№ 204
Гр. Перник, 22.12.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЕРНИК, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА
при съдебния секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА
и с участието на прокурор БИСЕР КОВАЧКИ при ОП-Перник,
като разгледа докладваното от
съдията АНТОНИЯ АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА
КАНД №
177 / 2023 година по описа на Административен съд- Перник, за да се
произнесе взе предвид следно:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
образувано по жалба подадена
ОТ:
Централно управление на Национална агенция за приходите – София, чрез
процесуалния представител – старши юрисконсулт П.П.П.
СРЕЩУ: Решение № 293 от 17.07.2023 година,
постановено по АНД № 00231 по описа за 2023 година на Районен съд- Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 584452-F585494 от 25.06.2021 година, издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална
агенция за приходите, гр. Софи, с което на „****“ ЕООД, гр. София с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от
управителя Н.А.П.на основание чл. 53, чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, във
вр. ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По
същество излага доводи за това, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че вмененото като нарушение деяние не е доказано. Посочва, че са налице
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
посоченото като нарушител в издаденото наказателно постановление лица за извършено
административно нарушение по чл. 59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006
година на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, доколкото е установено, че
превозът на течно гориво по АДД с УКН: 0000000005615128- 4000л. Бензин А95Н е
започнал на дата 20.10.2020 година, като същото е доставено на 24.10.2020
година в обект, находящ се в гр. Перник, кв. ****, стопанисван от „****“ ЕООД,
ЕИК: ****. Твърди, че дружеството- нарушител не е изпълнило задължението си да
подаде ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, като посочва, че то е
подало такава ЕДД, но не за тази дата, а за предходна. С оглед на тези доводи
иска от съда да отмени постановеното от районен съд решение, респективно да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, в срока по чл.213а,
ал.4 от АПК депозира отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и моли
съда да постанови съдебно решение, с което да я отхвърли.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени
бележки с вх. № 3586 от 28.11.2023 година, в които процесуалният представител
посочва, че поддържа така депозираната жалба и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да уважи същата. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не изпраща процесуален представител. По
делото е докладвано становище с вх. № 3598 от 29.11.2023 година, в което
процесуалния представител на ответника моли съда да постанови съдебно решение,
с което касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и в
съответствие с това да бъде потвърдено решението, постановено от страна на
първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура- Перник посочва, че наказателното постановление е трябвало
да бъде потвърдено, поради което предлага да бъде отменено оспореното решение
на първоинстанционния съд.
Пред настоящата съдебна инстанция не са
представени нови писмени доказателства.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание,
за да се произнесе намира следното:
След извършена служебна проверка на
основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което валидно
и допустимо.
С Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F585494 от
12.01.2021 година, издадено от инспектор по приходите в Национална агенция по
приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на свидетел след извършена проверка на
04.01.2021 година, в 16:16 часа, в търговски обект, а именно – бензиностанция,
находяща се на адрес: гр. Перник, кв. ****, стопанисван от „****“ ЕООД с ЕИК: ****
е установено, че дружеството е получило доставка на течно гориво по АДД с УКН:
0000000005615128- 4000 л. Бензин А95Н, като превозът на горивото е започнал на
20.10.2020 година и е доставен в обекта на 24.10.2020 година.
След извършена справка в ПП „ИСКГ“
проверяващите са установили, че за датата 23.10.2020 година на „****“ ЕООД с
ЕИК: ****, в качеството си на данъчно задължено лице- получателят на доставката
на течни горива не е изпълнило задължението си да подаде ЕДД за престой на
горивото за повече от 24 часа.
Описаното
деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на
разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на
Министъра на финансите.
Актът
е връчен на наказаното лице на 12.01.2021 година и е подписан от него без възражения.
Такива не са депозирани и в законоустановения за това срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на констатациите, обективирани в акта за установяване на административно
нарушение, административно наказващият орган - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на Националната агенция за приходите е издал
Наказателно постановление № 584452-F585494 от
25.06.2021 година, с което на „****“ ЕООД, гр. София с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от управителя Н.А.П.на
основание чл. 53, чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, във вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на
Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на 11.10.2021 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд- Перник, който първоначално е отменил същото с Решение № 526 от
05.10.2022 година, постановено по АНД № 01776 по описа за 2021 година, което
решение е било отменено с Решение № 38 от 31.01.2023 година,постановено по КАНД
№ 267 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник и делото е върнато
за ново разглеждане. При новото разглеждане с Решение № 293 от 17.07.2023
година, постановено по АНД № 00231 по описа за 2023 година на Районен съд-
Перник наказателното постановление е отменено, като първоинстанционния съд е
приел, че не е налице необходимата обоснованост за осъществен състав на
твърдяното от страна на административнонаказващия орган нарушение на
разпоредбата на чл. 59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ,
доколкото в същото не се посочва, къде е натоварено горивото и откъде е
започнал превозът с транспортното средство, нито какъв е бил маршрутът, въз
основа на това е счел че не може да се установи, че на 23.10.2020 година е
имало престой повече от 24 часа.
Първоинстанционният
съд е приел, че липсващото описание от фактическа страна възпрепятства
наказаното лице да организира адекватно защитата си, поради непълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не са
намерили отражение факти и обстоятелства, свързани с очертаване и доказване
елементите на вменения административнонаказателен състав. Ограничено е правото
на защита на наказания субект, доколкото същият е бил лишен от възможност да
узнае рамките, в които следва да осъществява защита си. Жалбоподателя бил надлежно
подал възражение, че на 22.10.202020г. е подал ЕДД за престой на превозното
средство, превозващо горивото, приложен към жалбата, и отрича настъпването на
друга промяна, подлежаща на деклариране, до 24.10.2020г., когато е осъществена
доставката на бензиностанцията му.
С
тези мотиви е отмени оспореното наказателно постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно изискването на чл.218,
ал.2, пр.2 от АПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от първоинстанционният
съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд
правни изводи. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните
доказателства е установил фактическата страна на спора, като направените от
районни съд правни изводи са правилни относно
ограничаване правото на защита относно описанието на факти и
обстоятелства, свързани с очертаване и доказване елементите на вменения
административнонаказателен състав. Първоинстанционният съд е постановил
решението си в процесуално законосъобразно производство и без нарушения, които
да съставляват основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 348, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Районният
съд се е произнесъл при съблюдаване на процесуалния ред, след проведено в
пълнота съдебно следствие и на база приобщените доказателства, като е изпълнил
задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Неоснователни
са и оплакванията по приложението на закона. Настоящия съдебен състав напълно
споделя изводите на решаващия
първоинстанционен състав за допуснато в производството по издаване на
процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение,
ограничило правото на защита на наказаното лице, същевременно препятстващо и
съдебната проверка за материална законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Изложеното
мотивира касационния съд да приеме, че отменил процесното наказателно
постановление на основание допуснати при издаването му съществени нарушения,
ограничаващо съществено правото на защита на наказаното лице, а същевременно
препятстващи съдебната проверка относно правилното приложение на закона,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила. Предвид това касационният състав не намира да са налице основания за
касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха
доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на
обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от
районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно
приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.
По разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски има ответникът на касационната жалба,
същият претендира и доказва разноски в размер на 400.00 лв. за заплатено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023г. /л.33/ с
отбелязване за реално заплатена сума в размер на 400.00 лв. за адвокатски
услуги.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд - Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 17.07.2023
година, постановено по АНД № 231 по описа за 2023 година на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА Централно
управление на Национална агенция за приходите - София, е адрес: гр. София, бул.
Цариградско шосе №111, да заплати на „****“ ЕООД, гр. София, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от Н.А.П. -
управител, сума от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване с жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/