Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1128 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с
цена на иска 12800 лв. и чл.215 КТ с цена на иска 17 457,50 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.А.Б., ЕГН **********,*** против „Д.К.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-***, в която се
твърди, че на 13.09 2012г. в гр. Плевен ***подписа трудов договор №
81/13.09.2012г. с „Д.К.” ООД, за назначаване на длъжността „***“ с код по НКПД:
83312002 и основно месечно
възнаграждение в размер на 414 лв. Твърди, че към същия договор подписал и
няколко допълнителни споразумения за изменение на работната заплата, а именно:
на 06.01.2015 год. подписал споразумение за заплата в размер на 431 лв, а на
04.01.2016 г - за основна заплата в размер на 463 лв месечно. Твърди, че
въпреки точното и добросъвестно изпълнение на задълженията от негова страна,
които са свързани с осъществяване на курсове в чужбина, работодателят му не му
заплатил дължимите суми във връзка с
това, а именно - работните заплати, както и дължимите се командировъчни.
Твърди, че за периода от месец 08.2014г. до 15.04.2016 год. и от 13.06.2016
год. до месец 07.2017 г не му били
заплатени дължимите заплаги съгласно уговореното между страните месечно
възнаграждение. Твърди, че приспадайки данъците и осигуровките, които са за
негова сметка, за посоченият период дължимата му се сума е в размер на по 400
лв месечно, което, за посоченият период от общо 32 месеца прави дължимо
възнаграждение от общо 12 800 лв. Твърди, че през този период не му били
изплатени в пълен размер и полагащите му се командировъчни, тъй като през
цялото това време е бил шофьор на автобус и е осъществявал курсове в чужбина. Твърди,
че пътуванията му са били при условията на двойна езда, като по периоди и суми,
задълженията са следните: За 2014 година общо 6 435 лв, от които: 04.01.-09.01
- 292,50 лв.,09.01 - 14.01 -292.50 лв; 16.01 -21.01 -292,50 лв;30.01
-04.02-292.50 лв; 15.02-20.02-292.50 лв; 01.03-06.03-292.50 лв; 06.03- 11.03
-292,50 лв; 13.03 - 18.03 - 292,50 лв; 20.03 -25.03 -292.50 лв; 03.04 - 08.04 -
292.50 лв; 08.05 - 13.05 - 292.50 лв; 15.05-20.05 -292.50 лв;
16.08-21.08-292.50 лв; 23.08-28.08-292.50 лв; 30.08 - 04.09 - 292.50 лв;
06.09-11.09-292.50 лв; 13.09- 18.09-292.50 лв; 20.09-25.09-292.50 лв;
02.10-07.10-292.50 лв; 15.11 -20.11 -292.50 лв; 22.11 -27.11 -292.50 лв; 29.11
- 04.12 - 292.50 лв. За 2015 година - общо 7 785.50 лв, от които: 03.01 -08.01
-292.50 лв; 31.01 -05.02 -292.50 лв; 07.02- 12.02-292.50 лв; 26.02-03,03 -312
лв; 05.03-10.03 -312 лв; 12.03 - 17.03 -312 лв; 21.03-26.03-312 лв;
28.03-02.04-312 лв; 09.04-14.04-312 лв; Екскурзия в Лисабон - 590.00 лв; 25.04 -30.04-312 лв; 09.05 -14.05- 312 лв; 16.05 -21.05
-312 лв; 28.05 - 02.06-312 лв; 13.06 - 18.06-312 лв; 20.06 - 25.06- 312 лв; 09.07 - 14.07- 312 лв; 16.07 -21.07- 312 лв; 25.07 -30.07-312 лв; 13.08 -18.08- 312 лв; 20.08 -25.08-312
лв; 14.09 -22.09- 390 лв; 05.11 - 10.11-312 лв; 14.11 - 19.11-312 лв. За 2016 година - общо
3237 лв. от които: 05.01-10.01 -312 лв.; 14.01 - 19.01 - 312 лв;
02.02-07.02-312 лв; 11.02- 16.02-312 лв; 23.02-28.02-351 лв.; 04.03-09.03 -312
лв; 16.03—21.03 -312 лв; 23.03-28.03 -312 лв; 30.03 -04.04-390 лв; 06.04-
11.04-312 лв. Твърди, че общият размер на неплатените командировъчни за
посочените по-горе периоди са в размер на общо 17457,50 лв. Твърди, че въпреки
многократно проведените разговори с ответника, същия отказал доброволно
уреждане на спора, респ. заплащане на дължимите
суми. Твърди, че предвид това в края на м. 07.2017г. напуснал работа при
ответника и започнал работа при друг работодател. Моли, след извършеното
уточнение на претенцията, както и след допуснатото изменение в размера на
претенциите, ответника Д.К. ООД да бъде осъден да плати на ***сумата 12 800 лв
- неплатени нетни месечни трудови възнаграждения по договор № 81/13.09.2012
год. в размер на по 400 лв месечно за периода от месец 08.2014 г до 15.04.2016
год. и от 13.06.2016 год. до месец 07.2017 г, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното и плащане, както и 17 457.50 лв -
неплатени командировъчни за периода от м. 01.2014 год. до 11.04.2016г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и плащане.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който взема становище, че предявеният иск е допустим. Признава, че ищецът е
бивш работник на дружеството. Твърди, че не отговаря на истината, че ищецът не
е получавал месечните си трудови възнаграждения за периода август 2014 г. до
15-и април 2016 г. и от 13.06.2016 г. до месец юли 2017 г. Твърди, че на ***е
начислявана работна заплата ежемесечно според отработените дни. Твърди, че това
е видно от приложените ведомости за работни заплати. Твърди, че освен че е
начислявана заплата на ищеца, той я е и получавал лично срещу подпис съобразно
представените разходни касови ордери, които удостоверяват получаването на
трудовите възнаграждения в брой лично от ***за всеки от спорните месеци.
Твърди, че ищецът не е получил трудово възнаграждение само за месеците април и
май 2016 г. Твърди, че причина за това е, че не е полагал труд в този период.
Излага съображения, че трудовото възнаграждение е функция от положения труд, а
не автоматично от наличието на трудов договор. Твърди, че през въпросните два
месеца ищецът, без да е преустановявал трудовите си отношения с ответното
дружество, е престирал труда си на друг работодател - явно без формално сключен
договор и е извършвал пътувания на територията на ***. Счита, че тъй като
неполагането на труд е отрицателен факт, е в тежест на ищеца, претендиращ
плащане да докаже, че е престирал труда си за този период. Не оспорва, че
основните трудови задължения на ***са били свързани с пътувания/командировки в
чужбина. Излага съображения, че командировъчните пари за екипажите на сухоземни
транспортни средства са определени в чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и съгласно приложение 3 към същия член,
командировъчните на шофьорите при двойна езда са определени в размер на 21
евро. Твърди, че ***е получил лично и в брой дължимите му се командировъчни за
процесния период. Твърди, че парите са давани, а ордерите са подписвани веднага
при завръщането на шофьора. Понякога, когато шофьорът приключва курса в място,
където в момента дружеството няма свой служител, на когото да е изпратило за
подпис ордер, шофьорът е подписвал такъв при първата възможност в по-късен
момент. Твърди, че обикновено парите са му предавани от Е. С.- служител на
дружеството, отговарящ за предаването на парите, оформянето документално на
плащанията и отчетността на служебните пари от шофьорите. Счита, че исковете са
неоснователни с оглед представените с отговора писмени доказателства. Счита, че
на извода за неоснователност на иска навежда и абсурдността на твърденията на
ищеца. Според изложеното в исковата молба той е работил в продължение на три
години, извършвал е десетки пътувания в командировка в чужбина, но не е получил
нито веднъж командировъчните си и не само това, но и за почти целия този срок
не е получавал заплата. Твърди, че всъщност, работникът е получавал всички
полагащи му се трудови възнаграждения и командировъчни пари. Парите са му били
поедавани своевременно от служител на дружеството. Ищецът, при посещение в
офиса на дружеството, е подписвал съставените РКО. Твърди, че тьй като е имало
периоди, в които ищецът дълго време не е посещавал офиса, за да подпише
съставените платежни документи, това е ставало в края на годината. Твърди, че
практика във фирмата е било, в края на годината, преди организираното фирмено
тържество да се прави събрание, на което да се изравняват неполучени
възнаграждения, да се подписват съставени документи и въобще да се изчистват
неуредените неща от изминалата година. Твърди, че по тази причина са правени
изравнителни плащания в края на годината, за което има отделни ордери. Твърди,
че ищецът, не само че е получавал своевременно трудовите си възнаграждения и
командировъчни, но дори е получавал повече от това, което му се полага. Твърди,
че командировъчните, например, са му изплащани по по-висока ставка от
предвидените в Наредбата 21 евро на ден. Твърди, че в замяна на това, същият
работник е отсъствал от работа "по лични причини", за да извърши
някъде курсове за друг търговец. Твърди, че на 23.03.2016 г. изпраща до
работодателя си молба за неплатен отпуск и без да му е разрешаван такъв,
работникът действително отсъства и по сведение на негови колеги, работи за
друга фирма без договор. Твърди, че въпреки това работодателят му е направил
компромис и при завръщането му на работа го е приел и отново му е давал курсове
в чужбина. Твърди, че през юли 2017 г. работникът отново не се явява на работа.
Сигнал за това подава служителят Е. С.. Твърди, че след като са му поискани
обяснения, този път работникът е уволнен дисциплинарно. Счита, че в знак на
отмъщение той предявява настоящите искове с твърденията, че три години е
работил без да му е плащано. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Трудов
договор №81/13.09.2012г. и Допълнителни споразумения от 06.01.2015г. и
04.01.2016г., че Е.А.Б. е работил при ответното дружество на длъжност „***“, при
пълно работно време- 8 часа.
Видно от Сигнал от 21.07.2017г., подаден от Е. С.до
ръководството на ответното дружество, Е.Б. не се е явил на работа на
20.07.2017г. и 21.07.2017г., като това не е единичен случай. Със Заповед №
95/12.09.2017г. на Е.А.Б. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ поради
неговото неявяване на работа считано от 20.07.2017г. до датата на издаване на
заповедта.
От справка от МВР-Гранична полиция/л.115-118 от
делото/ се установява, че за ***Е.Б. има отразени излизания и влизания в Р
България през посочените ГКПП, като някой от отразените излизания от страната,
както и влизания съвпадат с посочени от ***начални и крайни дати на
командировка, в качеството му на шофьор на автобус при ответното дружество. В
справката е посочено, че не е възможно да бъде отчетено в какво качество Е.Б. е
пътувал извън страната и се е връщал в България- дали като лично негово
пътуване или като шофьор на автобус. Посочено е също, че справката не е
изчерпателна, поради това, че не всички МПС подлежат на задължителна
регистрация, с оглед правото на свободно движение на гражданите на ЕС.
Видно от Справка от МВР-Пътна полиция/л.123-125 от
делото/, ответното дружество Д.к. НА ООД е регистрирало като собствени
посочените в справката МПС, за посочените в нея периоди. През процесните периоди
от 2014г. до 2017г. са регистрирани посочените в справката автобуси.
Притежаваните от ответното дружество автобуси се установяват и от представените
свидетелства за регистрация/л.127 до 136 от делото/. Измежду тях са и част от
автобусите, с които ***Б. твърди, че е извършил процесните командировки и е
представил тахо-шайби с посочени върху тях ДКН на собствени на ответното
дружество автобуси.
Съдът дава вяра на показанията на св.Г.Ц.М.въпреки,
че той е заинтересован от изхода на делото, тъй като е в трудово правоотношение
с ответното дружество и е във влошени лични взаимоотношения с ***по делото.
Показанията му са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ***Б. е работил за
ответното дружество като шофьор на автобус, както и св.М., с който са имали и
съвместни курсове, но поради влошените им отношения са пътували поотделно.
Ответното дружество извършва редовни международни превози, като курсовете са
5-дневни. Едните започват в четвъртък и завършват в неделя, а другите започват
в събота и завършват във вторник. Поемането на курсове по редовните линии е
променливо, но всеки шофьор може да извършва курсове всяка седмица с по два дни
почивка, но може и да пропусне някоя от седмиците. Практика е при ответното
дружество командировъчните пари да се заплащат на шофьорите след завръщането им
от курс. Е.Б. е получавал командировъчните пари в гр.София, тъй като е от Б.град.
При 5-дневна командировка до Мадрид са получавали по 150 евро командировъчни, а
при командировка до Португалия- по 180 евро командировъчни. При проведена
екскурзия, на шофьора се заплащат по 40 евро на ден за командировъчни. Последния
курс, който Е.Б. е извършил за ответното дружество е бил за периода от
13.07.2017г. до 18.07.2017г., когато са пътували със св.М.и между тях отново е
възникнала конфликтна ситуация. При осъществяване на редовните линии се изготвя
командировъчна заповед, пътен лист, списъци и разрешително. При редовните линия
маршрута е през ГКПП Калотина, Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Франция и
т.н. В пътния лист се вписват имената само на един от шофьорите, но се съставя
опис, в който фитурират имената на всички шофьори, номера на автобуса и други,
който опис след връщането от курс се предава на работодателя. При пътуване по
време на курса на шофьорите се дават служебни пари, необходими за пътуването,
които обичайно са в размер на около 1500 -2000 евро в зависимост от
продължителността на курса, както и дестинацията.
Съдът кредитира показанията на св.Е. Х.С.въпреки,
че е заинтересован от изхода на спора като служител на ответното дружество. Показанията
му са преки, лочигни, непротиворечиви и кореспондентни с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че свидетеля С.работи при ответното
дружество понастоящем, както и през процесния период на длъжност „Ръководител
транспортна дейност“, в офиса на фирмата
в гр.София. ***Б. е започвал изпълнението на курсовете в гр.София, тъй като
живее в района на Б.раград и е приключвал курсовете отново в София. Св.С.е
заплащал на Е.Б. дължимите суми за командировъчни веднага след завръщането му
от курс, за което той е подписвал винаги РКО. Случвало се е понякога да не бъде
изплатена цялата дължима сума за командировъчни, когато в офиса в гр.София не
са разполагали с достатъчно пари и впоследствие да бъде изплатена сумата. В
София не са изплащани суми за заплати, но са предоставяни на Б. служебни пари,
необходими за извършване на курса. Разходните касови ордери са изпращани от
Плевен в гр.София попълнени със сумите за командировъчни пари, но се е
случвало, ако се налага да бъде изплатена различна сума-евро или лева, да бъде
изготвен нов ордер, в който да е вписано какво точно е изпратено на Б.. През
процесния период Е.Б. е бил в неплатен отпуск в определен период от време,
когато е работил за испанска фирма, като превозвач на товари. През м.юли 2017г.
Е.Б. е престанал да се явява на работа. Воден е разговор със служител на
фирмата в гр.Плевен, като е било подготвено прекратяване на трудовото
правоотношение на ***с ответното дружество по взаимно съгласие, след като той е
започнал работа за друг търговец, но Б. е отказал да подпише. Практика при
ответното дружество е тахошайбите да бъдат съхранявани в съответното МПС 35-50
дни и след това се предават в дружеството, където се съхраняват. След
предявяване на представените по делото РКО в оригинал, св.С.заявява, че
разпознава почерка на своите колеги, които са изписали съответния текст върху
разходните касови ордери. Случва се при предаване на служебни пари, върху
ордера да няма поставен подпис, тъй като после тези пари се описват в отчета на
курса. При изплащане на възнаграждения и командировъчни на конкретен служител,
винаги последния поставя подпис върху РКО при получаването на парите. Е.Б.
никога не се е оплаквал пред св.С., че не е получил командировъчните си пари за
продължителен период от време. Изразявал е недоволство от размера на
възнагражденията. Ако е имало забавяне на изплащанията на сумите, то всяка
година, в края се е правило изравняване за годината и всеки е получавал, всичко
за годината, което му се дължи. В ордерите се изписва лицето, което е получило
сумата, но е възможно да не е било посочено конкретното основание. После по
размера на сумата, както и по отразеното в графиците се установява какво е
плащането. В графиците, които се пазят от ответното дружество се съдържа цялата
информация за направените по курса разходи, пътувалите шофьори, конкретния
автобус и други. В графика се съдържа
информация за действителното състояние, а не представлява предвиждане, въпреки,
че се нарича график. Тези графици се съставят ежеседмично. При по-натоварените
сезони, се случва, когато не достигат собствени на ответното дружество
автобуси, да бъдат наемани такива и с тях да бъде извършван превоз. Всички
отчетни документи, графици, пътни листове, тахошайби и други се предават от
офиса на фирмата в София в централния офис в гр.Плевен, където се окомплектоват
и съхраняват. Ищецът Б. е извършвал основно курсове по редовни линии, като
рядко е извършвал и курсове на екскурзии. Времетраенето на един редовен курс е
от 5 дни. Броя на курсовете, които извършва един шофьор в рамките на едни месец
е различен- може да пътува и всяка седмица, но може да извърши и два или един
курс през месеца. През 2016г. Б. е бил в неплатен отпуск за срок от около 3
месеца. След неплатения отпуск, Б. е имал и здравословен проблем с ръцете за около
месец, когато също е отсъствал от работа. Имал е и други случаи на отсъсвие по
здравословни причини.
Съдът дава вяра на показанията на св.В.Г.С.въпреки
нейната заинтересованост като служител на ответното дружество. Показанията
ѝ са преки, логични, непротиворечиви и в съотвествие с останалите
доказателства по делото. От тях се установява, че Е.Б. е подал молба да ползва
неплатен отпуск от края на март 2016г. и с уговорка с ***я на дружеството е
отстъствал около два месеца, след което е започнал работа отново. Последния
курс за ответното дружество Е.Б. е завършил към 18-20 юли 2017г. След това е
отказал да се явява повече на работа при ответника. Св.С.е ходила в гр.София,
като на Б. е било предложено да бъде прекратено трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие, но той е отказал да подпише изготвените документи за това.
Преложено му е да му бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение за
последните месеци, но той е отказал. Всяка година, в края, се прави отчетно
събрание във фирмата, на което се изплащат всички неразплатени суми през
годината. Тогава всички служители на фирмата се събират в гр.Плевен. Б. е
работил на редовни автобусни линии с продължителност от 5 дни. Практика на
фирмата е да съхранява пътни листове и командировъчни заповеди за една година
назад. На Б. трудови възнаграждения и командировъчни разходи са изплащани и в
София и в Плевен, поради практиката за годишно изравняване. В РКО, които се
съхраняват във фирмата се пише основанието за изплащане на сумата, а ако липсва
подобно изписване, за основанието се ориентират по размера на изплатената сума.
Въз основа на изготвените графици във фирмата, които се предават на
счетоводната кантора, тя изготвя ведомости за дължимите на всеки шофьор
възнаграждения за заплати и командировъчни. През натоварени периоди от време,
когато собствените на фирмата автобуси са недостатъчни са вземани автобуси под
наем, с които е извършван превоз. Фирмата е извършвала превоз и с посочените
автобуси с ***, ***, ***, ***.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза /основна и допълнителна/, която съдът възприема като обоснована,
обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че начислените трудови
възнаграждения на Е.Б. за процесния период м.08.2014г. до м.07.2017 г., е
подробно описано по месеци полученото от ***трудово възнаграждение за процесния
период. Неплатено е трудовото възнаграждение в размер на 256 лв. за м.05.2016
г./който обаче не е предмет на предявената претенция/. В счетоводството на
ответника е наличен РКО, но същия няма подпис на получател. Неплатеното ТВ за
месеците 05.2017 г. е 4,04 лв., за 06.2017 г. - 376,67 лв. и за 07.2017 г. -
215,24 лв. По отношение на
неплатените командировъчни, при проверката на ВЛ в счетоводството на ответника му
е обяснено, че не се пазят надлежно командировъчните заповед за 2014-2016 г.,
тъй като всичко е изплащано по тях. Представени били командировъчни заповеди за
2017 г. - 19 на брой. За всяко едно от 19-те пътувания /всеки курс е по 5 дни
редовна автобусна линия/ общо 95 дни по 21 евро -1995 евро командировъчни за
2017 г. От представените при проверката РКО за 2017 година /които не са
приложени по делото/, е установено, че на ***са заплатени:2 110 евро и 2 301
лева, което е над изчислената сума за 2017 г. от 1 995 евро. За останалите
години, експертизата разполага единствено с РКО за заплатени командировки от
2014 г. до 2016 г., които са представени подробно описани в заключението.
Описани са точно представените по делото разходни касови ордери. При тяхното
сумиране е установено, че като командировъчни пари на ***Е.Б. са изплатени общо
8485 евро и 12724,50 лева. В заключението е посочена обща сума от 10685 евро и
10524,50 лева, но съдът намира, че е допусната техническа грешка в
заключението, тъй като сумата от РКО с дата 26.12.2014г. е описана в
експертизата като 2200 евро, но видно от представения в оригинал РКО сумата е
от 2200 лева. За процесните години сумите, изплатени на Е.Б. за командировъчни
разходи са както следва: 1965 евро и 4011 лева за 2014г., 2730 евро и 5488 лева
за 2015г., 3020 евро и 2913,50 лева за 2016г., както и 770 евро и 312 лева без
посочена година. Без налични заповеди
за командировки, експертизата не може да установи каква е дължимата сума, която
да бъде съпоствена с изплатените суми за командировъчни разходи. При проверката, ВЛ е уведомено от ответното дружество, че документи
като заповеди, графици и други такива не се съхраняват в дружеството, поради
обема на документооборота и множеството наети работници и служители в
дружеството. Командировъчните
заповеди следва да се пазят 5 години. Всички суми, посочени в таблицата с РКО
за заплатени суми за командировъчни на Е.Б. са отразени като разходи за
командировки по счетоводна сметка 609, приключена със счетоводна сметка 611
разходи за основна дейност и кредитирана като плащане от счетоводна сметка 501
"каса'. Всички посочени суми са отразени като разходи за платени
командировъчни суми сьобразно приложените по делото РКО с пълно съответствие на
датите на РКО и посочените суми в тях. Спазен е хронологичният ред на
счетоводните записвания. Счетоводната операция е вярна и представлява част от
счетоводният финансов резултат на дружеството.
Съдът възприема заключението на приетите по делото
съдебно-графически експертизи като обективни, компетентни, обосновани и
безпристрастни. От двете експертизи, които са дали идентични отговори на
поставените еднакви задачи се установява, че Подписите за „Получих сумата“ в
Разходни касови ордери, както следва: РКО от 04.04.2017г.; РКО от 11.
07.2017г.: РКО от 26.12.2014г.; РКО от 12.2015г.;
РКО от 12/2015г.; РКО от 22.12.206г.; РКО № 14/4/2016г; РКО №10/03/2016г.; РКО
№11/02/2016г.; РКО от 02.08.2016г.; РКО № 749 131212/30.08; РКО от 13.10.2016г;
РКО от 27.10.2016г.; РКО от
03.03.2016г.; РКО от 30.06.2016г. РКО от 19.07.2016г.; РКО от 26.07.2016г.; РКО
от 06.07.2016г.; РКО от 05.07.2016г.; РКО от 14.11.2016г.; РКО от 08.11.2016г.;
РКО от 16.2.2015г.; РКО № 24/02/2015г.; РКО № 24/04/2015г.; РКО № 25/05/2015г ;
РКО № 20 07/2015г.; РКО № 24/06/2015г.; РКО № 16.10.2015г.; РКО № 1261; РКО от
10/12/2015г.; РКО от 12/01/2016г.; РКО от 03.11.2015г.; РКО от 22.10.2015г.;
РКО от 08.10.2015г.; РКО от 01.10.2015г.; РКО от 17.09.2015г.; РКО от
24.09.2015г.; РКО от 10.09.15г.; РКО от 03.09.15г.; РКО № 745/30.07.15г.; РКО
от РКО от 21.07.15г.; РКО от 30.06.15г.; РКО от 14.07.15г.; РКО от 09.06.15г.;
РКО от 04.07.15г.; РКО № 551/13.06.; РКО от 14.04.15r.; РКО от 17.03.15r.; РКО
№ 217/25.02.15г.; РКО от 20.02.15г.; РКО № 116/30.01.15г.; РКО от 20.01.15г.;
РКО№ 86/23.01.15г.; РКО от 20.01.14г; РКО от 04.02.14г.; РКО от 20.02.14г.: РКО
от 06.03.14г.; РКО № 497/30.05.14г.; РКО № 576/20.06.14г.; РКО от 18.03; РКО от
11.03.14г.; РКО № 744/01.08.14г.; РКО № 774/08.08.14г. РКО № 310/23.08.14г.;
РКО № 53/28.08; РКО от 18.09.14г.; РКО от 11.09.14г. ; РКО ог 14.10.14г.; РКО №
285/25.09.; РКО № 1327/ 17.12.14г.; РКО № 1202/21.11.14г.; РКО от 27.11.14г.;
РКО № 21 /2.2014г.; РКО № 24/3/14г.; РКО № 21/04/14г.; РКО № 23/6/14г.; РКО №
21/8/14г.; РКО № 22/07; РКО № 23/09/14г.; РКО № 21/10/14г.; РКО от 24.11l.14г.;
РКО № 23/12.2014г.; РКО № 21.01.2015г.
са положени от Е.А. Б.. Подписа за
„Получих сумата“ в РКО от 22.10.2015г. и подписа_за „Получих сумата“ в РКО №
21/2.2014г. не са положени от Е.А. Б.. В Разходен касов ордер РКО от 10.09.15г. за
„Получих сумата“ няма положен подпис. Ръкописният
текст в: РКО от 04.04.2017г; РКО № 14/4/2016г; РКО № 10/03/2016г. ; РКО
№11/02/2016г.; РКО от 16.2.2015г.; РКО № 24/02/2015г.; РКО № 24/04/2015г.; РКО
№ 25/05/2015г.; РКО № 20/07/2015г.; РКО № 24/06/2015г.; РКО № 16.10.2015г.; РКО
№ 551/13.06.; РКО № 217/25.02.15г.; РКО № 116/30.01.15г.; РКО № 86/23.01.15г.;
РКО № 497/30.05.14г.; РКО № 576/20.06.14г.; РКО № 744/01.08.14г.; РКО №
774/08.08.14г. РКО № 1327/17.12.14г.; РКО № 1202/21.11.14г.; РКО № 24/3/14г.;
РКО № 21/04/14г.; РКО № 23/6/14г.; РКО № 21/8/14г.; РКО № 22/07; РКО №
23/09/14г.; РКО № 21/10/14г.; РКО от 24.11.14г.; РКО № 23/12.2014г.;РКО №
21.01.2015г. е изписан от едно и също
лице. Ръкописният текст в в РКО от 11.07.2017г.; РКО от 26.12.2014г.; РКО
от 12.2015г.; РКО от 12/2015г.; РКО от 22.12.2016г.; в горната част на РКО от
16.10.2015г; РКО № 285/25.09. е изписан
от едно и също лице. Ръкописният текст
в: РКО от 02.08.2016г.; РКО № 749
131212/30.08; РКО от 13.10.2016г; РКО от 27.10.2016г.; РКО от 03.03.2016г.; РКО
от 30.06.2016г. РКО от 19.07.2016г.; РКО от 26.07.2016г.; РКО от 06.07.2016г.;
РКО от 05.07.2016г.; РКО от 14.11.2016г.; РКО от 08.11.2016г.; РКО № 1261; РКО
от 03.11.2015г.; РКО от 08.10.2015г.; РКО от 01.10.2015г.; РКО от 17.09.2015г.;
РКО от 24.09.2015г.; РКО от 10.09.15г.; РКО от 03.09.15г.; РКО №
745/30.07.15г.; РКО от РКО от 21.07.15г.; РКО от 30.06.15r.; РКО от 14.07.15г.;
РКО от 09.06.15г.; РКО от 04.07.15г.; РКО от 14.04.15r.; РКО от 17.03.15r.; РКО
от 20.02.15г.; РКО от 20.01.15r.; РКО от 20.01.14г.; РКО от 04.02.14г.; РКО от
20.02.14г.; РКО от 06.03.14г.; РКО от 18.03; РКО от 11.03.14г.; РКО №
310/23.08.14г.; РКО от 18.09.14г.; РКО от 11.09.14г. ; РКО от 14.10.14г.; РКО
от 27.11. 14г. е изписан от едно и също
лице. В РКО от 11.07.2017г. в графа
„представител на“ е извършена поправка в последната цифра от годината
„2017“-първоначално е изписано „2016“, като цифра „6“ е преправена на цифра“7“.
Ръкописния текст в РКО от 26.12.2014г.,
РКО от 12/2015 и РКО от 22.12.206 не е изписан с една и съща химикална
паста. В РКО е извършена поправка в датата „03.03.16“ -първоначално е изписано
„01.03.16“, като цифра „1“ е преправена на цифра „3“. В РКО от 11.07.16 е извършена поправка в датата „11.07.16“-
първоначално е изписано „06.07.16“, като цифри „06“ са преправени на цифра „11“.
Ръкописния
текст в РКО от 08.11.16 не е изписан
с една и съща химикална паста-текста в горната част на ордера и цифровия текст
„90лв“ е изписан с различна химикална паста от останалия текст. В РКО от 24/03/2015 е извършена
поправка в месеца „03“, като първоначално е изписано „02“. В РКО от 16.10.2015 е
извършена поправка в годината първоначално е изписано „16.10.2012“ и в графа
„сумата“ цифрите са заличени с коректор след което е изписана сумата „348 22“.
Първоначално е била изписана сумата „206 20“. В РКО от 03.11.15 е
извършена поправка в графа „сума“ след цифрата „150“ първоначално е изписано
„лв“ след което е преправено на „Е“. В РКО от 17.09.15 има извършена поправка в
дата „17“ в цифра „7“, първоначално е била изписана цифра ,.9“- „19.09.15“. В
РКО от 24.09.15 има извършена поправка в датата „19.09. 15-24.09.15“ след
текста „курс“, първоначално е изписано „29.09. 15-24.09.15“. В
РКО № 745 от 30.07.15 има извършена поправка в номера, първоначално е
изписано „744“. В РКО от 04.07.15 ръкописния
цифров текст „13.06-18.06.15“ е изписан с различна химикална паста от останалия
текст. В РКО от 20.02.15 има
извършена поправка в ръкописния текст „+ 60 лева бонус“, първоначално е
изписано „+ 30 евро бонус“ и в сумата „370лв“, но неможе да се установи
първоначално изписаната сума. Ръкописния текст в РКО от 20.01.14 е изписан с различни химикалии пасти, като
ръкописния текст „Д.К. НА ООД“ и „Е.Б.“ са изписани с една и съща химикална
паста. В РКО от 20.02.14 има
извършена поправка в датата, първотачално е изписано „22.2.14“. В РКО от 06.03.14 има извършена поправка
в годината, като цифра „6“ в годината е преправена на цифра „4“. Ръкописния
текст „Д.К. НА ООД“ в РКО от 11.03.14 е
изписан с различна химикална паста от останалия текст. В РКО № 744/01.08.14 има извършена поправка в датата , първоначално
е изписано „02.08.14“. В същия ордер „ЕГН и подписа за ръководител са изписани
с различна химикална паста от останалия текст. В РКО № 310 от 23.08.14 има извършена поправка в дата, първоначално
е изписана цифра „3“. след кое го е преправена на цифра „2“. В същия ордер
цифровия текст „145+10“ е изписан с различна химикална паста от останалия текст.
В РКО № 53 от 28.08 номера и датата
са изписани с различна химикална паста от останалия текст. В РКО от 11.09.14 е изписан с различни
химикални пасти. В РКО от 24703/2014 има
извършена поправка в месеца, първоначално е изписано .,24/02/2014“. В РКО от 21/04/2014 има извършена
поправка в месеца, първоначално е изписано ..21/03/2014“. В РКО от 23/06/2014 има извършена поправка в месеца, първоначално е
изписано „23/05/2014“. В РКО от 22/07 има
извършена поправка в датата, първоначално е изписано „20/07“. Имената „Е.Б.'‘ в РКО от 21.02.2014; РКО от 23/04/2014;
21/04/14; РКО от 23/6/14; РКО от 21/8/14; РКО от 22/07; РКО от 23/09/14; РКО от
21/10/2014; РКО от 23.12.2014 и РКО от 21.01.2015 са изписани с различна
паста за химикал от останалия текст.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на
полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя
задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените
срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със
законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този
смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест
на ***е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а
последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Изплащането на
уговореното трудово възнаграждение е не само задължение на работодателя по
чл.128 вр. чл.270 КТ, но и гарантирано от закона право на работника да го
получи в пълен размер /арг. чл.242 КТ/, като основен източник на средства за
издръжка.
В конкретния случай безспорно установено се явява
обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, по
силата на които ***е изпълнявал задължението си да престира труд през
процесните периоди от месец 08.2014 г. до 15.04.2016 год. и от 13.06.2016 год.
до месец 07.2017 г. Оспорено е полагането на труд от ***по делото по трудовото
му правоотношение с ответното дружество, но за различни периоди от тези по
предявения иск. Наличието на трудово правоотношение между страните се установява и от представените Трудов
договор №81/13.09.2012г. и Допълнителни споразумения от 06.01.2015г. и
04.01.2016г. Този факт е признат за безспорен между страните.
***твърди, че не е
получил изцяло трудовото си възнаграждение за процесните периоди. Ответника не
оспорва наличието на трудово правоотношение, но противопоставя провопогасяващо
възражение, че е изплатил на ***всички дължими трудови възнаграждения. За
доказване на тези възражения е представил като доказателства разходни касови
ордери за изплатеното трудово възнаграждение. Приета по делото е и
съдебно-счетоводна експертиза. ***е оспорил истинността на всички представени
ордери за изплащане на работна заплата в частта за авторството на подписа,
положен върху тях от негово име, както и в частта за вписаните в ордерите
обстоятелства, като твърди, че част от данните върху тях са вписани в ордерите
или са променени в ордерите след поставянето на подписа на ***върху тях и
фактически не отразяват негово изявление. За доказване на оспораванията е
назначена съдебно графическа експертиза от едно вещо лице и след нейното
оспорване е допусната и съдебно-графическа експертиза от две вещи лица.
Становището и на двете експертизи е идентично за всички изследвани ордери. От тях
е установено, че всички представени по делото РКО са подписани от Е.Б. с
изключение на РКО от 22.10.2015г. и РКО № 21.2.2014г., в които подписа на
„получил сумата“ не е изписан от Е.Б., а в РКО от 10.09.15г. за „Получих
сумата“ няма положен подпис. РКО от 21.02.2014г. е за изплатена заплата на Е.Б.
за м.01.2014г., който не е предмет на предявения иск. РКО от 22.10.2015г.,
както и РКО от 10.09.2015г. се отнасят до изплатени командировачни, видно от
отразеното в тях основание. От доказателствата по делото е изключен на
основание чл.183, изречение последно ГПК представения в заверено от страната
копие РКО от 10.12.2015г. за сумата от 621,08 лв./л.58 от гр.д. № 70753/17 на
СРС/, тъй като същия не е представен в оригинал. Описания и изключен от
доказателствата РКО се установи, че е издаден на друго, посочено в него лице,
различно от ***по делото и дори да не е изключен от доказателствата по делото
се явява неотносим. С протоколно определение от 13.04.2018г. не е приет като
доказателство по делото РКО от 10.12.2015г. за сумата от 348,74 лева, тъй като е
направено изрично оспорване от ***по делото, че е преклудирано правото на
ответника да представя нови доказателства във второто по делото съдебно
заседание. Посочения РКО не е представен като заверено копие с отговора на
исковата молба, нито в първото съдебно заседание. При изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза, изключения от доказателствата РКО е отчетен от
ВЛ, като въз основа на него в счетоводството на ответното дружество е осчетоводено
изплащане на възнаграждението за м.ноември 2015г. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че неплатено е трудовото
възнаграждение на ***е в размер на 256 лв. за м.05.2016 г./който обаче не е
предмет на предявената претенция/. Неплатеното ТВ за месеците 05.2017 г. е 4,04
лв., за 06.2017 г. - 376,67 лв. и за 07.2017 г. - 215,24 лв. Съдът намира, че
въпреки неприемането като доказателство по делото РКО от 10.12.2015г за сумата
от 348,74 лева, от съдебно счетоводната експертиза е установено по надлежен
начин изплащането на трудово възнаграждение на ***по делото в рамер на 348,74
лева за м.ноември 2015г. Същото е отразено в счетоводството на ответното
дружество, за което ВЛ е достигнало до извод, че всички РКО са осчетоводени
надлежно. В описаните в съдебно-графологичните експертизи РКО е установено, че
част от ордерите не са изписани с една и съща химикална паста, както и по тях
има поправки на дати. В този случай, съгласно чл.178, ал.2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Съдът намира, че
използването на различни химикални пасти, както изписване на текст върху един
РКО от различни лица може да бъде обяснено от описания начин работа в ответното
дружество и по-конкретно по начина, по който са изплащани сумите на ***Б. – в
офиса в гр.София, както и в гр.Плевен, пради местоживеенето на ***в района на Б.град.
Другите поправки в ордерите, съдът намира, че са извършени в резултат на
допуснати технически грешки при изписването им. В РКО от 16.10.2015г. за сумата
от 348,22 лева, е установено, че е извършена поправка в годината първоначално е
изписано „16.10.2012“ и в графа „сумата“ цифрите са заличени с коректор след
което е изписана сумата „348 22“. Първоначално е била изписана сумата „206 20“.
В този РКО, съдът приема, че поправките не могат да бъдат обяснени с допусната
техническа грешка, тъй като е налице поправка, както в датата на РКО, така и в
изписаната в него сума. Поради което не може да бъде прието, че Е.Б. е направил
изявление, че е получил трудово възнаграждение в размер на 348,22 лева за
м.септември 2015 г. С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че неизплатеното
трудово възнаграждение на ***за процените периоди месец 08.2014 г. до
15.04.2016 год. и от 13.06.2016 год. до месец 07.2017 г. е както следва: 348,22
лева за м.септември 2015г., за м.05.2017 г. 4,04 лв., за м.06.2017 г. - 376,67
лв. и за м.07.2017 г. - 215,24 лв. в общ размер от 944,17 лева за която сума
искът следва да бъде уважен, в едно със законната лихва от подаване на исковата
молба 03.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до
предявения размер от 12800 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
искът с правно основание чл.215 КТ:
Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет. Длъжността на ***предполага извършването на пътнически
превози в чужбина, поради което в случая приложима се явява Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Действително за процесните
периоди липсват командировъчни заповеди, каквито се изискват по силата на
наредбата / чл. 5, ал.1 от НСКСЧ/, но тяхното издаване е изцяло в правомощията
на работодателя, поради което и неиздаването им, щом са били налице законовите
предпоставки за това, не може да ползва последния. От решаващо значение в
случая е обстоятелството дали ищецът фактически е бил командирован в чужбина,
т.е. дали е изпълнявал трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил
извън границите на страната /виж легалната дефиниция по чл. 2, ал.1 от
Наредбата/. Ответника е оспорил извършваните от ***командировки за процесния
период, което оспорване е бланкетно. Отделно от това, оспорването се явява в
логическо противоречие с направеното също от ответника правопогасяващо
възражение за заплащане изцяло на дължимите на ***командировъчни за процесния
период, за което е ангажирал като доказателство множество разходни касови
ордери. Извършването на командировите от ***по делото се установи и от всички
разпитани по делото свидетели, посочени от ответника по делото и негови
служители. Съдът намира, че следва да бъде приложена и санкцията на чл.161 ГПК
и съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства. От свидетелските показания на всички
свидетели по делото се установи, че за извършените командировки, в ответното
дружество се съставят множество документи, от които може да бъде установен по
безспорен начин броя и продължителността на осъществените от ***командировки в
чужбина. Установи се, че в ответното дружество се съставят командировъчни
заповеди, графици, отчети, в които точно е устоновено кой шофьор, кога, до къде
и за какъв срок е бил в командировка. Тези документи, обаче въпреки изричното задължение
на ответника по делото и изискването им от ВЛ не са били представени с
обяснение, че не се пазят, поради големия обем документация. Дружеството обаче
има задължение да ги пази 5 години, който срок не е изтекъл. Поради изложеното
и на основание всички събрани по делото доказателства, оценени в тяхната
съвкупност и поотделно, както и съгласно чл.161 ГПК, съдът приема, че ***по
делото е осъществил всички описани в исковата молба командировки в чужбина, при
условията на двойна езда и за подробно описаните в исковата молба периоди.
Съгласно чл. 31, ал.1 от НСКСЧ персоналът на
сухоземните транспортни средства, в който се включват и шофьорите, получава
командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а именно в размер на 27
евро на ден при единична езда и 21 евро при двойна езда. За доказване на
правопогасяващото си възражение, че ответника е заплатил всички дължими суми за
командировка, ответника е представил разходни касови ордери. От приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като
обоснована, обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че ВЛ е
работило само въз основа на представените по делото РКО, тъй като не му е
предоставена друга първична счетоводна документация, от която да бъде установен
дължимия размер на командировъчни за процесния период. В заключението по
същество са описани приложените по делото РКО. Същите са оспорени от ***по
делото по отношение на авторството на подписите, положени в тях от негово име,
както и с твърдения, че в тях има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза и след самостоятилни изчисления на основание чл.162 ГПК е
установено, че като
командировъчни пари на ***Е.Б. са изплатени общо 8485 евро и 12724,50 лева. В
заключението е посочена обща сума от 10685 евро и 10524,50 лева, но съдът
намира, че е допусната техническа грешка в заключението, тъй като сумата от РКО
с дата 26.12.2014г. е описана в експертизата като 2200 евро, но видно от
представения в оригинал РКО сумата е от 2200 лева. За процесните години сумите,
изплатени на Е.Б. за командировъчни разходи са както следва: 1965 евро и 4011
лева за 2014г., 2730 евро и 5488 лева за 2015г., 3020 евро и 2913,50 лева за
2016г., както и 770 евро и 312 лева без посочена година. От приетата
съдебно-графическа експертиза е установено, че в РКО от 22.10.2015г. за сумата
от 200 евро подписа на „получил сумата“ не е изписан от Е.Б., а в РКО от
10.09.15г. за сумата от 312 лева за „Получих сумата“ няма положен подпис. Видно
е от РКО от 22.10.2015г. за сумата от 200 евро, че посоченото като получател
лице е различно от ***Е.Б., поради което посочения РКО се явява и неотносим.
Всички, описани в СГЕ поправки, зачерквания, изтривания, добавки между редовете
и други външни недостатъци на всички останали РКО, съдът намира, че следва да
бъдат оценени при условията на чл.178 ГПК с оглед на всички обстоятелства по
делото. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, всички суми, посочени в
таблицата с РКО за заплатени суми за командировъчни на Е.Б. са отразени като
разходи за командировки по счетоводна сметка 609, приключена със счетоводна
сметка 611 разходи за основна дейност и кредитирана като плащане от счетоводна
сметка 501 "каса'. Всички посочени суми са отразени като разходи за
платени командировъчни суми сьобразно приложените по делото РКО с пълно
съответствие на датите на РКО и посочените суми в тях. Спазен е хронологичният
ред на счетоводните записвания. Счетоводната операция е вярна и представлява
част от счетоводният финансов резултат на дружеството. Горепосочените два
ордера РКО от 22.10.2015г. за сумата от 200 евро и в РКО от 10.09.15г. за
сумата от 312 лева, съдът намира, че следва да бъдат изключени от изплатените
на Е.Б. командировъчни за 2015г., поради което общата изплатена сума за
командировъчни за 2015г., изплатени на ищеца, съдът приема, че е в размер
на 2530 евро и 5176 лева за 2015г., а
общо изплатените суми за командировъчни за процесния период от 01.01.2014г. до 11.04.2016г.
е в размер на 8285 евро и 12412,50 лева, които като левова равностойност са в
размер на 28616,55 лева. Общата претендирана сума от ***по делото, за конкретно
и подробно описаните командировки е в размер на 17457,50 лева, от които 6435
лева за 2014 г., 7785,50 лева за 2015г. и 3237,00 лева за 2016г. Съдът приема,
че по-големия размер на изплатените суми кореспондира с твърденията на ищеца,
че той е извършил повече командировки, от претендираните, за които му е
заплатена дължимата командировъчна сума. Съдът съобразява в съвкупност всички
събрани по делото доказателства- надлежното осчетоводяване на извършения разход
за командировки в счетоводството на ответното дружество, факта, че в края на
всяка календарна година е извършвано изравняване и изплащане на всички
неплатени дължими суми за заплати и командировъчни, както и факта, че ***Б. е
подписал всички изравнителни РКО за 2014г., 2015г. и 2016г., в които е
записано, че се изравяват всички дължими суми за заплати и командировки за
съответните години. Тази практика на ответното дружество се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради изложеното, съдът приема
за доказано изплащането на всички претендирани суми за командировъчни, а предявения
иск с правно основание чл.215 КТ за неоснователен и недоказан, на основание на
което следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 17457,50 лева.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
плати на ***направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 48,37
лв. съразмерно с уважената част на претенцията.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ***следва да бъде осъден да плати на ответника направените разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията. С
депозираните по делото писмени бележки е направено за пръв път вързражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което обаче се явява
преклудирано съгласно константната практика на ВКС. Същото може да бъде
направено най-късно в усните състезания по делото. Постоянна е практиката на
ВКС, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да
бъде заявено най - късно до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция. Това е и крайния момент, до който страните трябва да направят
исканията си за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК. /Определение №172/27.06.2013 по дело
№827/2011 на ВКС, ГК, I г.о/. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се намира в логическа
връзка с тази на чл.80 ГПК, според която списъкът на разноските следва да бъде
представен най-късно до края на последното съдебно заседание, като при
пропускане на този срок страната не може да иска изменение на решението в
частта за разноските с този довод. Очевидна е идеята на
закона, че всички претенции на
страните, свързани с присъждане на направените от тях разноски, следва да бъдат заявени до приключване на устните състезания в
заседанието, в което делото е обявено за решаване, при което страната,
направила разноски за адвокатско възнаграждение, не може да е поставена в по-неблагоприятно положение от
насрещната страна, в чиято тежест се присъждат разноските /арг. чл.9 ГПК/. ( В този смисъл Определение № 362 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
149/2012 г., II г. о., ГК, Определение №
13 от 17.01.2013 г. по гр. дело № 1161 по описа за 2012г.на
ВКС и др.). Ответника е представил списък по
чл.80 ГПК, в който освен направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е посочил като претендирани 300 лв. за ВЛ, както и 291,60 лева
за заверени преписи, като към списъка е представил Сметка/фактура от нотариус
Пепа Цакова за нотариална заверка на верността на препис за сумата от 291,60
лв. По делото не се установява ответника да е направил разходи за ВЛ, както и
да са представени нотариално заверени преписи, поради което посочените суми не
следва да бъдат поставени в тежест на ***по делото. Следва ***по делото да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на 2809,51
лева.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото
следва да бъде осъден да плати по сметка на РС-Плевен 50,00 лв. за държавна такса
и 22,16 лв. за ВЛ.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 КТ, „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-***, да заплати на Е.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
от 944,17 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
месец 08.2014 г. до 15.04.2016 год. и от 13.06.2016 год. до месец 07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, а за
разликата до предявения размер от 12800 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.А.Б., ЕГН **********,*** против „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-*** иск с правно основание чл.215 КТ ответника да бъде осъден да плати на ***сумата от 17457,50 лева, представляваща
неизплатени командировъчни за периода от 01.01.2014г. до 11.04.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-***, да заплати на Е.А.Б., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 48,37 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.А.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.К.-*** направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2809,51 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-*** да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 50,00 лева, както и 22,16 лв. за вещи лица.
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: