№ 1372
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско
дело № 20233100501310 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:29 часа се явиха:
След спазване процедурата на чл. 142, ал. 1, предл. 2 от ГПК
Въззивникът С. С. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. К. К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемите страни Х. Д. Х., редовно призован, се явява лично, не се
представлява.
Въззиваемата страна К. Х. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. П., ЕГН **********, срещу
Решение №260437/23.11.2022г. по гр. д. №13288/2020г. на ВРС, 14-ти състав,
с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.109 от ЗС на С. С. П.,
за осъждане на отв. Х. Д. Х., ЕГН********** и К. Х. Д., ЕГН**********, да
преустановят неоснователните си действия, като премахнат за тяхна сметка
държаната от тях двуетажна постройка със застроена площ 67.30 кв.м., а по
скица със ЗП от 34 кв.м., с идентификатор №10135.5545.3225.1 по КК и КР на
гр.Варна, р-н Аспарухово, СО Зеленика, чрез която ответниците пречат на
ищеца да ползва в цялост собствения му ПИ №10135.4554.2335 по същите КК
и КР на Варна, р-н Аспарухово, СО Зеленика, в който е изградена сградата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон. Макар че ВРС е приел за
доказани всички предпоставки на иска по чл.109 ЗС (собственост на ищеца на
терена, незаконност на сградата и държане на същата от ответниците), е счел,
че решението по иска по чл.75 от ЗС в полза на Д.и срещу П. (по гр. д.
№1408/2016г. на ВРС) дава право на ответниците да държат къщата в имота
на ищеца. Последното е неправилно, защото искът по чл.75 ЗС е само за
факти, а не за вещни права и затова не доказва наличие на основание за
запазването на сградата върху земята на ищеца. Поради това в случая ищецът
не е задължен да търпи наличието на сградата на ответниците неговия терен.
По тези причини се моли за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на
исковете, както и за съдебни разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите не депозират отговор.
2
Подадена е на 03.05.2023г. и „въззивна жалба“ от Х. Д. Х.,
ЕГН********** и К. Х. Д., ЕГН**********, срещу Решение
№260040/19.04.2023г. по делото, с което е оставена без уважение молбата на
Х. и К. Д.и за поправка на ОФГ в основното Решение №260437 от
23.11.2022г. по гр. д. №13288/2020г. на ВРС, като вместо „отхвърля иска“ да
бъде записано „прекратява иска като недопустим“, на осн. чл.247 от ГПК.
Жалбата е мотивирана с твърдения за ОФГ в заявление №50137/1991г.
на Т. П. до ПК, довело до ОФГ в последващо решение на ПК и водещо до
недопустимост на настоящото производство.
Насрещната страна не изразява становище по тази жалба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили множество молби от въззиваемите
страни в периода след насрочване на делото в о.с.з., в които по същество се
твърди недопустимост на предявените искове на основание чл. 297 от ГПК,
поради това, че представените решения на ПК не са придружени със скици;
нищожни са, не установяват възстановяване на правото и не следва да се
вземат предвид; съгласно отбелязването в регистъра на НИ към ПНИ имот №
3225 е записан на Х. Д. Х.. Посочено е също, че е допусната ОФГ в
определението на съда в записването, че сграда с ид. 3225.1 се намира в имот
с ид. 2335.
Към молбите са представени скица на сграда с ид. 3225.1, извадка от
ПНИ на СО „Зеленика“, Регистър на имот № 3225 с ид. 10135.5545.3225, в
който като собственик е записан Х. Д. Х., Протокол за принудително
отнемане на недвижим имот от 20.02.2015г. на ЧСИ Ил.Ст.; Протокол от
10.07.2013г. за въвод във владение; Решение на ВКС по гр.д. № 2657/2002г.
на IV ГО.
ВРЪЧВА препис от молбите на процесуалния представител на
въззивника.
АДВ. К.: Налице е ОФГ за поправянето на която няма срок, моля след
връщане на делото във ВРС да укажете да се поправи грешката, а сега в
доклада си да посочите коректния номер на ПИ 5545.3225, както е по
отношение на имота. Сградата е описана коректно, единствено теренът е
3
сгрешен.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х.: Съгласен съм.
СЪДЪТ, като съобрази, че в диспозитива на решението на
първоинстанционния съд е допусната ОФГ, касаеща идентификатора на ПИ,
намира че следва да допусне корекция в доклада на въззивната жалба, в който
да се запише коректният идентификатор на процесния имот, в който е
разположена процесната сграда.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка в доклада на въззивната жалба, в който се чете, че
„сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1 е разположена в собствения на
ищеца ПИ с ид. 10135.5545.3225“.
АДВ. К.: Поддържам депозираната въззивна жалба. По искането за
поправка на ОФГ жалбата срещу отказа на първоинстанционния съд да
поправи такава, считам за неоснователна. В тази връзка изразявам становище
по доказателствата. Те са неотносими.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х. Х.: Възразявам. Представям скица, която
процесуалния представител на въззивника не е представил към решението.
Отдолу е записано „регистър“. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е записано, че
всяко решение е задължително да бъде представено ведно със скица. В
землището нямаше планове, само дядо ми, понеже е оземлен преселник от
Турция имаше план на местностите, изготвен от австрийски инженер. В този
район, „Зеленика“ има, КП, изработен преди образуване на ТКЗС през 1959г.,
където имотите са записани на кого са. В КП са записани други имоти- 454 и
455, а в решението са записани 441 и 445, за които в регистъра е записано
441- кариера за пясък, а в чл. 2 от закона е записано, че кариери за пясък не
се възстановяват. Второто записване е мера, а мера произхожда от турска
дума, която означава правителство или правителствена земя. Тази
правителствена земя се дава за общо ползване, не може да има частна мера.
4
Това го казвам, защото в едно дело едно вещо лице казва, че може да има и
частна мера.
АДВ. К.: Представената днес скица е неотносима, по- скоро искането е
преклудирано, тъй като е имало възможност да се представи в първото
съдебно заседание в първата инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х. Х.: Представям и моля да приемете като
доказателство по делото удостоверение за настоящ адрес на ул. „Зеленика“ №
28, също така има една госпожа, която е регистрирана в този имот, който се
води мой имот, единствен. Никъде няма записано, че този имот е върнат или
възстановен на някой друг.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направените доказателствени искания
от въззиваемата страна във връзка с представени писмени документи: скица
на сграда с ид. 3225.1, извадка от ПНИ на СО „Зеленика“, Регистър на имот
№ 3225 с ид. 10135.5545.3225, в който като собственик е записан Х. Д. Х.,
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 20.02.2015г. на
ЧСИ Ил.Ст.; Протокол от 10.07.2013г. за въвод във владение; Решение на
ВКС по гр.д. № 2657/2002г. на IV ГО, намира, че представените след
подаване на въззивната жалба и след като е изготвен доклад на въззивната
жалба доказателства не отговарят на процесуалните изисквания за
допустимост на чл. 266, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ГПК, включително и
представените днес скица на част от комбиниран план на м. “Зеленика“,
Галата, както и Разписен лист към извадка от разписен лист в частта за имот
3225 не съставляват твърдение за ново или нововъзникнали обстоятелства,
които да са от значение за делото и да удовлетворяват изискването за
процесуална допустимост за представяне за първи път във въззивното
производство по смисъла на чл. 266 от ГПК. Наред с това, няма твърдение,
няма и констатация за наличие на предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
поради което представените след изготвяне на доклада на въззивната жалба
писмени документи като преклудирани е недопустимо да бъдат приети като
писмени доказателства по делото. Искането в тази насока следва да се остави
без уважение.
Представеното удостоверение за настоящ адрес съставлява ново
доказателство, доколкото видно от датата на издаване е съставено на
5
23.09.2023г. и следва да бъде прието, а относимостта му към спора ще бъде
преценена с оглед на всички събрани и ангажирани по делото доказателства
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
приемане в качеството на писмени доказателства по делото на представени с
молби след насрочване на делото пред въззивната инстанция документи,
както следва: Скица на сграда с ид. 3225.1, извадка от ПНИ на СО „Зеленика“,
Регистър на имот № 3225 с ид. 10135.5545.3225, в който като собственик е
записан Х. Д. Х., Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от
20.02.2015г. на ЧСИ Ил.Ст.; Протокол от 10.07.2013г. за въвод във владение;
Решение на ВКС по гр. д. № 2657/2002г. на IV ГО.
ПРИЛАГА същите към кориците на делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното
от въззиваемата страна Удостоверение за настоящ адрес изх.№
АУ091177АС/25.09.2023г., район „Аспарухово“, община Варна.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям договор за
правна защита и съдействие.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х. Х.: Нямам доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивника договор за правна защита и съдействие.
6
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Доверителят ми е предявил иск по чл.109 ЗС, като твърди, че е
собственик на терен, в който има постройка, която се държи от ответника и
тази постройка пречи на ищеца да си ползва в пълен обем правото на
собственост върху терена. Първоинстанционният съд е приел всички тези
констатации. Приел е, че сме собственици на терена, заедно с другите
наследници на В. П.. Приел е, че има постройка и че тя пречи така, както е
отразено и в самото заключение на СТЕ да си ползва ищеца имота в пълен
обем. Когато, обаче въз основа на тези фактически констатации трябва да
стигнем до извода, че всички елементи на фактическия състав на иск по
чл.109 ЗС са налице, той е отхвърлил иска на странно за мен основание, тъй
като имало решение по иск с правно основание чл.75 ЗС, с който доверителят
ми бил осъден да предаде владението върху сградата на ответника, сега
въззиваем по делото и нямало изменение във фактическата обстановка. Не
виждам за необходимо да представям доводи, че искът по чл. 75 ЗС има
съвсем различен фактически състав от този, който сме предявили. Тук е
важно да са налице елементите на иска по чл.109 ЗС- да сме собственици на
терена, ответникът да извършва действия, които пречат на правото на
собственост и тези действия да са неоснователни. Няма съмнение, че тази
постройка е построена без никакви строителни книжа, без дадено от нас и от
държавата разрешение за строеж, поради което нашият иск е напълно
основателен и следва да бъде уважен.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Х.: Против съм това, което казва адв. К.,
7
защото грубо казано това е една лъжа. Той няма никакво доказателство, че
земята му е върната. Представя едно решение с грешка, направена от самата
ПК и ВКС е установил, че това решение е нищожно, тъй като е записано за
неземеделски земи. Той това не го казва, спестява го, укрива го, а аз смятам,
че по закон след като има решение на съда, то е задължително не за мен, за
тях е задължително. Другото, което оспорват, че в решението на ВКС моето
име не съществува, обаче моето име го няма, но моята земя съществува и
ВКС се произнася, че това решение е нищожно. Те го крият. Защо крият?
Защо не казва, че има такова решение на ВКС, с което на същото основание и
в общината, „Поземлена реформа“, инж. Рени Попова казва, че ще се прилага
само за хората, за които се отнася, а няма да се прилага за други. Общината
прилагат с решението за плана. В плана също не е записан този имот на тях и
фактически те по плана го дават само една част от имота - 229 кв. м, аз съм
платил 600 кв. м, такъв беше закона, плащаше се само 600 кв.м. Аз съм
платил 600 кв.м и това е записано на мен, имам и нотариален акт, а 229 кв. м
те го взеха, имат си протокол и са си ги получили. ЧСИ М.П. две години не
изпълняваше това решение по чл. 108 ЗС, но след това дойде ЧСИ Ил.Ст. и тя
не се съобразява, че вече е отнето и прави ново решение, с което отнема.
Какво отнета, след като то ми е отнето? Другото в протокола, което греши,
владение не се наследява, това е казано в закона за наследството. Говорил съм
с нотариуса, като умре владелеца, владението също умира, един вид няма на
кого да се даде. А тя изисква наследниците на този, който умира- Т. М. П. и в
протокола ги пише тях.
Второ, съдията от ВРС се позовава на това решение, че сградата не
влиза, ами в чл.10, ал.7 към чл. 14 ЗСПЗЗ е записано, че земята под сградите
не се възстановява, тоест не само сградата, но и земята под сградата не се
възстановява. След като съдът ми узаконява, казва, че имам право над
сградата, значи аз имам право и на земята под сградата, даже адв. Ташев,
който беше тогава каза „иди да поискаш да ти очертаят със сервитут“, колко
да ползват, но когато отидох в общината, те ми казаха, че цялото място е мое,
какъв сервитут да ми очертават и не ми дадоха сервитут от три метра около
сградата.
Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
8
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки,
защото тези нарушения не се отчитат от съда.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на
въззиваемата страна 10- дневен срок от днес, в който да изложи подробни
съображения по същество на спора в писмени бележки, които да представи по
делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9