О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№________________
гр.
Варна, _____.03.2015г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д.№102 по
описа за 2015г. на ВОС, съобрази:
Производството
е образувано по предявени от Е.Г.П. и К.В.П. срещу „КТМ ГАРД” ЕООД, гр. Варна
искове за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №98, т.4,
н.д.№360/18.09.2014г. на нотариус Светлана Димова, с №363 в РНК, вписан в
Служба по вписванията – акт №101, т.54, д.№11287/2014г., като сключен поради
крайна нужда и явно неизгодни условия, на основание чл.33 от ЗЗД и в условие на
евентуарност за прогласяване нищожността на договора,
тъй като същият накърнява добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба е направено искане за освобождаване от заплащане на дължимата по
делото държавна такса, тъй като ищците не разполагат с достатъчно средства. Към
молбата е приложена и декларация за гражданско, семейно и имотно състояние. В
същата ищците са декларирали, под страх от наказателна отговорност, че
притежават един жилищен имот, находащ се в гр. Варна
и един ПИ в с.Болярци. Посочили са, че нямат други
недвижими имоти, МПС, както и други доходи освен пенсиите, които са в размер на
252,88лв. и 229,70лв.
Въз
основа на същите, с определение
№714/20.02.2015г. съдът е освободил ищците Е.Г.П.,
ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН ********** от заплащане на дължимата за
производството по т.д.№102/2015г. на ВОС държавна такса, тъй като е счел, въз
основа на представената по делото декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК и
приложенията към нея, че молителите не разполагат с имущество и доходи, с които
да заплатят дължимата за настоящото производство държавна такса.
На
23.02.2015г. по делото е постъпила молба вх.№6534 от ответника по делото – „КТМ
ГАРД” ЕООД, гр. Варна, с която е направено възражение по повод извършеното освобождаване от такса придружено с
писмени доказателства – извлечение от търговския регистър и от Агенция по
вписвания при ВРС справка относно вписаните, декларираните недвижими имоти на
ищеца и неговата съпруга.
С разпореждане №2253/26.02.2015г.
съдът е дал възможност на ищците да изразят становище по наведените твърдения.
С молба вх.№8073/12.03.2015г. ищците
Е.П. и К.П., чрез процесуалния си представител, не са оспорили обстоятелството,
че ищецът е собственик на „БГ АГРО 2020” ЕООД, но са възразили, че дружеството
е регистрирано на 24.11.2014г. и няма реализирана печалба. Посочили са, че
действително са образувани три изпълнителни дела, по които ищецът К.В.П. е взискател, но единствено по изп.д.№93/2012г.
е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника и взискателят
получава по 300лв. месечно. Твърди се, че тази сума не е доход, а покрива
разноските на ищците за лекарства. По отношение на останалите изпълнителни дела
е посочено, че по същите няма получени
суми вследствие на проведени изпълнителни действия. Твърди се, че ищците нямат
кравеферма и доходи от стопанска дейност, а извършените от същите
разпоредителни сделки с недвижими имоти са по отношение на едни и същи имоти
във връзка с вписани ипотеки върху тях обезпечаващи кредитни задължения.
Въз основа твърденията на страните и
приложените доказателства съдът констатира, че при подаване на декларацията по
чл.83, ал.2 от ГПК ищците не са декларирали всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса /съобразно чл.83,
ал.2, т.1-7 от ГПК/, тъй като ищецът е едноличен собственик на „БГ АГРО 2020” ЕООД, ЕИК *********; ищците притежават
още един недвижим имот – ПИ №244017 с площ от 4 962кв.м, находящ се в
с.Близнаци; ищецът К.П. е взискател по три
изпълнителни дела, като по едно от тях получава по 300лв. месечно, а по
останалите се провеждат изпълнителни действия по реализиране на имуществото на
длъжниците.
Съдът
намира, че невярното деклариране само по себе си е основание да бъде отказано
освобождаване от държавна такса. От друга страна недвижимите имоти притежавани от ищците могат да бъде
отдавани под наем и от тях те биха могли да получават приходи, позволяващи им
да заплатят дължимата по въззивната жалба държавна
такса. Още повече, че допълнителни приходи ищецът получава от образуваното изп.д.№93/2012г. на ЧСИ с рег.№719-ВОС и има участие в
еднолично търговско дружество. Действително последното /след извършена справка в
Търговския регистър/ е образувано в края на 2014г., но това само по себе си не презумира невъзможност за реализиране на приходи от
наличното правоотношение. Разпределянето на печалба /дивидент/ е изцяло в
правомощията на едноличния собственик на капитала, който е именно ищецът.
Предвид
изложеното съдът намира, че посочените обстоятелства са основание за ревизия на
постановеното от съда определение, с което ищците са освободени от заплащане на
държавна такса по делото и основание за оставяне на обективираното
в исковата молба искане за това – без уважение /в този смисъл са и определение
по ч.т.д.№222/2014г. на ВнАС и определение по
ч.т.д.№315/2014г. на ВнАС/.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №714/20.02.2015г.
по т.д.№102/2014г. на ВОС, с което съдът е освободил ищците Е.Г.П., ЕГН **********
и К.В.П., ЕГН ********** *** от заплащане на
дължимата за производството по т.д.№102/2015г. на ВОС държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в исковата молба
искане на ищците Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимата за производството по
т.д.№102/2015г. на ВОС държавна такса, на
основание чл.83, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
След влизане в сила на
определението, делото да се докладва за
преценка на дължимите съдопроизводствените действия по него.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: