Присъда по дело №23/2020 на Районен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 47/10.06.2020г., постановена по НЧХД № 23/2020г. по описа на ЯРС:

 

Производството е образувано по тъжба на С.Г.Г. от с. В., обл.Я. против Х. Д. Д. и Д. Х.Д. от гр. Я. за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

По реда на чл. 84 и сл. от НПК частният тъжител Г. се конституира в качеството на граждански ищец в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимите гр.иск за изплащане на обезщетение на претърпените от него в резултат на извършеното от тях престъпление неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Гражданският ищец и частен тъжител Г. и неговия повереник поддържат предявения гр.иск и правят искане същия да бъде уважен в пълен размер. Поддържат обвинението срещу подсъдимите и молят съда същите да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и да им бъде наложено съответстващото наказание, а предявения граждански иск да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимите Х.Д.и Д.Д., редовно призовани, участват в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК-гр.Ямбол. Същите не се признават за виновни. Защитникът пледира за признаване невиновността на подзащитните  му, като счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обусловят осъдителна присъда.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2019 год. за времето от 20:30 часа до 21:30 часа се е провеждала аматьорска футболна среща между отборите на  „Т.“ и „.“. В отбора на „Т.“ е играл частния тъжител С.Г. Ръководител на отбора на „.“ е бил подсъдимия Д.Д. , а в него е играл *** – подсъдимия Х.Д. Мачът се състоял в гр. Я. в спортен комплекс „А.“ в ж.к. „****“.

Около 21:30 часа , минути преди приключване на футболната среща частния тъжител Г. прави фал, като спъва свидетеля Н. К. – играч на отбор „***“. Двамата падат на терена. Веднага  след това при тях отива подсъдимия Х.Д и рита с крак в областта на лявото коляно  частния тъжител Г. В момента в който Г се изправя, подсъдимия Х.Д. му нанася два удара с юмрук в областта на лицето. На терена излиза и подсъдимия Д. Д. и нанася два удара с юмрук на частния тъжител Г. в тила, в областта на лявото ухо. В резултата на възникналия побой,  футболната среща е прекратена от съдията на мача.

Частния тъжител Г. веднага отива в ЦСМП гр. Ямбол, където му е извършен преглед.

На 16.07.2019 год. посещава и съдебен лекар в гр. Сливен , който му издава съдебномедицинско удостоверение № *** год. за констатираните увреждания.

Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент № 7974/14.07.2019 год. Г.е постъпил в ЦСМП гр. Ямбол в 21:50 часа, като е констатирано, че има оток в областта на лявото ухо и зад него, оток и болка в горната устна.

От приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 374/19 год. е видно , че  С.Г.Г. е получил контузия на главата с наличие на кръвонасядане и оток на тъканите в лявата задушна област; оток и кръвонасядане на устата; контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане  и оток на тъканите в областта на предностраничната повърхност на лявата подбедрица. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя. Дължат на действието на твърди,  тъпи и тъпоръбести предмети и по начин и време могат да се получат както съобщава Г..

Видно от приложената по делото справки за съдимост подсъдимите са с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието.

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели П. Б., В. Н., Д. Г., М.К. и Н.К., отчасти от обясненията на подсъдимите Х. и Д. Д. ,  от  лист за преглед на пациент № *** год. от заключението на съдебно-медицинското удостоверение № *** год.  и от приложените по делото справки за съдимост. 

Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.Б., В.Н., Д.Г. Същите са били сред публиката на футболния мач и са забелязали как след като Г. спъва свидетеля К.в и го събаря на земята , подсъдимия Х. Д. нанася  удар с крак в областта на лявото коляно и в момента в който Г. се изправя, подсъдимия Х.Д. му нанася и  два удара с юмрук в областта на лицето. Видели са и как след това зад гърба на Г. отива и подсъдимия Д.Д., който му нанася два удара с юмрук в главата, в областта на тила.  Показанията им са логични последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят и от приложената по делото медицинска документация. Видно от  лист за преглед на пациент № *** год. Г. е постъпил в ЦСМП гр. Ямбол в 21:50 часа, като е констатирано, че има оток в областта на лявото ухо и зад него, оток и болка в горната устна.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение № *** год.   С.Г.Г. е получил контузия на главата с наличие на кръвонасядане и оток на тъканите в лявата задушна област; оток и кръвонасядане на устата; контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане  и оток на тъканите в областта на предностраничната повърхност на лявата подбедрица. Тези констатации напълно съответствата на дадените показания от цитираните по- горе свидетели.

Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите М.К. и Н.К., относно времето, мястото и участниците във футболната среща. Свидетеля Н.К. обаче няма спомен какво са правили подсъдимите Х.Д. и Д.Д.

Показанията на свидетеля М.К. обаче са вътрешно противоречиви в частта им дали подсъдимия Д.Д. е излизал на футболния терен след настаналата суматоха.От една страна същия заявява, че не е видял подсъдимия Д.Д. да излиза на терена, а от друга страна е видял, че Д. Д. също се е опитвал да успокоява положението и е тръгнал да ги спира.

  Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите Х. Д. и Д.Д., относно времето, мястото и участниците във футболната среща.

Съдът, в настоящия си състав не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими в частта им в която заявяват, че не са нанасяли удари на частния тъжител Г. Обясненията им в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите  П.Б., В.Н., Д.Г., както и от приложената медицинска документация – видно от лист за преглед на пациент № 7974/14.07.2019 год. Г.в е постъпил в ЦСМП Ямбол двадесет минути  след инцидента , а от приложеното съдебномедициско удостоверение № *** год. се установява, че съдебния лекар е констатирал описаните увреждания в първия работен ден след инцидента. Футболната среща се е състояла на 14.07.2019 год. – събота, а е бил прегледан от съдебен лекар на 16.07.2019 год. – понеделник.

Съдът не приема обясненията на  подсъдимия Д. Д. в частта им, че изобщо не е излизал на терена. В тази им част те са   вътрешно противоречиви. От една страна заявява, че е стоял извън терена, до вратата, а от друга страна, че като е видял, че нещата ескалират е започнал да дърпа неговите съотборници. Отделно от това обясненията му, че не е излизал на терена се опровергават и от показанията на свидетелите Б., Н. и Г., индиректно и от показанията на свидетеля К., както и от медицинската документация.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимите Х. Д.Д.и Д. Х. Д. са осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2  от НК, тъй като на 14.07.2019 г., около 21.30 ч. в гр. Я., ж.к. ***, на спортен комплекс „***, по време на футболна среща между отборите на „**.” и „**”, действайки в съучастие, като извършители, чрез нанасяне на удар с крак в областта на левия крак и с юмруци в областта на главата на С.Г.Г. от с. В., обл. Я. са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ.

От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства – писмени и гласни се установява, че нанесените удар с крак  в областта на крака на Г. и два удара с юмрук в областта на главата от страна на подсъдимия Х.Д. и нанесените два удара с юмрук в областта на тила на Г. от страна на подсъдимия Д.Д. са   причинили на  С.Г. Г. на 14.07.2019 год.. лека телесна повреда, посочена изчерпателно по-горе, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, т.е. извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

Съдът намира , че деянието е извършено в съучастие  и при форма на съучастието – съизвършителство, по силата на чл.20, ал.2 от НК.  Съучастието е задружна и умишлена дейност на поне две лица за извършване на умишлено престъпление. В процесния случай от обективна страна е налице поведението на подсъдимите Х.Д. и Д.Д., което е било насочено към извършване на престъплението. Всеки от тях е допринесъл за извършване на престъплението – за причиняването на телесната повреда на частния тъжител, а същевременно от субективна страна всеки от двамата съучастници е формирал съзнание за участието на другия в извършването на престъплението, предвиждал е общественоопасните последици от поведението на своя съучастник и е желаел участието на съучастника си за извършване на деянието. И двамата подсъдими са се намирали на мястото на извършване на престъплението и са нанасяли удари по тялото на частния тъжител по едно и също време. Това налага извода, че всеки от двамата съучастници е допринесъл за самото изпълнение на престъплението, т.е. и двамата са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние като пряко са въздействали върху обекта на посегателство – личността и телесната неприкосновеност на частния тъжител Г..

От субективна страна подсъдимите Х.Д.и Д. Д. са действали с пряк умисъл. Същите ясно са съзнавали, че чрез действията си пряко засягат телесната неприкосновеност на отделния индивид, причинявайки телесни увреждания на Г. и са искали и предвиждали настъпване на разстройство на здравето му. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, но въпреки това са искали настъпването им.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимите действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което същите бяха признати за виновни по така повдигнатото им обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимите  престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация. Подсъдимите Х.Д. и Д.Д. към момента на извършване на престъплението са с  чисто съдебно минало и по отношение на тях не е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК и от деянието няма причинени имуществени вреди. Поради това съдът намира, че в настоящият случай  са налице условията на чл.78 А от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  - “глоба”. При определяне на размера на последната, съдът от една страна взе предвид , че  деянието е извършено на публично място , в присъствието на много хора, а от друга страна съобрази с ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимите, дадените обяснения от подсъдимите с които до известна степен допринасят за разкриване на обективната истина по делото  и им наложи глоба към минималния предвиден от закона размер, а имено по 1500лв.

Съдът намери предявения граждански иск за основателен и доказан до размера от сумата 1500 лв. имайки предвид множеството удари които е получил частния тъжител от двамата подсъдими, както и главоболието което е имал в продължение на около месец, в резултат на тези удари, както и че тези удари са му нанесени в присъствието на множество хора.

Съдът отхвърли ,като неоснователен и недоказан предявения иск от С.Г.Г. за разликата от уважения размер 1500 лв. до предявения размер от 3 000 лв.

Съдът намира, че така наложеното административно наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия и преди всичко счита, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото.

При този изход на делото, тъй като подсъдимите Х. Д. и Д.Д. бяха  признати за виновни  по обвинението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, на осн. разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът ги осъди  да заплатят солидарно на частния тъжител С. Г.Г. сума в размер на 812 лв., съставляваща направените от последния разноски по делото във връзка с предявяването на частната тъжба, поддържането й и упълномощаването на адвокат, който да го представлява в процеса като повереник.

При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни, съдът ги осъди  да заплатят и по 30 лв. държавна такса върху уваженият размер на гр.иск.

 Причините за осъществяване на деянието от подсъдимите са незачитане на установения в страната правов ред и телесната неприкосновеност на личността.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: