О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260496 , 05.10.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на пети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 839 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, депозирана от И.К.Г., чрез нейния пълномощник – адв. Й.Б., против
Определение № 2171 от 09.03.2020г. по гр.д. № 3348/2019г. на БРС.
В
молбата жалбоподателката сочи, че с
обжалваното определение е оставена без уважение молбата й срещу Определението
на съда от 15.01.2020г., с което БРС е определил възнагражденията на вещите
лица, които намира за прекомерни и неотговарящи на реално извършената работа. В
допълнение сочи, че атакуваното определение страда от процесуални пороци и
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В тази връзка акцентира върху
обстоятелството, че определението от 15.01.2020г., с което е определен
окончателния размер на възнагражденията за вещи лица е постановено в закрито
заседание след решаване на делото с постановеното решение, а същевременно ГПК
не предвижда изменение или допълване на решението по усмотрение на съда. Излага
аргументи, че първоинстанционния съд е решил служебно да допълни своето решение
с определение в разрез с процесуалните правила, в това число и чл. 250 ГПК,
предвиждащ допълване на решението в частта за разноските, но само и единствено
след молба на страните по делото. В тази връзка сочи и че актът, с който съдът
е следвало да се произнесе е решение, а не определение.
На
следващо място навежда доводи, че начинът на определяне на окончателните
разноски за страните по делото противоречи на практиката на ЕСПЧ, който
нееднократно се е произнасял по различни дела, че разноските следва да бъдат
ясно предвидими и такива, че да възпрепятстват страните да търсят съдействието
на съдебната система. В настоящия случай нямало никаква индикация за това, че
ще се дължат допълнителни възнаграждения за вещите лица, след като веднъж бил
внесен депозит за изготвяне на експертиза. Възнагражденията по делото били
определени след постановяване на решението по делото, а това оставило страните
в процесуална изненада. В заключение сочи, че БРС е допуснал грубо нарушение на
принципа за справедлив съдебен процес, тъй като ЕСПЧ нееднократно е посочвал,
че таксите и разноските не следва да бъдат само възпиращи, но и предвидими, по
начин, който не оставя страните в процесуална изненада. В подкрепа на
изложените съображения цитира съдебна практика.
Ответникът
по молбата – въззивника К.Г.Г. подава отговор в законоустановения срок по
чл.248, ал.2 от ГПК /именуван “становище”/, с който оспорва
депозираната жалба като неоснователна. Не оспорва факта, че БРС се е произнесъл
с определение в закрито заседание, но сочи, че това обстоятелство е било
известно на страните още на 19.12.2019г. – датата на откритото съдебно
заседание, в хода на което са били приети заключенията по допуснатите от съда
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи. Противно на
изложените в жалбата доводи, застъпва становище, че определеният размер на
разноските за всяка една от страните в определението от 15.01.2019г. e съобразен с изхода от спора и не противоречи на начина,
по който са разпределени разноските в Решение № 192/15.01.2020г.
по гр. д. № 3348/2019г. на БРС, респ.
страните не са поставени в процесуална изненада. Сочи, че ищцата не е обжалвала
първоинстанционното решение в частта за разноските, което означава, че същата
се е съгласила с начина им на възлагана между страните, а депозираната от проц.
представител на ищцата молба от 24.01.2020г. не се отстоява законоустановеният
принцип на разпределение на разноските
между страните, а се търси ефекта разноските досежно депозита на вещите
лица да бъдат намалени на всяка цена. Не споделя изложените оплаквания, че
съдът е следвало да разгледа депозираната молба по реда на чл.250 ГПК с
призоваване на страните, тъй като тази хипотеза се отнася само до случаите,
когато съдът не се е произнесъл по цялото искане и искане, касаещо съществото
на спора. Твърди, че при този изхода на делото разноските са разпределени
правилно, като са възложени на двете страни по равно, като това кореспондира и
с начина, по който са определени в решението на районния съд. Изразява съгласие
с изводите на съда в обжалваното определение, че е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските с намаляване на разноските,
възложени в тежест на жалбоподателката. По повод размера на възнагражденията
споделя становището изложено в жалбата, че поисканата от вещите лица сума е
завишена. Моли, в случай, че съда уважи направеното искане и намали общия
размер на възнаграждението, част от надвнесената по сметка на БРС сума да му
бъде възстановена.
Бургаският окръжен съд, след преценка
на данните по делото и направените доводи, намира следното:
Видно
от материалите, съдържащи се по гр. д. № 3348/2019г. по описа на РС – Бургас, жалбоподателката е била молител в
първоинстанционното производство срещу К.Г.Г. по повод издаване на заповед за незабавна защита в полза
на двете им деца.
С Определение
в закрито с.з. от 31.05.2019г. съдът е допуснал изготвянето на съдебно
психолого-психологическа експертиза на двете деца, която да отговори на
въпросите, формулирани от процесуалния представител на молителката, в протокола
от с.з. на 27.05.2019г., както и на служебно определен от съда въпрос, като е
определил възнаграждение за експертизата в размер на 150 лв., платими от нейна
страна по сметка на БРС. Депозитът е бил
внесен от молителката по сметка на съда на 06.06.2019г.
С
молба от 18.06.2020г., входирана в деловодството на БРС, ответникът е направил
искане в предмета на назначената по делото експертиза да бъдат включени още два
въпроса, като отговор по тях да дадат вещи лица с квалификация съответно
психолог и психиатър, алтернативно вещо лице с комплексна квалификация,
евентуално такова от списъка на вещите лица в клас “Съдебна
експертиза на психичното състояние , вид “Съдебна
психолого-психиатрична експертиза”
С
молба от 25.06.2019г., вещото лице е уведомило съда, че в хода на работата си
по експертизата е установило, че експертизираните деца са в тежко емоционално
състояние, което налага извършването на психолого-психиатрична експертиза от
психиатър и клиничен психолог със специалност “клинична
психология”, като поставената задача е извън
компетентността му.
След
изслушване становището на страните по депозираната от вещото лице молба, в
открито с.з. от 11.07.2019г., с протоколно определение от същата дата БРС е
освободил вещото лице от изготвяне на експертизата, като е указал, че по
направените доказателствени искания, както и по назначаването на други вещи
лица или вещо лице ще се произнесе в закрито заседание.
С
Определение в закрито с.з. от 31.07.2019г., БРС е назначил за вещо лице
Валентина Белчева – клиничен психолог, която да отговори на въпросите,
формулирани от страните и съда.
С
молба от 21.08.2019г. вещото лице е уведомило съда, че за отговора на
формулираните въпроси, тяхната сложност и обем, както и поради необходимостта
да бъде установено актуалното психично и емоционално състояние на осв. лица
следва да бъде включен и психиатър, като е предложила това да е д-р Николай
Зъбов, с придобита специалност “Съдебна психиатрия”.
С
определение от 26.08.2019г., постановено в закрито с.з., като е взел предвид
становището на клиничния психолог относно обема и сложността на задачите, както
и спецификата на поставените въпроси, БРС е допуснал извършването на комплексна
експертиза, в състава на която, освен назначеното вещо лице – клиничен психолог
е включил и д-р Николай Зъбов.
С
молба, входирана в деловодството на БРС на 30.08.2019г., молителката, чрез
проц. си представител – адв. Чайпек е формулирала още три въпроса, за които е
застъпила становище, че следва да бъдат включени в предмета на назначената
експертиза.
С
определение, постановено в открито с.з. от 12.09.2019г., след изслушване
становището на ответната страна, БРС е уважил така направеното от молителката
доказателствено искане.
С
определение от 24.09.2019г., постановено в закрито заседание, БРС e указал на вещите лица, че следва да отговорят и на
допълнително допуснатия от съда въпрос, формулиран от молителката
С
молба от 08.11.2019г. назначените вещи лица са уведомили съда, че са
осъществили първоначални срещи с двете малолетни деца и техните родители, но
предвид сложността на разглеждания казус се нуждаят от допълнително време за
изготвянето на експертизата. По тези съображения са поискали от съда да отсрочи
съдебното заседание с един месец. В открито с. з. от 21.10.2019г., предвид
постъпилата молба от вещите лица, БРС е отложил делото и го е насрочил за
21.11.2019г.
С
молба от 08.11.2019г., вещото лице Валентина Недева - Белчева е уведомила съда,
че поради отсъствието й по болест за периода от 17.10.2019г. до 17.11.2019г. е
налице обективна пречка заключението по назначената експертиза да бъде
изготвено и депозирано в срока, поради което отправят искане делото да бъде
насрочено за друга дата.
С
определение, постановено в закрито с. з. от 19.11.2019г., БРС е уведомил вещите
лица, че е необходимо в тридневен срок от уведомяването да посочат, дали са
налице обективни пречки, поради които експертизата не може да бъде изпълнена, с
оглед предприемане на следващи процесуални действия. В открито с. з. от
21.11.2019г., БРС е отложил делото и го е насрочил за 19.12.2019г.
С молба
от 25.11.2019г., вещите лица са уведомили районния съд, че и двамата са на
работа, с възстановено здраве и са в състояние да продължат работата по
експертното заключение.
Назначената
от съда експертиза е постъпила в деловодството на съда на 12.12.2019г. като към
всяко едно от заключенията вещите лица са представили по две за всяко едно от децата, е справки, т.е. 4 бр.
справки – декларации по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, по 2 бр. за всяко
вещо лице и по отношение на всяко едно от децата, всяка една от които
установява възнаграждение в размер на 725,76 лв.
Заключенията
по изготвената експертизата е прието в с.з. на 19.12.2019г. като по определяне
на възнагражденията, съдът е уведомил страните, че ще се произнесе в закрито
заседание.
С определение
в закрито с.з. от 15.01.2020г. БРС е определил възнаграждения на вещите
лица Валентина Митрева Недева и д-р
Николай Зъбов за заключението по изготвената комплексна СППЕ на детето К.К., за
всеки от тях в размер на по 725, 76 лв., и възнаграждение за заключението по изготвената
СППЕ на детето Г.К.Г. – в размер на 725,76 лв. за всеки един от тях.
С
цитираното определение е указал на молителката Г., да внесе по сметка на БРС
разноски в размер от 1301,52 лева, след отчитане на внесения от нейна страна
депозит, а на ответника Г. разноски в размер на 1451,52 лв., в едноседмичен
срок от уведомяването им. Препис от определението е било връчено на ответника
на 20.01.2020г., който на 04.02.2020г. е внесъл по сметка на БРС определената
от него сума.
За
да постави определението си от 15.01.2020г. съдът е констатирал, че към всяко
едно от заключенията вещите лица са
представили по две справки-декларации по Наредба № 2/2015г., в които е посочено възнаграждение от 725,76 лева или общо
възнаграждение в размер на 2903, 04 лева, като всеки от експертите е посочил,
че е работил по 32 часа, с уточняване на четири дати, при възнаграждение от
16,80 лв. на чака или общо сума от 537,
60 лева. Съдът установил, че в справката е посочена добавка за особена сложност
и специфична експертиза на малолетно дете, съгласно чл.25, ал.1 от наредбата в
размер на 53,76 лева, както и добавка за експертиза, извършена в почивни или
национални празници в размер на 134, 40 лева. Съобразявайки, че съгласно чл.24
от Наредбата за всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в
размер на 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата
на възлагане на експертизата, а броят на действително отработените часове са
установява от представената справка декларация, съдът е преценил, че
претендираният размер на възнагражденията за един час положен труд е изчислен
законосъобразно. Констатирал е, че увеличението за особено сложни и специфични
експертизи се равнява на 10 %, което попада в законоустановените граници от 100
% съгласно разпоредбата на чл.25 от Наредбата № 2/2015г. и същото следва да бъде присъдено, с оглед спецификите на конкретната
фактическа обстановка. Претендираната добавка за експертиза, извършена в почивни
дни или национални празници, районният съд е приел за основателна, по
съображение, че вещите лица, са работили на 06.10.2019г. и 01.12.2019г., които
се явяват почивни дни, като без значение в този аспект се явява
обстоятелството, че в акта за възлагане не е посочено, че се налага
експертизата да бъде извършена в почивни дни или прези дните на официални
празници по смисъла на чл.25, ал.2 от Наредбата. При изграждането на този извод
е съобразил е обстоятелството, че възнаграждението е в допустимия от закона
размер от 25 % съгласно чл.25, ал.3 от наредбата, регламентиращ възможността за
увеличение от 75 % до 150 %.
С
молба, депозирана в деловодството на БРС на 24.01.2020г. молителката, чрез
проц. си представител адв. Чайпек е изразила несъгласие с поисканата от вещите
лица сума общо в размер на 2903,04 лв. На първо място е оспорена като
неоснователна претенцията на вещите лица за допълнително възнаграждение за
положен труд в почивни и празнични дни с аргумента, че липсва такова указание
на съда в заданието за изготвяне на експертиза, а такова би било дължимо само в
случаите, когато изготвянето на експертизата налага спешност. На второ място
излага доводи, че районния съд не е извършил преценка за обема на извършената
работа като с оглед законово определената часова ставка от 16,80 лв. излага
твърдения, че вещите лица са работили общо 173 часа. Сочи, че при минимизиране
на големия шрифт и големия интервал написаните заключения се събират на две и
половина страници, което не кореспондира на декларираните часове труд. На трето
място се навеждат твърдения, че експертизата не се характеризира със сочената
от вещите лица сложност, предвид обстоятелството, че на единствения допуснат
въпрос по нея е отговорено с цитат от литературата от порядъка на половин
страница. С така изложените доводи е направено искане определението от 15.01.2020г. на БРС да бъде
изменено, като бъде намалено възнаграждението на вещите лица. В условията на
евентуалност, ако БРС не счете за необходимо да намали общата сума за
възнагражденията е отправено искане да редуцира сумата дължима от молителката
на 1/3 от общото възнаграждение.
С
Разпореждане от 10.02.2020г., БРС е приел, че депозираната молба е с правно
основание чл.248 от ГПК и е разпоредил изпращането на препис от същата на
ответника за отговор в едноседмичен срок. Същото е получено на 19.02.2020г. от
неговия проц. представител.
На
24.02.2020г., в деловодството на БРС е постъпило становище от ответника, с
което депозираната молба е оспорена като неоснователна досежно искането в
частта, с която моли съда възложеното й възнаграждение за вещи лица да бъде
намалено на 1/3 част. Намира за правилни съображенията
изложени от районния съд досежно начина, по който следва да бъдат разпределени
разноските, предвид факта, че депозираната от молителката молба е приета за
основателна по отношение на нея и едното дете, а по отношение на другото е
отхвърлена като неоснователна и недоказана. От друга страна ответната страна се
солидаризира със застъпеното в жалбата становище, че претендираната от вещите
лица сума е завишена, като в тази връзка отправя искане в случай, че съдът я
намали, част от внесената по сметка на БРС сума да му бъде възстановена.
С
обжалваното определение от 09.03.2020г., БРС е оставил без уважение
депозираната молбата, в частта й за намаление на възнаграждението на вещите
лица като е посочил, че подробни мотиви относно начина на определянето му е
изложил в Определение от 15.01.2020г., които е посочил, че не следва да бъдат
преповтаряни. В тази връзка е посочил, че сумите, посочени в справките –
декларации са математически правилни, съобразно размера на минималната работна
заплата за периода и декларираните от вещите лица обстоятелства. По отношение
на часовете труд, посочени във всяка една справка – декларация, добавките за
извършване на експертиза и изричното посочване от страна на вещите лица, че им
е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК, съдът е приел, че не се
установява основание за промяна на изводите относно възприетите в цитираното
определение обстоятелства. Районният съд е приел, че не е налице основание и за
изменение на решението в частта за разноските, с намаляване на разноските,
възложени в тежест на молителката, тъй като размерът им е съобразен с изхода от
делото.
Частната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато от първостепенния съд
процесуално нарушение предвид произнасянето му с определение в закрито
заседание досежно размера на дължимите възнаграждения по допуснатата комплексна
експертиза, както и че същият в противоречие на чл.250 ГПК, по своя инициатива
е допълнил решението в частта за разноските и то не с решение, каквото
предвижда ГПК, а с определение.
Съгласно
чл.76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които
е поискала. Поначало възнаграждението за вещите лица също следва да бъде
внесено предварително, доколкото е от кръга на визираните в чл.76 ГПК разноски.
В случая обаче, размерът на дължимото възнаграждение е бил определен от
първоинстанционния съд при приемане на заключението, каквато възможност предвижда
чл.27, ал.4 от Наредба № 2 от 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица.
Правилно
и законосъобразно районният съд се е произнесъл с определение в закрито
заседание от 15.01.2020г. досежно дължимите от страните разноски за възнаграждения
за вещите лица, като е указал каква част от общата сума следва да бъде внесена
от всяка една от тях. Противно на наведените с жалбата доводи, районният съд не
е допуснал процесуално нарушение тъй като за него не е съществувала законова
възможност да присъди тези разноски, доколкото към този момент същите нито са
били изплатени от бюджета на съда, нито са били внесени от страните по
делото. Съдът е следвало да укаже на
страните размерът на дължимите възнаграждения и да им предостави нужния срок за
внасянето им по сметка на съда. Едва
след евентуалното невнасяне на сумите в посочения срок, страните биха станали
задължени за разноски, с което би бил осъществен осъществен съставът на чл.77 ГПК, предвиждащ постановяване на определение за принудително
събиране на разноски, които страната не е заплатила. Предвидената с
разпоредбата на чл.77 ГПК възможност за присъждане на разноски,
касае случаи при които страната не е внесла предварително или въобще не е
внесла дължими такси за производството или възнаграждения за вещи лица и
свидетели. Разпоредбата не изисква нарочно сезиране на съда, нито пък предвижда
размяна на книжа между страните и това е така, защото се касае за
правоотношение между съда и съответната дължаща разноски страна.
Не
може да се прави сравнение с предвидената в чл.250 ГПК възможност за допълване
на решението, който способ за неговото поправяне се предприема, когато то не
съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. При изменение на решението
в частта за разноските приложение намира разпоредбата на чл.248 ГПК, но
тя касае хипотеза при която разноските са внесени. Изложените в жалбата
оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с правни норми на ГПК са
неоснователни.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че разноските не са били предвидими и са я
поставили в процесуална изненада. В тази връзка следва да се спомене, че заключенията
по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза са
били приети с определение на съда в публично с.з. от 19.12.2019г., т.е. седмица
след депозирането им по делото. Към момента на съдебното заседание страните са
били запознати с приложените към заключенията справки - декларации и
претендирания размер на възнагражденията от страна на вещите лица, и не са изразили
становището си по отношение на тях, включително след като съдът ги е уведомил,
че ще се произнесе по определяне възнагражденията на вещите лица в закрито
заседание.
С
Определението си от 15.01.2020г., БРС е определил следващото се възнаграждение
след като в с. з. от 19.12.2019г. е изслушал заедно със страните съответното
заключение, запознал се е с него, бил е наясно със сложността и спецификата на
задачите, част от които е поставил служебно, преценил е и компетентността и
степента на квалификация на вещите лица, които сам е определил и никоя от
страните /включително и молителката/ по време на изслушването не е оспорила изложените в
справките – декларации данни относно времето, през което реално е полаган труд
от вещите лица, обема на извършената от тях работа, както и извършените от тях
необходими разходи. Дали съдът ще упражни правото си да определи възнаграждение
на вещите лица, различно от посочените в представените от тях справки –
декларации, зависи от конкретната преценка, която се прави във всеки отделен
случай, съобразно релевантните за извършването й обстоятелства, примерно
посочени в чл.23 от Наредба № 2/2015г.
В
тази връзка, настоящият състав намира за неправилна направената от БРС преценка
що се отнася до дължимостта на претендираната с приложените справки-декларации
добавка в размер на 134,40 лв. Такова допълнително възнаграждение съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Наредба № 2/2015г. би се дължало при наличието на две предпоставки: 1) в акта за назначаването на експертизата да е изрично
посочено, че същата следва да бъде извършена в почивни дни или през дните на
официални празници и 2) обстоятелствата да
налагат същата да бъде изготвена в определен, по-кратък срок.
Анализът
на приложените по делото материали не разкрива наличието на обстоятелства,
налагащи спешното изготвяне на експертизата в кратки срокове, нито обективирани
от страна на съда указания, работата по същата да се извършва в почивни или
празнични дни. В тази връзка следва да се отбележи, че изготвянето на
експертизата не се е характеризирало с никаква спешност, напротив, изготвянето
й е отнело период от около шест и
половина месеца.
Предвид
основателността на жалбата липсват предпоставки да бъде разглеждано по същество
направеното от жалбоподателя при условията на евентуалност искане, в случай, че
разноските не бъдат намалени, да се измени начина на тяхното разпределение
между страните.
Горното
обуславя необходимостта обжалваното определение да бъде отменено отчасти, а
постановеното определение на първоинстанционния съд, в което са определени
размерите на дължимите възнаграждения на вещите лица да бъде изменено като бъде
намалено с претендираните добавки за изготвяне на експертизата в размер на 134,
40 лв. по всяко едно от изготвените заключения за всяко едно от децата или сума
в общ размер на 537, 60 лв.
При
този изход на делото, при спазване на законоустановения принцип за
разпределение на разноските дължими в първата инстанция, определената с
първоинстанционното решение сума в размер на 1301,56 лв., указана за внасяне от
страна на молителката, следва да бъде с половината от общия размер на
намалението от 537, 60лв., в резултат на което същата остава задължена за
сумата от 1032,72 лева. Използвайки същата методика, дължимите от ответника
разноски след намалението настоящият състав изчислява на сумата от 1182,72 лв.
По
направеното от ответника искане за възстановяване на надвнесената част от
сумата настоящата съдебна инстанция намира, че не е компетентна да се
произнесе, доколкото видно от приложеното по гр. д. № 3348/2019г. по описа на БРС (т.2,
л.623), платежно нареждане, съответната сума е внесена по
сметка на БРС.
Страните
не претендират разноски за настоящото производство, а и с оглед на неговата
специфика такива не се дължат.
По
изложеното съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 2171/09.03.2020г. по гр.д. № 3348/2019г. по описа на РС – Бургас, с което
молбата от И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за
изменение на определение от 15.02.2020г., постановено по същото дело, за
определяне на възнаграждение на вещи лица е оставена без уважение.
ИЗМЕНЯ Определение № 436 от 15.01.2020г. по гр. д. № 3348/2019г. описа на РС - Бургас, в частта, в която е определено
възнаграждение на вещото лице Валентина Митрева Недева – Белчева – клиничен
психолог за комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на детето
К.К.Г. в размер на 725,76 лв., като НАМАЛЯВА
размера му от 725,76 лв. на 591,20 лв.
ИЗМЕНЯ Определение № 436 от 15.01.2020г. по гр. д. № 3348/2019г. описа на РС - Бургас, в частта, в която е определено
възнаграждение на вещото лице Валентина Митрева Недева – Белчева – клиничен
психолог за комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на детето
Г.К.Г. в размер на 725,76 лв., като НАМАЛЯВА
размера му от 725,76 лв. на 591,20 лв.
ИЗМЕНЯ Определение № 436 от 15.01.2020г. по гр. д. № 3348/2019г. описа на РС - Бургас, в частта, в която е определено
възнаграждение на вещото лице д-р Николай Янчев Зъбов за комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на детето К.К.Г. в размер на
725,76 лв., като НАМАЛЯВА размера му
от 725,76 лв. на 591,20 лв., от които 75 лева, платими от внесения депозит /лист 195 по делото/
ИЗМЕНЯ Определение № 436 от 15.01.2020г. по гр. д. № 3348/2019г. описа на РС - Бургас, в частта, в която е определено
възнаграждение на вещото лице д-р Николай Янчев Зъбов за комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на детето Г.К.Г. в размер на
725,76 лв., като НАМАЛЯВА размера му
от 725,76 лв. на 591,20 лв., от които 75 лв., платими от внесения депозит /лист 195 по делото/
УКАЗВА на И.К.Г., в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заплати
по сметка на Районен съд Бургас, разноски в размер от 1032,72 лв.,
представляващи възнаграждение за вещите лица за изготвената по делото
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза.
При
неизпълнение на указанията в срок, срещу нея може да бъде издаден изпълнителен
лист за дължимите разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
Председател:
Членове: 1.
2.