Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, обявено в открито съдебно заседание на пети август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора ...................................., като разгледа докладваното от
съдия Христова а.х.д. № 321/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.111, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е
образувано по жалба на С.М.Л. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора ***, ХI група, килия 214, подадена
против Заповед № 819/10.07.2019г. на Началника на Затвора ***. С оспорения акт на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 7 денонощия.
В жалбата се излага несъгласие с така наложеното
дисциплинарно наказание, поради което се иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като поддържа
жалбата, излага съображения по същество и моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява,
не се представлява и не ангажира становище.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за
заседанието, не изпраща представител.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 29.06.2019г. в 09:25 ч. постови надзирател, извършвайки
престой на открито на ХI група, забелязал лишения от
свобода С.М.Л. да се навежда в тревата под наказателните килии и да се отдръпва
оттам. Надзирателят подал сигнал към колегите си, които извели Л. за обиск. При
направения на С.Л. личен обиск, документиран с протокол, в джоба на елека му
намерили мобилен телефон. На мястото на батерията била поставена бележка с
написани указания от брата на лишения от свобода за съхранение на апарата.
За случая били изготвени докладни записки от постовия надзирател
и от извършилия обиска мл. инспектор, в които подробно били описани
установените факти и извършеното от Л. нарушение. Към докладните записки било
приложено писмено обяснение на л.св. от 29.06.2019г., в което твърди, че
мобилният телефон е поставен умишлено в джоба му от друг. Били приложени обяснения
и от други присъствали лица. От ИСДВР на III и XI групи
било направено предложение жалбоподателят да бъде наказан по чл.101, т.7 от ЗИНЗС с изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, като бил направен
извод, че Л. е нарушил чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС, което е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. ИСДВР изложил
още, че оспорващият не признава вината си по случая, като това е второ негово
дисциплинарно нарушение за притежание на мобилен телефон.
След получаване на дисциплинарната преписка, на
09.07.2019г. Л. бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО),
отбелязано върху писменото обяснение. Дисциплинарнонаказващият орган –
Началника на Затвора ***, след изслушването издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 819/10.07.2019г., с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС наложил на С.Л. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“
за срок от 7 денонощия. ДНО възприел в заповедта фактическата обстановка,
изложена в докладните записки и становището на ИСДВР, като приел, че с деянието
си (държи при себе си неразрешен предмет – мобилен телефон) Л. е извършил
нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и т.3, чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
В изпълнение на разпореждане на съда, по делото са
представени от ответника доказателства за компетентността на издателя на
оспорената заповед и за наложено на Л. дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратка” със Заповед № 738/18.06.2019г. на Началника на Затвора ***, потвърдена
от Главния директор на ГДИН. Представени са още заповед на Началника на Затвора
*** от 14.08.2018г. за продължаване периода на изтърпяване на наказанието от Л.
при специален режим и текущ доклад от 14.08.2018г. с характеристични данни за
л.св.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.111,
ал.1 от ЗИНЗС от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, мотивирана е и съдържа всички задължителни по закон реквизити.
Издадена е от компетентното за това съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС длъжностно
лице, в границите на неговата териториална и материална компетентност. Спазени
са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването й.
Съдът не установи нарушение на процедурата по
установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.
От жалбоподателя са взети писмени обяснения, взети са писмени обяснения и от
всички засегнати от случая лица. В този смисъл административният орган, преди
налагане на дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на
нарушението. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на
наказанието задължително да се изслуша нарушителя.
Същевременно съдът намира, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнението на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон, а според чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС
лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени
предмети, притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси,
взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени
такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или
части от тях.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, но не споделя
направените въз основа на нея правни изводи за наличие на основанията за
налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС.
Настоящия съдебен състав намира факта на извършеното
нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. С оглед установените по
делото релевантни факти съдът приема, че лишеният от свобода С.Л. е нарушил
предвидената в чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС забрана да не внася и държи при себе
си неразрешени предмети и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен
телефон.
Въпреки безспорно установеното дисциплинарно нарушение,
ответникът при определяне на дисциплинарното наказание не се е съобразил с
разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗИЗНС. По силата на последната, дисциплинарното
наказание по чл.101, т.7 „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия”
може да се налага само при извършване на дисциплинарни нарушения по чл.100,
ал.2, т.4, 6, 7 или 8, а в останалите случаи (по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5)
само при системност на съответните нарушения. Видно от мотивите на заповедта,
на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Така
квалифицирано, нарушението попада в изключението по чл.102, ал.2, предл.
второ от ЗИНЗС, т.е. изисква се да са налице системни нарушения. В мотивите на
заповедта ответникът не твърди и не представя доказателства, че е налице
системност при извършването им от страна на жалбоподателя.
От становището от ИСДВР и от представената от
ответника Заповед № 738/18.06.2019г. на Началника на Затвора *** се установява,
че преди процесното нарушение жалбоподателят е извършил само едно дисциплинарно
нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС – също притежание на мобилен телефон. Наличието
на две дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС не може да
обоснове системност, за да се приложи нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС по
отношение на извършеното от Л. нарушение, предмет на настоящото производство.
С оглед изложеното по делото не се установи наличието
на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия” на жалбоподателя, което води до
незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 819/10.07.2019г. на Началника на
Затвора ***, с която на С.М.Л. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора ***, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: