№ 665
гр. Плевен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105765 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК *** против Г. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: г***, в която се твърди, че ищеца има вземания,
произтичащи от сключен нa 21.04.2016г. Договор за кредит за текущо
потребление, подписан между кредитодател „Банка ДСК” ЕАД и
кредитополучател ответницата Г. Г.. Със същия кредитодателя отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лева за текущо потребление със
срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
като кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка № *** и се погасявал
по същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 21
число на месеца, съгласно приетия и двустранно подписан погасителен план,
неразделна част към договора за кредит. Крайният падеж по кредита бил
21.04.2026 г. Кредитът бил обезпечен с поръчителството на М.М.П. с ЕГН
**********.
Излага се, че съгласно чл. 8 от Договора предоставеният кредит се
1
олихвявал с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на Договора за кредит бил 8,7 % или 0,02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EUROBOR 0.594% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.106%, при неизпълнение на
Условията по програма ДСК Партньори. При нарушаване на условията
кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който можел да
достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията по
програма ДСК Престиж плюс бил променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния
SOFIBOR/EUROBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 12.856%.
Излага се още, че съгласно чл. 8.1 от Договора, независимо от
промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на Условията по
програма ДСК Престиж плюс, той се променял с промяната на 6-месечния
SOFIBOR/EUROBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия.
Сочи се, че неразделна част от Договора били Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.
Сочи се също, че съгласно чл. 15 от Договора за кредит
кредитополучателя заплащал такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилагала при извършвани услуги на
клиента (Тарифата), която представлявала неразделна част от Договора
(Приложение № 3 към него).
С оглед на гореизложеното, ответникът дължал такса за изискуемост на
кредита в размер на 120 лева съгласно т. 6 от Тарифата - Приложение № 3
към Договора за кредит.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.19.1 от Общите условия,
неразделна част от Договора за кредит, при забава на плащането на месечната
вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2. от Общите условия към
2
Договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се
отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази
дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Излага се, че през м. януари 2018 г. била внесена част от вноската,
дължима за месеца, като след това погашенията по кредита били
преустановени. Не били внесени изцяло вноските за м. февруари, март, април
и май 2018 г. Неизпълнението дало основание на Банката да приеме кредита
за предсрочно изискуем. На 03.05.2018 г. била изготвена покана- уведомление
до Г. К. Г., която била предоставена за връчване чрез ЧСИ Т. К.. На
10.05.2018 г. представител на ЧСИ посетил адреса на длъжника и събрал
надлежна информация, че Г. Г. не живеела на този адрес. Залепено било
уведомление и след изтичане на законния срок била настъпила пресрочната
изискуемост на кредита спрямо длъжника - т.е. на 25.05.2018 г.
Твърди се, че на 24.08.2018г., вследствие неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с
цитираното по-горе уведомление, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил
към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
срещу кредитополучателя. Образувано било ч.гр.д. № 6162/2018 г. по описа
на Районен съд Плевен, по което съдът разпоредил да се издадат в полза на
„Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите,
описани по-горе.
Сочи се, че на 15.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания, „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество пакет от
вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането,
възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г. К. Г. с
ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2016г. Горното се потвърждавало и приложеното
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от
3
15.05.2019 г.
Излага се, че било налице и потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД до
„ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно
Договор за цесия от 15.05.2019 г.
Сочи се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от цедента
“Банка ДСК“ ЕАД, цесионера изпратил от името на цедента уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Г. К. Г.. Същото
било изпратено на адреса, деклариран в Договора за кредит от 21.04.2016г.,
но било върнато като непотърсено от длъжника.
Твърди се, че на основание Заповед 3818/27.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 6162/2018 г.
на РС-Плевен, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу длъжниците Г. К. Г. и
М.М.П. било образувано изпълнително дело № 1369/2018 г. по описа на ЧСИ
Т. К., рег. № ***, с район на действие ***. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК
по горното изпълнително дело била връчена покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение на ответника-
кредитополучател чрез залепване на уведомление.
Твърди се също, че в хода на изпълнителното производство били
постъпвали погашения вследствие на наложен запор върху сметките и
трудовото възнаграждение на съдлъжника М.П. в общ размер на 1428.36 лв.
преди цедиране на вземането и 8352.27 лв. след прехвърлянето на вземането.
За периода 17.09.19 г. до септември 2021 г. съдлъжникът /поръчител/ П. била
правила и доброволни вноски за погасяване на дълга - през 2019 г. в размер на
1199.43 лв. През м. септември 2021 г. било сключено споразумение между
ОТП Факторинг- България и М.П., по силата на което същата внасяла по 450
лв. месечно по сметката на кредитора от м. септември 2021 г. до момента на
завеждане на настоящото производство.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: сумата от 13395.45
лв. главница, 913.05 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2017 г. до
23.08.2018 г., 295.08 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
22.12.2017 г. до 23.08.2018 г. и 120,00 лева - заемни такси. Претендират се и
направените деловодни разноски, в това число в заповедното производство.
4
Ответницата Г. Г. е депозирала, чрез назначения особен представител
адв.Б. Д. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
Оспорва процесния договор да е сключен с ответницата Г. Г., с оглед
соченото в договора фамилно име на кредитополучателя, различаващо се от
това на ответницата, посочено в исковата молба, както и разминаване на
номера на банковата сметка, сочена в договора и в исковата молба. Навеждат
се доводи, че соченото в исковата молба изп.дело №1369/2018г. на ЧСИ Т.К. е
с различни кредитор и длъжник, което се установявало при направена
справка. Оспорва също така да е обявена законосъобразно от кредитора
предсрочна изискуемост на кредита.
Ответницата оспорва клаузите на договора, касаещи лихвения процент и
наказателните надбавки, както и начислени такси за обслужване на кредита
като неравноправни клаузи, както и че ответницата е била запозната с цялата
преддоговорна информация преди сключване на договора. Оспорва се и
вземането за лихви като погасено по давност. Претенциите се оспорват и по
размер.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №6162/2018г. по описа на ПлРС,
че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и
в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд, т.к. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на вписания в
НБД постоянен и настоящ адрес. Предявени са от цесионер, което е
допустимо, съгласно даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Неоснователни са възраженията на ответницата за липсата на правен
интерес за кредитора за предявяване на иска. Налице е издадена заповед за
незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д.№6162/2018г. по описа на
ПлРС срещу ответницата Г. Г.. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК,
установителния иск се счита предявен от подаване на заявлението на
кредитора по чл.417 от ГПК или в случая от 24.08.2018г. Изпълнението на
задълженията на длъжника в хода на което и да е исково производство, в това
5
число и настоящото, не обуславят недопустимост на иска. Същият е бил
допустим към момента, от който се счита предявен – депозиране на
заявлението на кредитора, а всички извършени след това плащания са факти,
настъпили след образуване на делото и могат да бъдат отчетени единствено
по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. В случай, че кредитора не предяви иска по
чл.422, ал.1 от ГПК след дадените указания от заповедния съд, последица би
била обезсилване на издадената заповед за изпълнение срещу този длъжник и
в преценката на ищеца е дали би желал тази последица. При преценката на
съда за допустимостта на иска от значение е единствено наличието на
издадена заповед за изпълнение в производството поч.гр.д.№6162/2018г. по
описа на ПлРС, която не е влязла в сила по отношение на ответницата Г. Г.,
т.к. е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Ето защо, съдът приема предявените искови претенции за допустими и
следва да ги разгледа по същество.
От приложения препис на Договор за кредит за текущо потребление от
21.04.2016г. се установява, че е бил подписан между „Банка ДСК ЕАД, ***
от една страна като кредитор и от друга – Г. К. Г., в качеството на
кредитополучател.
Установява се от обективираното в чл.1 – чл.5, че по силата на това
съглашение кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
кредит за текущо потребление в размер на 15 000лв., който ще бъде усвоен
чрез сочена разплащателна сметка и срещу задължението да бъде върнат за
срок от 120 месеца – до 21.04.2026г., погасяван чрез същата разплащателна
сметка и по погасителен план, представляващ неразделна част от Договора.
Според регламентираното в чл.8 от съглашението кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент в размер на 8.7% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.106%, при изпълнение на Условията
по програма ДСК Партньори, описани в Приложение № 2 към договора.
Предвидено е, че при нарушаване на тези условия кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
същите условия. При това е предвидено също така, че максималният размер,
6
който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12.856%.
Годишният процент на разходите е посочен в размер на 10,37%.
Регламентирано е още, че лихвеният процент се променя с промяната на
6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете,
посочени в Общите условия, като в случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка
съответно намалена, в случай на изпълнение на условията.
Страните са се съгласили, според обективираното в чл.15, че
кредитополучателят ще заплаща таксите, съгласно приложимата Тарифа, за
която е декларирал, че е запознат. Същата е приложена в препис по делото,
като е видно, че е била подписана от кредитополучателя и в т.6 е предвидено
заплащане на такса в размер на 120лв. при изискуемост на кредита.
От представения препис на приложимите към процесния Договор Общи
условия, които също са подписани от кредитополучателя е видно, че в чл.19.1
е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Видно е също така, че в чл.19.2 от Общите условия е предвидено, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
Според обективираното в чл.22 от Общите условия всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес, се считат за връчени.
Адресът, посочен от кредитополучателя при подписване на договора е в
гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“, бл.2, вх.В, ет.5, ап.50.
7
Страните са се съгласили също така, според отразеното в чл.24 от
Общите условия, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.
Договорът е бил подписан и от М.М.П., в качеството на поръчител за
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
приемайки да отговаря солидарно за тях.
От представения препис на покана-уведомление, изпратена за връчване
чрез частен съдебен изпълнител с рег.№*** на КЧСИ и оформени от
последния разписка и уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК е видно, че
кредитора е предприел уведомяване на кредитополучателя, че поради забава в
погасяване на задълженията по процесния договор обявява кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е била доставена на адреса от служител при
съдебния изпълнител, сочен от ответницата при сключване на договора, като
не е била открита на същия, а лице, представило се за член на живущо на
адреса семейство – Х., заявило, че били закупили апартамента преди години и
търсения адресат не живеел там. При това служителят е залепил на
10.05.2018г. уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, както и пуснал
съобщение в пощенската кутия.
От представения препис на Договор за покупко-продажба на вземания
цесия) от 15.05.2019 г. се установява, че кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлил в полза на ищеца ОТП Факторинг Българпия пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, и изтекли лихви,
в това число са прехвърлени и вземанията срещу ответницата, произтичащи
от процесния договор за кредит.
Представен е и препис на писмено потвърждение от цедента до
цесионера за извършената цесия със сочения по-горе Договор от 15.05.2019г.
Приложено е и изрично пълномощно от “Банка ДСК“ ЕАД, с което
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците извършената цесия по
правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От изслушаното в о.с.з. на 12.04.2022г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставената сума по
кредита в размер на 15 000лв. е била усвоена от кредитополучателя, като е
била преведена по банковата му сметка на 22.04.2016г.
8
Установява се още, че за периода от 27.05.2016г. до 02.04.2018г. са
били внесени по обслужващата процесния кредит сметка суми в общ размер
на 3 927,61лв. С тях са били погасени вноски с падежи от 22.05.2016г. до
22.12.2017г. изцяло и частично вноска с падеж 22.01.2018г. или по пера:
701,42лв. от главницата, 321,61лв. от договорната лихва и 9,94лв. от
санкционната лихва.
От заключението на вещото лице се установява също така, че към
датата на депозиране на заявлението от кредитодателя по реда на чл.417 от
ГПК непогасени са били задълженията за главница в размер на 13 395,45лв.,
за договорна лихва в размер на 913,05лв., за наказателна лихва в размер на
295,08лв. и за такса изискуемост в размер на 120лв.
Вещото лице е направило изследване по изпълнителното дело,
образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№6162/2018г. по описа на ПлРС. Видно е, че същото е било образувано на
18.09.2018г. при ЧСИ Ц.Н. под №1369/2018г. Установява се, че за периода от
29.01.2019г. до 23.05.2019г. са били събрани в хода на принудителното
изпълнение суми в общ размер на 1 688,88лв. вследствие наложен запор
върху трудовото възнаграждение на поръчителя и със същите е била погасена
част от главницата, след което е останала непогасена такава в размер на
11 706,57лв.
Установява се, че в хода на изпълнителното производство са събрани
суми чрез удръжки от трудово възнаграждение на поръчителя М.П. в общ
размер на 9 551,70лв. за периода от 17.06.2019г. до 17.09.2021г. На
20.09.2021г. е било подписано споразумение между ОТП Факторинг и
поръчителя М.П., в изпълнение на кото последната е внесла до 21.02.2023г.
суми в общ размер ан 7 650лв. В резултат на всички тези плащания,
непогасени към 20.03.2023г. са останали единствено суми за главница в
размер на 335,73лв., договорна лихва в размер на 0,01лв. и законна лихва в
размер на 2,98лв. Същите са платени към момента на приключване на
съдебното дирене, както стана ясно от признанието на ищеца.
Съдът възприема изцяло заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
9
страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между праводателя на
ищеца - „Банка ДСК” ЕАД и ответницата Г. Г. е бил сключен договор за
кредит за текущо потребление за сума в размер на 15 000лв. С подписване на
договора, страните са се съгласили с обективираните в него и Общите
условия уговорки относно начина и срока на връщане, дължимите лихви и
такси, и съответните последици при забава в плащанията. От това
правоотношение произтичат задълженията на ответницата.
Съдът счита, че ответницата Г. К. Г. е страна по това правоотношение,
т.к. несъмнено е индивидуализирана с посочения единен граждански номер.
Вярно е, че в съглашението е сочена и с фамилно име Д., но при изписване на
всичките й индивидуализиращи данни в началото на договора е отбелязана
корекция на това фамилно име с полагане на подписа й, както и тези имена са
изписани собственоръчно от нея в края на договора срещу договарящ се
кредитополучател.
Номерът на личната карта не е от значение за индивидуализиране
страната по едно правоотношение, поради което не създава съмнения за
личността на кредитополучателя отбелязването на лични карти с различен
номер в договора и в декларацията за предоставена преддоговорна
информация. Валидността на личните карти в Република България е 10
години, поради което сочената в договора, като издадена през 2002г.
очевидно няма как да е била валидна към датата на подписването му, а такава
е могла да бъде издадената през 2012г., каквато е отбелязаната в
декларацията. Очевидно се касае за техническа грешка, но както вече се
посочи по-горе, личността на кредитополучателя е ясна от посочване на
точните му имена в началото и края на договора и в другите съпътстващи го
документи, като заявка за ползване на преференциален процент по кредита,
общи условия и декларация.
Ирелевантно за решаване на спора е също така по каква сметка се
твърди в исковата молба да е усвоена сумата то кредита. В тежест на ищеца е
да докаже изпълнението на задължението си да предостави кредитната сума, а
от експертното заключение несъмнено се установи, че е била преведена по
банкова сметка, която е била с титуляр ответницата. В същото време
последната е започнала и да погасява заема, превеждайки до 02.04.2018г.
10
суми в полза на банката, което поведение несъмнено на би имала в случай, че
не е получила уговорената сума.
Съдът намира, че преддоговорната информация по чл.5 от ЗПК е била
предоставена на потребителя, т.к. това изрично е декларирано от него при
подписване на съглашението – ч.12 от същото. При наличие на такова
признание в договора не е и необходимо подписване на нарочна декларация,
поради което ирелевантно е съставянето на такава впоследствие – на
25.04.2016г.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата за
нищожност на клаузите от процесния договор, регламентиращи договорната
лихва, санкционна лихва и такси при предсрочна изискуемост.
Както се установи от обсъдените писмени доказателства, договорната
лихва е регламентирана в чл.8 от договора, при което е предвидена
възможност за увеличаването й и основанията за такова са настъпили в
периода преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както стана
ясно от експертното заключение. Съдебната практика приема за допустима
уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните
кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ, 2) тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на
кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора, 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране на
лихвата, 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва.
При преценка на процесната клауза през призмата на горните
изисквания, съдът счита, че тя не може да се приеме за неравноправна.
Промяната на 6-месечния софибор/юрибор като предпоставка за изменение
на лихвата е предвидено в сключения между страните договор за кредит.
Обстоятелството, при което лихвата се променя – промяната на 6-месечния
софибор/юрибор, не зависи от волята на кредитора, тъй като представлява
неподвластен на страните обективен пазарен индекс. От друга страна
прилагането на това обстоятелство отново не зависи от волята на кредитора,
11
тъй като не е необходимо да е опосредено от изричен акт на банката, а е
налице предвиден автоматизъм на промяната. Налице е също така достатъчно
яснота относно начина на формиране на едностранно променената лихва и
отделните компоненти във формулата на изчислението. При тази уредба е
възможно не само увеличаване, но и съответно намаляване на лихвата при
понижаване на индекса софибор/юрибор. Всички тези обстоятелства сочат, че
не е налице неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя и клаузата не е в разрез с изискването за добросъвестност.
С оглед горното, съдът намира, че ответницата Г. Г. е била обвързана от
валидно правоотношение с „Банка ДСК“ ЕАД, възникало въз основа на
подписания Договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2016г.
Съдът приема, че банката кредитор е изпълнила своето задължение по
съглашението, т.к. се установи от експертното заключение, че е превела по
сметка с титуляр кредитополучателя Г. Г. уговорената сума от 15 000.
Установи се, че ответницата е погасила единствено дължимите
главница и договорна лихва за периода от 22.05.2016г. до 22.12.2017г., както
и част от вноската с падеж 22.01.2018г., и то извършвайки плащанията със
закъснения.
Ето защо, съдът счита, че към датата, на която банката е предприела
действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 10.05.2018г., са
били налице основанията за това, предвидени в чл.19.2 от приложимите
Общи условия - забава в плащанията на главница/лихва над 90 дни.
От обсъдените доказателства се установи, че банката е отправила
изявлението си до ответницата Г. Г. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем чрез съдебен изпълнител на 10.05.2018г. Съдът счита, че
волеизявлението е редовно връчено на адресата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК
чрез залепване на уведомление. Установи се от оформената разписка, че от
лице на адреса, представило се като член на семейство Х. е било изяснено, че
кредитополучателя от години не живеел на този адрес, а е продал жилището
си. При тези събрани данни не е било необходимо извършването на
последващи посещения на адреса. От доказателствата по настоящото дело не
се опроверга факта, че ответницата е била напуснала адреса към релевантната
дата на обявяване на предсрочната изискуемост, а напротив - установи се, че
тя действително не живее на него и в същото време не е заявила промяната му
12
за вписване на актуалния й адрес в Национална база данни. В същото време,
съдът намира, че изявлението на банката следва да се счита за връчено дори
само с оглед установения факт, че е достигнало до адреса, предвид изрично
уговореното в чл.22 от Общите условия, подписани от ответницата. Установи
се, че в същите е било предвидено, че всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния
посочен от него адрес, се считат за връчени. Съдебната практика приема, че е
допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване на
кореспонденция между тях, както и да се предвиди, че изявлението на едната
от страните ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е
получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено е в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В случая се установи, че в писменото си
съглашение страните изрично са приели, че уведомленията, които са
достигнали до посочените в договора адреси на съдоговорителите се считат
връчени, независимо от фактическото им получаване. Установи се също така,
че кредитора е положил дължимата грижа да изпрати изявлението си на
адреса, сочен от кредитополучателя при подписване на договора. Както се
посочи по-горе, същия адрес е останал вписан в НБД като постоянен и
настоящ на длъжника и към момента на разглеждане на делото, а от
събраните за нуждите на настоящото производство данни стана ясно, че
ответницата не живее на него.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по процесния договор за
кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното производство
размери, установени в настоящото от заключението по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 10.05.2019г., банката кредитор е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на ищеца „ОТП
13
Факторинг България“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е предприел уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „Банка ДСК”
ЕАОД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че претенциите на ищеца за
установяване съществуването на вземанията, за които срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение са изцяло основателни и доказани в
претендираните размери.
14
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и
признанието на ищеца се установи, че поръчителя М.П. е погасила изцяло
задълженията по издадената в производството по ч.гр.д.№6162/2018г. по
описа на ПлРС заповед за изпълнние, в това число направените разноски,
както и тези по принудителното изпълнение. Както стана ясно от
заключението на вещото лице, изпълнителното дело е било образувано на
18.09.2018г. и част от вземането е било събрано чрез запор на трудово
възнаграждение на поръчителя М.П. до 17.09.2021г., а останалата част въз
основа на плащания по сключено споразумение между поръчителя и
цесионера.
Съдът обаче приема, че всички тези плащания следва да се отчетат за
извършени вследствие инициираното принудително изпълнение. Това е така,
т.к. след сключване на споразумението преведените по него суми са били
съобразени и от съдия-изпълнителя, като погасяващи задълженията по
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и разноските по
изпълнителното производство. Поради това, плащанията след сключеното
споразумение не следва да се съобразяват като доброволно погасяване на
вземането по смисъла на т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, което да бъде взето предвид от съда в
исковото производство по чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът счита, че
удовлетворяването на вземането на кредитора е вследствие осъщественото
принудително събиране на сумата по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, което съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК
е факт, по отношение на който нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК не намира
приложение.
Ето защо, съдът намира исковете за доказани по основание към момента
на подаване на заявлението и предвид липсата на доброволно плащане от
длъжника, което да е независимо от изпълнителното производство, не могат
да се приемат за частично погасени чрез плащане в хода на процеса.
Доброволното плащане в хода на съдебното производство е такова, което е
сторено от длъжника извън воденото принудителното изпълнение и
несъобразено от съдебния изпълнител. Същото е основание за отхвърляне на
15
иска като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство и
позволява снабдяване на длъжника с обратен изпълнителен лист в случай, че
има събрани двойно суми.
Неоснователно се явява релевираното възражение за давност, при
съобразяване, че вземанията на ищеца за главница се погасяват с петгодишна
давност, а тези за лихва с тригодишна, която не е изтекла към датата на
образуване на заповедното производство – 24.08.2018г., от когато се счита
предявен иска.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ищеца
стана ясно, че поръчителя е заплатил разноските, които са били сторени в
заповедното проезводство и за които е бил издаден изпълнителен лист. С това
плащане е погасено задължението и на кредитополучателя Г. Г. за сторените в
заповедното производство разноски в размер на 294,47лв. за държавна такса и
50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата обаче дължи направените в исковото производство
разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед приетото, че
претендираното от ищеца вземане е съществувало към датата на предявяване
на иска и с поведението си ищеца е дал повод за завеждането му. В исковото
производство сторените разноски са за държавна такса в размер на 294,47лв.;
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, за
възнаграждение на особения представител в размер на 1 500лв. и за вещо лице
в размер на 394,40лв. или общо 2 288,87лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД, че Г. К. Г., ЕГН ********** ,
с настоящ и постоянен адрес: г***, ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг
16
България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
като правоприемник на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, по силата на Договор за
цесия от 15.05.2019г., следните суми: 13 395,45 лв. – главница; 913,05лв. -
договорна лихва за периода от 22.12.2017 г. до 23.08.2018 г.; 295,08лв. –
лихва за забава за периода от 22.12.2017г. до 23.08.2018г. и 120лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които са дължими солидарно с
М.М.П. с ЕГН **********, и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК с №3818/27.08.2018г. по ч.гр.д.№
6162/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. К. Г., ЕГН ********** ,
с настоящ и постоянен адрес: г***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 2 288,87лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17