№ 29307
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156611 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. М. М. като представител на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение
от 13.04.2024г.
Молителят сочи, че с решението съдът бил приел, че са предявени два обективно
кумулативно съединени иска, но бил присъдил общо адвокатско възнаграждение в
нарушение на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. освен това дори
при един предявен иск, адвокатското възнаграждение следвало да бъде в размер на 683,82
лева. Моли съдът да измени решението в частта за разноските, като му присъди сумата от
683,28 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Стик-кредит“ АД не е подал отговор на
молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на ищеца
със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който е представил списък
по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Изложените от молителя съображения, че съдът бил нарушил изискванията на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки на
адвоката възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, а не по всеки предявен
иск поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело
C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които
при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната
наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 480 лева с ДДС, който е съобразен с материалния
интерес по делото от 185,82 лева, с липсата на правна и фактическа сложност на делото и с
предприетите от процесуалния представител процесуални действия /подаване на искова
молба и на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие/, както и с регистрацията по
ЗДДС. В този смисъл изложените от молителя съображения не обосновават ревизиране на
присъдения размер на възнаграждението.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. М. като представител на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение в частта за разноските на Решение от
13.04.2024г., постановено по гр.д. № 56611/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2