Р Е Ш Е Н И Е № 192
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 19.05.2017г.
Видинският районен съд, пети
граждански състав, в публично заседание на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря Л.А., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 334
по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от П.И.П. ***,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв.А.В., против „СО МАТ” АД – клон Видин, ЕИК 8316351440027,
със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Северна Промишлена Зона,
представлявано от Марио Радев, с иск за заплащане на суми, дължими от трудов
договор.
Поддържа
се от ищеца, че ответникът, в качеството му на работодател, му дължи изпълнение
на парично задължение по прекратено трудово правоотношение със Заповед №
14/12.02.2015г. на управителя на ответното дружество, в общ размер на
12 797.64 лева, от които: 1449.17 лева - дължими трудови възнаграждения
за периода от м.02.2014г. до м.04.2014г.
включително и 11348.47 лева – неизплатени командировъчни пари при работа в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 06.02.2017г. до окончателното
издължаване. Претендира пресъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело, както и разноски по ч.гр.Дело № 5/2017г. по описа на РС –
Тутракан и разноски за такси по изпълнително дело № 68/2017г. по описа на ЧСИ
при СГС – С.Стефанова.
Ответникът признава дължимостта на
трудови възнаграждения на ищеца в претендирания размер: 483.94 лева за
м.03.2014г. и 483.94 лева м.04.2014г., както и претенцията за неизплатени
командировъчни пари в размер на 11348.47 лева. Оспорва единствено размера на
претендираното трудово възнаграждение за м.02.2014г. над размера от 212.58 лева,
като прави възражение за прихващане до пълния претендиран размер от 481.29
лева, тъй като на основание чл.272, ал.1, т.1 от КТ е направил удръжка от неотчетен
служебен аванс от работника, предоставен му с касов ордер № 14274/10.06.2014г. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител заявява, че не оспорва възражението за прихващане,
направено от ответника.
Налице са обстоятелства, които се признават
от ответника и обстоятелства, които не подлежат на доказване, а именно: че
страните са се намирали в трудово правоотношение – ищецът в качеството на
работник, а ответникът – в качеството на работодател; че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 14/12.02.2015г. на
управителя на ответното дружество, както и че последното е останало задължено
за изплащане на претендираните от работника суми за трудово възнаграждение и
командировъчни пари.
Съдът, като разгледа исковата молба, приетите
по делото доказателства и признанието, направено от ответника, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените трудов договор
и заповед Заповед № 14/12.02.2015г. на управителя на ответното дружество,
страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е полагал труд на
длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози” в ответното
дружество. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ - по взаимно съгласие между страните, считано от 13.02.2015г. Ответното
дружество е останало задължено към работника и служителя за заплащане на
парични суми за трудово възнаграждение и командировъчни пари при извършване на
международен автомобилен превоз за периодите и в размера, посочен от ищеца и
признат от ответника, поради което не се налага назначаване на съдебна
експертиза.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл.128, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са
основателни и доказани до размера признат от ответника, тъй като безспорно се
установи по делото наличието на трудово правоотношение между страните. Ищецът е
престирал труд на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози”,
за което му се дължи трудово възнаграждение за исковия период. Съгласно чл.124
от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи
и на основание чл.242 от КТ, според който положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден. Установи се също, че трудовото правоотношение между
ищеца и ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие, считано от 13.02.2015г.
Твърдението за не плащане на трудовото възнаграждение не се оспорва, а се
признава от ответника – за исковия период. Размерът на иска за заплащане на
трудово възнаграждение м.02.2014г. е основателен до размера от 212.58 лева, тъй
като в останалата част ответникът е направил основателно възражение за
прихващане, неоспорено от ответника.
В останалата част искът за заплащане на
трудово възнаграждение е основателен и доказан в размера претендиран от ищеца и
признат от ответника. Същото се следва и по исковата претенция за заплащане на
командировъчни пари.
Предвид
основателността на главните искове, основателен и доказан се явява и искът за
заплащане на обезщетение за забава върху главниците.
Представените от
ищеца писмени доказателства /лист 42-46 от делото/, оспорени от ответника,
удостоверяващи наложени на ответното дружество запори по изпълнителни дела,
съдът намира за несъотносими към правния спор – за установяване дължимостта на
възнаграждение и командировъчни пари по трудов договор, поради което не следва
да ги обсъжда.
Претендираните разноски от ищеца по други съдебни производства, а
именно: по ч.гр.Дело № 5/2017г. по описа на РС – Тутракан и разноски за такси
по изпълнително дело № 68/2017г. по описа на ЧСИ при СГС – С.Стефанова, не
следва да се пресъждат, тъй като същите се пресъждат от съда по конкретното
делото, по което се дължат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски
съразмерно уважената част от иска - в размер на 886.85 лева за адвокатско
възнаграждение, тъй като ответникът е направил неоснователно възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК, поради това, че предвиденият в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален адвокатски
хонорар по делото съразмерно цената на иска и на основание чл.7, ал.1, т.1
предл. последно и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, е 905.87 лева, както и да
заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 501.16 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон Видин, ЕИК 8316351440027, със седалище
и адрес на управление: гр.Видин, Северна Промишлена Зона, представлявано от
Марио Радев, да заплати на П.И.П. ***,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв.А.В., следните суми, дължими по
трудово правоотношение между страните, прекратено със Заповед № 14/12.02.2015г.
на управителя на ответното дружество:
1.
1180.46 /хиляда сто и осемдесет лв.
и четиридесет и шест ст./ лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от
м.02.2014г. до м.04.2014г. включително, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на иска в съда 06.02.2017г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 1449.17 лева, като неоснователен.
2.
11348.47 /единадесет хиляди триста четиридесет
и осем лв. и четиридесет и седем ст./
лева, /с равностойност на 5802.38 евро/, представляваща неизплатени
командировъчни пари при работа в ответното дружество, ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на иска в съда 06.02.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон Видин, ЕИК 8316351440027, със седалище
и адрес на управление: гр.Видин, Северна Промишлена Зона, представлявано от
Марио Радев, да заплати на П.И.П. ***, ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, чрез адв.А.В., направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 886.85 /осемстотин осемдесет и шест лв. и осемдесет и
пет ст./ лева.
Оставя без
уважение искането на ищеца за пресъждане на разноски по ч.гр.Дело № 5/2017г. по описа
на РС – Тутракан и разноски за такси по изпълнително дело № 68/2017г. по описа
на ЧСИ при СГС – С.Стефанова.
ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон Видин, ЕИК 8316351440027, със седалище
и адрес на управление: гр.Видин, Северна Промишлена Зона, представлявано от
Марио Радев, да заплати на РС – Видин държавна такса върху уважените
искове в размер на 501.16 /петстотин и
един лв. и шестнадесет ст./ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :