№ 17631
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110168373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. Д. К., с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 1060,03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.
„Свети Иван Рилски“ № 15, ет. 1 - надпартерен, аб. № 371768 за периода от 01.10.2020
г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на
вземането; сумата от 279,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.12.2020 г. до 13.11.2023 г., сумата от 12,60 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2021 г. до 31.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
3,43 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 13.11.2023 г., за
които суми на 12.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66370/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за
топлоснабден имот: – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „Свети Иван
Рилски“ № 15, ет. 1 - надпартерен, аб. № 371768, като ответницата има качеството на
битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
1
общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата К. Д. К., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца по доставка на топлинна енергия, доколкото твърди че всички партиди
на процесния апартамент на името на друго лице („София Мюзик Ентърпрайсис“ АД).
Посочва, че от Постановление на възлагане на недвижим имот на ЧСИ Александър
Бизов се установявало, че считано от 29.07.2021 г. претендираните суми не са
дължими от ответницата. Оспорва реалното отчитане на доставената топлинна
енергия, като в тази връзка счита, че претендираните суми са неправилно изчислени.
Счита, че сметките на ищеца за топлинна енергия били неясни и неразбираеми.
Оспорва по размер и претенциите за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
2
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложениq на л. 14-33 по делото искова молба по чл. 135 от ЗЗД, съобщение
от ищеца до ответника К. К. с отбелязване, че именно тя е титуляра на партида за
заплащане на топлинната енергия от 02.03.2021 г. на процесния топлоснабден имот в
гр. София, ул. „Свети Иван Рилски“ № 15, нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 20.07.2020 г., постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на
23.08.2021 г., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2009 г., се
установява, че К. Д. К., ЕГН 03488226777, е собственик на процесния недвижим имот
до 23.08.2021 г., когато имотът е възложен на трето за спора лице – „М И М ТРАВЕЛ“
ООД, ЕИК *********.
От качеството на ответника К. К. на собственик на процесния топлоснабден
имот, поне до датата 23.08.2021 г., произтича качеството й на клиент на топлинна
енергия за битови нужди с посочена крайната дата. В тази насока и всички
възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника К. касателно
наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като
неоснователни. Неоправдано се твърди от ответника, че с оглед представения по
делото документ – Постановление от 29.07.2021 г. същата не следва да отговаря за
исковите суми. Действително, по делото е приложено Постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.07.2021 г., с което процесният имот бива възложен на трето за
спора лице, а именно дружеството „М И М ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********. Датата на
съставяне на документа, както правилно отбелязва ответника, е 29.07.2021 г., но видно
от отбелязването върху Постановлението, същото влиза в сила няколко седмици по-
късно, а именно на 23.08.2021 г., когато е и вписано в АВ – гр. София. Ето защо, съдът
приема, че именно от втората дата собственическите права върху процесния
апартамент са прехвърлени върху върху юридическото лице. Като съобрази исковия
период, започващ от м.10.2020 г. и завършващ точно м.08.2021 г., съдът приема, че
именно ответникът К. К. е била собственик на топлоснабдения обект в рамките на
3
процесния период. В подкрепа на този извод е и ангажираното като писмено
доказателство по делото писмо от „Топлофикация София“ ЕАД с адресат К. К., в което
й съобщава, че партидата, открита за процесния апартамент, находящ се на ул. „Свети
Иван Рилски“ № 15, се води на нейно име. В подкрепа на своите възражения
ответникът представя с отговора на исковата молба – кредитно известие от 23.03.2022
г., в което като абонат на процесния имот се сочи друго лице, а именно юридическото
лице, в полза на което е възложен имотът с Постановлението от 29.07.2021 г. (в сила от
23.08.2021 г.) - „М И М ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********. Така представения документ
не би могъл да преодолее по-горе направените изводи от съда, доколкото същият е
съставен много по-късно от интересуващия производството период (м.10.2020 г. –
м.08.2021 г.), а именно на 23.03.2022 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на отоплителни тела – радиатори, които
са присъединени към 1 брой апартаментен топломер, както и 1 брой технически
изправен и узаконен водомер за допла вода, като до края на процесния период БГВ е
отчита по неговите показания. Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в размер 1063,96 лв. Ищецът претендира по-малка по размер
сума, а именно 1060,03 лв., поради което и при съблюдаване на императивното
правило на чл. 6 от ГПК, непозволяващо съдът да присъди в повече от онова, което е
поискала страната, искът за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
4
спрямо ответника следва да бъде уважен в цялост.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че услугата е
извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от 01.02.2021
г. до 31.08.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 84,34 лв., но доколкото ищецът претендира едва 12,60
лв. от тази сума, и предвид императивното правило на чл. 6 от ГПК, искът следва да се
уважи изцяло.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника Ивайло Христов
Йотов за задължението за отчетния период, считано от 16.12.2020 г. При изчисляване
на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за
забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1060,03
лв. за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г. възлиза на сумата от 333,07 лв.
Доколкото ищецът претендира едва 279,48 лв., то акцесорната претенция за лихва
върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважена в цялост, при
съблюдаване на правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана
от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда –
01.12.2023 г. и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната
претенция срещу ответника К. К. за сумата от 3,43 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от
15.04.2021 г. до 13.11.2023 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
5
Ответникът К. К. не претендира разноски.
Ищецът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същият
претендира 300 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, определено от съда служебно, в
приложение на правилото по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната
помощ.
С оглед уважената част от предявените искове, на ищеца се следват разноски в
общ размер на 548,56 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу
К. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Синчец“
№ 10, офис № 1, с правно снование чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че К. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумите, както следва: сумата
от 1060,03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „Свети Иван
Рилски“ № 15, ет. 1 - надпартерен, аб. № 371768 за периода от 01.10.2020 г. до
31.08.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 279,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до
13.11.2023 г., сумата от 12,60 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със
законна лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за сумата от 3,43 лв., представляваща законна лихва за забава за
период от 15.04.2021 г. до 13.11.2023 г. като неоснователен, за които суми на
12.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 66370/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв.
„Лозенец“, ул. „Синчец“ № 10, офис № 1, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 548,56 лв., представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски от ищеца, съразмерно на уважената част
от исковите му претенции.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6