Р Е Ш Е Н И
Е № 1808
гр. Пловдив 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 15990 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от *** чрез процесуален
представител ***, против М.Х.Х., ЕГН: **********,***,
ПК :4000 , ул. Младост 8 , ет.1 с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, чл.79, чл.
86 ,чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв.- главница, произтичаща от Договор за кредит с № *** от
25.03.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 25.03.2016 г., сключени между
„Фератум банк“ ЕООД и длъжника, което вземане е цедирано с Договор за цесия от
01.12.2017 г. и Приложение Г от
01.12.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:
*********, сумата от 184 лв.- договорна
лихва за периода от 24.04.2016 г. до 20.03.2017 г., сумата от 100,00 лв. –
административна такса за събиране на вземането, сумата от 616,00 лв. –такса за
гаранция , сумата от 40,71 лв. –мораторна лихва от 21.03.2017г. до 17.05.2018г.
, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8722 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ви състав.
С молба
от 31.03.2017г. пълномощникът на ищеца оттегля аксцесорния иск за мораторна
лихва в размер от 40,71 лв. за периода от 21.03.2017г. до 17.05.2018г. и моли
производството по делото в тази му част да се прекрати. С влязло в сила
определение №12897 молбата е била уважена и производството е частично
прекратено.
Ищецът сочи, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която е
постъпило възражение в срок от ответника, поради което ищцовото дружество е
депозирало установителния иск на основание чл. 415 от ГПК. Основанието, на
което ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
кредит с № *** от 25.03.2016 г. между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор, и
М.Х.Х., като кредитополучател, който бил сключен чрез средствата за комуникация
от разстояние във формата на електронен документ. Сочи се, че конкретните
действия по отпускане на заема са описани в ОУ, уреждащи отношенията между
„Фератум България“ ЕООД и клиентите му по повод на предоставяните от
дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения договор
кредитополучателят декларира, че приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР, както и посочените
в ОУ. Със сключването на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че
е получил, запознал се и се съгласил предварително с вички условия на
индивидуалния договор и тарифа на „Фератум България“ ЕООД за случаите, в които
същата е приложима, както и с ОУ. Твърди се, че по силата на Договор за кредит с № *** от 25.03.2016 г. на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лв., който следвало да бъде
върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 184 лв.
за срок от 360 дни. Посочва се, че кредитополучателят с цел да повиши
кредитоспособността си и вероятнотта да бъде одобрен за кредит от „Фератум Българя“ ЕООД, предложил обезпечение,
предоставено от гарант – „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било одобрено от
кредитора и същото фигурирало под № 237 в списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП. Твърди се, че в тази връзка на 25.03.2016 г. между
ответника и гаранта е сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който
гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Сочи
се, че съгласно чл.5 от ОУ, приложими към Договор за гаранция с № ***, кредитополучателят
се задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер
на 616 лв. В исковата молба се посочва, че М.Х. Х. не е изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът
поискал изпълнение от солидарно задълженто дружество-гарант „Фератум Банк“
ЕООД, вследствие на което последното погасило дължимата сума в пълен размер към
„Фератум България“ ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и от този
момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен
ред срещу кредитополучателя. Посочва се, че датата на последната вноска по
кредита била на 20.03.2017 г., като вземането било изискуемо в пълен размер
след тази дата. Твърди се, че според разпоредбата на чл.10(т.1 – т.8) от ОУ в
случай, че кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да било от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислявала такса в зависимост от просрочието, която за конкретния случай
била в размер на 100 лв. и представлявала административна такса за събиране на
вземането. Сочи се, че на 01.12.2017 г.
бил сключен Договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* и „Фератум Банк“с
регистрационен № ***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло. Твърди се, че по
договора за кредит ответникът не е
извършил плащания., поради което дългът бил в общ размер на 1740,71 лв.
Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се и направените съдебни разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен
представител ***Л.Р. , е депозирал отговор
на исковата молба, с който по допустимостта счита предявените искове за
допустими, а по основателността счита предявените искове за неоснователни и
недоказани и като такива моли да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че не се
установява, че действително е сключен договор за кредит, както и договор за
гаранция, както и не се установяват извършвани плащания.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 8722/ 2018 г., ХІХ-ти с-в по описа на
ПРС , от което се установява, че на 30.05.2018 г. ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и съответно са дадени указания за предявяване на иск, то се предявявал
настоящият установителен иск.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявените
искове.
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6
ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за
кредит № ***/25.03.2016 г., сключен, чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация
на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на
ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на
възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения,
настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си
по размер, както и сключване на посочения в исковата молба договор за гаранция
от същата дата. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да
установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на
чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за заплащане на такса гаранция и такси
за събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а и чл. 33,
ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът
следва да докаже, че задълженията са погасени.
По делото е приета на хартиен
носител информация за заявка за кредит, в която е вписан номер на кредит ***,
дата на заявката – 25.03.2016 г., размер на отпуснатия кредит 800, срок на
кредита в дни 360, лихва по кредит 184, гаранция по кредита 616, канал за
получаване на заявката – РС, начин на получаване на заем – EasyPay, падежна дата 24.04.2016 г.,
дата на изпращане на СМС 25.03.2016 г., дата на трансфер към Фератум Банк – 21.04.2017
г. Отразена е и информация за заявителя М.Х.Х.,
с отразени ЕГН, пол, номер на лична карта, датата на издаване и адрес.
Приети са и неподписани от
страните Общи условия към Договор за гаранция (поръчителство). В условия на
Договора за гаранция е предвидено, че гарантът предоставя на клиента гаранция, във формата на поръчителство, като
се съгласява да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от Договора
за потребителски кредит. Въз основа на Договора за гаранция кредиторът има
право да поиска от гаранта да изпълни задълженията, произтичащи от Договора за
потребителски кредит при същите условия,
при които е задължен клиента. В допълнение към главницата по Кредита,
гаранцията обезпечава още всички разходи във връзка с Договора за кредит, като
например лихва, мораторна лихва, такси, разходи по събиране на кредита.
Предвидено е, че за да се пристъпи към сключване на договор за гаранция,
гарантът следва да е одобрил предоставянето на гаранция на Клиента и да го е
информирал за това по един от следните начини: - чрез изпращане на СМС на
идентификационния номер, изпращане на електронен адрес на клиента на общите
условия и чрез партньорския офис, съответно Търговския представител. След
получаване на одобрението на представяне на Гаранцията, клиентът е необходимо
да изрази своето съгласие за сключване на Договора за гаранция, както и
съгласието си с общите условия чрез СМС от идентификационния номер на клиента,
който следва съдържа израза „FER PRIEMAM“или чрез попълване на кода за
потвърждение, достъпен на интернет страницата www.feratum.bg или чрез подписване на всяка от
страниците на два екземпляра от Договора и Общите условия към него, които се
предоставят на Партньорски офис или Търговски представител. Предвидено е
заплащане на такса за предоставяне на гаранцията, такси и разходи, свързани със
събирането на просрочени вземания на гаранта срещу клиента и регресен иск на
гаранта срещу клиента. Отразено е, че общите условия влизат в сила на
01.06.2015 г.
Приет е като доказателство
Договор за придобиване – покупко – продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити, сключен между Фератум Банк в качеството на продавач и
ищцовото дружество в качеството на купувач. Въз основа на този договор,
продавачът се е задължил да продаде и прехвърли, а купувачът се е задължил да
придобие Портфейл на 01.12.2017 г. – дата на прехвърляне с включени в портфейла
за продукт „Кредит на вноски“ - 1965 кредитни отписвания с обща номинална
стойност 2459088,46 лв. и заем до заплата – 3279 кредитни отписвания с
номинална стойност 1210491,72 лв. В
т.3.1. от договора е предвидено, че продавачът продава и прехвърля на купувача
всички дългове в Портфейла и всички, свързани с тях права срещу посочената
покупна цена. Едновременно с подписването на договора, продавачът издава на
основание чл. 99 ЗЗД потвърждение за извършената цесия. Купувачът уведомява
длъжниците, по прехвърлените вземания от името на продавача, за извършената
цесия, както и че плащанията следва да се правят по банкова сметка ***. В приложение
към договора е описан и договор за кредит №*** от 25.03.2016 г. с отпусната
главница 800 лв., остатък от главница към 01.12.2017 г. - 800 лв., остатък от
договорна лихва 184 лв., остатък от договорна гаранция към 01.12.2017 г. - 616
лв., такси за забава към 01.12.2017 г. – 100 лв. или общо дължимо към
01.12.2017 г.- 1700 лв.
Приложено е към исковата молба,
уведомление по чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземания по Договор за кредит и
договор за гаранция от 25.03.2016 г., изходящо от купувача – ищец по делото,
както и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По силата на прието като писмено доказателство
пълномощно Фератум банк е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от името
на Фератум банк всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани с Договор за придобиване (цесия), сключен на 01.12.2017 г. и включени
в Приложение към него.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че усвояването на сумата по Договор за
потребителски кредит № *** е на дата 25.03.2016
г. с паричен превод чрез системата изипей в полза на М.Х.Х. в размер на 800 лв. Вещото лице се позовава на разписка за
извършено плащане, която не е представена и приета по делото като писмено
доказателство. Не се установяват
плащания по процесния договор. Остатъчното задължение по пера вещото лице
установява, че е в размер на 800 лв.- главница, 184 лв.- договорна лихва, такса
за предоставяне на гаранция в размер на 616 лв. и административна такса в
размер от 100 лв. Установява се размерът на лихвата за забава върху
непогасената главница в размер от 94,02 лв. за периода от 21.03.2017 г. до
17.05.2018 г. Акцесорният иск за мораторна лихва не е предмет на настоящото
производство.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР
предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен
за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната
последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за
сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на
посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по
описания начин от ответника. Тъй като ищецът
твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и
извършените потвърждения от страна на ответникът, е извършвано по електронен
път на електронните адреси на страните,
то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това
е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна
практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ
на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да
намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия
закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията,
служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща.
С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на
страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са
приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, според РС, дали или кога е
отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата
на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между
страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на
комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала
до потребителя.
В
конкретния случай не са представени и
приложени по делото документи, свързани
с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява
съдържанието на изпратените имейли
и СМС-и. Не са представени
доказателства, които да установяват,
че ответникът е авторът на електронна заявка от 25.03.2016 г. по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, като
липсват категорични доказателства за тази заявка, като за нея се твърди
единствено в представената и приета по
делото справка. Липсват както
разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка.
Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от това
лице, като приетата като писмено доказателство информация за заявка за кредит
представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за
представилата го страна факти, поради и което не се ползва с материална
доказателтсвена сила.
Освен това липсват и категорични доказателства, че доставчикът на
финансовата услуга от разстояние е
уведомил ответника своевременно за всички условия на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията
по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон, като
изпратените имейли, касаещи лихвения процент са противоречиви и отразяват
различни размери. Освен това липсват данни към имейлите да са приложени общи
условия и същите да са приети от сочения кредитополучател. В тази насока, с
оглед приетото заключение на вещото лице се налага изводът, че кредиторът не е
изпратил дори Общите условия, приложими към Договорите за предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2,
получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на
посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора и
ответника е постигнато съгласие за сключване на Договор за кредит с № ***.
С оглед на изложеното, макар и да се установява от приетото по делото
заключение, че чрез системата Изипей е преведена сума в размер на 800 лв., то
липсват доказателства за основанието за превеждане на сумата, като съдът
приема, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване, че сумата е получена от ответника на договорно основание по
силата на твърдения договор за потребителски кредит, съответно при условията,
съдържащи се в него и в посочения договор за гаранция, поради което и
предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва да се
отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника, който в
настоящия случай се представлява от особен представител, чието възнаграждение е
заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се установява да са
направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано
от *** чрез процесуален представител ***, против М.Х.Х., ЕГН: **********,***,
ПК :4000 , ул. Младост 8 , ет.1 искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 800 лв.- главница,
произтичаща от Договор за кредит с № *** от 25.03.2016 г. във връзка с
Договор за гаранция от 25.03.2016 г., сключени между „Фератум банк“ ЕООД и
длъжника, което вземане е цедирано с Договор за цесия от 01.12.2017 г. и
Приложение Г от 01.12.2017 г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, сумата от 184 лв.- договорна лихва за периода от 24.04.2016
г. до 20.03.2017 г., сумата от 100,00 лв. – административна такса за събиране
на вземането и сумата от 616,00 лв. –такса за гаранция, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8722 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XIX-ви състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ