РЕШЕНИЕ
№.............../.........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1112 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на П.Х.П., подадена чрез пълномощника му по делото адвокат И.З., срещу
потвърдения с писмо рег. № МД-Т20009849ВН_001ВН/16.12.2020 г. на директора
на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. на
старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ на
община Варна. С твърдения, ча актът е издаден от некомпетентен
административен орган, в нарушение на административно-производствените правила,
материално-правните разпоредби и целта на закона се иска да бъде обявен за
нищожен от съда, а в отношение на евентуалност – да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство
жалбата се подържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя адвокат И.З., който
в пледоарията по съществото на спора отправя към съда искане при уважаването й на
доверителя му да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Директорът на Дирекция „Местни
данъци“ в община Варна, ответник по делото, оспорва изцяло жалбата чрез
пълномощниците си юрисконсулт М. и юрисконсулт Х. като последният в пледоарията
по съществото на спора моли съда при отхвърлянето й да присъди на община Варна,
Дирекция „Местни данъци“, направените по делото разноски за допуснатата
съдебно-техническа експертиза като същевременно изрично заявява, че не
претендира юрисконсултско възнаграждение. Предявява и възражение за
прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Като съобрази, че като родово и
местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт, предявено от процесуално
легитимирано лице в 14-дневния преклузивен срок по чл. 156 ал. 1 вр. чл. 144
ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. второ ЗМДТ, съдът намира жалбата за процесуално
допустима и поради това за подлежаща на разглеждане и произнасяне по
основателността на заявеното оспорване. При преценката за спазването на срока за
обжалване на АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г.
съдът съобрази, че съгласно приложеното на л. 19 от административната преписка известие
за доставяне на пощенска пратка писмо рег. № МД-Т20009849ВН_001ВН/16.12.2020 г., с което директорът
на Дирекция „Местни данъци“ при проведения на основание чл. 107 ал. 4 ДОПК вр.
чл. 4 ал. 1 изр. второ и ал. 5 предл. второ ЗМДТ административен контрол по
отношение на АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. е приел за неоснователна
подадената срещу него жалба рег. № МД-Т20009849ВН/09.12.2020 г., е получено от
жалбоподателя П.Х. П. на датата
05.01.2021 г., при което подадената до съда чрез община Варна на 15.01.2021 г.
жалба срещу потвърдения по административен ред АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г. е в рамките на 14-дневния преклузивен срок за оспорване по чл. 156 ал. 1 вр.
чл. 144 ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. второ ЗМДТ.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г. /наричан по-нататък АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г./ старши инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ на община Варна Ц.Б.е определила на
жалбоподателя П.Х.П. за периода 2011 г. – 2015 г. вкл. задължения за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци по подадените от него
декларации по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ за следните недвижими имоти, обект на данъчно
облагане по глава ІІ, раздел І и по глава ІІІ, раздел І ЗМДТ:
1/ апартамент № 5 на етаж 5 в сграда в гр.
Варна, район „Одесос“, ул. „Парижка комуна“ № 14;
2/ апартамент № 18 на етаж 7 в сграда в гр. Варна,
район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
3/ апартамент № 1 на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали
Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
4/ друг подлежащ на облагане обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район
„Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
5/ друг подлежащ на облагане обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район
„Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 15 /земя и сграда/;
6/ апартамент № 12 на етаж 6 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул.
„Рали Мавридов“ № 15 /земя и сграда/;
7/ друг подлежащ на облагане обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район
„Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
8/ сграда в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ № 1 /земя и
сграда/;
9/ апартамент № 17 на етаж 6 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул.
„Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/.
Със същия АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. в тежест на данъчно
задълженото лице П.Х.П. е определен и дължим данък върху превозните средства по
подадените от него декларации по чл. 54 ал. 4 ЗМДТ като данъкът е определен за
данъчни периоди и превозни средства, както следва:
1/ за лек автомобил марка „Ауди“,
модел 80, рег. № **, за данъчен период 2011 и 2012 г.;
2/ за туристическо ремарке, рег.
№ **, за данъчен период 2011 – 2015 г. вкл.;
3/ за УАЗ, модел 3741, рег. № **,
за данъчен период 2011 г. 2012 г.
От приобщеното към
доказателствения материал по делото заверено копие на акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. /наричан
по-нататък АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г./, приложен на л. 41 – 48 от
съдебното досие, се установява, че с него още през 2016 г. главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ на община Варна е
определил на жалбоподателя П.Х.П. задължения за данък върху недвижимите имоти и
за такса битови отпадъци за недвижими имоти и за данъчни периоди, съвпадащи
изцяло с тези по процесния по делото АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г., като несъответствието
в двата акта е единствено по отношение на размера на така определените задължения,
а именно:
1/ апартамент № 5 на етаж 5 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Парижка комуна“ № 14;
2/ апартамент № 18 на етаж 7 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
3/ апартамент № 1 на етаж 1 в сграда
в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
4/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17
/земя и сграда/;
5/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 15
/земя и сграда/;
6/ апартамент № 12 на етаж 6 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 15 /земя и сграда/;
7/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17
/земя и сграда/;
8/ сграда в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Зеленика“ № 1 /земя и сграда/;
9/ апартамент № 17 на етаж 6 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/.
Наред с това в АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. на жалбоподателя П.Х.П. са били
определени и задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови
отпадъци за данъчни периоди 2011 – 2015 г. вкл. и за деклариран от него по реда
на ЗМДТ недвижим поземлен имот - земя в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ № 186.
Със същия АУЗД
№ МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. на жалбоподателя П.Х.П. са били определени и
задължения за данък върху превозните средства за превозни средства, съвпадащи отново
с тези по процесния по делото АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г., а именно:
1/ за лек автомобил марка „Ауди“,
модел 80, рег. № **;
2/ за туристическо ремарке, рег.
№ **;
3/ за УАЗ, модел 3741, рег. № **.
Констатира се пълно съвпадение в
АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. и АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. и по
отношение на данъчните периоди, за които са определени задълженията за данък
върху превозните средства на П.Х.П. досежно туристическото ремарке с рег. № **
и УАЗ, модел 3741, рег. № ** като и тук несъответствието между двата акта е
отново единствено размера на установените с тях задължения.
По отношение на превозното
средство лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **,
в издадения АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. периодът,
за който са определени данъчните задължения на жалбоподателя за данък върху
превозните средства, е различен в сравнение с този по процесния по делото АУЗД
№ МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. Докато в АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г.
задължението за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди“,
модел 80, рег. № **, обхваща периода 2011 – 2015 г. вкл., то в процесния по
делото АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. данъкът върху превозните средства за
лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **, е определен само за данъчни
периоди 2011 г. и 2012 г.
Фактът на издаден в тежест на
данъчно задълженото лице П.Х.П. и отразен в програмния продукт на Дирекция
„Местни данъци“ в община Варна АУЗД №
МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. с определени по него задължения по ЗМДТ за недвижими
имоти и превозни средства, съвпадащи изцяло с тези по АУЗД
№ МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. /изключая единствено недвижимия поземлен имот
– земя в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ № 186, за който
данъкът е определен само в АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г./ се потвърждава и
от изготвеното по делото и приобщено към доказателствения материал без
възражения от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза
/л. 143 – 159/. От същото заключение се потвърждава и пълното съвпадение в
данъчните периоди, за които са определени задълженията по ЗМДТ в двата АУЗД,
изключая единствено превозното средство лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег.
№ **, за което данъкът върху превозните средства в АУЗД №
МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. е определен за 2011 – 2015 г. вкл., докато в АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. той обхваща само данъчните периоди на 2011 г. и 2012
г.
По делото няма данни първоначално
издадения АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. да е бил обжалван като такова твърдение не е
направено и в хода на съдебното дирене от пълномощника на жалбоподателя адвокат
З.. Данни за обжалването на акта не се съдържат и в програмния продукт на
Дирекция „Местни данъци“ на община Варна. Същевременно в с. з. на 21.01.2022 г.
пълномощникът на жалбоподателя се е позовал и на факта на извършеното от
доверителя му заплащане на част от установените с АУЗД №
МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. задължения по ЗМДТ, във връзка с което е представил по
делото издадените от община Варна - Дирекция „Местни данъци“ приходни квитанции
№ **********/24.01.2019 г.; № **********/24.01.2019 г.; № **********/24.01.2019
г.; № **********/24.01.2019 г. и № **********/24.01.2019 г., всички с вписано в
тях основание на плащането - АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. /л. 107 – 109 от
делото/.
В по-късно издадения АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г., който е предмет на
оспорване по делото, като правно основание за издаването му е посочен чл. 133
ал. 2 ДОПК, а като фактическо основание - подадено заявление вх. № МД-Т19001714ВН/25.03.2019
г. с приложени документи, удостоверяващи, че лек автомобил марка Ауди, модел
80, с рег. № **, е деклариран в община Аксаково /л. 2 – 8 от адм. преписка/. Наред
с това в АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. изрично е записано, че е за
изменение на АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г.
Цитираното в АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г. заявление рег. № МД-Т19001714ВН/25.03.2019 г. е приложено на л. 20 от
административната преписка като видно от съдържанието му, с него жалбоподателят
П.Х.П. ***, Дирекция „Местни данъци“, че за
притежаваното от него превозно средство лек автомобил марка „Ауди“, модел 80;
рег. № **НА; двигател АВК 181135; рама WAUZZZ8CZRA 055417; дължимият данък върху
превозните средства за периода 2012-2016 г. е заплатен на община Аксаково,
поради което е поискал да му бъде приспаднат от задълженията към община Варна.
Към заявлението е приложена приходна квитанция № **********/25.10.2018 г. на
община Аксаково - Дирекция „Местни данъци“ /л. 20, гръб от преписката/ за
заплатен от П. данък МПС в общ размер на 614, 50 лв. за лек автомобил марка
Ауди, модел 80, рег. № **НА, двигател АВК 181135, шаси WAUZZZ8CZRA 055417, дължим за 2012 – 2016 г.
вкл. Същевременно от приложеното на л. 41 от административната преписка писмено
доказателство /декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил/ се
установява, че процесното МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **,
двигател 181135, шаси 055417, е регистрирано в община Аксаково от 28.05.2012 г.
като с вх. № 16882/09.04.2019 г. партидата за него е служебно закрита в община
Варна с отразено по нея облагане с данък за превозното средство в община Варна
до 31.05.2012 г.
С адресирана до директора на Дирекция „Местни
данъци“ в община Варна Докладна рег. № МД-Т19001714ВН_001ВН/04.04.2019 г. /л.
12 от адм. преписка/ старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци“ Ц.Б.при позоваване на подаденото от данъчно
задълженото лице П.Х.П. заявление рег. № МД-Т19001714ВН/25.03.2019 г. е
посочила, че то представлява основание за изменението на вече издадения АУЗД №
МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. Аргументирала се е с обстоятелството, че посоченото
в заявлението превозно средство е декларирано в община Аксаково от 2012 г.,
откогато е и постоянният адрес на данъчно задълженото лице в същата тази община.
Върху Докладната, скрепено с подпис, е поставена резолюция „Да!“ от 05.04.2019
г.
При тези факти е последвало
издаването на обжалвания по делото АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. от старши
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ на община
Варна Ц.Б. .
С приложената на л. 101 – 103 от
делото заповед № 4643/03.12.2018 г. кметът на община
Варна е определил, на основание чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от
общинската администрация, който да изпълняват правомощията на органи по
приходите като извършват установяването, събирането и контрола на местните
данъци и такса битови отпадъци. Между тях под т. 1.6.8 фигурира и издателят на
процесния АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. старши
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ Ц.Н. Б. .
Същата, съгласно приложената на л. 106 от делото писмена справка от директора
на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ в община
Варна, е служител на община Варна – Дирекция „Местни данъци“, считано от
06.03.2006 г., като длъжността старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“
е заемала от 01.10.2016 г. до 03.01.2021 г., когато е била назначена на
длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, заемана и до настоящия
момент.
От тези документи с основание
може да се заключи, че АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. е издаден от
длъжностно лице, което по силата на чл. 4 ал. 3 вр. ал. 4 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ и
издадената във връзка с тях заповед № 4643/03.12.2018 г. на кмета на община
Варна поначало е разполагало с правомощията на орган по приходите, натоварен
към момента на издаването на акта с дейностите по чл. 4 ал. 1 ЗМДТ, включващи в
обхвата си и установяването на местните данъци и такси.
С АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г. е извършено изменение на издаден преди това АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016
г.
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От препратката към ДОПК следва, че за изменението на вече издаден акт по чл.
107 ал. 3 ДОПК ще са относими също уредените в ДОПК правила за изменение на
задължения за данъци, регламентирани в глава ХVІ, раздел ІІ ДОПК. Съгласно поместения
в този раздел чл. 133 ал. 1 ДОПК задължение за данъци или задължителни
осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил
обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по
приходите или по молба на ревизираното лице. Основанията за извършване на
изменението са изчерпателно уредени в ал. 2 на чл. 133 от ДОПК като в случая
органът по приходите от Дирекция „Местни данъци“ на община Варна се е позовал
най-общо на чл. 133 ал. 2 ДОПК без да посочи конкретно приложимата според него
хипотеза, уредена в някоя от шестте точки на ал. 2. Като се има предвид, че
позоваването на чл. 133 ал. 2 ДОПК е обосновано в АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. с подаденото от данъчно задълженото лице заявление рег.
№ МД-Т19001714ВН/25.03.2019 г., то може да се заключи, че визираната от органа
по приходите хипотеза е тази на чл. 133 ал. 2 т. 1 б. „а“ ДОПК, свързана с открити
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци или
задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на
лицето, съответно на органа, издал ревизионния акт до неговото издаване, когато
актът не е бил обжалван. Установеният едва през 2019 г. въз основа на подаденото
от данъчно задълженото лице заявление рег. № МД-Т19001714ВН/25.03.2019 г. факт
на извършеното още на 28.05.2012 г. деклариране в община Аксаково на превозното
средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **, двигател 181135,
шаси 055417, представлява по смисъла на чл. 133 ал. 2 т. 1 б. „а“ ДОПК вр. чл.
4 ал. 1 изр. първо ЗМДТ такова ново обстоятелство по смисъла на чл. 133 ал. 2
т. 1 б. „а“ ДОПК, релевантно за извършване на изменението на първоначално
издадения АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. в частта
на определения с него за лекия автомобил местен данък за периода 2011 – 2015 г.
вкл. и мораторна лихва върху него. Обстоятелството, датиращо още отпреди издаването
на АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г., е станало известно на местната данъчна
администрация в община Варна едва през 2019 г. като то е от съществено значение
за установяването на задълженията за местен данък за процесното превозно
средство за посочения в акта период 2011 – 2015 г. като се има предвид, че законодателят
обвързва задължението за заплащане на този данък с постоянния адрес на данъчно
задълженото лице. Така, съгласно чл. 54 ал. 4 ЗМДТ именно пред общината по
постоянния си адрес собствениците на превозни средства са длъжни да декларират притежаваните
от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им като
същевременно чл. 61 ЗМДТ регламентира, че данъкът се внася в приход на бюджета
на общината по постоянния адрес на собственика.
Наличието на основание по чл. 133
ал. 2 ДОПК за изменението на първоначално установените с АУЗД №
МД-АУ-6094-1/05.07.2016 г. задължения за данък по чл. 52 ЗМДТ и за мораторна
лихва върху него за процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **,
двигател 181135, шаси 055417, сочи, че съответно на приложимите
материалноправни норми органът по приходите от Дирекция „Местни данъци“ в
община Варна е пристъпил към издаването на акт за изменение на данъчните
задължения като е определил такива на жалбоподателя само за 2011 г. и 2012 г.
От извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е приобщено към
доказателствения материал в с. з. на 21.01.2022 г. без възражения от страните
/л. 96 и 97/, се установява обаче, че при определянето на размера на дължимия
за превозното средство данък по чл. 52 ЗМДТ за 2012 г. и мораторна лихва върху
него органът по приходите не е съобразил факта, че на 28.05.2012 г. превозното средство
е декларирано в община Аксаково, като въпреки това му е определил дължим към
община Варна данък за цялата 2012 г. Изчислявайки дължимия за 2012 г. данък по
чл. 52 ЗМДТ пропорционално на месеците, в които превозното средство все още е
било декларирало в община Варна /това са първите пет месеца на 2012 г./, вещото
лице е посочило, че размерът на дължимия към община Варна данък за 2012 г. възлиза
на 58, 44 лв. с изтекла върху него мораторна лихва до издаването на акта в
размер на 40, 23 лв. или общият размер на задължението за 2012 г. е 98, 67 лв.,
а не както е посочено в АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г.: данък върху превозното средство за 2012 г. в размер на 140, 25 лв. и мораторна
лихва върху него 94, 08 лв. или общо 234, 33 лв. Поради това в тази част АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. следва да бъде изменен като се намали от 234, 33 лв.
на 98, 67 лв. размерът на определеното за 2012 г. задължение за данък върху
превозните средства и за мораторна лихва върху него за процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **, двигател
181135, шаси 055417.
В частта на определения с АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. данък върху превозните средства за 2011 г. и
мораторна лихва върху него за лекия автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **, жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна като се има предвид, че според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в тази част размерът на задълженията
е определен коректно в акта.
По отношение на останалите две
превозни средства, за които с АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016
г. е определен размерът на дължимия за тях данък по 52 ЗМДТ и мораторна
лихва, както и по отношение на всички индивидуализирани в АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016
г. недвижими имоти, за които с този акт е определен размерът на дължимите за
тях данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, ведно с мораторната
лихва, липсва каквото и да било основание по смисъла на чл. 133 ал. 2 ДОПК вр.
чл. 4 ал. 1 изр. първо ЗМДТ за извършването на изменение на определените с него
задължения. Освен че в издадения след това АУЗД № МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. такова
основание не е посочено изрично откъм фактическата му страна с указване на
конкретните обуславящи го обстоятелства, сочещи на някоя от обхванатите в чл.
133 ал. 2 ДОПК хипотези, но и по самата административна преписка не се съдържат
абсолютно никакви доказателства за съществуването му. Извършеното след
издаването на АУЗД № МД-АУ-6094-1/05.07.2016
г. частично плащане на определените с него задължения по ЗМДТ, съгласно
представените по делото приходни квитанции № **********/24.01.2019 г.; №
**********/24.01.2019 г.; № **********/24.01.2019 г.; № **********/24.01.2019
г. и № **********/24.01.2019 г., не обуславя наличието на основание по чл. 133
ал. 2 ДОПК за изменението на акта, след като е последващо издаването му. То би
имало значение единствено в изпълнителното производство, но не и в производство
за издаването на акт за изменение на първоначално определени данъчни задължения,
какъвто по правната си природа е обжалваният по делото АУЗД №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. Поради това, предвид установеното отсъствие на
основание по чл. 133 ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. първо ЗМДТ, в тази част АУЗД
№ МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г. следва да се отмени като издаден в нарушение на
приложимите материалноправни разпоредби.
При този изход на спора община
Варна - Дирекция „Местни данъци“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя,
направените по делото разноски, изчислени на 1200 /хиляда и двеста/ лева, съразмерно
на уважената част от жалбата.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по жалба на П.Х.П. издадения от старши инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция “Местни данъци“ на община Варна Акт
за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2143-1/09.04.2019
г. САМО В ЧАСТТА на определеното за 2012 г. задължение за данък върху
превозните средства и за мораторна лихва върху него за лек автомобил марка
„Ауди“, модел 80, рег. № **, като го НАМАЛЯВА от 234, 33 лв. /двеста тридесет и
четири лева и тридесет и три стотинки/ на 98, 67 лв. /деветдесет и осем лева и
шестдесет и седем стотинки/, разпределено по отделни пера, както следва: от
140, 25 лв. /сто и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/ данъкът върху
превозните средства за 2012 г. се намалява на 58, 44 лв. /петдесет и осем лева
и четиридесет и четири стотинки/ и от 94, 08 лв. /деветдесет и четири лева и
осем стотинки/ дължимата мораторна лихва върху него се намалява на 40, 23 лв.
/четиридесет лева и двадесет и три стотинки/.
ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.П. издадения
от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция “Местни данъци“
на община Варна Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г., В ЧАСТТА, с която на П.Х.П. са определени задължения
за 2011 г. – 2015 г. вкл. за данък върху недвижимите имоти, за такса битови
отпадъци и за мораторна лихва върху тях за недвижими имоти, както следва:
1/ апартамент № 5 на етаж 5 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Парижка комуна“ № 14;
2/ апартамент № 18 на етаж 7 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
3/ апартамент № 1 на етаж 1 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/;
4/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17
/земя и сграда/;
5/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 15
/земя и сграда/;
6/ апартамент № 12 на етаж 6 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 15 /земя и сграда/;
7/ друг подлежащ на облагане
обект на етаж 1 в сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17
/земя и сграда/;
8/ сграда в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Зеленика“ № 1 /земя и сграда/;
9/ апартамент № 17 на етаж 6 в
сграда в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Рали Мавридов“ № 17 /земя и сграда/,
както и В ЧАСТТА, с която на П.Х.П. са определени задължения за данък върху
превозните средства и за мораторна лихва върху него за следните превозни
средства:
1/ туристическо ремарке, рег. № **,
за данъчен период 2011 г. – 2015 г. вкл.;
2/ УАЗ, модел 3741, рег. № **, за
данъчен период 2011 г. и 2012 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.П. срещу издадения
от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция “Местни данъци“
на община Варна Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-2143-1/09.04.2019 г., В ЧАСТТА, с която на П.Х.П. е определено задължение
за 2011 г. за данък върху превозните средства и за мораторна лихва върху него
за лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № **.
ОСЪЖДА община Варна - Дирекция „Местни
данъци“ да заплати на П.Х.П., ЕГН **********, направените по делото разноски в
общ размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението полежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: