№ 2004
гр. Бургас, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501350 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 435, ал.2,т.6 от ГПК, образувано по жалбата на
Д. Н. ГР. с ЕГН ********** от *****, подадена против Разпореждане от 16.05.2022 г. по
изпълнително дело №20178050401540 по описа на ЧСИ Станимира Николова, регистрационен №
805 по КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал прекратяването на принудителното
изпълнение по способа „публична продан“ на 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор
58356.502.84, поискано от длъжника с молба вх.№ 8210/ 03.05.22 г.
Разпореждането се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят излага конкретни съображение по същество, че принудително изпълнение
чрез насочване на публична продан върху 1/12 ид.ч.от ПИ с горепосочения идентификатор по
кадастралната карта на гр. Приморско не следва да бъде осъществявано, защото този имот вече не
е негова собственост, а такава на съпругата му Д. К. ГР..Твърдял е лични права върху 1/6 ид.ч. от
гореописания ПИ, половината от който(1/12) съпругата му получила на основание чл.505 ГПК с
Постановление за възлагане от 26.11.2020 г. по изпълнително дело № 404/2021 година по описа на
ЧСИ Трифон Димитров, влязло в сила на същата дата( вписано в Служба по вписванията в гр.
Царево на 03.11.2021 г.), а другата половина – с Постановление за възлагане на 1/12 ид.ч.от
22.01.2021 г. по изпълнително дело №496/2018 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, влязло в
сила на 28.09. 2021 г. и вписано в Служба по вписванията- гр. Царево на 24.11.2021 г.. Така цялата
притежавана по- рано от длъжника част от горепосочения имот вече била чуждо притежание, при
това без да е обременено с вещни тежести, вкл. ипотека.Изтъкнал е и пространни доводи за
трансформация на лични средства, изключваща придобиването на горепосочената 1/6 ид.ч. в
режим на СИО.
Цитира съдебна практика в унисон с правната си теза.Представя писмени доказателства, в
подкрепа на изложените факти.
Ответникът по настоящото дело- взискател по изп.д.№1540/2017г. по описа на ЧСИ
Станимира Николова, с район на действие – този на БОС-„Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.“Московска“ 19, е представил чрез процесуален представител -
пълномощник Димитрова, възражение, оспорващо жалбата на длъжника по изпълнението- Д.Г.,
като неоснователна.
Твърди, че е образувал изпълнително дело №1540/2017 г. по описа на ЧСИ Станимира
Николова срещу длъжника-кредитополучател и съпругата му- като ипотекарен длъжник.
Изпълнението било насочено срещу ипотекирания в полза на кредитната институция от двамата
съпрузи общ имот и той бил продаден на публична продан, приключила на 05.02.21г., но
постановлението за възлагане в полза на купувача не било влязло в сила, поради обжалването му
1
от длъжника и впоследствие било отменено от ЧСИ, заради влязло в сила и вписано в Служба по
вписванията-гр. Царево Постановление за възлагане на 1/12 ид.ч.по изпълнително дело № 404/20 г.
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, образувано от друг взискател „MЕПС“ЕООД, само за
вземанията на дружеството срещу длъжника Г. и само върху притежаваните от него идеални части
от недвижимия имот, а именно 1/12 ид.ч.. Тя била възложена на съпругата му Д.Г., на основание
чл. 505 ГПК.
Уточнява, че проданта в случая е насочена само срещу ипотекирания през 2006г. в полза на
Банката дял 1/12 ид.ч. от имота, притежаван от съпругата на длъжника Д.Г., поради което намира
съображенията и оплакванията на длъжника срещу акта на ЧСИ за напълно
неоснователни.Оспорва и възраженията му в контекста на чл.23 от СК, в насока, че
ипотекираният имот никога не е бил в режим на СИО, обосноваващи тезата, че е освободен от
вещни тежести, като неотносими към предмета на спора и неподлежащи на обсъждане в
настоящото производство. Те можели да бъдат повдигнати само в исков процес, за воденето на
какъвто данни няма, а и настоящият не е такъв.
Счита обжалваното действие за законосъобразно, а жалбата за неоснователна и подлежаща
на отхвърляне.
Становището на ЧСИ Станимира Николова, рег.№850, с район на действие ,БОС
представено на основание чл.436, ал.3, изречение второ ГПК, е за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба, защото цитираните от жалбоподателя изпълнителни дела
имали за предмет насочване на изпълнение върху частта от процесния имот, принадлежала на
длъжника – кредитополучател, а не върху притежаваната от неговата съпруга 1/12 ид.ч.,
ипотекирана за чуждия дълг.ЧСИ поддържа, че по другите две изпълнителни дела колегите й
неправилно са възложили на Г. една и съща 1/12 ид.ч. от имота, притежавана от съпруга й-
длъжника Г., но това няма отношение към правилността на постановения и обжалван тук отказ за
прекратяване на публичната продан, предприетата спрямо ипотекираната от съпругата нейна
собствена част от ПИ. Намира за недопустимо въведени в това производство възраженията на
съпруга за липсата на принос на съпругата за придобиването на нейната част в режим на
СИО.Намира постановеното Разпореждане за обосновано и правилно.
Бургаски окръжен съд приема подадената жалба за недопустима, поради следното:
Изпълнително дело №1540/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по
молба на взискател Банка ДСК, срещу длъжник Д.Г. и съпругата му Д.Г., осъдени в производство
по чл.417 от ГПК да й заплатят солидарно суми, представляващи главница, лихви и разноски по
нередовно обслужвания Договор за кредит за покупка на недвижим имот за сумата от 180 хиляди
евро, със срок на издължаване 300 месеца, сключен на 20.03.2006 г. между кредитодател Банката и
кредитополучател Д.Г., обезпечен с договорна ипотека върху 1/6 ид.ч.от горепосочения ПИ,
находящ се в местността „Пясъка“-гр.Приморско, област Бургас, собственост на Д.Г. и съпругата
му -ипотекарен длъжник- Д.Г.(двамата посочени и в нотариалния акт като учредители на
ипотеката за кредита).
Последно взискателят по изпълнителното дело е насочил принудително изпълнение чрез
публична продан върху 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 58356.502.84 в м. „Пясъка“ на гр.
Приморско,собственост на Д.Г.- ипотекирана в обезпечение дълга на съпруга й пред Банката.
С искане от 03.05.22г. до ЧСИ Николова, длъжникът Г. поискал прекратяване на
принудителното изпълнение по способа на публичната продан върху посочения имот,
поддържайки тезата, че ипотекираната от двамата съпрузи 1/6 ид.ч. била само негова лична
собственост, която поради възлагане по чл.505 от ГПК по други две изпълнителни дела,
преминала изцяло в патримониума на съпругата му без никакви вещни тежести,т.е. и без ипотека.
С обжалваното тук Разпореждане от 16.05.22г., ЧСИ оставил искането без уважение,
развивайки тезата за неправилно двойно възлагане(продажба) по горните изпълнителни дела на
една и съща 1/12 ид.ч. от ипотекирания имот в полза на съпругата на длъжника, което не се
отразявало на правилността на принудителната продан, предприета спрямо ипотекираната от Г.
през 2006г. в полза на Банката – кредитор 1/12 ид.ч., придобита в режим на СИО, законовата
презумпция за прилагането на който не била надлежно оспорена.
Очевидно е от горното, че жалбоподателят възразява срещу разпореждане, засягащо само
правната сфера на друг субект – страна по изпълнителното дело, явяваща се ипотекарен длъжник
на взискателя и изцяло по съображения за неправилност, черпени от нарушения на правата на този
2
друг правен субект.
Това е процесуално недопустимо, т.к. с право да обжалва по реда на чл.435 от ГПК
разпореждането на ЧСИ, насочено към изпълнение срещу личното му имущество, ипотекирано за
чужд дълг, разполага единствено лицето, чиито права са засегнати от предприетото изпълнение
или упълномощен от него представител. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК,
находяща се систематично в Част първа „Общи правила“, Глава пета“Страни.Представителство“
на ГПК, приложима към всяко едно от уредените в процесуалния кодекс производства, т.е. и към
изпълнителния процес. Текстът създава за всички субекти забрана за предявяването на чужди
права от свое име пред съд, освен в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Тук
не се касае до процесуална субституция.
Тъй като настоящият жалбоподател защитава чужди права от свое име, което
процесуалният закон касателно производствата по чл.435 от ГПК отрича, а легитимацията на
страните в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на водените съдебни
производства, за която съдът следи служебно до приключването им, констатацията за
недопустимост на настоящата жалба, като подадена от ненадлежно лице(без право на жалба),
обосновава оставянето й без разглеждане и прекратяването на образувано за нея дело.
Мотивиран от горното , Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Н. ГР. с ЕГН ********** от ****,
подадена против Разпореждане от 16.05.2022г. на ЧСИ Станимира Николова, регистрационен №
805 по КЧСИ, по изпълнително дело №20178050401540 по описа й, с което е отказано
прекратяването на принудителното изпълнение по способа „публична продан“ на собствената на
Д.Г. 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор 58356.502.84, поискано от длъжника с молба вх.№
8210/ 03.05.22 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1350/22г. по описа на БОС.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на
страните, с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3