№ 225
гр. София, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503729 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С., Ц. С. С., Л. Т. Н., Г. С. Н., С.
Г. А. и А. А. А. - всички представлявани от адв. Г. Б. от САК, против
определение № 270026 от 8.06.2021 г., пост. по гр.д.№ 5312/2020 г. на
Софийския градски съд, І г.о., 26 състав, в частта, с която е върната исковата
молба по предявения от тях иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
В частната жалба се твърди, че в обжалваната му част определението е
немотивирано и противоречи на принципа за процесуална икономия, тъй като
„изключването“ на иска за неимуществени вреди предполага воденето на
отделен процес, което според жалбоподателите представлява излишно
натоварване на съда и на страните. Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение и за постановяване на друго, с което искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде приет за
разглеждане.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирани лица с правен интерес от неговото обжалване, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Софийският градски съд е бил сезиран с предявен от Н. С. С.- в лично
качество и като представител на наследниците на С. Н. С., С. Н. Б. и Г. Г. С.,
срещу В. Ч. П., Л. С. П., Т. С. К., А. Б. Х. и М. Р. Ш., иск за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие
снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт № 168, том І, рег.
№ 3172, съст. по нот.д.№ 138/2019 г. от нотариус № 65 за право на
собственост по наследство и давност, върху недвижим имот, представляващ
нива от 1116 кв.м., находяща се в землището на кв. „***“, правото на
собственост върху който е било възстановено на ищците в реални граници,
като наследници на предишния собственик и техен общ наследодател с
решение № 10148А от 24.01.2020 г. на ОСЗ - гр. София. Изложено е, че след
снабдяването със споменатия нотариален акт ответниците са продали имота
на трето лице „Мускетари“ООД с договор, сключен на 14.06.2019 г. с нот. акт
№ 54, т. ІV, рег.№ 5149, съст. по нот.д.№ 550/2019 г. от нотариус № ***. С
петитума на исковата молба е направено искане за присъждане на
обезщетение, определено по справедливост, чийто претендиран размер
ищците са заявили, че ще определят в хода на процеса.
С разпореждане № 18156/1.07.2020 г. съдът е указал на ищците да
посочат в какво се състоят претърпените от тях неимуществени вреди, в какво
конкретно се изразява противоправното поведение на ответниците, както и
цената на отделните субективно съединени искове и да внесе държавна такса
в размер на 4 % върху претендираните суми. Указанията на съда, дадени с
това разпореждане, са съобщени на ищците на 22.07.2020 г. С молба от
30.07.2020 г. са посочени ищците, и е представено пълномощно, с което те са
упълномощили Н.С. да ги представлява по делото, както и че цената на иска е
50 000 лв., но не е уточнено дали тя е такава по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК,
относима към иска по чл. 108 от Закона за собствеността, или включва и тази
на облигационния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди. С разпореждане № 24289/31.08.2020 г. по молба на ищците от
28.08.2020 г. срокът за изпълнение на указанията за отстраняване
нередовностите на исковата молба е продължен до 29.09.2020 г. Със същата
молба е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, според което
тя възлиза на 52 898.40 лв. С допълнителна молба от 20.10.2020 г., подадена
след изтичане на продължения срок за отстраняване на нередовностите чрез
пълномощника им адв. Б. (л. 74 от делото), ищците са посочили, че с
2
исковата молба не са претендирали „нематериални“ вреди и не
претендират обезщетение за такива, поради което и не сочат техния
размер.
При горните данни, в определението от 8.06.2021 г. съдът е изложил
съображения, че ищците не са изпълнили указанията му за уточняване на
исковата молба в частта по иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и не са внесли държавна такса по него, поради което е
върнал исковата молба в тази част.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК, съществен реквизит от
съдържанието на исковата молба, обуславящ нейната редовност като
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът
следи служебно, е цената на иска, когато той е оценяем, която се посочва от
ищеца (чл. 70, ал. 1, изр. първо от ГПК) и по искове за парични вземания се
определя от размера на търсената сума (чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК). В
обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които се намират „в пряка причинно-
следствена връзка със съставения констативен нот. акт № 168, том І, рег.№
3172, съст. по нот.д.№ 138/2019 г.“, с който ответниците са признати за
собственици не процесния недвижим имот по наследство и давност,
обезщетението за които следва да бъде определено от съда по справедливост,
като бъде съобразен продължителният период от време, през който те са били
търпени от ищците до завеждането на исковата молба, и които те
„продължават да търпят понастоящем и ще търпят и в бъдеще“, като е
формулиран петитум за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за
тях в размер, който ще определят в [течение на] процеса. По същество в
исковата молба не е посочена дори общо сумата, която ищците претендират
за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди, нито каква част от нея
претендира всеки от ищците, нито са представени доказателство за внесена
по сметката на съда държавна такса върху претендираните суми. Указанията
на съда дадени с разпореждане № 21630/31.07.2020 г. по отстраняване
нередовностите на исковата молба не са били изпълнени, въпреки
продължения до 29.09.2020 г. срок за това (л. 53 от делото). Напротив : с
молбата от 20.10.2020 г., подадена след изтичане на определения от съда срок
3
чрез пълномощника им адв. Б. (л. 74 от делото) ищците са заявили, че изобщо
не са предявявали иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, поради което и не сочат размер на претендираните по такъв иск суми.
Ето защо с определението в обжалваната му част съдът законосъобразно е
постановил правните последици по чл. 129, ал. 3 от ГПК от бездействието на
ищците да отстранят нередовностите, за които са били надлежно уведомени,
като е върнал исковата молба в частта по исковете, по отношение на които те
са налице.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270026 от 8.06.2021 г., по гр.д.№
5312/2020 г. на Софийския градски съд, І г.о., 26 състав, в частта, с характер
на разпореждане по чл. 129, ал. 3 от ГПК, с което е върната исковата молба по
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4