Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,08.10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение,26 ти състав, в открито заседание на осми октомври,
две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Галина Иванова и
прокурор Андрей Янкулов, като се запозна с докладваното от съдия Цанова н.ч.д.
№ 5645 по описа за 2018 г.
На основание чл.32 и чл.16,ал.7,т.1
от Закона за признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение на Окръжна
административна служба Фрайщадт, Австрия от
25.10.2016 г., влязло в сила на 25.11.2016 г. по преписка San
RB96-72-2016, с което на българския гражданин Б.Д.П. с ЕГН **********, е
наложена финансова санкция от 28 000 евро, с левова равностойност
54 763,24 лв. и е постановено да плати направените по административно-наказателното
производство разноски в размер на 2 800 евро, с левова равностойност
5 476,32 лв., общо задължение възлизащо на 30 800 евро, с левова
равностойност 60 239,56 лв. за извършено нарушение по § 7d, ал. 1 във
връзка с § 7i, ал. 4, цифра 1 от
Закона за съгласуване на правните норми относно
трудовите договори (AVRAG), Федерален законодателен бюлетин № 459/1993 във
валидната редакция; § 7b, ал. 3 във връзка с § 7b, ал. 8, цифра 1 от Закона за
съгласуване на правните норми относно трудовите
договори (AVRAG), Федерален
законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната редакция; § 7b, ал. 5 във връзка
с § 7b, ал. 8, цифра 3 от Закона за съгласуване на правните норми относно
трудовите договори (AVRAG), Федерален законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната
редакция и § 7f, ал. 1, цифра 3 във връзка с § 7i, ал. 1 от Закона за
съгласуване на правните норми относно
трудовите договори (AVRAG), Федерален законодателен
бюлетин № 459/1993 във валидната редакция.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Националната
агенция по приходите за изпълнение и да се изпрати уведомление до компетентния
орган на издаващата държава за признаването на решението. Препис от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
МОТИВИ
към решение на СГС, НО, 26 състав, по НЧД № 5645/2017 г.
Производството
е образувано въз основа отправено искане от компетентните власти на Република
Австрия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансови санкции
по смисъла на чл. 3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС по отношение на българския
гражданин Б.Д.П..
В
съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че са налице
предпоставките за признаване и изпълнение на финансовата санкция,наложена от
несъдебния орган на издаващата държава.Счита,че се касае за извършено
административно нарушение по правото на издаващата държава,по отношение на
което е налице двойна наказуемост с такова,регулирано в Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност,по който работодателят има задължения
такива,каквито са посочени от органа на издаващата държава ,за предоставяне на
информация на контролните органи за работниците,които е наел и осъществяват
трудова дейност в чужда държава.Пледира за постановяване на решение в горния
смисъл,като се присъди равностойността на задължението в български лева.
Защитата
на засегнатото лице Б.П. пледира да бъде постановен отказ за признаване на
решението.Излага доводи,че по същото решение е бил постановен отказ за признаване
по НЧД № 4584/17 год. на СГС,НО,7 състав и счита за недопустимо отправянето на
повторно искане за признаване на същото решение.Поддържа освен това,че за
същите нарушения е санкциониран другия изпълнителен директор на дружеството с
влязло в сила решение на СГС-Д.П. и би се стигнало до повторно наказание за
едно и също нарушение.
На
следващо място излага,че не са налице основанията да бъде прието,че неговият
доверител е извършил административно нарушение,тъй като видно от Търговския
регистър към 04.12.2014 год.,че същият е бил с изтекъл мандат на 30.06.2014
год.Посочва в тази връзка,че се твърди административното нарушение да е
извършено на 15.10.2015 год. от служители,изпратени от „Е.“АД,към който момент
той не е бил член на Съвета на директорите на това дружество,а такъв е бил Н.Ф.И.,което
е останало извън вниманието на австрийските органи.С оглед на това моли
решението да не бъде признавано.
Засегнатото
лице Д.П. не се явява и не взема становище по исканото за признаване решение.
Съдът,като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,приема следното:
Настоящото
производство е образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение на
Решение на Окръжна административна служба Фрайщадт,
Австрия от 25.10.2016 г., влязло в сила на 25.11.2016 г. по преписка San RB96-72-2016, с което на българския гражданин Б.Д.П. с
ЕГН **********, е наложена финансова санкция от 28 000 евро, с левова
равностойност 54 763,24 лв. и е постановено да плати направените по
административно-наказателното производство разноски в размер на 2 800
евро, с левова равностойност 5 476,32 лв., общо задължение възлизащо на
30 800 евро, с левова равностойност 60 239,56 лв. за извършено
нарушение по § 7d, ал. 1 във връзка с § 7i, ал. 4, цифра 1 от Закона за съгласуване на правните норми относно трудовите договори (AVRAG), Федерален
законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната редакция; § 7b, ал. 3 във връзка
с § 7b, ал. 8, цифра 1 от Закона за съгласуване на правните норми относно трудовите договори (AVRAG), Федерален законодателен бюлетин № 459/1993 във
валидната редакция; § 7b, ал. 5 във връзка с § 7b, ал. 8, цифра 3 от Закона за
съгласуване на правните норми относно трудовите договори (AVRAG), Федерален
законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната редакция и § 7f, ал. 1, цифра 3
във връзка с § 7i, ал. 1 от Закона за съгласуване на правните норми относно трудовите договори (AVRAG),
Федерален законодателен бюлетин №
459/1993 във валидната редакция.
Посоченото решение е било предмет на
разглеждане по НЧД № 4584/17 год. по описа на СГС,НО,7 състав,по което с
решение от 18.12.2017 год. е бил постановен отказ от признаване поради това,че
не е било придружено от превод на български език,без да се разглежда въпроса по
същество.
Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции,изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета е издадено въз основа на наказателен административен акт на Окръжна
административна служба Фрайщадт срещу Б.Д.П. за
посочените по-горе нарушения,в качеството му отговорник и представител на фирма
„Е.“АД. Посочено е,че нарушенията са извършени на 15.10.2015 год.Наказателния
административен акт е издаден на 25.10.2016 год. и е влязъл в сила на
25.11.2016 год.
Касае се за решение на несъдебен
орган,за което наказаното лице е имало възможността са отнесе въпроса и до съд
по наказателни дела.Налице е описание на обстоятелствата,при които са извършени
нарушенията,вкл. място и време,изразяващи се в командироване на чуждестранни
работници в Австрия в нарушение на задълженията за регистрация и представяне на
документация,които чуждестранни работодатели трябва да извършат съгласно
австрийския закон.
Производството е протекло писмено и
е налице потвърждение,че наказаното лице е уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото
си да обжалва решението,както и сроковете за това.
Решението му е било връчено лично на
28.10.2016 год. и П. е бил изрично уведомен за правото на повторно разглеждане
или обжалване и същият не е поискал повторно разглеждане или обжалване в
приложимия за целта срок.
В настоящото производство са събрани
доказателства,че с решение №632 от 03.04.2017 год. по дело № 5830/15 год. на
СГС,на основание чл.630,ал.1 от Търговския закон дружеството „Е.“АД е обявено в несъстоятелност.От
удостоверение от 26.02.2018 год. на Агенцията по вписванията се установява,че
към датата на извършване на нарушението Б.Д.П. е бил член на Съвета на
директорите на дружеството,а с изтекъл мандат е бил Д.П.П..
Поискана е допълнителна информация
от издаващата държава,от която е постъпил отговор,че наказанията по
административно-наказателните производства San RB
96-72-2015 r SanRB96-73-2-15 са образувани срещу двамата
изпратени в чужбина и с това носещи наказателна отговорност директори от борда
на директорите на „Е.“АД-Б.П. и Д.П.,а съгласно австрийското законодателство
дружеството отговаря неразделно като ЮЛ за наложените на изпратените като
представители в чужбина парични наказания и разходите по производствата.
Към настоящото дело е приложено НЧД
№ 4585/17 год. на СГС,НО,28 състав,по което с решение от 20.11.2017 год. е
признато решение на Окръжно управление Фрайщадт от
25.10.2016 год.,влязло в сила на 25.11.2016 год. по преписка № San RB96-73-2015,с което на българския гражданин Д.П.П. е
наложена финансова санкция в размер на 28 000 евро и направените разноски
в размер на 2800 евро за същите нарушения,за които е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Б.П. по настоящото дело.
От писмо от НАП от 27.06.2018 год.
се установява,че въз основа на влязлото в сила решение по НЧД № 4585/17 год. на
СГС,НО,28 състав е образувано изпълнително дело и е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение,но към момента няма постъпили плащания.Наложени са и
обезпечителни мерки.
При
преценка на изложените в удостоверението обстоятелства,съдът счете,че са налице
предпоставките за признаване,като отсъстват пречки,препятстващи произнасянето в
тази насока.
Налице
е решение за налагане на финансова санкция,произтичащи от влязъл в сила акт на несъдебен
орган за нарушения на трудовото законодателство в издаващата държава,които имат
своя аналог в българския Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл. 414, ал. 3 и ал. 1 от Кодекса на труда
на Република България.
Производството
пред издаващата държава е било писмено,поради което не се налага изследване на въпроса относно
уведомяване за лично явяване.Не е налице
изключението на чл.3,ал.2 за
неприложимост на Закона,поради това,че исканият за признаване акт няма гражданскоправен характер и не произтича от право на иск за
вреди и възстановяване на предишното положение,когато е приложим Регламент (ЕО)№44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 год. относно
компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела.
Не
са налице факултативните основания за отказ по чл.35 от Закона,доколкото се
установи,че представеното удостоверение е пълно и в съответствие с постановеното
решение,срещу санкционираното лице за същото деяние не е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция в друга
държава,не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,не е налице
имунитет или привилегии,препятстващи изпълнението на решението,решението е постановено срещу физическо лице,което и по
българското законодателство поради възрастта си носи отговорност.
Предвид
размера на наложената финансова санкция, не е налице основанието на чл. 35 т. 6
от ЗПИИРКОРНФС, което и по своя характер е факултативно.
Налице
са и останалите основания, визирани в закона за признаване и изпълнение на
решението.
Представено
е валидно удостоверение, съобразено с приложение № 1 към ЗПИИРКОРНФС и чл. 4 от
Рамковото решение на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. В издаващата държава са гарантирани правата на
засегнатото лице при констатиране на нарушението и издаване на решението,
поради което съдът счита, че не следва да се отказва изпълнението на решението.
В тази връзка следва да се приеме и изпълни наложената санкция в размер на 28
000 евро, с левова равностойност 54 763,24 лв. и е постановено санкционираното
лице да плати направените по административнонаказателното
производство в размер на 2 800 евро, с левова равностойност 5 476,32 лв. или
общо задължение възлизащо на 30 800 евро, с левова равностойност 60 239,56 лв.
за извършено нарушение по § 7d, ал. 1 във връзка с § 7i, ал. 4, цифра 1 от
Закона за съгласуване на правните норми относно трудовите договори (AVRAG),
Федерален законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната редакция; § 7b, ал. 3
във връзка с § 7b, ал. 8, цифра 1 от Закона за съгласуване на правните норми
относно трудовите договори (AVRAG),
Федерален законодателен бюлетин № 459/1993 във валидната редакция; § 7b, ал. 5
във връзка с § 7b, ал. 8, цифра 3 от Закона за съгласуване на правните норми
относно трудовите договори (AVRAG), Федерален законодателен бюлетин № 459/1993
във валидната версия и § 7f, ал. 1, цифра 3 във връзка с § 7i, ал. 1 от Закона
за съгласуване на правните норми относно
трудовите договори (AVRAG),
Федерален законодателен бюлетин № 459/1993
във валидната редакция.
Неоснователни
се явяват възраженията на процесуалния представител на финансово задълженото
лице,тъй като се установи,че към момента на ангажиране на отговорността на Б.П.
същият е бил член на Съвета на директорите на „Е.“АД,а дори и да е бил заличен като
такъв към този момент,то това е въпрос,който е следвало да постави на обсъждане
пред органа,разглеждащ нарушението по неговото същество,а що се касае до
това,че за същите нарушения е била ангажирана отговорността и на Д.П. като член
на Съвета на директорите на посоченото дружество,следва да се изтъкне,че е
изключително в правомощието на издаващата държава да ангажира отговорността на
дружеството посредством неговите представители.
Неоснователно
се поддържа и че е недопустимо повторното разглеждане на същото искане при
условие,че е постановен отказ на съда да го признае,в отговор на което е
необходимо да се отбележи,че решението,с което е постановен отказ да бъде
признато решението на австрийския несъдебен орган е обосновано изключително и
само на процесуално основание-липса на превод на удостоверението,без да е
разгледан въпроса по същество,поради което и няма пречка същото да е предмет на
повторно разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.