гр.
Сливен, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН,
в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на
секретаря Галя Георгиева и прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от
съдия Бозукова, КАНД № 47 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 260187/18.12.2020г.
по АНД № 1246/2020 г. на районен съд гр. Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 38-63/25.08.2020 г. на Председателя на ДА „Национална
сигурност“ /ДАНС/, с което на "ДЗИ - Животозастраховане"
ЕАД гр.София на основание чл.116 ал.3 т.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 20 000 лева, затова че, в качеството си на задължено лице по чл.4
т.5 от ЗМИП, не е идентифицирало законния представител на клиента си преди
сключване на застрахователен договор, съгласно изискванията на чл.54 ал.7 изр.
първо от ЗМИП и е осъдено дружеството да заплати на ДАНС направените разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от наказаното дружество. Твърди се, че
решението на РС Сливен е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон. Заявява, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
не са отчетени от първоинстанционния съд. Счита, че
наложената санкция е явно несправедлива и не съответства на целта на закона.
Неправилен бил извода на АНО, че нарушението е системно. Счита, че е следвало
да бъде наложено едно общо наказание. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението и отмени на наказателното постановление, алтернативно намали
размера на санкцията на 5 000 лева.
В с.з. касаторът изпраща представител по пълномощие - адв. М. В.- АК Бургас, която поддържа жалбата.
Ответникът по касацията –
ДАНС гр.София, в писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна
и предлага решението на РС Сливен да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима.
Административен съд Сливен,
след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна
проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното:
За да потвърди
издаденото НП, районният съд приема, че на 02.05.2019г. „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД чрез свой служител в гр.Сливен
и търговско дружество „Рейт Р8" ЕООД с ЕИК ……………,
пр. от Д. А. с ЛНЧ ********** сключил застрахователен договор, рамково
споразумение № Т301912019003/2019г., полица за корпоративна спестовна програма -
„Тарифа 30", групова застраховка „Живот" за доживяване на определен
срок. По силата на това рамково споразумение се установило делово
взаимоотношение и за жалбоподателя е възникнало задължение да идентифицира з. п.
на клиента си „Рейт Р8" ЕООД. При извършена, въз
основа на заповед № ФР-9-75/13.11.2019 г. на Директора на САД „ФР“ към ДАНС,
проверка било установено, че за идентифициране на Д. А. е било предоставено единствено
копие от удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз с
№*********, издадено на 21.01.2019г. от Министерство на вътрешните работи на
Република България и валидно до 17.01.2029г. Данните от това удостоверение за
пребиваване са били вписани и в застрахователната полица като данни от лична
карта на клиента. Служителите на ДАНС приели, че жалбоподателят „ДЗИ- Животозастраховане" ЕАД не е идентифицирало з. п. на
клиента си „Рейт Р8" ЕООД Д. А. преди сключване
на застрахователен договор, рамково споразумение № Т301912019003/2019г., полица
за корпоративна спестовна програма- „Тарифа 30", групова застраховка
„Живот" за доживяване на определен срок. Приел, че по този начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗМИП. На 19.05.2020г. на дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие Председателят на Държавна агенция
„Национална сигурност" издал обжалваното наказателно постановление
№38-63/25.08.2020 г., като наложил на търговското дружество жалбоподател
„Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева на основание чл.116, ал.3,
т.3 от ЗМИП. РС Сливен е приел за безспорно установено, че дружеството
жалбоподател не е идентифицирало з. п. на клиента си „Рейт
Р8" ЕООД Д. А. преди сключване на застрахователен договор, което съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53, ал.1
от ЗМИП следва да стане чрез предоставяне и снемане на копие от официален
документ за самоличност, поради което правилно административнонаказващият
орган е наложил санкция на дружеството по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП.
Доколкото РС Сливен е установил, че касационният
жалбоподател е извършил повече от пет нарушения на разпоредбата на чл.54, ал.7
изр.1, вр. чл.53, ал.1 от ЗМИП и тези нарушения са
извършени в рамките на една година, поради което е налице системност по смисъла
на §11 т.15 от ДР на ЗМИП, приел, че наложената санкция е определена правилно от
наказващия орган, като са взети предвид характера и тежестта на нарушението с
оглед важността на засегнатите от него обществени отношения, свързани с
прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо, но
постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание за отмяна на решението по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на
РС Сливен, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.54 ал.7
изр.1 вр. с чл.53 ал.1 и чл.15 ал.1 от ЗМИП. Съгласно
цитираните норми по отношение на законните представители на клиент - юридическо
лице или друго правно образувание, пълномощниците и
другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с
идентификацията на клиент се извършва чрез представяне на документ за
самоличност и снимане на копие от него. Безспорно е установено при разглеждане
на делото, че за идентифициране на Д. А., като физическо лице и з. п. на „Рейт Р8" ЕООД, при сключване на застрахователна
полица, е послужило удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС. В § 12 от
ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието „официален документ за
самоличност“, като в разпоредбата на §12 б.“г“ изр. последно изрично е
посочено, че не са официални документи за самоличност документите за
пребиваване и ч. СУМПС. Съгласно чл.3 ал.4 от ЗБЛД, документите за пребиваване
удостоверяват само правото на пребиваване на територията на страната, поради
което настоящата съдебна инстанция приема, че действително е нарушена
разпоредбата на чл.54 ал.7 вр. с чл.53 ал.1 от ЗМИП.
Неправилен обаче е изводът на РС Сливен, че АНО правилно е
приложил санкционната норма на чл.116 ал.3 т.3 от
ЗМИП, касаеща системни нарушения. Основателен е доводът
в касационната жалба, че неправилно АНО
определил извършеното на 02.05.2019 г. нарушение като системно такова.
Съгласно параграф 1, т.15 от допълнителните разпоредби на ЗМИП системно
нарушение е налице, когато са извършени пет или повече административни
нарушения на този закон или на Правилника за прилагането му от същия вид в
рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата на чл.116 ал.3 т.3
от ЗМИП налага извод, че за да се определи едно нарушение за системно е
необходимо преди извършването му да са извършени поне още четири нарушения от
същия вид в рамките на същата година, без да е необходимо те да са установени с
влезли в сила наказателни постановления. В конкретния случай по делото е
установено, че са извършени общо шест нарушения, но нарушението предмет на
настоящото дело е четвърто по ред /като извършено на 02.05.2019 г./
Следователно АНО неправилно е приел, че в случая е налице квалифициращото
обстоятелство за системно нарушение. За да се приеме, че е налице системност,
АНО е следвало да състави един АУАН, в който да опише всички шест нарушения,
които са открити в хода на проверката, извършена въз основа на заповед № ФР-9-75/13.11.2019
г. на Директора на САД „ФР“ към ДАНС, като издаде едно НП и с него наложи едно
общо наказание – за системност, прилагайки именно санкционната норма на чл.116
ал.3 т.3 от ЗМИП.
Като е наложил
наказание, прилагайки санкционната норма за системност в конкретния случай, АНО
е допуснал процесуално нарушение, което не е било отчетено и от РС Сливен. С
оглед изложеното и като съобрази, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл.54 ал.7 изр.1 вр. с чл.53 ал.1 и чл.15
ал.1 от ЗМИП, но извършеното нарушение не е системно, АНО неправилно е приложил
нормата на чл.116 ал.3 т.3 от ЗМИП. В конкретния случай на дружеството
жалбоподател, като лице по чл.4 от ЗМИП следва да бъде определено наказание по
чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП – имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 50 000 лева. Като съобрази
характера и тежестта на извършеното нарушение, като съобрази обстоятелството,
че е налице идентифициране на представителя на юридическото лице, и като взе
предвид липсата на данни за причинени вреди, настоящата съдебна инстанция
следва да определи санкцията за извършеното нарушение в минимума предвиден в
разпоредбата чл. 116, ал.1 т.3 от ЗМИП, а
именно на 5
000 лева.
В обобщение на
изложеното касационната съдебна инстанция приема, че решението на Районен съд -
гр. Сливен е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено изцяло, включително и в частта за присъдените на ДАНС разноски
и доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора,
с което се измени наказателното постановление.
Касаторът
не е заявил /нито в касационната жалба, нито в съдебно заседание/ претенция за
разноски, въпреки представения списък, поради което такива не се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл. 221 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № №260187/18.12.2020 г., постановено по АНД № 1246/2020
г. по описа на Районен съд Сливен, като вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-63/25.08.2020г. издадено
от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност"- гр. София, с
което на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари на „ДЗИ- Животозастраховане" ЕАД с ЕИК …………..
е наложено наказание „Имуществена санкция" в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева за нарушение на чл.54, ал.7, изр.1, вр. чл.53,
ал.1 и чл.15 ал.1 от същия закон като на
основание чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 20 000
(двадесет хиляди) на 5 000 (пет хиляди) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: