Присъда по НОХД №1334/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 1334 по описа на Варненския районен съд
за 2021 година, ХХІII състав.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт по бързо производство против В. П. Р.-
ЕГН **********, от гр.Варна, за това, че на 20.03.2021г. в гр. Варна без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно
тегло 0.13 грама с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин 51.84%
всичко на обща стойност 3.25 лева (три лева и двадесет и пет стотинки) -
престъпление по чл.354 „а”, ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
възведеното против подс. Р. обвинение , като счита, че същото е доказано както от
обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие
безпротиворечиви и категорични доказателства.Прокурорът излага становище , че с
оглед постановената съдебна реабилитация на подсъдимия, той следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в подходящ размер. Представителят на ВРП пледира още на подс.Р.
да бъдат възложени направените по делото разноски, а веществените доказателства да
бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени.
Подс. В.Р. участва в производството лично и със служебно процесуален
представител..По време на досъдебното производство е признал авторството на
деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и в
хода на съкратено съдебно следствие , като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.С последната си дума изразява
съжаление за извършеното и заявява, че няма да се повтори.
Процесуалният представител на подс. Р. - адв.П.П. , не оспорва обективната и
субективната съставомерност на деянието.Той обаче излага мотивирано становище, че
с оглед минималното количество наркотично вещество и ниската му стойност, случаят
следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В условията на
евентуалност защитата пледира за приложение на разпоредбата на чл.78 „а“ от НК .
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Р. употребявал наркотични вещества. На 20.03.2021г. той се намирал в
гр.Варна, на ул.“Сава“, в близост до № 16. Около 11,50ч. служители на сектор „СПС“
1

при ОД-МВР-Варна- св.Б.К. и св.Н.К., го спрели за проверка.Подс.Р. представил лична
карта, от която била установена неговата самоличност. След това полицейските
служители го попитали дали държи в себе си забранени от закона вещи, включително и
наркотици.Подс.Р. отговорил, че има в портфейла си пакетче с кристали, които били за
негова употреба. След това подсъдимият бил отведен в І РУ-Варна, където с протокол
за доброволно предаване предал намиращото се в него наркотично вещество, като
било започнато досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена физикохимична експертиза,
чието заключение , неоспорено от страните, съдът кредетира изцяло като обективно,
компетентно и пълно.От него се установява, че в изследвания обект се съдържа
метамфетамин съответно с тегло 0,13гр. , със съдържание на активен компонент в
сместа 51,84 % . От направената оценка станало ясно, че стойността на наркотичните
вещества е общо 3,25лв.
Подс.В. П. Р. е роден на 26.10.1982г. в гр. Провадия ,живее в гр.Варна, с
основно образование, не е женен, не работи. В периода 1999г. -2010г. той е бил
осъждан седем пъти за деяния по чл.198, чл.195, чл.194 , чл.196 и чл.346 от НК, част от
които извършени от него като непълнолетен.Били са му налагани наказания
„Лишаване от свобода“, част от които той е изтърпял ефективно. С Определение №
1956/23.10.2019г. по ЧНД № 3820/2019г., влязло в законна сила на 13.12.2019г. по
отношение на подс.Р. е била постановена съдебна реабилитация за всичките му
осъждания.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс.Р. които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по
досъдебно производство № 374 /2021г. на І РУП – Варна , инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК- докладна записка , протокол за доброволно предаване, протоколи за
разпит на свидетели и обвиняем, заключение на физико-химична експертиза,
протоколи за оценка, справка за съдимост и други, които са последователни,
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подс. В.Р. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.1 от НК, тъй като
на 20.03.2021г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.13 грама с процентно
съдържание на активен компонент метамфетамин 51.84% всичко на обща стойност
3.25 лева (три лева и двадесет и пет стотинки).
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с установения
международен и вътрешен правен режим на контрол над упойващите и психотропните
вещества.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-
държане на наркотичното вещество. Същото, видно от вида, качеството и
количеството е било високорисково , не е било предназначено за продажба и е с ниска
2

стойност.
Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.Преценка за това се
извършва въз основа на фактическите данни по делото , отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства , които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая
тези обстоятелства са налице, като безспорно е доказано , че подс.Р. е държал малко
количество метаамфетамин с обща стойност от 3,25лв, без да има надлежно
разрешение. Съдът обаче не намира, че това е достатъчно да се приеме, че деянието,
извършено от подсъдимият е малозначително или че неговата степен на обществена
опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. За да е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието е необходимо доказването не
само на изключително ниска степен на обществена опасност, недостатъчна, за да се
третира съответното поведение за престъпно, но е нужно да се направи преценка за
личността на подсъдимия. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че
подс.Р., макар и съдебно реабилитиран, е бил многократно осъждан и е изтърпял
ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Безспорно е, че постановената съдебна
реабилитация заличава осъжданията и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане.В случая обаче, от данните за тази предходна съдимост
на подс.Р., може да се направи извод, че самият той е с висока степен на обществена
опасност. Поради това съдът намира, че настоящото деяние , осъществено от
подсъдимият представлява маловажен случай по смисъла на чл.354”а” ал.5 от НК, но
че не следва да се прилага нормата на чл.9 ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед на обстоятелството, че безспорно подс. Р. е знаел ,
че държи наркотични вещества, което е забранено от закона и че прави това без
надлежно разрешение.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемият е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна В.Р. за виновен за предявеното му обвинение по
чл.354”а” ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по
смисъла на чл.78 а от НК- подсъдимият е пълнолетно лице, предвидената за
умишленото престъпление по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.1 от НК законна санкция е глоба до
1 000 лева, а Р. е съдебно реабилитиран за предходните си осъждания и от деянието му
не са причинени имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи подс.Р.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място
високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед обществените
отношения, които засяга, разпространеността и последиците от същото.Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид изразеното съжаление от
3

страна на подсъдимият и ниската стойност на наркотичното вещество.Същевременно
съдът констатира липсата на отегчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства.
Мотивиран от изложеното, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подс.Р. наказание “Глоба” от 1 000 лв.-
специалния минимум по приложимия законов текст.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
На основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата опаковките
от наркотичните вещества, които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат
унищожени.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постанови Р. да заплати направените
по делото разноски в размер на 99,25лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна .
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	11
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110201334
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2021 г.

Присъда по НОХД №1334/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите