№ 15716
гр. С-ИЯ, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ **********...97 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Н.БГ.“ ЕООД срещу „ХКТ“
ГмБХ, вписано в регистъра на Областен съд-Инсбрук, А-ИЯ, ПОД № ...., ДДС №....,
чрез „ХКТ КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1 и чл. 31 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз (CMR).
В исковата молба са изложени доводи, че е направена заявка № Т0201908 за
извършване на транспортна услуга, въз основа на която между ответника, в качеството
му на спедитор, и „Н.БГ.“ ЕООД, в качеството му на превозвач, са възникнали
договорни правоотношения, като съгласно посоченото в заявката, същата има
обвързващ характер дори без обратно потвърждение и има силата на договор за
транспортна услуга, която се извършва съгласно условията на CMR Конвенцията.
Посочено е, че товарният адрес се намира на БУЛ. И-ЦИ № ..., С-ИЯ, БК, а
разтоварният адрес е в гр. Плоещи, с per. номер на превозвача .... Уговорено е
плащането на възнаграждението на превозвача, т. н. навло, да бъде извършено до 45
дни след получаване на фактурата и документи за разтоварването, като фактурата
следва да съдържа номера на заявката-договор. Поддържа се, че след извършения
превоз от страна на „Н.БГ.“ ЕООД до гр. Плоещ, Румъния, е изготвена Международна
товарителница CMR на 22.04.2020 г., подписана и подпечатана е от страна на
превозвача и е отбелязан получателя на товара - Real Concept SRL, Romania. В
изпълнение на задълженията си по заявката за транспорт превозвачът „Н.БГ.“ ЕООД е
издал фактура № .../... г. за извършената транспортна услуга TQ-201908 на стойност 570
евро (петстотин и седемдесет евро). Поддържа се, че към датата на депозиране на
исковата молба фактурата не е неплатена от ответника.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1 и чл. 31 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз (CMR), че ответника дължи на ищеца сума в
1
размер на 570 евро, представяваща неплатено възнаграждение за превоз по Заявка-
договор за транспортна услуга № .../... г., за което е издадена фактура № .../... г. за
извършен превоз по товарителница СMR от 22.04.2020 г., за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по ч.гр.д. № .../... състав, по описа на
Софийски районен съд. Претендира разноски.
Ответникът в указания законоустановен срок по реда чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор, с който заявява, че сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК са платени. Представени са три броя платежни нареждания за извършените
плащания. Съобразно изпложените доводи за плащане на процесните суми, е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 367 ТЗ вр.
чл. 1 и чл. 31 от Конвенцията за международен автомобилен превоз (CMR).
За основателността на същия в тежест на ищеца, съобразно изискването на чл.
154, ал. 1 ГПК, е да докаже пълно и главно кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличие на валидно договорно правоотношение между страните по
договор за международен автомобилен превоз на товари с параметри, посочени в
исковата молба, 2) изпълнение на задълженията на ищеца по договора за превоз на
товари.
С оглед изложеното в депозирания писмен отговор, в тежест на ответника е да
установи, че претендираното вземане е погасено чрез плащане в хода на делото.
От представените по делото писмени доказателства се установяват и между
страните не е спорно кумулативното наличие на горепосочените предпоставки за
основателност на предявения установителен иск. Същите са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване и с приетия за окончателен проект за доклад по делото,
обективиран в определение № 28353/14.08.2023 г., находящо се на л. 32 и следващите
от делото, с което съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е налице валидно договорно правоотношение по
договор за международен автомобилен превоз на товари по Заявка-договор за
транспортна услуга № .../... г., във връзка с който от ищеца е извършен превоз на товар
на ответника до град Плоещ, Румъния, и е изготвена международна товарителница за
извършен превоз по товарителница СMR от 22.04.2020 г. и е издадена фактура № .../...
г.
От представените доказателства по делото се установява и с протоколно
определение от 21.09.2023 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и
обстоятелството, че сумите по процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са
платени от ответника след датата на депозиране на исковата молба и връчването й с
указания за възможността да бъде подаден писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК.
По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай
между страните не е спорно, че на 11.05.2021 г. – след датата на депозиране на
исковата молба и връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е
погасена изцяло чрез плащане от ответника. Този факт се установява и от приложените
платежни нареждания на лист 23 и следващите от делото.
В обобщение, предвид изложеното, претендираното от ищеца вземане, предмет
на делото, към датата на устните състезания е погасено чрез извършеното в хода на
процеса плащане, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл.
2
422 ГПК вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1 и чл. 31 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз (CMR), следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в
хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично
или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз
основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът
е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се
освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и
извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано
с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено
доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като плащането на процесните суми е извършено
след връчването на препис от депозирания писмен отговор, т.е. ответникът е дал повод
за завеждане на делото. Предвид изложеното, доводите на ответника за недължимост
на претендираните от ищеца разноски са неоснователни.
От ищеца се претендират разноски в размер на 50 лв – държавна такса, и 468 лв.
– адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото производство.
Искането за присъждане в негова полза на извършените разноски за държавна такса е
основателно, а искането за присъждане на адвокатски хонорар, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като не са представени доказателства за неговото плащане, в който
смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 16.04.2021 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 390 лв. без ДДС, платимо по банков път, за плащането на което е издадена
фактура № 2507/16.04.2021 г. за сума в размер на 468 лв., с посочено основание –
договора за правна защита и съдействие. Същевременно, за установяване на плащането
на претендирания адвокатски хонорар, от ищеца е представено платежно нареждане за
плащане на сума в размер, различен от уговорения между страните, и с посочено
основание фактура, различна от горепосочената. Предвид изложеното, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени единствено разноските за платена държавна
такса. В тежест на всяка страна, която претендира разноски, е да докаже реалното
плащане на същите, като в нейна тежест са и негативните последици при
непредставяне на доказателства пред съда за плащането им в срок.
От ответника също е направено искане за присъждане на разноски, което е
неоснователно, предвид факта, че същият е дал повод за завеждане на делото, поради
което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.БГ.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ
и адрес на управление: ж.к. „Г.Д.", УЛ. "К.В" № ...., ВХ. ..., ЕТ. .., АП. ..., срещу „ХКТ“
3
ГмБХ, вписано в регистъра на Областен съд-Инсбрук, Австрия, под № ...., ДДС №....,
чрез „ХКТ КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на
управление: бул. „"Б-ИЯ" № .., ВХ. .., ЕТ. .. офис ..., иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1 и чл. 31 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз (CMR) за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 570 евро, представяваща неплатено възнаграждение за превоз по Заявка-
договор за транспортна услуга № .../... г., за което е издадена фактура № .../... г. за
извършен превоз по товарителница СMR от 22.04.2020 г., ведно със законна лихва от
16.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по ч.гр.д. № .../... състав, по описа на Софийски районен
съд, поради погасяване на паричното задължение чрез плащането му в хода на делото.
ОСЪЖДА „ХКТ“ ГмБХ, вписано в регистъра на Областен съд-Инсбрук,
Австрия, под № ...., ДДС №...., чрез „ХКТ КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ...., със
седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: бул. „"Б-ИЯ" № .., ВХ. .., ЕТ. .. офис ...,
да заплати на „Н.БГ.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище в град С-ИЯ и адрес на
управление: ж.к. „Г.Д.", УЛ. "К.В" № ...., ВХ. ..., ЕТ. .., АП. ..., сума в размер на 50 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4