РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Благоевград , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500091 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от Център за личностно и творческо развитие на
децата на Благоевград, чрез директора С.И., против Решение № 909360/03.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 597/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград. В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че към момента на възникване на
трудовото правоотношение с ищцата, както и към датата на неговото прекратяване,
същата не е притежавала изискуемия петгодишен учителски стаж. В случая е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Промяната в
изискванията за изискуемия стаж е настъпила след сключване на трудовия договор,
въведени с длъжностна характеристика от дата 16.01.2020г. Прави се искане за отмяна
на атакувания акт и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор по жалбата. Сочи се,
че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено,
за което се излагат подробни доводи и съображения. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Пред районния съд от двете спорещи страни са ангажирани писмени
1
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че въззиваемата Ц. Б. Г. – И. – ищца в
първоинстанционното производство, е работила в ответния Център по силата на
сключен трудов договор № 417 - ЧР-Д/24.10.2016г. на длъжността Директор на Център
за подкрепа и личностно развитие – Център за личностно и творческо развитие на
децата в Благоевград към Община Благоевград. Видно от длъжностна характеристика,
утвърдена от дата 29.08.2016г. за длъжността Директор в ответния центът се е изисквал
минимален професионален опит – пет години.
С заповед № 26 - ЧР-Д/20.01.2020г., издадена от Кмета на Община Благоевград
на осн. чл. 328, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 128а, ал. 3 КТ трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено, считано от 21.01.2020г. поради това, че служителят не отговоря
на изискванията за изпълнение на длъжността, съгласно чл. 213 от Закона за
училищното и предучилищното образование, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж. Заповедта е връчена на уволнения служител на
20.01.2020г. при условията на отказ. Впоследствие е изпратена по пощата с обратна
разписка, ведно с новата длъжностна характеристика, утвърдена на 16.01.2020г., в
която е посочено като минимално изискване за заемане на длъжността – 5 години
учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж.
По делото са представени писмени доказателства – служебна бележка от
Народно читалище „Н.Й.В., с което е удостоверено, че в периода 01.01.2011г. -
23.10.2016г. ищцата Ц.Г. - И. е изпълнявала длъжността – учител по хореография,
както и Ръководител на клуб по спортни танци „К..
Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори за периода от
2002г. - 2019г., вкл. и за времето, когато е изпълнявала длъжността директор в
ответния център, е изпълнявала длъжността асистент, гост преподавател и
преподавател в ЮЗУ „Н.Р.“, висше училище.
Първата инстанция е сезирана с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е
направено искане процесната заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено
да бъде отменена, ищцата да бъде възстановена на заеманата длъжност преди това и да
ѝ бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.
Предявените искове са уважени, като съдът е приел, че изискването за заемане
на длъжността – петгодишен учителски стаж, е съществувало още към датата на
възникване на процесното правоотношение, т.е не е налице промяна в изискванията за
заемане на длъжността, която да е настъпила след сключването на трудовия договор
между страните.
Въззивният съд намира, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, но по
различни мотиви от тези, които са приети от първата инстанция.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя извода на районния съд
за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради това, че към момента на
заемане на процесната длъжност са действали изискванията за наличие на пет годишен
учителски стаж по чл. 213 ЗПУО, докато нормата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ предполага
промяна на изискванията за заемане на длъжността да е настъпила след сключване на
трудовия договор между страните. Направеният извод на първата инстанция е в
противоречие с възприетото в ТР № 4/01.02.2021г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2017г. на ОСГК. В мотивите на същото е прието, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
2
11 КТ изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността,
след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Настоящият случай е такъв.
Видно от новата и старата длъжностна характеристика след сключване на процесното
правоотношение и преди прекратяването му работодателят е въвел изискването за
минимален пет годишен учителски стаж. Не е спорно и това, че изискването за заемане
на длъжността директор в ответния център е лицето да има минимум пет години
учителски стаж. Не е спорно, че това изискване е нормативно закрепено в разпоредбата
на чл. 213, ал. 2 ЗПУО и е съществувало към датата на възникване на процесното
трудово правоотношение. След като това изискване е нормативно закрепено и
работодателят е констатирал, че служителят не отговаря на същото той може да се
позове на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ и да прекрати процесното трудово
правоотношение, тъй като упражнява правомощията си в съответствие с изискванията
на закона. Ето защо и след като уволненият служител към датата на възникване на
трудовото правоотношение и към датата на прекратяването му не е имал изискуемия
стаж, посочен в закон, работодателят е имал правомощието да прекрати процесното
правоотношение, без оглед на това дали към датата на възникване на
правоотношението това изискване е било налице или не.
На следващо място в исковата молба уволненият служител е направил
възражение за това, че процесната заповед не е мотивирана. Районният съд не е
споделил това оплакване. Посочил е, че допълнително мотивиране на заповедта при
прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ не се изисква, ясно
било и това, че работодателят е имал предвид обстоятелството, че служителят не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността – пет години учителски стаж.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на районния съд и намира,
възражението на ищцата за немотивираност на заповедта за основателно. Трудовото
правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, която разпоредба сочи, че
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя при промяна на изискванията за изпълнение
на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Тези изисквания
могат да бъдат от най-различен характер, като напр. трудов стаж, компютърна
грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и пр.
В уволнителната заповед работодателят е посочи, че прекратява трудовото
правоотношение с ищцата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а като причини е посочено, че
не отговоря на изискванията за изпълнение на длъжността, съгласно чл. 213 от ЗПУО
във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Налице е
задължителна практика на ВСК, според която във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се
извършва, като е от значение именно основанието, посочено в заповедта за уволнение.
В процесния случай липсват изложени каквито и да било фактически основания, въз
основа на които работодателят е прекратил процесното правоотношение. Цитирани са
само и единствено разпоредби на законов и подзаконов нормативен акт. Действително
няма пречка мотивите да се изчерпат и с цитиране на правна норма, когато обаче тя не
предполага различни фактически основания. В уволнителната заповед е цитирана
разпоредбата на чл. 213 ЗПУО, която съдържа множество фактически основания и не е
ясно на кое от тях се позовава работодателят, тъй като разпоредбата съдържа общо
дванадесет алинеи, в някои от тях са включени и отделни точки.
Практиката на върховния съд приема, че във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което то се
3
извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните
последици, но винаги от значение е заповедта да е мотивирана. Приема се също така,
че ако в заповедта за уволнение вместо изрично изложени мотиви се препраща към
друг документ, същият следва да е цитиран в заповедта и да е връчен на уволнения
служител най-късно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В настоящия случай работодателят не се е позовал на друг документ, към който
заповедта да препраща. Не следва да се счита, че такъв документ е и новата
длъжностна характеристика за изпълнение на длъжността директор, тъй като същата
не е цитирана в уволнителната заповед, а и липсват доказателства за връчването към
датата на връчване на заповедта за уволнение. Видно от отбелязване на самата нова
длъжностна характеристика същата е връчена при условията на отказ, подписан от
двама служители, но липсва дата, на която да е оформен отказът /за разлика от
връчването на заповедта/, поради което и не може да се приеме, че същата е връчена на
служителя най-късно с връчването на заповедта.
С оглед на изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира, че
процесната заповед не е мотивирана, поради което и само на посоченото основание
уволнението е незаконно.
С оглед на изложеното по-горе предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за
отмяна на уволнението е основателен. Основателни се явяват и останалите два иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението,
присъдено от първата инстанция, съобразно заключението на вещото лице С.Т..
Ето защо атакуваният акт като краен резултат е правилен, поради което ще
следва да бъде потвърден по изложените от настоящата съдена инстанция
съображения.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че се споделят напълно изводите
на районния съд за това, че към датата на уволнението и към датата на възникване на
процесното правоотношение уволненият служител не имал изискуемия пет годишен
учителски стаж.
Видно от представените писмени документи преди уволнението и за период
повече от пет години ищцата е заемала длъжността асистент в ЮЗУ „Н.Р.“ и учител по
„Хореография“ към народно читалище „Н. В.“ Б.. Времето, през което е заемала
посочените длъжности обаче не може да се приеме като учителски стаж по смисъла на
чл. 19 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, както и съгласно действащата
нормативна уредба, която е действала към датата на изпълнение на длъжностите -
Закон за народната просвета /отм./ и Закона за предучилищното и училищното
образование. В тази връзка районният съд е изложил изключително подробно мотиви,
които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което не е
необходимо да бъдат приповтаряни.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателят да бъде осъден са заплати на
насрещната страна сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лв. Неоснователно е възражението на другата страна за прекомерност на
претедираното адвокатско възнаграждение, тъй като в случая са предявени общо три
иска, делото се отличава с фактическа и правна сложност и размерът на претедираното
възнаграждение е съобразен с регламентираните такива в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
4
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 909360/03.12.2020г., постановено по гр. дело №
597/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград,
представляван от Директора, с адрес гр. Благоевград, ул. „Б.“ № 1 /сградата на
Младежки дом/, с ЕИК * да заплати на Ц. Б. Г.-И., с ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „Х.К.“ № 3, сторените по делото разноски в размер на 650 лв.
(шестстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5