Решение по дело №2179/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1548
Дата: 13 октомври 2016 г. (в сила от 13 октомври 2016 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20162120102179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2016 г.

Съдържание на акта

 

                                            

                                            Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 1548                                       13.10.2016г.                                                 град Бургас

                         

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                     шести граждански състав

На десети октомври                                                 през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова  

                              

                                                                                                                                                                                                                  

Секретар С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 2179 по описа за  2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявил срещу ответника  Н.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: *** иск с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да върне на ищеца дадените му в заем суми от 6000 лв. /представляваща равностойност на 6000 германски марки/ и 6000 щатски долара съгласно сключен помежду им писмен договор за паричен заем от 01.09.1999г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 2705 от 01.09.1999г. на нотариус БК, с рег. № 290, с район на действие- БРС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба – 15.04.2016г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.1999г. ищецът  дал на ответника в заем  сумите от 6000 германски марки и 6000 щатски долара, за което страните подписали писмен договор с нотариална заверка на подписите, с уговорката за връщането на заетите суми от ответника на ищеца в едноседмичен срок от поканата. Ищецът твърди, че изпратил писмена покана до ответника за връщане на заетите суми, връчена му на 05.04.2016г., но сумите не били върнати от ответника. По изложените съображения ищецът моли за осъждане на ответника да му върне заетите суми, ведно с лихвата за забава. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си по делото адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът да уважи исковете като постанови неприсъствено решение срещу ответника.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен  при условията на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 4, изр. първо от ГПК не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковата молба и не е направил доказателствени искания. В първото по делото съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се разгледа в негово отсъствие.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД.

В първото по делото съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил, респ. не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на  чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изискуеми вземания към ответника за претендираните парични суми на соченото договорно основание- заем се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца исковите суми в претендираните размери.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платени държавни такси в размер на 660 лв.

Отделно това, съдът констатира, че по повод издаденото на ищеца по делото съдебно удостоверение за снабдяване със справка за адресната регистрация на ответника, съдът е пропуснал да събере от ищеца дължимата държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на БРС, поради което с оглед изхода на делото, на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на БРС.

            Водим от горното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД сумата от 6000лв. /шест хиляди лева/, представляваща равностойност на 6000 германски марки, и сумата 6000 щ.д. /шест хиляди щатски долара/ - главници, представляващи предоставени му в заем и невърнати суми съгласно сключен помежду им писмен договор за паричен заем от 01.09.1999г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 2705 от 01.09.1999г. на нотариус Бинка Кирова, с рег. № 290, с район на действие- БРС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 15.04.2016г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски за платени държавни такси в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева / .

ОСЪЖДА Н.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/ за издадено по делото съдебно удостоверение по чл. 186 от ГПК.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Петкова

Вярно с оригинала!

С. Добрева