Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3585 30.09.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2419 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 240 ЗЗД и член 92 ЗЗД.
Ищецът К.В.М. с ЕГН ********** е предявил срещу Б.Д. Г.с
ЕГН ********** иск за установяването съществуване на парично вземане,
произтичащо от сключен договор за паричен заем, подписан между ищеца и
ответника на 30.06.2018г. в размер на сумата от 830 лева мораторна
неустойка за периода 31.07.2018г. – 10.10.2018г., както и сумата от 150 лева, представляваща хонорар
за изготвяне на договора съгласно т. ІІІ, т. 4 от договора за паричен заем, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410
ГПК по ч. гр. д. № 16181/2018г. на ПРС, ХV гр. състав.
Ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
член 410 ГПК срещу ответника, като е образувано ч. гр. дело № 16181/2018 година
по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по член 410 ГПК за сумата от 830 лева мораторна неустойка за периода 31.07.2018г. – 10.10.2018г.,
както и сумата от 150 лева,
представляваща хонорар за изготвяне на договора съгласно т. ІІІ, т. 4 от
договора за паричен заем, срещу която длъжникът е възразил в двуседмичния
срок, поради което и бил предявен и настоящият установителен иск.
Твърди се, че
между страните има сключен договор за паричен заем на 30.06.2018 година за
сумата 5 930,00 лева, която сума е била предадена и съответно получана от ответника като заемополучател, за което е било
извършено отбелязване на гърба на договора. Твърди се, че така заетата сума е
следвало да се върне до 30.07.2018 година, като не е била върната. Твърди се
също, че член 10, ал. 1 от договора при забава се дължи неустойка в размер от
0,2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, както и е било уговорено
съгласно член 5, ал. 4 от договора заплащането на възнаграждение за изготвяне
на договора за паричен заем в размер на 150 лева, като се настоява за заплащане
на неустойка за периода от 31.07.2018 г.
– 10.10.2018 година в размер на 830,00 лева и на сумата от 150,00 лева, платен
хонорар по заповедното производство.
От ответника няма постъпил в срок писмен отговор. На
22.03.2019г. е подадено възражение от ответника в един екземпляр, с което е възразено срещу предявените искове, но понеже в срока по
чл. 101 от ГПК ответникът не е представил препис от това възражение имащо
характера на отговор, съдът е счел, че отговор на исковата молба не е бил
подаден.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения от
страните договор за паричен заем, подписан от страните е било уговорено при
забава да се дължи неустойка в размер от 0,2 % от дължимата сума 5930
лева за всеки просрочен ден, както и е било уговорено съгласно член 5, ал. 4 от
договора заплащането на възнаграждение за изготвяне на договора за паричен заем
в размер на 150 лева.
Подписът на заемополучателя
не е бил оспорен, ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен
договор, от който са произтекли задължения за заплащане на неустойка и на
възнаграждение за изготвяне на договора за паричен заем с оглед настъпилия
падеж на задължението за връщане на заемната сума от 5930 лева.
С оглед
изхода на делото на ищеца ще се присъдят разноските по заповедното и исковото
производство, които съдът констатира да са в размер на 500 лева адв. възнаграждение и държавна такса в размер на 163,20
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.В.М. с ЕГН ********** и Б.Д. Г.с
ЕГН ********** съществуване на парично вземане, произтичащо от сключен договор
за паричен заем, подписан между ищеца и ответника на 30.06.2018г. в размер на
сумата от 830 лева мораторна неустойка за периода
31.07.2018г. – 10.10.2018г., както и
сумата от 150 лева, представляваща хонорар за изготвяне на договора съгласно т.
ІІІ, т. 4 от договора за паричен заем, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 16181/2018г. на
ПРС, ХV гр..
ОСЪЖДА Б.Д. Г.с ЕГН ********** да заплати на К.В.М. с
ЕГН ********** разноски по заповедното и исковото производство в размер на 500
лева платено адвокатско възнаграждение и сумата от 163,20 лева за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.В.