О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / .03.2018год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в
разпоредително съдебно заседание, проведено на 02.03.2018 година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Орлин
ЧАРАКЧИЕВ – мл.с. като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №360 по описа
за 2018 година,
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Р.Р.И., ЕГН, **********,
и М.К.И., ЕГН **********, срещу решение №44/05.01.2018г., постановено по
гр.дело №7442/2016г. по описа на ВРС, с което са осъдени да заплатят на Г.Й.С.
сумата от 12 000 лева като обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди
и сумата от 1 329 лева, като обезщетение за причинени ѝ имуществени вреди, като са осъдени да
заплатят и разноските по делото.
Жалбоподателите обжалват решението, като твърдят, че същото е
постановено при несъобразяване с фактите по делото, при нарушение на
процесуалните правила, и при неправилно приложена правна норма. Считат, че е
липсвала безпристрастност от страна на съда към ищцата и водените от нея двама
свидетели. Твърдят, че липсват безспорни доказателства, с оглед на които да се
направи извод, че инцидентът с ищцата е претърпян действително на посочената от
нея дата. Ако съдът прецени, че следва да бъде извършен нов доклад,
жалбоподателите молят да им бъдат указани фактите и обстоятелствата, от
установяването на които ще бъде
разгледан спора. На следващо място излагат, че решението е постановено в
нарушение на процесуалните правила, тъй като заключението на в. л. д-р
Благовеста Стефанова, внесено по делото на 21.11.2016г., е изготвено и по
документи, предхождащи постъпването на ищцата в УМБАЛ „ Света Марина"/
стр.6, точка 5 от Заключение/. Считат, че изготвянето на заключение по
документи, които не са представени по делото е съществено процесуално
нарушение, тъй като е направено изрично искане от тяхна страна за изготвяне на
заключението само по представени, обсъдени и приети документи по делото. С
непредставянето на документите, считат, че са лишени от правото на защита.
Считат, че съдът е допуснал нарушение, като не се е произнесъл и по другите две
техни доказателствени искания, направени своевременно
с отговора на исковата молба, а именно да бъде задължено трето за спора лице -
Регионална картотека на медицински експертизи - Варна, с адрес: град Варна,
улица „Брегалница"№3, да представи медицинската документация на Г.Й.С., с
ЕГН **********, тъй като считат, че с оглед данните от медицинските документи,
представени с исковата молба, би могло да се приеме, че ищцата С. вероятно
е била трудоустроена преди или след твърдяния
инцидент. Другото им искане е да бъде задължена ищцата да представи по делото
рентгеновите снимки от 15.10.2015г. и 20.10.2015г. /описани в част
„Изследвания" на Епикриза ИЗ №41990 / и диск с
резултат от образна диагностика, с указания, че ако не представи същите ще бъде прието за установено, че ищцата не е
претърпяла твърдяния от нея инцидент. Молят също така
да бъдат изискани от УМБАЛ ,,Света
Марина" ЕАД и другите писмени доказателства, използвани от вещите лица при
изготвяне на СМЕ. На следващо място според жалбоподателите, първоинстанционният
съд неправилно е приложил и материалния закон, а именно чл. 50 ЗЗД. Считат, че
наличието или липсата на разстояние между двете врати е действие, а не
качеството на вещта - търговски обект, предвид което за действие, отговорността
следва да се търси от неговия извършител, а не от тях, в качеството им на
собственици. Твърдят също, че при определяне на размера на неимуществените
вреди, съдът не е обсъдил поведението на делинквента,
от което се твърдяло, че е настъпило увреждането на ищцата и претърпените от
нея неимуществени вреди. Считат, че присъждането на 12 000 лева, за счупване на
кост на ищцата от нейно спъване в луфт между две врати на обекта, при нейното
излизане от там, не е отговаря на изискването за справедливост. По изложените
съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, а негово място да бъде
постановено друго, с което да се отхвърлят обективно съединените искове на Г.Й.С.
за заплащане на сумата от 12 000 лева като обезщетение за причинени
неимуществени вреди и сумата от 1 329 лева, като обезщетение за причинени
имуществени вреди, както и да им бъдат присъдени направените съдебно -
деловодните разноски. С въззивната жалба са направени
искания за събиране на следните доказателства: 1. Да им бъде издадено съдебно
удостоверение, което да им послужи пред УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, по
силата на което да им бъдат предоставени заверени копия на всички документи,
които са съставени в болницата или са представени на болницата, при
постъпването на 15.10.2015г. на Г.Й.С. с ЕГН ********** в болницата с диагноза
„Пертохантерно счупване, закрито, ляв долен
крайник". 2. Да бъде задължено трето за спора лице - Регионална картотека
на медицински експертизи - Варна, с адрес: град Варна, улица „Брегалница",
№3, да представи медицинската документация на Г.Й.С., с ЕГН **********.; 3. Да бъда указано на ищцата, че ако не
представи по делото рентгеновите снимки от 15.10.2015г. и 20.10.2015г./ описани
в част „Изследвания" на Епикриза №41990 и на
диск с резултат от образна диагностика, описан в Резултат от образна
диагностика от 18.11.2016г., съдът ще приеме за установено, че ищцата не е
претърпяла твърдяния от нея инцидент.
Срещу въззивната жалба е
постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Въззиваемата
страна- Г.Й.С. счита, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, а
обжалваното решение –правилно, законосъобразно и мотивирано. Оспорва наведените
в жалбата твърдения, че първоинстанционният съд не е
съобразил решението си с установените по делото факти. Счита, че съдът правилно
е приложил материалния закон, като размерът на сумата, за която искът за
неимуществени вреди е справедливо определен и отговаря на претърпените от нея
болки и страдания. Противопоставя се на допускането на поисканите доказателства.
В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Жалбата е депозирана от
лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и
останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима
при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК
и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът намира, че
направените във въззивната жалба доказателствени
искания следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения:
Липсва необходимост по делото да бъдат приобщавани всички
медицински документи, находящи се в УМБАЛ „Света
Марина" ЕАД, които са съставени или
представени на болницата, при постъпването на 15.10.2015г. на Г.Й.С..
Съдът не разполага със специални /медицински познания/ за да разчете всички
изследвания, и именно затова е възложил на вещи лица изготвянето на медицинска
експертизи, като при изготвяне на последните, в.л. са се запознали с всички
документи, находящи се в болницата.
Изискване на медицинска документация от Регионална картотека на медицински
експертизи не се налага, тъй като вещите лица, изготвили СМЕ са извършили
преглед на ищцата, и не са установили, тя да страда от някакви заболявания, или
те да са се отразили по някакъв начин на спъването на ищцата или на последвалия оздравителен процес.
Рентгеновите снимки и
диска с резултат от образна диагностика са изследвания, които съдът не може да
разчете поради липсата на специални знания, предвид което и прилагането им по
делото няма да допринесе до изясняване на спора от фактическа страна. От друга
страна, освен, че тези изследвания са били представени на вещите лица, то те не
са и единственото доказателство за травмата, тъй като по делото са представени
други медицински документи.
В
заключение настоящият състав намира, че доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба следва да бъдат оставени без уважение, тъй
като първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение, не допускайки тяхното събиране.
Воден от
горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №4534/1901.2018г. на Р.Р.И., ЕГН, **********, и М.К.И., ЕГН **********, срещу
решение №44/05.01.2018г., постановено по гр.дело №7442/2016г. по описа на ВРС.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания, обективирани
във въззивната жалба, а именно за изискване на
медицински документи и изследвания от
УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, от Регионална
картотека на медицински експертизи и от въззиваемата
страна Г.С..
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 28.03.2018г. от
10.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.