Определение по дело №4145/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 18.11.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4145 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

            Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт С. против С.З.Ф. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница по договор за потребителски паричен кредит в размер на 2 451,66 лв., договорна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер на 206,88 лв. и обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 222,78 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2707/2019 г. на Районен съд – Пазарджик. Вземанията се претендират поради настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост.

            При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове срещу ответника за заплащане на посочените по-горе вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава, като предсрочната изискуемост на вземанията се счита обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба.

            Съдът като прецени служебно процесуалните предпоставки за допустимост на иска, намира предявените под евентуалност осъдителни искове за недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им.

            Твърди се от ищеца, а и се установява от приложеното по делото ч.гр.д. № 2707/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че за вземанията по процесния договор за кредит ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК когато против заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят може да предяви иск за вземането си, който съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК е установителен.

При издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение, която не е обезсилена, заявителят няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането си, а може да реализира правата си по реда на чл. 422 ГПК.

            Допустимо е в производството по чл. 422 ГПК заявителят да предяви и осъдителен иск за същото вземане, но само ако се позовава на друго основание за дължимостта му. Едновременното предявяване, макар и под евентуалност, по реда на чл. 422 ГПК на установителен и осъдителен иск за едно и също вземане на едно и също основание е недопустимо.

Съгласно мотивите на т. 1 Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

Доколкото в случая се претендират вземания по договор за кредит, следва да се приеме, че основанието на иска е именно договорът. Твърдението за настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост, на което се позовава ищецът по установителния иск, не е определящо за основанието на иска, а единствено за размера, в който ще бъде евентуално уважен. Недопустимо е в този случай съединяването на установителния иск под евентуалност с осъдителен иск за същото вземане, произтичащо от същото основание, тъй като този иск има същият предмет и поради това е лишен от правен интерес – дори и да не се установи по делото настъпила предсрочна изискуемост, в полза на ищеца следва да се признаят падежиралите до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция вноски – по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният под евентуалност осъдителен иск против ответника е недопустим поради липса на правен интерес.

При този извод исковата молба по отношение на този иск следва да се върне, а производството по делото – да се прекрати в тази част.

            Воден от горното и на основание чл. 130 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 24342/21.10.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С.З.Ф., в частта, с която под евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница по договор за потребителски паричен кредит в размер на 2 451,66 лв., договорна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер на 206,88 лв. и обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 222,78 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

           

            Определението може да се обжалва от ищеца пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.

            Препис от определението да се връчи на ищеца.

            След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: