Р Е Ш Е Н И Е
№544
гр. Перник, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07600 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Г.М. *** АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3238,86 лева – главница за стойността на топлинна енергия, 825,96 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1842 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.
В исковата молба се посочва, че за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 1842 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд. Пояснява за последователно образуване на следните изпълнителни производства: изп. д. № 625/2009 г. по описа на ЧСИ А.В. (прекратено) и изп. д. № 641/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., което е висящо към момента. Изложени са доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е
подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01842 по
описа за 2009 г. на
Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД
срещу С.Г.М.
за следните вземания: 3238,86 лева – главница за стойността на топлинна
енергия, 825,96 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2009 г. до окончателното изплащане, както и 191,94
лева – разноски.
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № 01842 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд се състои
единствено от заповед за изпълнение на парично задължение, като липсват други
документи, от които да се направи извод за датата на влизане в сила на същата. В
заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 07.09.2009
г., която е крайната възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед. В
този смисъл съдът приема, че заповедта
влезнала в сила на 07.09.2009 г.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 03758 от 23.10.2009 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело №
625/2009 г. по описа на ЧСИ А.В.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение, както и възбрана на откритите имоти. В тази връзка съдебният
изпълнител е извършвал проучвания за имуществото на длъжника.
С молба вх. №
8568/06.08.2014 г. е поискано от взискателя налагане на запор върху вземанията
на длъжника. Това е наложило изпращане на две запорни съобщения на 20.08.2014
г. С постановление от 03.12.2016 г. на
съдебния изпълнител е прекратено изпълнително
дело.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. №
06734 от 22.03.2018 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано ново изпълнително дело №
641/18 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане за
налагане на запор върху вземанията на длъжника, поради което на 28.03.2018 г. е
изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение означава наличието на съдебно установено вземане, поради което и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е
да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при
влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е
положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 07.09.2009 г. (липсват
доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на23.10.2009 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело № 625/2009
г. по описа на ЧСИ А.В., като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за налагане
на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим
имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Горното налага извод, че
след прекъсването на давността на 23.10.2009 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност.
Съдът намира, че в
рамките на две години, считано от 23.10.2009
г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в
която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са извършени
изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива.
При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се
осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 23.10.2011 г. изпълнителното
производство по изп. д. № 625/2009 г.
по описа на ЧСИ А.В.
е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че на 03.12.2016 г. е издадено постановление
на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо
издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният извод не се променя и от обстоятелството, че
през обсъждания двегодишен период са извършвани проучвания за наличното
имущество на длъжника. Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № 625/2009
г. по описа на ЧСИ А.В. е премирано на 23.10.2011 г., то извършените след тази
действия не пораждат действия, т. е. не се прекъсва давността с подаване на
молбата вх.
№ 8568/06.08.2014 г. на взискателя за налагане на запор на вземанията на
длъжника и последвалото изпращане на 20.08.2014 г. на запорно съобщение. Тези
действия биха имали значение само ако са в друго изпълнително производство, но
не е и в рамките по вече прекратено изпълнително производство.
Горното налага извод, че
започналата да тече давност на 23.10.2009
г. е изтекла на 23.10.2014 г., а дори да се приеме, че давността тече от
пермирането на изпълнителното производство (23.10.2011 г.), то същата изтича на
23.10.2016 г.
Второто изпълнително дело
№ 641/18 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
е образувано на 22.03.2018 г. и по което на
същата дата е поискано извършване на изпълнително действие, а впоследствиие на
28.03.2018 г. е изпратено запорно съобщение. Това е извършено след като вече
изтекла предвидената в закона давност, поради което същите няма как да я
прекъснат.
Горното
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 510
лева – адвокатско възнаграждение, 162,59 лева - държавна такса и 48 лева -
такса за преписи на 2 бр. изпълнителни дела, т. е. 720,59 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в общ размер на 3238,86 лева
– главница за стойността на топлинна енергия, 825,96 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 01842 по
описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 720,59 лева – направени
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 01842 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.