Р Е Ш Е Н И Е
№261403/25.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №5136 по
описа на Варненски районен съд за
2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД от М. Х. Б.,
ЕГН ********** *** срещу „*********” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 22,75 лева съставляваща
мораторна лихва за периода 29.05.2017г.-22.11.2019г., върху
главницата от 90,73 лева, по отношение
на която е постановено съдебно решение № 1913/07.05.2019г.,
постановено по гр. дело
№ 1793/2019г. на ВРС, с което
ответникът е осъден да върне на ищеца посоченото сума, като получена на 22.11.2019г. без основание,
на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ДДС.
В срокът по чл. 131 ГПК е депозиран отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва
по основание и размер. В евентуалност се излагат възражения,
като се посочва,
че началната дата, от която
е дължима лихвата за забава по
отношение на съдебно признатото вземане не е датата на недължимото плащане, а датата, на която ответникът е получил исковата молба, с която е ищецът е предявил осъдителен иск с правно осн.чл.55, ал.1,
пр.1-во ЗЗД, доколкото преди
настъпването на този факт, ищецът не
е отправил покана за връщане на платената
без основание сума.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Със съдебно решение
№1913/07.05.2019г., постановено по гр. дело № 1793/2019г. на ВРС настоящият
ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 90,373 лева, представляваща
платена при начална липса на основание по корекция на ел. енергия за периода 29.01.2017г.-27.02.2017г., за обект
на потребление в гр. Варна, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.Със съдебно
решение постановено по в.гр. дело № 1279/2019г. на ВРС решението на
първоинстанционния съд е потвърдено.
Приобщено за послужване по
настоящото дело е гр. дело № 1793/2019г., от което се установява, че същото е
образувано въз основа на искова молба от 05.02.2019г., като препис от исковата
молба и доказателствата към нея е връчена на ответника на 12.02.2019г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Задължението за мораторна лихва възниква само при поискване
чрез самостоятелн иск за обезщетение за вредите от
забавата или като последица от уважаване на иска за главницата.
С Тълкувателно
решение от 21.11.2019г., постановено по тълкувателно дело № 5/2017г. на ОСГТК
на ВКС се даде отговор на въпроса от кой момент се дължи обезщетението за
забава в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, като бе възприето становището,
че това е момента от получаване на поканата. В мотивите към тълкувателното
решение се посочи, че задължението за връщане на даденото при начална липса
на основание, в хипотеза на
чл. 55, ал.
1, предл. 1
ЗЗД, е безсрочно – правоотношението
е с извъндоговорен характер,
то не възниква
в резултат на съгласуване
на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение;
такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок
за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал.
3 ЗЗД – само при
задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава
и без покана.
В обобщение,
при връщане на дадено при начална
липса на основание, от момента на разместване
на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще
изпадне в забава и ще дължи обезщетение
от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение,
забавата ще настъпи с изтичането на този срок
В настоящата хипотеза
ищецът твърди, че ответникът изпада в забава от датата на недължимо платената
сума – 29.05.2017г.Няма спор между страните, че на така посочената дата
процесната сума е заплатена от ищеца на ответника, който факт с правно значение
е възприет и в съдебното решение постановено между настоящите страни по гр.
дело №1793/2019г. на ВРС.
Настоящият съдебен
състав намира, че дължимостта на сумата, за която ответникът е осъден да върне,
като недължимо платена, настъпва не с факта на самото й плащане, а с депозиране
на покана от кредитора до длъжника да възстанови същата. Няма данни по делото,
че на датата на плащане -29.05.2017г. ищецът е релевирал искане до ответника в
качеството му на длъжник да върне процесната сума, при което следва от
съдържанието на приобщеното гр. дело № 1793/2019г. на ВРС да бъде извлечено към
кой момент искането на настоящия ищец е станало известно на длъжника. Съдът
намира, че този момент е свързан с момента на получаване на препис от исковата
молба ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, с което е дадена възможност на
длъжника да депозира отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело №
1793/2019г. на ВРС, е връчен на 12.02.2019г., като едва с връчване на съдебните
книжа следва да бъде прието, че длъжникът и ответник в настоящото производство
е поставен в забава. Така исковата молба има характер на покана за връщане на
платеното без основание, а момента в който длъжника е получил препис от същата
се счита, че е поставен в забава за това си задължение.
Със съдебното
решение, с което е уважен предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД не е присъдена законна лихва, доколкото такава като законна последица от
уважаване на претенцията не е поискана. По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск е основателен за периода 12.02.2019г. до 22.11.2019г. С помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ съдът служебно осъществи изчисление на
размера на мораторната лихва за посочения
период, като намери, че предявеният иск е основателен за сумата от 7,43 лева, като за разликата над
уваженият размер от 7,43 до пълно предявеният размер от 22,75 лева, като и за
периода 29.05.2017г.-11.02.2019г., предявеният иск се явяване неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявеният иск или сумата от 133,90 лева, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.Съдът намира възражението за прекомерност релевирано от
ответника за неоснователно, доколкото размера на уговореното и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство е съобразен с минимума по
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с включване към определената основа на ДДС.
В полза на ответника
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявеният иск или сумата в размер на 67,34 лева, на осн. чл. 78, ал.3
вр. чл. 25, ал.1 НЗПП, като за основа на дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът определя сумата от 100 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
осъжда „************” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М. Х. Б., ЕГН ********** *** сумата от 7,43 (седем лева и 43 ст.) лева представляваща мораторна лихва за периода 12.02.2019г. до 22.11.2019г. върху
върху главницата от 90,73 лева, по отношение
на която е постановено съдебно решение №
1913/07.05.2019г., по гр. дело
№ 1793/2019г. на ВРС, с което
ответникът е осъден да върне на ищеца посоченото сума, като получена на 22.11.2019г. без основание,
на осн. чл. 55, ал.1,
пр.1-во ДДС, като отхвърля предявеният иск за
разликата над уваженият размер от 7,43 лева до пълно
предявеният размер от 22,75 лева, както и за периода 29.05.2017г.-11.02.2019г.,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
осъжда „************” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да
заплати на М. Х. Б.,
ЕГН ********** ***
сумата от 133,90
(сто тридесет и три лева и 90 ст.) лева съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
осъжда М. Х. Б., ЕГН ********** *** да заплати
на „***********” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 67,34 (шейсет и седем лева и 34 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част
на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 25,
ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: