РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Петрич, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200907 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К. Д. от град П., ул. „Г. У.“ № **, против
Наказателно постановление № 22-1116-001824 от 31.08.2022г. на Началник
група в ОДМВР – Б., Сектор „Пътна полиция“, Б., с което на жалбоподателят
са наложени административни наказания : Глоба в размер на 10 /десет/ лева
за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 10
/десет/ лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП; Глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП
и Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
Твърди се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаното в него не отговаря на
действителното положение. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от процесуален представител – адв. Я., който поддържа
жалбата, излага съображения за нейната основателност, представя
доказателства и иска отмяна на наказателното постановление. Представя
писмени бележки, с допълнителни съображения по същество.
1
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призовани не ангажира представител по делото. В съпроводителното писмо, с
което е изпратена административно-наказателната преписка се изразява
становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено. Прави се и възражение за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение.
За Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П., в
качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът
установи от фактическа страна следното :
На 08.04.2022г. на жалбоподателя Г. Д. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение Серия GA бл. № 649353 за това, че на
08.04.2022г. около 16:56 часа, в гр. П., по ул. „М.“, пред магазин „Н.М.“ в
посока бензиностанция „К.“, управлява собствения си товарен автомобил
„Мерцедес 409“, с рег. Е **** АХ, като извършва следните нарушения :
Автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2019г. във р.
чл. 143, ал.10 от ЗДвП; Не носи СУМПС; Не носи СРМПС; Автомобилът не е
преминал Периодичен технически преглед, С посоченото е възприето, че са
нарушени разпоредбите на чл. 140, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП и чл.
147, ал.1 от ЗДвП.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него
преписка е бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура – Б.,
Териториално отделение – гр. П., с оглед данни за престъпление. С
постановление от 24.08.2022 г., прокурор при Районна прокуратура – Б., ТО –
гр. П. е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е
изпратил същата на административнонаказващия орган за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при административнонаказващия орган,
същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 22-1116-001824
от 31.08.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Б., Сектор „Пътна
полиция“, Б., с което на Г. К. Д. с ЕГН ********** и адрес : гр. Гр. П., ул. „Г.
У.“ № ** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 3 от
ЗДвП, чл. 181, т.1 от ЗДвП и по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания : глоба в размер на 10 /десет/ лева за извършено
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно
2
изисканите такива и представени от административнонаказавщия орган,
подробно описан в съдебните протоколи. Съдът кредитира изцяло
изложеното при разпита от свидетелите Я. П. и Т. В., тъй като показанията им
се подкрепят от писмените доказателства по административнонаказателната
преписка, приобщени към делото. Съдът дава вяра на показанията им като
обективни, незаинтересовани, логични, последователни и дадени въз основа
на техни непосредствени възприятия с оглед констатираното, както и
съответстващи на представените по делото писмени доказателства,
включително съставения АУАН. С особена значимост за установяване на
фактите от предмета на доказване са представената справка към писмо на
административнонаказващия орган относно регистрациите, респ.
дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС и писмото на
Гаранционен фонд, ведно с приложената към него справка от базата данни на
Гаранционния фонд, в които е посочено кой е собственикът на процесното
МПС и колко пъти и на какво основание са изпращани уведомления за
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното :
Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице, посочено като
нарушител, поради което същата се явява допустима. Относно
основателността на жалбата районната инстанция намира следното :
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП като нарушител и
дали е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление. Едно от основните изисквания
за законосъобразност на наказателното постановление е законосъобразност на
наложените санкции за извършеното нарушение.
На първо място следва да се отбележи, че както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на
нарушителя. На следващо място, наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, упълномощен да издава наказателни постановления
съгласно МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г.
По отношение отразените нарушения в пунктове 1, 2 и 3 от
наказателното постановление съображенията на съда са следните:
Относно деянието на жалбоподателя посочено като нарушаващо
разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП досежно материалноправната
законосъобразност в обжалваното наказателно постановление съдебният
3
състав прецени за правилно издадено, в съответствие с приложимия
материален закон. Съдът намира, че в настоящия случай безспорно е
установено извършеното административно нарушение и неговия субект. По
силата на закона жалбоподателят Г. Д. се явява субект на отговорността,
защото е бил водач на МПС. Нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвеждат
задължение за водача на моторно превозно средство да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Изпълнителното деяние на нарушението по
посочената разпоредба от ЗДвП се състои в неносене на определените от
законодателя документи, което е посочено, както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление. Видно от приетата справка за
нарушител/водач жалбоподателя е правоспособен водач и има валидно
СУМПС № *********, но същия не го е представил на контролните органи в
деня на проверката, тъй като не го е носил, поради което съдът приема, че
правилно същия е санкциониран за това нарушение. При така констатираното
административно нарушение правилно наказващият орган е пристъпил към
определяне на административното наказание. В случая законосъобразно е
определено административно наказание в константно предвидения в закона
размер от 10 лева съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП /не носи СРМПС/, за
което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лева – наказателното постановление в тази му част
също следва да бъде потвърдено. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава и на посоченото административно
нарушение, а именно по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В този смисъл
свидетелските показания са непротиворечащи. Жалбоподателят не е
представил пред свидетелите свидетелство за регистрация на МПС, което е
управлявал. Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи такъв документ. В настоящия случай
жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация на процесния
товарен автомобил, поради което деянието е доказано от обективна и
субективна страна. Наложеното наказание глоба е във фиксирания от
законодателя размер от 10 лева съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от
ЗДвП.
По отношение на нарушените по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на
50.00 лева наказателното постановление и в тази му част също следва да бъде
потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 181, т.1 от ЗДвП, по който текст е
ангажирана отговорността, се наказва с глоба от 50 /петдесет/ лева
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Конкретният случай е точно такъв, доколкото жалбоподателя е собственик на
процесния автомобил и се явява субект на процесното деяние. Нарушението е
4
установено по надлежния ред, същото е описано с всичките му съставомерни
признаци. В хода на съдебното следствие наказаното лице не е представило
доказателства, оборващи констатацията на контролните органи. В този аспект
и предвид дадените свидетелски показания, съдът счете, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена. Фактите относно
това нарушение са възприети и отразени и в наказателното постановление и
правилно административно наказващият орган е счел, че нарушената
разпоредба на чл. 147, ал.1 от ЗДвП следва да се обвърже със санкционната
норма на чл. 181, т.1 от ЗДвП. Същевременно, наказанието, което последната
предвижда за собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед е глоба, която е в строго определен и фиксиран размер от 50,00 лв.
/петдесет лева/. Видно от наказателното постановление, глобата, наложена на
жалбоподателя Д. е 50,00 лева, т.е. размерът на същата е определен
законосъобразно от административнонаказващия орган.
По нарушението в пункт 4 от наказателното постановление по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното :
Съгласно текста на чл. 140, ал.1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата"
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за
редовно връчено уведомление от административнонаказващия орган или от
Гаранционни фонд на водача/собственика, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС, след като
същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация – от
05.08.2019г. Не се и твърди да е било осъществено такова уведомяване от
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 143, ал.10 от
ЗДвП „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство“. Тази процедура не е изпълнена от административнонаказващия
орган спрямо жалбоподателя, който е и собственик на процесното МПС.
Налице са предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в
настоящия случай е налична само първата – получено уведомление изпратено
от Гаранционни фонд, но до административнонаказващия орган, като изцяло
липсва втората – задължителното уведомяване на собственика на ППС. Ето
защо доколкото се установява, че не е изпълнена изцяло процедурата по чл.
143, ал.10 от ЗДвП е налице годно, самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, в частта относно това нарушение. Освен това
съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, съответно не е
5
посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това,
кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал.1 от ЗДвП,
собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила му от 05.08.2019г., поради получено служебно уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал.10 от КЗ. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било
доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със
знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не
се установява субективната страна на нарушението. Съгласно чл. 6, ал.1 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян
от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че
деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява
както от обективна, така и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.
7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва
да е извършено виновно, т. е когато е умишлено или непредпазливо.
Санкционираното с обжалваното наказателно постановление в пункт 4
нарушение, е формално такова, поради което е възможно същото да бъде
извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по
непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-
малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че
автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно
прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае от коя дата,
на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Все
информация, за която жалбоподателят като собственик е следвало да бъде
надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Ето
защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата
на умисъл, от страна на жалбоподателя, т. е. деянието по това нарушение е
несъставомерно от субективна страна. Няма обективно как той да е знаел, без
да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е
предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е
установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна
страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Поради това и съдът приема, че
административнонаказателното обвинение за това нарушение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна
страна, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме,
6
че е извършил умишлено описаното в наказателното постановление
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, поради което незаконосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление в пунктове
1, 2 и 3 следва да бъде потвърдено, а в пункт 4, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1116-001824 от 31.08.2022г.
на Началник група в ОДМВР – Б., Сектор „Пътна полиция“, Б., в частта с
което на Г. К. Д. с ЕГН **********, от град П., ул. „Г. У.“ № ** са наложени
административни наказания Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно, като в
останалата част ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1116-
001824 от 31.08.2022г. на Началник група в ОДМВР – Б., Сектор „Пътна
полиция“, Б., с което на Г. К. Д. с ЕГН **********, от град П., ул. „Г. У. № **
са наложени административно наказание Глоба в размер на 10 /десет/ лева за
извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, Глоба в размер на 10
/десет/ лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и Глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Б.в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7