№ 4318
гр. Варна, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110109819 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции, предявени от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – град С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в – К.“ № **-** срещу П. С. Х., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Б. Б. **, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** както следва:
1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Х.
дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 6700,38 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2014 г. г., сключен между „С.“ ЕАД и
П. С. Х. като задължението е прехвърлено в полза на заявителя „Е. М.” ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 05.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99
ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД;
2/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Х. на
„Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 1260,94 лева, представляваща дължимата лихва за
периода от 10.06.2021 г. до 04.06.2023 г. вкл., на основание чл. 422 ГПК
като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
10.06.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът
отпуснал първоначален кредитен лимит в размер на 27 000 лева. Годишният лихвен процент
към датата на сключване на договорът е 7,60 % като задължените е разделено на 84 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва в общ размер от 416,34 лева, считано от
20.07.2014 г. Крайният падеж е на 10.06.2021 г. На 15.12.2021 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията
спрямо ответника. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Твърди, че след
изтичане срока на договора за кредитна карта, ответникът дължи и лихва за забава. Посочва,
че срокът на договора е изтекъл и процесните суми са изискуеми. Подадено е заявление по
1
реда на чл. 410 ГПК, което е уважено от страна на съда като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение. Молбата е за уважаване на
исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Заявява, че сключеният
договор по съществото си преструктурира стари кредити. Заявява, че договорът е
недействителен поради липса на подписани общи условия между страните, липса на
погасителен план и последователността на разпределение на вноските, посочване на ГПР,
условията за издължаване на кредита. Позовава се на недействителност поради
противоречие със закона. Оспорва представения към договора погасителен план, ГПР, такси
по кредита като неотносими към процесния случай. Твърди, че липсва реално предоставено
сума на ответника. Договорът е недействителен, тъй като уговорките за увеличаване на
главницата чрез изтекли лихви и начисления върху тях на възнаградителна лихва е
недопустимо, тъй като представлява анатоцизъм. Налице са и неравноправни клаузи на
договора, тъй като банката едностранно променя базовия лихвен процент, който участва при
формирането на възнаградителната и наказателната лихва. Оспора претендираните вземания
по размер. Заявява, че договорът за цесия е недействителен, тъй като не са представени
доказателства за заплащане на цената по него. Липсва и съгласие на страните относно
дължимата цена по договора за цесия. Не е налице уведомяване на ответника за
извършената цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното от
фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит №
РК14-******/10.06.2014 г., от който се установява, че същият е сключен между „С.“ ЕАД,
ЕИК ******** от една страна и П. С. Х., ЕГН ********** от друга страна като длъжник.
Предоставена на длъжника е сумата от 27 000 лева като срокът на договора е 84 месеца от
датата на първото усвояване на кредита, с крайна дата на усвояване 09.07.2014 г.
Издължаването по кредита е чрез заплащането на месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, на 20-то число от месеца. Посочено е, че е налице плаващ годишен лихвен
процент – равен на сбора от банков лихвен процент, който може да се променя при
условията на т 15.3.1 и който към сключване на договора е 6,40% и надбавка от 1,20%.
Годишният процент на разходите е 8,55%. Видно е, че договорът рефинансира текущи
задължения по договор за потребителски кредит в размер на 4229,70 лева, към договор за
кредитна карта в размер на 200 евро, към договор за кредитна карта в размер на 200 евро.
Кредитът се усвоява, еднократно, със заверяването на сумата по кредита на посочената в т.5,
от договора, банкова сметка. При забава в плащането на дължимите погасителни вноски от
страна на длъжника, банката събира върху непогасения дълг по кредита за времето на
забавата годишен лихвен процент по просрочения дълг. Към договора са представени общи
условия на „С.“ АД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица.
Представен към договора е и погасителния план, който е получен на 12.06.2014 г. и
удостоверено получаването чрез полагане на подписа.
Прието по делото е уведомление за извършено прехвърляне на вземането, адресирано
до П. С. Х., от „О. Б. Б.а“ АД чрез пълномощника си „Е. М.“ ЕООД, от което е видно, че се
съобщава за прехвърляне на задълженията по договора за кредит от 10.06.2014 г. от „О. Б.
Б.а“ АД на „Е. М.“ ЕООД. Към уведомлението се съдържа и пълномощно, с нотариална
заверка на подписите от 21.12.2021 г., от което се установява, че „О. Б. Б.а“ АД е
упълномощила „Е. М.“ ЕООД от името на „О. Б. Б.а“ АД да извърши уведомяване на
длъжниците, за извършената цесия. Уведомяването от страна на „Е. М.“ ЕООД е станало
чрез пълномощника му адв. М., с валидно учредена представителна власт да извършва
уведомяване на длъжниците, видно от представеното и прието като писмено доказателство
2
по делото – пълномощно, находящо се на лист 43 от делото.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за прехвърляне на парични
вземания от 15.12.2021 г., от който се установява, че е сключен между „О. Б. Б.а“ АД, ЕИК
******** като цедент и „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** като цесионер с предмет –
прехвърляне, от страна на цедента, на вземанията от свои длъжници в полза на цесионера
срещу заплащането на покупна цена като вземанията са описани в приложение № 1А и № 1Б
към договора.
Прието по делото е заключение, по назначената ССчЕ, от което се установява, че по
сметката на П. С. Х. е постъпила сумата от 27 000 лева на 10.06.2014 г. като за периода от
21.07.2014 г. до 18.02.2020 г. е заплатена общо сумата от 27 947,12 лева, разпределена както
следва 20 299,62 лева за погасяване на дължимата главница, 7593,32 лева за погасяване на
договорната лихва, 54,18 лева – наказателна лихва и няма данни за извършени плащания за
периода от 15.12.2021 г. до 14.05.2024 г. След датата на цесията, от страна на ищеца е
начисляване единствено законна лихва. С последното плащане, на 18.02.2020 г., е погасено
задължение с падежна дата 20.01.2020 г. Към датата 05.06.2023 г. непогасената главница е в
размер на 6700,38 лева. Лихвеният процент не е променян и е прилаган 7,60% като за
периода от 20.07.2020 г. до 13.12.2021 г. редовната лихва е 460,32 лева, но с договора за
цесия е прехвърлена сумата от 456,82 лева като не е включена начислената лихва за периода
от 20.11.2021 г. до 13.12.2021 г. в размер на 3,50 лева. Непогасената наказателна лихва
възлиза на 768,34 лева, за периода от 20.07.2020 г. до датата на цесията. Назателната лихва е
формирана от размера на редовната лихва увеличен с размера на законната лихва като при
„Е. М.“ е включена лихва за забава в размер на 1260,94 лева, дължима за периода от
10.06.2021 г. до 05.06.2023 г., но в нея е включена част от наказателната лихва. Констатирано
е, че общото задължение възлиза на 8453,92 лева като дължимата главница е 6700,38 лева,
редовната договорна лихва е 456,82 лева, част от общата сума от 460,32 лева, такси – 35,78
лева и законна лихва от 10.06.2021 г. до 05.06.2023 г. – 1260,94 лева. Вещото лице уточнява,
че сумата по кредита е усвоена като е имало правоприемство между „О. Б. Б.а“ АД и „С.“
АД.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на
Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, по реда на чл. 410 ГПК, срещу ответника за сумите, предмет на
установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника като
същият в законовоустановения срок, по реда на чл. 414 ГПК – депозира възражение. Дадени
са указания, от страна на съда, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.3 във връзка с ал.1 ГПК
за предявяване на установителни искове. При съобразяване датата на получаване на
разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите
претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложените мотиви,
следва изводът, че исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
3
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано
по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това
право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на „О.
Б. Б.а“ АД на „ЕОС Матриск“ ЕООД и на адвокат Р. М., с което е предоставено правото от
името на банката /стар кредитор/ да извърши уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Наличието на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на
длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие
не е лично и незаместимо.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123
от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г.
на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Преписът от исковата молба ведно с
приложенията към нея са връчени на лично на ответника на 28.08.2023 г. (съобщение на л.
93). Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящите от цедентите (чрез
надлежно упълномощен представител) до него уведомления. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск, респ. искове за прехвърленото вземане
не може да бъде игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В
настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че
ответника е надлежно уведомен за извършеното чрез връчване на исковата молба, което
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът за цесия е
недействителен с оглед липса на съгласие между страните относно съществен елемент от
договора, а именно поради непостигане на съгласие относно цената и непредставяне на
доказателства за заплащането й. С подобно възражение, ответникът не разполага, тъй като
не е страна по договора за цесия и с него разполагат само страните по договора за цесия.
Освен това, от представения и приет по делото договор за цесия, е видно, че между страните
е налице договорен размер на продажната цена, т.2.1 от същия.
С оглед действителността на договора за цесия и установеното уведомяване на
длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът следва да разгледа направените от
процесуалния представител на длъжника възражения и оспорвания на вземането по
4
договора за потребителски кредит.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК, видно от протоколно определение от 30.05.2024 г., с
оглед направеното оспорване досежно автентичността на положените подписи от страна на
представляващите банковата институция, с отговора на исковата молба. Съдът е предоставил
възможност на ищеца да заяви, дали ще се ползва от представения договор за потребителски
кредит от 10.06.2014 г. С изрична молба от 29.05.2024 г. ищецът, чрез надлежно
упълномощения процесуален представител е заявил, че ще се полза от представения
договор. Именно, с оглед изявлението на страната, съдът е открил производство по реда на
чл. 193 ГПК и е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на
ищеца обстоятелствата, за които не сочи доказателства. Въпреки изричните указания на
съда, ищцовата страна не е предприела действия във връзка с установяване истинността на
положените от страна на представляващите банката лица, при сключване на договора за
потребителски кредит. Установяването наличието или липсата на сключен между страните
договор за потребителски кредит, следва да се основава на съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства, а не автоматично предвид липсата на предприети действия
за установяване автентичността на договора за потребителски кредит, да се достигне до
извод за липса на възникнало между страните облигационно правоотношение.
С оглед приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал, констатиращо, че сумата от 27 000 лева е усвоена от страна на П. Х., фактът на
погасяване на задълженията по договора за периода от 21.07.2014 г. до 18.02.2020 г. и
приетият погасителен план, подписан и неоспорен от страна на ответника, доказват
наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „С.“ АД и Х..
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че липсват
подписани общи условия към договора, че липсва погасителен план към договора и не е
посочен годишния процент на разходите, доколкото към исковата молба се представят
общите условия, подписани и неоспорени от ответника, представя се и погасителния план,
получен и подписан от ответника, както и е отразено формирането на ГПР. Следователно
въведените възражения от страна на ответника за недействителност на договора за
потребителски кредит, се явяват неоснователни.
На основание гореизложените мотиви и при съобразяване на заключението по
приетата ССчЕ и крайният срок на договора – 10.06.2021 г., безспорно се установява по реда
на пълно и главно доказване, че оставащият дължим размер на главницата възлиза на
6700,38 лева, с оглед на което исковата претенция за заплащане именно на сумата от 6700,38
лева се явява основателен и доказан по основание и размер. На уважаване подлежи и
искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на заявлението, в съда, доколкото исковата претенция, предявена по реда на чл. 422 ГПК се
смята предявена, от датата на депозиране на заявлението в съда.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, по реда на пълно и
главно доказване се установява, че е договорено връщане на главницата ведно с договорна
лихва, видно от уговорения между страните начин на погасяване на задължението. От
приетото заключение по назначената ССчЕ, се доказва, че по време на целия договор е
прилаган фиксиран лихвен процент от 7,60% като същият не е променян едностранно от
страна на кредитодателят. По отношение на сумата от 1260,94 лева и при съобразяване
заключението на вещото лице и обясненията му, в съдебно заседание и периода, посочен в
заявлението по реда на чл. 410 ГПК и в исковата молба съдът констатира, че същото е
формирано от начислената наказателна лихва за периода от 10.06.2021 г. до датата на
цесията – 15.12.2021 г., а след датата на цесията – 15.12.2021 г. е начислявана единствено
законна лихва върху главницата.
5
В заключението е отразено, че лихвеният процент ползван за изчисляване на
наказателна лихва се формира от размера на редовната лихва увеличен с размера на
законната лихва. Това обстоятелство се установява и от сключения между страните договор
за потребителски кредит, т.15.5.1 във връзка с т.6.2. От приетото по делото заключение, по
назначената ССчЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че
начислената наказателна лихва, преди прехвърляне на вземането, е в размер на 768,34 лева
за периода от 20.07.2020 г. до датата на цесията – 15.12.2021 г., но цесионерът е включил
само част от нея, а именно тази за периода от 10.06.2021 г. до датата цесията, а след цесията
е прилагал единствено законната лихва. С оглед тези констатации и горедостигнатият извод
включената наказателна лихва, в претендираната сума от 1260,94 лева, е само тази за
периода от 10.06.2021 г. до датата на цесията – 15.12.2021 г. или същата възлиза на 77,30
лева /изчислена съобразно представеното приложение 2 към заключението, което е
неразделна част от него/ за горепосочения период. Съобразявайки сключения договор и
констатацията на вещото лице, в заключението, че лихвеният процент ползван за
изчисляване на наказателната лихва се формира от размера на редовната лихва увеличен с
размера на законната лихва, следва, че включената наказателна лихва, в размер на 77,30
лева, по същността си има характеристиките на неустойка за забава. Предвид факта, че
сключеният между страните договор е потребителски такъв и съгласно задължението на
съда да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, настоящият състав счита, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.
33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, която регламентира задължителния размер на
наказателната лихва. Съгласно посочения текст на закона при забава на кредитополучателя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава /наказателната лихва/ не може да надвишава законната лихва.
Поради изложеното, клаузата на чл.15.5.1 във връзка с чл. 6. 2 от Договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като противоречаща на чл. 33, ал. 2 от ЗПК и не
следва да се прилага в отношенията между страните. При нищожност индивидуалното
договаряне е ирелевантно.
Достигнатият извод за нищожност на клаузата на чл.15.5.1 във връзка с чл. 6. 2
обуславят извод за недължимостта на сумата в размер на 77,30 лева. Оставаща сума от
1183,64 лева, формираща претенцията в размер на 1260,94 лева, се явява основателна и
доказана, предвид обстоятелството, че представлява единствено начислена законна лихва
върху главницата. С оглед гореизложените мотиви исковата претенция за претендирана
лихва следва да се уважи частично за сумата от 1183,64 лева, а за горницата над 1183,64 лева
до пълно претендирания размер от 1260,94 лева да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Неоснователни са възраженията на ответника за наличието на начисляване на лихви
върху лихви, предвид гореизложените мотиви. Неоснователно се явява и възражението на
ответника за погасяване на задълженията за дължима главница и лихва по давност. При
съобразяване постановките на Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС и
датата на депозиране на заявлението в съда, съдът констатира, че не е изтекъл законово
предвиденият срок за погасяване на дължимата главница, от настъпване изискуемостта на
вноските, които са останали неиздължени и формиращи вземането за главница в размер на
6700,38 лева. По отношение на вземането за лихва в размер на 1260,94 лева, съдът е
констатирал че същото е формирано от част от начислената наказателна лихва за периода от
10.06.2021 г. до 15.12.2021 г. и от законната лихва върху оставащата главница за периода от
16.12.2021 г. до 05.06.2023 г. По отношение сумата, дължима за периода от 10.06.2021 г. до
15.12.2021 г. в размер на 77,30 лева съдът е достигнал до извод за недължимостта на същата,
а за сумата от 1183,64 лева не е изтекъл законово предвиденият срок за погасяване на
дължимата лихва, при съобразяване датата на депозиране на заявлението в съда, от която
дата се смята предявена исковата претенция в съда.
6
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждането на разноски като с оглед
изхода на спора право на такива имат и двете страни. В исковато производство ищецът е
доказал разноски в размер на 159,26 лева – заплатена държавна такса и сумата от 500 лева –
заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ, а в заповедното – заплатена държавна такса от
159,23 лева и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид частичното уважаване на
исковите претенции, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на
652,86 лева за исковото производство и в размер на 335,94 лева. Предвид изхода на спора,
право на разноски има и ответната страна, която претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., поради
което на пълномощника на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
настоящото производство в размер, определен съгласно действащата нормативна уредба,
съразмерен на отхвърлената част от исковите претенции. С оглед предявените искови
претенции и съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 1096,13 лева като съдът следва да присъди в тежест на ищеца
сумата от 10,64 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление – град С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в –
К.“ № **-** и П. С. Х., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Б. **, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, че П. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от
6700,38 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
10.06.2014 г. г., сключен между „С.“ ЕАД и П. С. Х. като задължението е прехвърлено в
полза на „Е. М.” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.12.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД като за горепосочената сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по
описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление – град С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в –
К.“ № **-** и П. С. Х., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Б. **, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, че П. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от
1183,64 лева, представляваща дължимата лихва за периода от 16.12.2021 г. до 04.06.2023 г.
вкл., на основание чл. 422 ГПК като за горепосочената сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град
Варна като отхвърля исковата претенция за горницата над 1183,64 лева до пълно
претендирания размер от 1260,94 лева и за периода от 10.06.2021 г. до 15.12.2021 г.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Б. **, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.** да заплати на Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – град
С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в – К.“ № **-** сумата от 652,86 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство и сумата от 335,94 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство, съразмерни на уважената част от исковите претенции
ОСЪЖДА Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – град
7
С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в – К.“ № **-** да заплати на адвокат Д. Х. Т., адрес: град
В., ул. „П. Х.“ № **3 сумата от 10,64 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, на основание чл.
38, ал.2 ЗАдв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8