Р E Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 25 ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4422 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във вр.
с чл.225 от КТ.
Ищецът Г.В.Г. твърди, че работил при ответника по трудов
договор № 062/26.03.2019 г., съгласно който изпълнявал длъжността „Шофьор, лек
автомобил до 9 места” с работно време - пълен работен ден, 8 часа. От самия
трудов договор било видно, че същият е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ - за неопределено време.
На 27.06.2019 г. на ищеца била
връчена Заповед № 31/01.05.2019 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ. Твърди, че в случая страните не
са сключили трудов договор с въведена клауза-срок за изпитване на основание чл.
70 от КТ, с оглед на което заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.71, ал. 1 от КТ е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена, а на ищеца да се присъди обезщетение за
времето, през което е останал без работа, равняващо се на нетното му трудово
възнаграждение за периода 01.05.2019 г. - 15.10.2019 г. От справка в НАП се
установявало, че за м.04.2019 г. на Г.Г. се дължало нетно трудово
възнаграждение в размер на 478.01 лв. Претендира
съдът да постанови решение, с което да отмени горната заповед като незаконосъобразна,
а ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в
размер на 2 632.06 лв. за периода 01.05 - 15.10.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът „Пристан – 21“ООД,
гр.Варна, представлявано от управителя Милен Тодоров, оспорва основателността
на предявените искове, както и размера на претенцията по чл.225 КТ. Признава,
че трудовият договор с ищеца е сключен като безсрочен, както и че е прекратен
на основание чл.71, т.1 КТ, но твърди, че уволнението на работника е извършено
законосъобразно. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, като му се присядат
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, че трудовото правоотношението между страните на длъжността „Шофьор, лек автомобил до 9 места” е възникнало въз основа на трудов договор № 62/26.03.2019 г., сключен
на основание чл.67, ар.1, т.1 от КТ – за неопределено време.
Представена е Заповед № 31/01.05.2019
г. на управителя на „Пристан-21”ООД за прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 01.05.2019 г. Актът е връчен на
работника срещу подпис на 27.06.2019 г.
Ангажирани са доказателства, че от
15.10.2019 г. Г.Г. е започнал работа при друг работодател, както и че от 03.07.
до 15.10.2019 г. същият е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ като
безработно лице, търсещо работа.
От
представения от ответника фиш за заплата за м.04.2019 г. е видно, че последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата 582 лв. Същото
обстоятелство се установява и от приложената справка от НАП, ТД-Варна. От двата
документа е видно още, че в начисления месечен облагаем доход в размер на 616
лв. е включено и изплатеното на работника обезщетение по чл.224 от КТ.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се
установява, че на 26.03.2019 г. между страните е сключен трудов договор, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, за
неопределено време,
като липсва клауза за
изпитване по смисъла
на чл.70 КТ.
В обжалваната заповед, както беше
посочено по-горе, правното основание, на което се прекратява трудовото
правоотношение с ищеца, е чл.71, т.1 КТ, според която до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. Графата, отнасяща се за причините за прекратяване на трудовия
договор, не е попълнена.
Изложените фактически обстоятелства, които се признават и от ответника,
дават основание на съда да приеме, че атакуваната в настоящото производство
заповед на работодателя се явява незаконосъобразна. Основанието, въз основа на
което е издадена, е неприложимо при прекратяване на безсрочни трудови договори
без уговорена клауза за изпитване, какъвто безспорно е и сключеният между
страните на 26.03.2019 г. трудов договор. Не заслужава дори коментар, като
ирелевантно за спора, твърдението на процесуалния представител на ответника в
отговора на исковата молба, че всъщност счетоводителят на дружеството по своя
инициатива решил да прекрати трудовия договор с ищеца на по-благоприятно за
него основание, като е следвало да се открие процедура за налагане на
дисциплинарно наказание на Г.Г. за неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни.
Поради изложеното съдът намира, че към момента на
уволнението на ищеца не е било налице
прекратителното основание по чл.71, ал.1
КТ. Заповедта от 01.05.2019
г. се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.
С отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение за ищеца възниква потестативното право да претендира обезщетение
за оставането му без работа за период не повече от 6 месеца. Ищецът претендира
такова от издаването на обжалваната заповед до започването на работа при друг
работодател. Съдът намира, обаче, че Г.Г. има право на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, считано от 27.06.2019 г., тъй като заповед № 31/01.05.2019 г. му е
връчена на тази дата, откогато и тя влиза в сила. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.195 КТ, която следва да намери приложение по аналогия и
относно връчването и влизането в сила на заповедта за прекратяване на трудовия
договор извън случаите на дисциплинарно уволнение. От коментираните по-горе
писмени доказателства съдът приема за установено, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца по смисъла на чл.228 КТ е в размер на 582 лв. Предвид
изложеното, искът се явява основателен и
доказан за периода 27.06 – 14.10.2019 г. и до размера 2067.84 лв., ведно със
законната лихва от предявяването му, а над него до претендираните 2632.06 лв., за
периода 01.05. - 26.06.2019 г., както и за датата 15.10.2019 г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника е държавната такса по делото в общ размер 162.71 лв. /80
лв. по първия иск и 82.71 лв. по
втория/. На основание чл.38, ал.2 от ЗА, същият дължи и 300 лв.
адв.възнаграждение на мл.адв.Г.Т. от АК-Варна за оказаната на ищеца безплатна
правна помощ по спора.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 031/01.05.2019 г. на Управителя на ”Пристан-21“ООД, гр.Варна, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Г.В.Г., ЕГН **********,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ”Пристан-21“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.302, вх.8, ет.5, ап.29, представлявано
от управителя Милен Тодоров Тодоров, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,***,
сумата 2067.84 лв., представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат от
незаконното прекратяване на трудовия му договор за периода 27.06.2019 г. – 14.10.2019
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2019 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 2067.84 лв.
до претендираните 2632.06 лв., за периода 01.05.2019 г. - 26.06.2019 г. и за
датата 15.10.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”Пристан-21“ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.302,
вх.8, ет.5, ап.29, представлявано от управителя Милен Тодоров Тодоров, да
заплати по сметка на РС-Русе 162.71 лв.
- държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ”Пристан-21“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.302, вх.8, ет.5, ап.29, представлявано
от управителя Милен Тодоров Тодоров, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати
на мл.адв.Г.Д.Т. от АК-Варна 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: