Определение по дело №3067/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3872
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100503067
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 387223.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503067 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 261989/21.08.2020г. от Ж. Й. Ж. ЕГН
********** от с. Невша, Общ. Ветрино, Варненска област, чрез адв. Св.Арнаудов, против
решение № 3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата му вх. № 35546/18.06.2020г. за допълване на решение №
1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, като съдът се произнесе с
диспозитив по оспорване истинността по реда на чл. 193 от ГПК на длъжностна
характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен
инструктаж, като признае оспорването на документите за доказано.
С определение от 01.07.2019г. по искане на ищеца Ж. Й. Ж. първоинстанционният
съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представените от
ответника „Трансстрой-Варна“ АД, ЕИК ********* документи, а именно: длъжностна
характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен
инструктаж, но не се е произнесъл с нарочен диспозитив за установената неистинност или
съответно за потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването, в какъвто
смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС, имайки предвид приетото с
решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I ГО, както и заключението ,което
се извежда от мотивите на т. 1 от ТР № 5/20132г. по ТД № 5/2012г. на ВКС.
Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли се да бъде отменено решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-
ви състав на ВРС за произнасяне по направеното оспорване на документи по делото, на осн.
1
чл. 193 от ГПК и за връщане на делото на ВРС със задължителни указания за произнасяне с
диспозитив, на осн. чл. 250, ал. 3 от ГПК.
В писмен отговор „Трансстрой Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“, № 2, представлявано от Десислава Евгениева
Тодорова, чрез адв. Ани Колева оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че
в счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Оспорването на писмен
документ по чл. 193 от ГПК не е самостоятелна искова претенция, макар и да прилича по
съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът не дължи
произнасяне с отделен диспозитив. Като не се е произнесъл с определение преди даване на
устните състезания по първоинстанционното дело, то съдът е следвало да обсъди
направеното оспорване в мотивите си, както е постъпил. Освен това, в мотивите си ВРС е
приел, че ищецът не е успял да проведе успешно доказване на оспорената длъжностна
характеристика и инструктажна книга, така, че няма никакво основание да допълни
решението си, като постанови неистинност на оспорените документи, като измени
първоначално формираните си изводи в обратния смисъл.
Постъпила е и въззивна жалба № 35616/10.06.2020г. от „Трансстрой Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“, № 2,
представлявано от Десислава Евгениева Тодорова, чрез адв. Ани Колева против решение №
1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което дружеството е
осъдено да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. Невша, Общ. Ветрино, Варненска
област сумата от 30000.00лв., прледставляваща неимуществени вреди-болки и страдания от
настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука; сумата от 9137.28лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г., както и сумата от 185.72лв.,-
обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, изразяващи се в извършените
разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от депозиране на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетенията, на осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 2500.00лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнагражедние по първоинстан;ционното дело и
3180.65лв.-държавни такси и разноски.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, по подробно
изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено.
Възразява, че присъденото от ВРС обезщетение от 30000.00лв. по иска за
неимуществени вреди е завишено, несправедливо, като не е определено в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД и нееквивалентно на действително претърпените вреди.
Недоказано е останала претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вредии,
доколкото предстнавените касови бонове не сочат лицето, което е направило плащанията.
Съдът не е приложил нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид твърдяното от дружеството-
работодател съпричиняване, като ищецът е проявил груба небрежност, въпреки проведените
му обучения, инструктажи за безопасност, предупредителните надписи и табели по
вагоните на машината и изричното указание на ръководителя на обекта да не се работи по
вагона, както и констатациите в протокола за разследване на злополуката, според който вина
за влизането на работника между корпуса на хопера и рамата на дозатора има самият той.
2
Неправилно е прието от ВРС, че не е установен механизмът на настъпване на трудовата
злополука, според протокол № 20/12.10.2015г. на ТП на НОИ-Пазарджик. Този документ,
като официален такъв, не е оспорен от ищеца и не следва съдържанието да бъде
опровергавано иите за лихва по давност, защото исковата молба е заведена в 3-годишния
срок от настъпване на трудовата злополука. Не са налице е допуснати твърдяните
процесуални нарушения.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира за присъждане на
сторените пред въззивния съд разноски.
Настоящият състав намира за допустими постъпилите въззивни жалби.
Производството следва да бъде насрочено в о.с.з.
Воден от горното, съдът:


ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА за 19.01.2021г. от 13.30ч. Да се призоват страните чрез процесуалните
им представители.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3