РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Разград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101233 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.4232 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Прима– М ЕООД против В. С. В. за сумата от
350лв.,обезщетение за престой и съхранение на л.а.Тойота Ланд Круизер 90
Корадо“ с рег.№************ за периода 01.06.19г.-31.07.20г.
Ответникът оспорва иска като твърди, че е занесъл автомобила за ремонт, но
такъв не му е извършван.Автомобила не е в движение. Не е заплащане на
наем за престой в сервиза. По време на гр.д.№1407/19г. на РРС е ходил да си
прибере автомобила, но ищецът не му го дал. На 22.07.20г. депозирал покана
до ищеца да му предаде автомобила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Между страните е сключен
неформален договор за изработка с възложител ответника и изпълнител
ищеца, за извършване на услуга - ремонт на лек автомобил Тойота Ланд
Круизер с рег. №**********.
В с.з. от 19.01.2021г. ищецът твърди,че ответникът е ходил да си вземе
автомобила в негово отсъствие. След това през лятото на 2020г. синът на
ответника отново идвал да вземе автомобила с негов приятел и с пътна
помощ. Тъй като се държали грубо се наложило да извика полиция.
1
Св.************ сочи, че работи като автомонтьор в сервиза на ищеца.
Познава ответника и неговия син от сервиза, занесли си колите за ремонт.
Едната кола била с №************, а другата ************. Този автомобил
бил оставен през 2017г., имал проблеми със скоростната кутия. Стоял в
сервиза около 2-3 години. Собствениците ги видял за първи път като дошли
да вземат Тойота с №2828 през м. април - май 2018г. Тойота Ланд Круизър
************ донякъде пречел в сервиза, заемал място, а идвали бусове и
било трудно да маневрират. Не знае да са идвали да си го прибират.
Св. ************ сочи, че работил при ищеца до 2018г., познава ответника
визуално като клиент.
Св.В.-син на ответника сочи, че баща му притежавал л.а. Тойота Ланд
Круизер, на който му се повредила скоростната кутия и останал в сервира на
ищеца за ремонт. Не успял да си вземе автомобила, като той лично един два
пъти ходил да го вземе. Единия път като го взел след ремонта, той отново
спрял и го върнал с Пътна помощ обратно в сервиза, за да се 2 направи това,
което не било направено. След това не бил отремонтириан, като два пъти
ходил да го вземе, виждал, че стоял. Отишъл с пътна помощ, а собственика го
изгонил, това било началото на 2020г., за тогава се били уговорили се след
като направят плащанията, да го вземе. Отишъл за трети път с Пътна помощ,
след като платили 3000лв. на ищеца, било през лятото на 2020г. Видял че на
предния капак имало със сив спрей боядисано, казал на собственика на
сервиза да му даде да попълни приемо-предавателен протокол, при което той
започнал да крещи. Автомобилът не искал да запали, така както направил
когато първия път отишъл да го вземе. Имали и други автомобили носени в
сервиза на ищеца. Св.************ сочи, че ответникът притежава джип
Тойота Ланд Круизер, който в момента не бил в движение. Бил оставен за
ремонт в сервиза на ищеца. Със сина на ответника ходили пъти да вземат
автомобила. Втория път собственика ги изгонил, като казал, че е частна
собственост. Последния път когато ходили за автомобила с Пътна помощ,
като тръгнали да го товарят, видели, че предницата на джипа бил натисната,
бронята усукана, това било през лятото на 2020г. Собственика пак ги изгонил,
това било след делата, които водели страните. Имало някаква парична сума,
която трябвало да платят на ищеца, след което отишли да вземат колите. След
като синът на ответника поискал да направят протокол за престой в сервиза
на джипа, собственика ги изгонил.
2
На л.30-32 са приложени нотариална покана и разписка с оформен отказ на
ищеца да я получи.
По делото е назначена ССЕ според заключението на която дължимото
обезщетение загдето ответника е лишил ищеца от възможността да ползва
имота си в периода 01.06.19г.31.07.20г. е в размер на 350лв. /14месеца по
25лв./.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Предявен е иск по чл.59 ЗЗД, чиято основателност
предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване на
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на
друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да
произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между
тях не е причинно-следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до
размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при
разлика между тях.
С оглед предмета на настоящия спор е налице хипотеза, формираща
предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно: служене с чуждо благо без
основание. Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване,
чието съдържание включва използване на материално или нематериално
благо, защитено с абсолютно субективно право. По делото няма спор между
страните, че собственият на ответника лек автомобил е стоял през целия
процесен период в сервиза на ищеца.
Неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе
обогатилият се е трябвало да понесе, като ползва част от чужд имот без
основание. Обогатяването се извежда от облагодетелстването, че ползващия
се облагодетелства със спестения наем, който би плащал, а обедняването като
пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който
произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание
на чуждото благо.
В случая ищецът е бил лишен от възможността да ползва сам частта от
собствения си недвижим имот, а обогатяването за ответника съставлява
спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и
обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на имота без
3
правно основание. Безспорно, този общ факт следва да е налице винаги
когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по
смисъла на чл.59 ЗЗД. Поведението на ответника, променящо или
изключващо този общ факт, има пряко отношение към преценката за
съществуване на неоснователно обогатяване въобще.
От събраните по делото гласни доказдателства и от обясненията на ищеца не
може да се установи точна дата на която ответникът е ходил да си прибере
л.а. По делото са приложени писмени доказателства, че на 29.07.2020г. на
ищеца е връчена нотариалната покана, при условията на отказ, като
ответникът е предоставил на ищеца тридневен срок за предаването на
автомобила. Това е единствената достоверна дата, която е установена по
делото. Едва след изтичането на този срок е налице промяна на общия факт на
ползването без основание, което е преустановено с предприетото действие от
ответника, препятствано от ищеца, който твърди наличие на неоснователно
обогатяване.
Следователно, липсата на установен юридически факт, установяващ едни от
елементите от фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД е считано от началото
на месец август 2020г. В този смисъл решение №190/12.12.17г. по т.д.
№512/2017г. на ВКС.
Воден от гореизложеното, съдът намира че искът следва да бъде уважен в
пълния си размер.
С оглед основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за
присъждане на разноски само относно претенцията по чл.422 ГПК във вр. с
чл.59 ЗЗД. В останалата част исковете са потвърдени.
Предвид на това на ищеца се дължат частично разноски, съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е направил разноски от 1300лв. като му се следват
370.10лв.
По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. В., ЕГН ********** от
гр.Разград, ул.************, че дължи на ПРИМА-М ЕООД, ЕИК *********,
гр.Разград, представлявано от управителя И. М. сумата от 350лв. /триста и петдесет
лева/, с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като го е лишил от
4
ползването на част от имота му в периода 01.06.19г.-31.07.20г., ведно със законната
лихва от 31.07.20г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение №2693/03.08.20г. по гр.д.№1059/20г.
ОСЪЖДА В. С. В. да заплати на ПРИМА-М ЕООД, гр.Разград сумата от
370.10лв. /триста и седемдесет лева и десет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5