№ 333
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000386 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №36 от
18.05.2022 г. по т.д.163/2021 г. по описа на ОС-Силистра, с което въззивникът е осъден да
заплати на Н. Ю. Х., ЕГН ********** от гр.Силистра, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева.
Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, счита постановеното решение
за неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необосновано.
Излага, че присъденият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
40 000 лв. е завишен и неотговарящ на реално причинените вреди, и че изплатеното от него
обезщетение в размер на 90 000 лв. изцяло ги покрива. Моли съда да уважи жалбата, да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани в претендираните размери.
Насрещната страна Н. Ю. Х. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба ии моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната от
застрахователя част.
Постъпила е и въззивна жалба от Н. Ю. Х. срещу отхвърлителната част на решението,
за горницата над 40 000 лева до 60 000 лева. В жалбата се твърди, че постановеното решение
в отхвърлителната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Моли съда да уважи жалбата, да отмени първоинстанционното решение
и да постанови ново, с което да уважи иска в целия претендиран размер от 60 000 лв..
Въззиваемият „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал писмен отговор, в
който излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в тази му обжалвана част е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователия – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователите. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния
акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа,
че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното
му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост, а от своя страна ищцата
поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото обезшетение. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
От показанията на свидетелките В Г и А Б, които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че ищцата е била най-
голямото дете в семейството на починалата при произшествието, имала е изключителна
връзка със своята майка, с която е живяла в общо домакинство докато се омъжи. Макар след
2019 г., да са живеели в различни държави, често си гостували и поддържали постоянен
контакт, като при завръщане в България, майката винаги отсядала в дома на ищцата,
помагала и за отглеждането на внуците. Според свидетелите, смъртта на Г А е понесена
много тежко от ищцата, настъпила е коренна промяна в поведението, затворила се е в себе
си, по-рядко е общувала с приятелите си, видимо тъгувала за майка си.
Наред с това, следва да се съобрази, че търпените от ищцата болки и страдания,
както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените
към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за нея човек – майка, която
към момента на произшествието е била в трудоспособна възраст, на 52 г., а тези болки и
страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което
говорят у събраните свидетелски показания. В един миг дъщерята на пострадалата, макар и
зрял индивид е претърпяла огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за нея човек,
която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на
дъщерята с нейната майка. Ищцата завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с
болката от нелепата загуба, изгубвайки майка си при трагични обстоятелства, като такава
загуба няма паричен еквивалент.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Ето защо, по изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното от СОС обезщетения за
неимуществени вреди е занижено съобразно гореопределените критерии и с оглед точното
приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на
ищцата да се завиши с 20 000 лв.
Общото определения по справедливост размер на обезщетението от 150 000 лева, от
които 90 000 лева са заплатени от застрахователя преди завеждане на иска е напълно
2
съобразени с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и
страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-
етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде
съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели
за доход и покупателни способности към датата на деликта – 15.10 2020 г.. В тази връзка
следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в
основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са
едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл
е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и
съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС
практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение №
1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в
отхвърлителната част относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на майката Г А следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което допълнително в полза на Н. Ю. Х. се присъдят 20 000 лева /над
присъдените от първата инстанция/, ведно със законната лихва считано от 10.06.2021 г. до
окончателното плащане на сумите.
Решението в обжалваната от застрахователя част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззиваемото застрахователно дружество следва да
заплати на въззивницата допълнително сумата от 800 лева - разноски за първата инстанция и
400 лева - за въззивното производство.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с
договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивницата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за първата и въззивната инстанция в минимален размер, съобразно общия
обжалваем интерес, в размер на 2260 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №36 от 18.05.2022 г. по т.д.163/2021 г. по описа на ОС-
Силистра, в частта с която е отхвърлен предявения от Н. Ю. Х. с ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Петра“ 6, ет.8 срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление бул.»Княз Ал.Дондуков» 68, иск с правно
основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
морални болки и страдания от загубата на майка й Г Р А, починала на 15.10.2020 г. в
резултат на ПТП, за горницата над 40 000 лв. до 60 000 лева, ведно със законната лихва от
10.06.2021 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул.»Княз Ал.Дондуков» 68 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ю. Х. с
ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Петра“ 6, ет.8, допълнително сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
морални болки и страдания от загубата на майка й Г Р А, починала на 15.10.2020 г. в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 г., до
3
окончателното плащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, както и сумата от 1200 (хиляда и двеста)
лева, представляваща направенте в двете инстанции разноски, съразмерно уважената част
от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №36 от 18.05.2022 г. по т.д.163/2021 г. по описа на
ОС-Силистра, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул.»Княз Ал.Дондуков» 68 ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. Р, с
ЕГН ********** от САК, служ. адрес гр.Силистра, ул.“Христо Ботев“ №2, офис 2, партер,
като пълномощник на Н. Ю. Х. от гр.Варна, сумата от 2260 (две хиляди двеста и
шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4