 г. като в останалата си
част решението на въззивния съд е оставено в сила.
Съгласно изявленията на С. в исковата молба следва извод, че той изразява
недоволство от решението на ВКС от 20.05.2022 г., касаещо периода 10.05.2014 г. и 14-
15.05.2014 г. и несъответствието му с практиката на ЕСПЧ по цитираните от ищеца
решения. Същите касаят приложението на чл.5, §1 от ЕКПЧ и чл. 5, § 4 от ЕКПЧ при
настаняване на лице в психиатрично заведение против волята му. Ищецът-въззивник счита,
че не са спазени стандартите на международното и европейско законодателство за
задържане против волята му и прилагане на принудително лечение спрямо него, което обаче
не било изрично посочено в акта на ВКС въпреки присъденото му от същия съд
обезщетение за претърпени вреди.
Видно от данните по делото, ВКС в решението си от 20.05.2022 г. е констатирал, че
настоящият ищец е приведен в ДПБ „Д-р Г. Кисьов“ в условията на спешност от
полицейските органи на 10.05.2014 г. На същия ден е изготвена епикриза от д-р Св. С. /стр.
44 в делото на РС – Казанлък/, съгласно която е насочен към болницата в условия на
спешност в предвид „психотично мотивираното му агресивно поведение,
застрашаващо живота и здравето, предимно на околните“. Лекарят, изготвил епикризата е
посочил, че се касае за „налудно разстройство коморбидно с разстройство, вследствие
употреба на алкохол.Параноялен синдром с агресивни прояви“. В рамките на епикризата е
отразено и фактическото поведение на настоящия ищец предизвикало насочването му в
болничното заведение в условия на спешност – „в пияно състояние нападнал съседка, която
започнала да вика за помощ. Блъснал човека, който се притекъл на помощ и той паднал през
оградата“. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
САС намира, че са спазени изискванията на ЕКПЧ за извършване на такова задържане и
провеждане на принудително лечение - налице е становище на лекар, непосредствено след
привеждането му в болничното заведение в условията на спешност, което е отчетено и от
ВКС с оглед аналогичната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от Закона за здравето, видно от текста
на акта на ВКС. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ /вж. т. 31 от решението „К. срещу
България“/.
Касателно периода 14-15.05.2014 г., за който се твърди, че ВКС не е съобразило
практика на ЕСПЧ е налице разпореждане на съдия от РС – Раднево /стр. 69 в делото на РС
– Казанлък/, с което е продължен срока за принудително на лечение на ищеца. Съобразно
практиката на ЕСПЧ, на която се е позовал ищецът-въззивник „това решение трябва да е
взето от орган, съставляващ „съд“ по смисъла на член 5, параграф 4 от ЕКПЧ“ /т. 46 от
решението „К. срещу България“/ т.е. ВКС е съобразил изцяло при постановяване на
съдебното си решение практиката на ЕСПЧ.
Ето защо, налага се извод, че като е отхвърлил исковете на С. спрямо ВКС, то
Софийски градски съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат
решение, което следва да се потвърди, тъй като не се установява нарушаване на правото на
3
ЕС в контекста на разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.
По отношение частната жалба:
Същата е неоснователна. Правилно СГС е присъдил юрисконсултско
възнаграждение в полза на ВКС в минимален размер от 100 /сто/ лева, доколкото това
искане е било направено своевременно – до приключване на устните състезания пред
първата инстанция.
Поради неоснователността на въззивната жалба и частната жалба, за настоящата
инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия в
минимален размер от 100 /сто/ лева. Налице е такова искане от процесуалния представител
на ВКС З. С., поради което то следва да се уважи с оглед изхода в производството в САС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6211 от 05.12.2023 г. и определение №
1471/01.02.2024 г., постановени по гр. д. № 11974/2022 г. по описа на Софийския градски
съд.
ОСЪЖДА М. М. С. с ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ № * да заплати на
Върховния касационен съд сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4