РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Перник, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 14 от 30.03.2022 г., постановена по НОХД № 154/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник подсъдимият Р. Ю. Ф. е признат за виновен в това, че на *** година в
*** чрез блъскане с ръце е причинил на Д. С. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата скафоидна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за период от време около три месеца, поради което на основание
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на осем
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Р. Ю. Ф.
чрез адвокат Е.Т., в която се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна в
наказателно-осъдителната й част. Развиват се съображения за това, че подсъдимият е
осъществил деянието си при непредпазливост като форма на вина, поради което и деянието
следва да се преквалифицира. Направено е искане, въз основа на развитата в жалбата теза и
изложените в нейна подкрепа съображения, наложеното наказание да бъде изменено, като
вместо наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила, подсъдимият да бъде признат за
виновен за престъпление по чл.133 от НК и на основание чл.78а от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер
1
на 1000 лева.
В законоустановения срок не е постъпило от страна на Районна прокуратура -
Перник възражение срещу депозираната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на ОП-Перник
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Възразява се срещу развитите
твърдения за несъставомерност на деянието, както и срещу необходимостта същото да бъде
преквалифицирано. В допълнение се сочи, че пъровинстанционния съд е обсъдил обстойно
събраните доказателства и е формирал правилни изводи за виновността на подсъдимия.
Повереникът на частия обвинител и пострадал от престъплението – Д.Д. - адв. С.Д.,
изразява становище в подкрепа на постановената присъда. Счита, че в производството пред
Районен съд – Перник е проведено пълноценно съдебно следствие, в резултат на което е
постановен справедлив съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т., поддържа въззивната жалба, като в
допълнение сочи, че са налице достатъчно основания за изменение на постановената
присъда. Възразява, че по делото липсват доказателства за осъществен удар от подсъдимия с
цел да бъде причинено на пострадалия конкретното увреждане.
В последната си дума към съда, подсъдимият Р.Ф. изразява становище в подкрепа на
казаното от защитника му, като пледира за оправдателна присъда и налагане на
административно наказание.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира, че не са налице основания за
нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVII от
НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На
основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите
на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е
позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното
производство, които го подкрепят изцяло.
С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел за установена
фактическата установка, подробно изложена в обвинителния акт, като настоящата
инстанция ще маркира само основните факти и обстоятелства, които имат значение за
настоящото производство, с оглед развитите в жалбата възражения, а именно:
На ***г., около 18:00 часа, между Р.Ф. и Д. С. Д., възникнал конфликт във връзка с
паркомясто на улицата, успоредна на ул.“***“ между жилищен блок № *** и жилищен блок
№ ***, в гр. ***. Подсъдимият също искал да паркира автомобила си в същия участък, но
преценил, че Д. Д. е спрял колата си по начин, по който заема две паркоместа и, съответно,
няма достатъчно място за него. Поради това, подсъдимият спрял със своя автомобил с
посока към предната част на автомобила на Д. Д. и започнал да му дава светлинни сигнали,
за да привлече вниманието му. Пострадалият Д. Д. предположил, че подсъдимият Р. Ф. го
чака да потели, поради което отвърнал с жест на отрицание, че няма да потегля.
Подсъдимият се приближил с автомобила си до автомобила на Д. Д. и застанал успоредно
на него. Отворил прозореца и започнал да вика към Д. Д., като между двамата започнал
словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа извън автомобилите и на
2
двамата. Подсъдимият Р. Ф. блъснал силно с двете си ръце Д. Д. в областта на гърдите, в
резултат на което последният загубил равновесие и паднал назад върху асфалта. За да
предпази главата си от удар със земята, пострадалият инстинктивно се подпрял с лявата си
ръка. В резултат на падането, пострадалият усетил силна болка в областта на левия си горен
крайник. Свидетелката С. Д. помогнала на съпруга си да се изправи и укорила поведението
на Р. Ф. към човек в очевидно неравностойно положение, при което Р. Ф. я блъснал, но С. Д.
запазила равновесие и не паднала на земята. В този момент пострадалият, който държал
патериците в ръцете си, замахнал с едната към лицето на подсъдимия, удряйки го по
главата. Р. Ф. не отвърнал на удара и преустановил агресивните си действия.
Междувременно свидетелката Р. Д. била подала сигнал на спешен телефон 112, за което
уведомила както подсъдимия Р. Ф., така и родителите си. Конфликтът бил преустановен, а
всички участници в него изчакали идването на патрула с полицейските служители М.Ю.Й. и
Н.Г.Н., които предупредили лицата да не се саморазправят.
Пострадалият Д. Д. посетил ЦСМП при МБАЛ ***. Било му извършено рентгеново
изследване, при което било констатирано счупване на лявата скафоидна кост (ладиевидна) и
му била поставена гипсова имобилизация на левия горен крайник.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е
приел, че подсъдимият Р.Ю. Ф. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което е предаден на съд, като след
обсъждане на обстоятелствата от значение за определяне на наказанието правилно го е
осъдил с наказание „лишаване от свобода" за срок от 12 месеца, което в съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е намалил на 8 месеца „лишаване от свобода". Съдът е
приел, че са налице законоустановените предпоставки за прилагане на института на чл.66,
ал.1 от НК, като е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.
Както в производството пред Районен съд – Перник, така и в настоящото
производство, подсъдимият не оспорва нито авторството на деянието, нито механизма на
изпълнителното деяние. Основните възражения на подсъдимия са насочени към формата на
вината, при която е извършено деянието, и съответно относимата правна квалификация на
същото, ведно със съответното наказание.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на подсъдимия във
въззивната жалба, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е
следвало да приеме, че същият не е действал умишлено, а по непредпазливост. Районният
съд правилно е преценил, че по отношение на инкриминираното деяние не е налице
правната квалификация по чл.133 от НК, за която пледира защитата. В правната теория
последователно се защитава тезата, че при евентуалния умисъл деецът преследва една
определена правомерна или неправомерна цел, като съзнава, че от действията и
бездействията, които извършва, има вероятност да настъпи и друг страничен
общественоопасен резултат и въпреки това той не се отказва да извърши намисленото
деяние или казано по друг начин - съзнателно се съгласява с настъпването му (в този смисъл
решение № 133 от 19.07.2019 г. по н. д. № 352 / 2019 г. на Върховния касационен съд, второ
наказателно отделение). Съдът е основал извода си за наличие на евентуален умисъл у дееца
след задълбочен анализ на свидетелските показания, събрани в хода на производството –
свидетелите С. Д. и Р. С., като е съобразил обстоятелството, че подсъдимият е започнал
конфликта, бил е нападателен и пръв е предприел действия по физическа саморазправа.
Безспорно подсъдимият е възприел неравностойното положение, в което се е намирал
пострадалия, с оглед използваните от последния помощни средства за придвижване –
патерици, поради което не може да се приеме за основателно възражението, че не е
предполагал какви последици биха настъпили в резултат на деянието му. Относно целения
резултат от действията си, подсъдимият е можел да предвиди настъпването именно на
случилите се неблагоприятни последици – падане на пострадалия Д. Д. и счупване на кост
на крайник. Тези последици безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка с
предизвиканото от подсъдимия падане чрез избутване на пострадалия. С оглед близкото
разположение на телата на двамата, за подсъдимия е било предвидимо, че ще успее да
3
избута Д. Д. и е следвало да предположи, че това му действие може да доведе до падане,
съответно до получаване на физическа травма, каквато е обичайно да получи човек при
падане.
Съвкупният анализ на установените факти и обстоятелства не предпоставя промяна
на възприетия от първоинстанционния съд механизъм на деянието, довел до правилния
извод, че подсъдимият е извършил деянието при евентуален умисъл. Настоящият състав
намира, че този извод е съобразен и с установеното в практиката разбиране, че за
субективния елемент у дееца се съди от средствата и действията, които е предприел при
извършване на деянието.
Настоящият състав намира за неоснователно искането на подсъдимия да бъде
приложен институтът на чл.78а от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му
бъде наложено административно наказание в долната граница на същото.
С оглед изложеното по – горе и пълното съвпадение на мотивите на настоящия
състав с тези на първоинстанционния съд относно виновността на подсъдимия в
причиняването от обективна страна на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2,
във вр. ал.1 от НК на Д.Д. и от субективна страна при евентуален умисъл, то институтът на
чл.78а от НК не следва да намери приложение. Законодателят е въвел три предпоставки, при
кумулативното наличие на които, да бъде допустимо подсъдимият, който е признат за
виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено
административно наказание. В настоящия случай не е налице първата предпоставка, а
именно - за извършеното престъпление да се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
три години или друго по-леко наказание за умишлено престъпление. Доколкото съдът
установи, че подсъдимият не е действал по непредпазливост, то не може да се приеме, че е
налице предпоставката по чл.78а, ал.1, б. „а“, пр. ІІ от НК, а именно - предвиденото
наказание за деянието да е „лишаване от свобода“ до пет години или друго по-леко
наказание. Разпоредбата на чл.129, ал.1 НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок до шест години, като и при двете хипотези на чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК институтът не
би намерил приложение спрямо подсъдимия.
В допълнение съдът следва да отбележи, че при индивидуализацията на наказанието
и при определянето на неговия вид и размер, първоинстанционният съд е спазил
принципите за законосъобразност, изследвал е смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, установени по делото, като е съобразил и диференцираната процедура, по
която е протекло съдебното следствие като същата е намерила отражение при определяне на
размера на наказанието. Настоящият състав възприема като правилно решението на първия
съд за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства. Така определеното наказание съдът намира за законосъобразно, обосновано и
правилно, изцяло съобразено с установената по делото фактическа обстановка,
съответстващо на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, и намира, че с него
биха се постигнали целите на специалната и на генералната превенция.
Правилно е приложен от първоинстанционния съд чл. 66 от НК като съдът е
постановил изтърпяването на наказанието да бъде отложено за срок от три години.
Правилно районният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото, като
ги е възложил в тежест на подсъдимия Р.Ф..
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 14 от 30.03.2022 г., постановена по НОХД № 00154/2022 г.
по описа на Районен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5