№ 9
гр. Велико Търново, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500340 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260076 от 16.06.2021г. по гр.д. № 435/ 2020г. по описа на
ОС-Ловеч е признато за установено по предявения от „Мелта“ АД-гр.Ловеч
срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД-гр.София отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че „МЕЛТА“ АД-
гр.Ловеч не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД-гр.София сумата от
0,15 лв., представляваща служебно начислена цена за консумирана ел.енергия
на адрес: гр.Ловеч, *********, за периода от 07.04.2020г. до 07.07.2020г. по
партида с абонатен номер 51500003, клиентски № 520003240154 по фактура
№ ********** от 10.07.2020г., като е отхвърлен искът за разликата от 0,15 лв.
до 61012,99 лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен искът, е постъпила
въззивна жалба от „МЕЛТА“ АД-гр.Ловеч чрез пълномощника адв.С.. В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт по подробно изложени за това
1
съображения. Моли въззивният съд да отмени решението на
първоинстанционния и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника по жалба
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД-гр.София чрез юрисконсулт Попова.
Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи.
Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на ЛОС като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на
страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда
на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и
допустимо изцяло.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и
пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни
изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция
възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото
решение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск в посочения размер,
които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на окръжния съд.
Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан, по следните
съображения:
2
С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва
да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.
Няма спор по делото, че ищецът е „потребител” на ел.енергия по
смисъла на § 1, т. 41б ЗЕ. Със Закон за енергетиката, Правилата за измерване
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР на
30.04.2019г. /изм. на 09.07.2021г./, и издадени на основание чл.83, ал.2 от
Закон за енергетиката, както и Общите условия, одобрени с решение от
07.11.2007г. на ДКЕВР, са регламентирани правата и задълженията на
страните при доставяне и използване на електрическа енергия.
Предвид на това, за да бъде направен извод, че твърдяното и
претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по
делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на
регламентираните със Закон за енергетиката и ПИКЕЕ юридически факти, от
които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена
електрическа енергия.
Предмет на производството е отрицателен установителен иск за
недължимост на сума, начислена за корекция на сметките на потребител на
ел. енергия за минал период на основание чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ и спорът е от
една страна относно наличието на законова възможност за извършване на
такава едностранна корекция, а от друга - в случай, че е налице законова
възможност, осъществени ли са предпоставките за реализирането й.
Между страните безспорно е налице облигационно правоотношение,
пораждащо правото на потребителя да закупува ел. енергия и насрещното
право на доставчика да получи цената за доставената стока, като съгласно чл.
98а и 98б ЗЕ правата и задълженията между тях се уреждат с Общи условия,
утвърдени от държавен регулаторен орган – КЕВР. В изпълнение на
законовата делегация на чл.83 ал.2, изр. 2-ро вр. ал.1 т.6 от ЗЕ правото на
електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия,
когато липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ
не измерва или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване и
механизма, по който се изчислява корекцията, следва да бъдат
3
регламентирани в правила за измерване на количеството ел. енергия, приети
от КЕВР. Такива са приети на 30.04.2019г. и влезли в сила, действащи към
процесния период. Към датата на извършване на проверката на СТИ,
обслужващо процесния имот- 07.07.2020г., ПИКЕЕ в разпоредбите чл.49-
чл.56 урежда възможността - дава правното основание на ответника по жалба
да извърши корекция на сметките на потребител. При наличието на законова
възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които
да се изчислява тази корекция, начислената корекционна сума е дължима при
доказване осъществяването на някоя от хипотезите, визирани в ПИКЕЕ, като
компенсация в полза на електроразпределителното предприятие за доставена,
но неотчетена въобще за определен период от време консумация на ел.
енергия или отчетена такава от СТИ, но в по-малки стойности, в резултат на
състоянието на СТИ. Съгласно чл.47 ал.1 от ПИКЕЕ когато при проверка по
реда на тези правила се установи грешка над допустимата съгласно наредбата
по чл. 28 от Закона за измерванията и наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за
техническите изисквания към продуктите и приложението към тези правила,
съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се
определя съгласно раздел IX от тези правила. Съгласно чл.50 ал.2 ПИКЕЕ
при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия /както е в
настоящия случай/, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. Корекцията се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл.49 ал.3 от
ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативен протокол /както е в случая/ или при отказ от
4
тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв.
Анализирани в съответствие с така изяснената правната страна на
спора, събраните доказателства аргументират извод, че по делото е
установено по категоричен начин осъществяването на хипотезата на чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ, обуславяща правото на "Чез Разпределение България" АД да
коригира едностранно сметките на "Мелта“ АД-гр.Ловеч. Съдът счита, че
съставеният при проверката констативен протокол е годен да обоснове
правото на дружеството да извърши корекция на сметката му, тъй като са
спазени изискванията на ОУ и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от
проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност,
обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът
е подписан от двама служители на "Чез разпределение България“ АД и още
един свидетел, който не е служител на оператора, а е служител на РУ-Ловеч-
Ц. Ц.. Всички те са удостоверили с подписите си, че абонатът е отсъствал от
проверката, съгласни са с текста и констатациите, вписани в протокола и са
присъствали при съставянето му. Присъствието на самия ползвател или негов
представител на проверката не е поставено като задължително изискване,
неизпълнението на което да опорочава процедурата по проверка. При
отсъствието му участието на двама свидетели е счетено за достатъчна
гаранция за правомерното осъществяване на проверката. Констативният
протокол е частен свидетелстващ документ и не съществува пречка
изложените в него обстоятелства да бъдат конкретизирани и допълнени чрез
свидетелски показания. В случая събраните гласни доказателства-показанията
на св.Петков, Димитров и Цандев потвърждават отразеното в протокола.
Вещото лице е дало заключение, че при описаното състояние на СТИ
/променена схема на свързване чрез монтиране на мостове-шунтове и на трите
фази посредством 3 бр. проводници между входяща и изходяща клема на
токовите трансформатори към СТИ/ не се отчита цялата доставена на клиента
ел. енергия, тъй като предизвиква частично измерване и отчитане на
потребената ел.енергия, т.е. част от ел.енергията, която е реално потребена от
абоната, не се заплаща. Вещото лице посочва, че използвайки наличния
5
товаров профил се вижда, че преди 07.07.2020г. моментната консумация на
ел.енергия на всеки 15 минути не надвишава 40 кВтч, а след проверката и
възстановяване схемата на свързване, консумацията на активна ел.енергия
рязко се увеличава и достига стойности до 340 кВтч, т.е. над 8 пъти повече. С
оглед спазването на установената процедура следва да се приеме, че
описаният в протокола факт на неправомерно въздействие върху схемата на
СТИ се е осъществил, което запълва предвидената в ПИКЕЕ хипотеза и
обосновава правото на корекция. Експертът е посочил и че проверката и
преизчисляването на ел.енергията са извършени според ПИКЕЕ за период от
три месеца от датата на установяване на неизмерването.Следва да се
отбележи, че корекционната сума, изчислена съгласно заключението на
вещото лице правилно, в съответствие с чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, се дължи
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.
енергия. Правото на корекция не е обусловено от доказването на
неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на ползвателя за
вреди от негово виновно поведение.
По изложените съображения исковата претенция за установяване
недължимостта на сумата, начислена по партида на абоната за корекция на
сметките му за исковия период, се явява неоснователна. Решението на ОС-
Ловеч е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба
направените разноски по делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260076 от 16.06.2021г. по гр.д. № 435/ 2020г.
по описа на Окръжен съд-Ловеч в обжалваната част.
ОСЪЖДА „МЕЛТА” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
6
управление гр. Ловеч, ул. „Александър Кусев“ №20, съдебен адрес: гр.ловеч,
ул.“Търговска“ № 2, ет.3, офис 9, адв.Д.С., да заплати на "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес
център, сумата от 200 лв.-разноски за юриснконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7