№ 381
гр. Ловеч , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600338 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от ЦВ. П. Ш. от Угърчин против Определение
№ 260119/04.06.2021 година по ЧНД № 235/2020 година на Районен съд
Ловеч,с което съдът е отменил Постановление на Бойко Василев - прокурор
при Районна прокуратура - Ловеч от 12.02.2020 год., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 178/2018г. по
описа на ОД на МВР - Ловеч, на основание чл.24 ал. 1 т. 1 пр.2 от НПК като
необосновано и незаконосъобразно и е върнал делото на РП - Ловеч за
извършване на необходимите процесуално-следствени действия и прилагане
на закона, съгласно дадените в обстоятелствената част на определението
указания.В жалбата се развиват съображения,че определението е
необосновано и незаконосъобразно,а отмененото постановление –
правилно.Сочи,че обстоятелството дали П Ш. е знаел към 2004 година за
отказа от наследство е ирелевантен по казуса.Сочи,че извода на Районна
прокуратура Ловеч досежно факта,че договора за дарение не засяга ничии
права и правилен и законосъобразен.Моли,съда да отмени обжалваното
определение и потвърди прекратяването на наказателното производство.
От съвкупната преценка на вложените в делото даказателства
въззивния съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок,от надлежно легитимирана страна и е
допустима за разглеждане,по същество е неоснователна.Районен съд Ловеч е
приел следната фактическа обстановка :
1
Свидетелят ЦВ. П. Ш. живеел в гр.Угърчин, обл.Ловеч. Бил
земеделски производител, като във връзка с дейността си се занимавал с
купуване и арендуване на земеделски земи. Към 2014 година негов служител
бил свидетелят м.щ който основно се занимавал с набавяне и подготовка на
документите, необходими във връзка със сключваните от свидетеля Ш.
сделки със земеделски земи.
Свидетелят В.С. живеел в с.Подгумер, обл.София. Бил наследник на
с.н.ч. от гр.Угърчин, обл.Ловеч, починал на 07.03.1983 година. След смъртта
си, С.Ч. оставил в наследство земеделски земи, гори и пасища в землищата на
гр.Угърчин и с.Драгана, обл.Ловеч.
Свидетелят Ц.П.Ц. живеел в с.Драгана, обл.Ловеч, бил безработен и
също бил наследник на с.н.ч., който бил баща на баба му по бащина линия. На
17.01.2002г., свидетелят извършил отказ от наследството на с.н.ч. в
предвидената от закона форма - чрез писмено заявление с нотариално
удостоверяване на подписа му, което било вписано в специалната книга
водена в PC- Ловеч под №2/17.01.2002 година.
На неустановена дата през 2014 година, свидетелите Ш. и Ц.
разговаряли по повод наследствените земеделски земи, оставени в наследство
от С.Ч., по-голямата част от които, свидетелят Ш. обработвал въз основа на
договори за аренда. Независимо от горепосочения отказ от наследство, за
който свидетелят Ш. не знаел, свидетелят Ц. предложил на Ш. да му дари
идеалните части, които му се падали в наследство от С.Ч., преди да извърши
отказа от наследство. Свидетелят Ш. се съгласил и възложил на свидетеля Щ.
да го представлява пред нотариус при сключване на договора.
На 18.12.2014г. бил сключен договор за дарение между свидетеля Ш. /
чрез пълномощника му свидетеля Щ. / и свидетеля Ц., по силата на който
свидетеля Ц. дарил на свидетеля Ш. идеални части (по 1/9) от общо десет
земеделски имота в землищата на гр.Угърчин и с.Драгана, обл.Ловеч, всички
съставляващи наследство, оставено от С.Ч., от което свидетелят Ц. се отказал
през 2002 година.
След като научил за сделката, свидетелят В.С. сезирал с жалба
Окръжна прокуратура-Ловеч, по която била извършена предварителна
2
проверка и било образувано настоящото досъдебно производство.При тези
данни наблюдаващия разследването прокурор при РП Ловеч е приел,че
въвеждането на друго Л. в заблуждение, чрез формиране на неверни
представи относно обстоятелствата от значение за взимането на решение за
сключване на конкретна сделка, не е достатъчно само по себе си, за да
квалифицира деянието като измама по чл.209 от НК. Необходимо е
заблуденото Л. да извърши акт на имуществено разпореждане, който
причинява имотна вреда за него самото или друго Л., но се касае се за
особена причинно следствена връзка между неверните представи
(заблуждението), формирани у Л.то и неговото последващо поведение -то
извършва акта на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилните
представи формирани у него, то не би извършило разпореждането, ако е
знаело действителното състояние на нещата, тоест ако не е било заблудено.
Наличието на разпоредителен акт и на причинно следствена връзка между
него и въвеждането в заблуждение са задължителни елементи от обективната
страна на състава на измамата по чл.209 от НК, респективно липсата им
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието.
Прието е, че в настоящия случай е наЛ. именно такава хипотеза -
свидетелят Ш. е бил въведен в заблуждение относно собствеността на
имотите от наследството на С.Ч., но той не е извършил никакъв имуществен
разпоредителен акт. Това е така, защото между него и свидетелят Ц. е
сключен договор за дарение, което е безвъзмездна сделка, при която
надареното Л. получава определено имущество без да дължи нищо за това на
дарителя. Ето защо е наЛ. хипотеза, при която свидетелят Ш., макар да е бил
въведен в заблуждение и мотивиран от това да е сключил договора, всъщност
не е извършил никакъв разпоредителен акт, поради което деянието е
обективно несъставомерно като измама по смисъла на чл.209 от НК.
Обосновано и правилно Районен съд Ловеч,в качеството си на
контролна инстанция в производството по реда на член 243 и сл от НПК не е
споделил тези изводи и е отменил постановлението. Както е известно
съгласно правната теория и съдебна практика измамата е користно
престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да
набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна,
погрешна представа относно определени обстоятелства или със същата цел
3
използва съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост.
Измамливите действия трябва да повлияят на волята на пострадалия,
поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия, които
му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в
което е въведен. За да е осъществено деянието от субективна страна е
необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца – получаването
на имотна облага. Целта трябва да съществува към момента когато се започва
изпълнителното деяние – създаване на погрешна представа. Когато като
способ за измама се използват договорни отношения, както е в случая - тази
користна цел трябва да е съществувала към момента на учредяване на
облигационната връзка, т.е. деецът, който използва договорните отношения
като способ за осъществяване на измама, няма намерение да изпълнява
задълженията си по тях,за да е наЛ. съставомерно деяние по член 209,ал.1 от
НК.Правилно и обосновано Районен съд Ловеч е отчел,че наблюдаващия
разследването прокурор е формирал вътрешното си убеждение при непълнота
на доказателствата.Правилно е отчетено,че към материалите от досъдебното
производство /л.29 и л.30/ е приложен Договор за аренда на земеделска земя
от 20 март 2004 година, в който действително за Ц.П.Ц. са посочени „0" дяла.
Страна по този договор е именно П Ц. Ш., в качеството му на едноличен
търговец. С оглед изясняване на въпроса знаел ли е Ш. за направения през
2002 година отказ от наследство от Ц.П.Ц., следва да се установи от кого е
изписан ръкописния текст в Договора за аренда и от кого е подписан същия.
Освен това по делото са наЛ. данни за наличието на психично заболяване, от
което Ц.Ц.. е бил лекуван многократно. Това налага да се изясни въпроса
Разбирал Ц. свойството и значението на извършваните от него действия и
можел ли е да ръководи постъпките си, както и дали е в състояние правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения или показания за тях.Необходимостта от изясняване на тези две
обстоятелства се споделя и от въззивната инстанция,както и крайния извод,че
обжалваното определение на Районен съд Ловеч като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243,ал.6,т.1 от НПК,
съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260119/04.06.2021 година по
ЧНД № 235/2020 година на Районен съд Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5