Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 497 /14.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2502 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът П.Т. З. е
предявил иск против Община Несебър за заплащане на обезщетение в размер на 2
лева за нанесена имуществена вреда вследствие прилагане на нищожна норма от
Наредба №11 на Общински съвет Несебър за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър (Наредбата). В
исковата молба се твърди, че от сайта на общината ищецът се информирал за реда
и правилата за предоставяне на достъп до обществена информация. Така узнал, че
според чл. 119, т. 6 от Наредбата за писмена справка се дължи такса в размер на
2 лева. Ищецът подал заявление на 19.01.2021 г. по електронна поща до председателя
на Общински съвет Несебър, да му предостави информация за изразходените
средства за "представителни разноски" от Общински съвет Несебър за 2020г.
– по електронна поща и на хартиен носител. Към заявлението приложил разписка №
0200012345319779 от 19.01.2021 г. за платените 2 лева такса. Получил исканата
обществена информация – писмена справка с решение от 25.01.2021 г. на председателя
на Общински съвет Несебър. Същевременно по жалба на ищеца срещу разпоредбата на
чл. 119 от Наредба № 11 било постановено решение № 620/23.04.2021 г. по адм. д.
№ 2646/2020 г. на АС Бургас, с което разпоредбата била прогласена за нищожна.
Въпреки задължението, което има на основание чл. 195, ал. 2 от АПК,
общината не предприела служебно уреждане на правните последици за времето,
когато е действала разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11. За това ищецът
счита, че на основание чл. 1 от ЗОДОВ
ответникът носи отговорност за причинените вреди от обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, а имуществената претенция от 2 лева според ищеца
е пряка и непосредствена вреда, която му била причинена при действието на чл.
119, т. 6 от Наредба № 11. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда в размер на 2, 00
лева, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по иска –
Община Несебър, в писмен отговор твърди, че предявения иск е неоснователен и
иска да бъде отхвърлен, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас счита, че предявеният иск е неоснователен.
ФАКТИ:
Ищецът е подал
заявление по ЗДОИ (л.23) по електронна поща до председателя на Общински съвет
Несебър с искане за предоставяне на информация за изразходените средства за
"представителни разноски" от Общински съвет Несебър за 2020г. - на
хартиен носител и на електронна поща. Към заявлението е приложил разписка за платена
такса по чл. 119, т. 6 от Наредбата в размер на 2,00 лева.
С решение от 25.01.2021
г. председателят на Общински съвет Несебър предоставил исканата по заявлението
информация (л.25).
С решение №
620/23.04.2021 г. по адм. д. № 2646 по описа на Административен съд Бургас за
2020 г.(л.13-15) е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11
за определянето и администрирането на местни данъци и такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър. Решението е влязло в законна сила на 26.05.2021
г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е
допустим поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието
на отменена по съдебен ред като нищожна подзаконова норма –чл. 119 от Наредба №
11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър.
Съгласно определените
такси в прогласената за нищожна разпоредба от Наредбата при предоставяне на
обществена информация по ЗДОИ, според вида на носителя, за писмена справка се
предвижда такса в размер на 2, 00 лева.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
За
уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те
са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не
се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на права на човека,
представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и
психично състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е
имуществено – платена такса за предоставяне на информация по ЗДОИ.
Предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2, 00 лева е неоснователен, тъй
като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отсъства
пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт.
В настоящия случай таксата е заплатена при подаване на заявлението, преди
административния орган да е изискал заплащането й. Таксата по чл. 19, т. 6 от
Наредба № 11 е заплатена по инициатива на самия ищец.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ
достъпът до обществена информация е безплатен, а според ал. 2 разходите по
предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от
министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по
предоставянето. Именно поради тази законова уредба нормата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ
предвижда, че в решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с
което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се
посочват освен степента на осигурения достъп до исканата обществена информация,
срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация, мястото,
където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация, формата,
под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация, и
разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация – т.5.
Т.е. законът изрично предвижда, че разходите за предоставяне на искания достъп
до обществената информация се определят и вменяват за плащане едва с решението,
с което задълженият субект се произнася по искането за достъп до обществена
информация, което означава, че предварително такса не се дължи. В постановеното
по искането на процесния ищец решение от 25.01.2021 г., с което е предоставен
достъп до информацията, не са определени разходи за заплащане. Ищецът
предварително на 19.01.2021 г. е заплатил сумата от 2, 00 лева - факт изрично
посочен и в самото заявление. В този смисъл сумата, която се претендира като понесена
имуществена вреда без съмнение е внесена без да е била поискана от
административния орган – нито преди предоставяне на достъп, нито след
постановяване на решението по ЗДОИ. Освен това, в случая следва да се има
предвид, че ищецът е поискал информацията да бъде предоставена както на хартиен
носител на посочен адрес, така и на посочена електронна поща. Съобразно заповед
№ЗМВ-1472/2011 г. на министъра на финансите, обнародвана в ДВ, бр. 98/2011 г.,
не се дължат разходи за предоставяне на обществена информация по електронна
поща, но са дължими разходи за писмена справка. Доколкото обаче в посоченото
решение на административния орган няма изрично произнасяне относно дължими разходи,
а и като се отчете факта на предварителното внасяне на сумата по инициатива на
ищеца, то не може да се обоснове извод за наличие на пряка причинна връзка
между незаконосъобразния акт и претендираните вреди, което обосновава
неоснователност на иска.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че ищецът може да поиска от Община Несебър
възстановяване на сумата от 2,00 лева, представляваща платената такса, т.к.
общината не разполага с правно основание да я задържи, т.е. следва да я възстанови.
Този изход от спора
обосновава възлагане на разноските върху ищеца. Такива са претендирани
своевременно в отговора на исковата молба (л.22). Ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК във
вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото
производството по делото се развива по реда на АПК. Според посочената
разпоредба от наредбата по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от
2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна, изготвен е
подробен отговор на исковата молба. По тази причина съдът счита, че следва да бъде
присъдено предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Т. З., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
против Община Несебър за заплащане на обезщетение в размер на 2 лева за
нанесена имуществена вреда вследствие прилагане на нищожна норма – чл.119, т.6
от Наредба №11 на Общински съвет Несебър за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър.
ОСЪЖДА П.Т. З., ЕГН **********,***
да заплати на Община Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: