О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 08.04.2020 г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр. дело N 139 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез
процесуален представител юрисконсулт Р.И.,
против Разпореждане № 167/05.02.2020 г. по ч.гр.дело № 58/2020 г. на
Районен съд-Оряхово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.Д.М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***.
В жалбата се
навеждат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Посочва се, че с промените на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да
преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски
договор или дали има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че
в първата хипотеза клаузата трябва да е прогласена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във
втората хипотеза заповедният съд трябва да подведе представените доказателства
под нормата на чл.143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният
съд не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, според която преценяването
на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна и и стоката или услугата от друга страна, като е извършил именно такава
преценка.
Жалбоподателят
намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и по съществото на спора.
Навежда доводи, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да
извърши конкретни действия, представляващи услуги по смисъла на т.14 от ДР на
ЗЗП, които не са част от обичайната дейност по кредитиране и са в полза на
кредитополучателя. Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК в ГПР не са включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на споразумение за такива услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Изтъква,
че в конкретния случай, както в договора, така и в споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, а също и в чл.5.2 от Общите условия изрично
е записано, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускането на кредита. Жалбоподателят счита, че след като
сключването на споразумение за допълнителни услуги е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля, то не е налице неравноправна клауза.
Развива съображения, че за предоставените услуги с допълнителния пакет и
дадената му възможност да влияе върху най-съществените характеристики на
договора кредитополучателят дължи възнаграждение отделно и независимо от цената
на самия кредит, за което е бил информиран още при подписването на искането за
отпускане на кредита. Жалбоподателят изтъква, че ответникът е ползвал
закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане на кредит, поради което не може да се приеме, че плащането
на цената е предварително.
В жалбата се
поддържа, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, както с
оглед ясното и точно посочване на дължимата цена на пакета допълнителни услуги
в договора за потребителски кредит, така и с оглед на това, че този пакет
предоставя на длъжника услуги, които не са свързани с дейността по кредитиране,
а с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с
конкретното му житейско положение.
В обобщение
жалбоподателят заявява, че не са налице законови нарушения в областта на
потребителското кредитиране, тъй като за кредитора е налице законова възможност
да предлага допълнителни услуги, които поради характера им не са част от ГПР по
кредита; че споразумението между страните е скюючено по искане на клиента при
информиран избор от негова страна; че клаузата не се прилага автоматично, а
само по отношение на контрахентни, които изрично са изразили желание и са
договорили конкретни условия. В подкрепа на изложените съображения,
жалбоподателят се позовава на съдебна практика.
Жалбоподателят
счита, че заявлението не противоречи на добрите нрави и в частта относно
претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди
сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че
сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени
с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да
изготвя методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е
уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да
е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е
уредено с императивна правна норма. Намира, че посоченият от съда чл.12, ал.1,
т.8 ЗПК е неотносим към процесния договор, а само към потребителски кредит,
предоставен под формата на овърдрафт.
В жалбата се
изразява несъгласие и с мотивите на заповедния съд, касаещи претендираните такси
за извънсъдебно събиране на вземането. Навеждат се доводи, че тези такси не
представляват такива за управление на кредита, както и че ограничението на
чл.10а, ал.2 ЗПК не важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК и разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
Посочва се, че таксите се начисляват съобразно постигнатото за това съгласие
между страните и не поставят в неравностойно положение клиента, а единствено
целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил поради недобросъвестното
поведение на длъжника.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено обжалваното разпореждане изцяло и да бъде постановено
издаването на заповед за изпълнение относно всички претендирани вземания, както
и да му бъдат присъдени разноски по жалбата в размер на 15,00 лева – заплатена
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Оряхово е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника
О.Д.М. от с.Остров, общ.Оряхово.
В т.9 от
заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата
730,81 лв., включваща: сумата 300,00 лв. – главница; сумата 65,20 лв. –
неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2018 г.-20.06.2019 г.;
сумата 330,33 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 20.06.2019 г.; сумата 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.09.2018 г.; сумата 5,28
лв. – лихва за забава за периода 21.08.2018 г. до 20.06.2019 г. Претендира се и
присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски
кредит № **********/05.07.2018 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
преди сключването на договора О.Д.М. е отправил до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
искане за отпускане на потребителски кредит като е задал параметрите му, след
което е получил преддоговорна информация и разяснения, които са им дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на финансовото му състояние.
Посочва се, че на 05.07.2018 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** между дружеството-заявител и
О.Д.М.. Сочи се, че договорът е подписан при Общи условия, с които ответникът е
декларирал, че е запознат и приема без забележки. Твърди се, че заявителят е
изпълнил задължението си по договора като е превел заемната сума по посочената
банкова сметка, *** заетата сума за срок от 11 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 63,23 лв. и падежна дата на всяко 20-то число на месеца.
Посочва се, че длъжникът не е изпълнил поетото задължение и не е направил нито
една погасителна вноска, като крайният срок за погасяване на кредита е настъпил
на 20.06.2019 г. и е налице изискуемост на задълженията му в пълен размер, като
неплатената част от главницата е в размер на 300,00 лв. Изложено е, че съгласно
ОУ се дължи договорно възнаграждение за отпуснатия кредит в посочен в договора
размер, като неизплатеното такова от страна на длъжника е в размер от 65,20 лв.
за периода 20.08.2018 г.-20.06.2019 г. Сочи се също, че страните са сключили и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължи възнаграждение, което да бъде разсрочено за срока на
договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване
на кредита. Твърди се, че неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги е в размер на 330,33 лева, дължимо до 20.06.2019 г. Посочва се, че във връзка със забавеното
изпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът е направил допълнителни
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, поради което са начислени суми
в размер на 30,00 лева съгласно Тарифа за таксите на Профи Кредит България
ЕООД. Сочи се също, че за периода от изпадане на длъжника в забава – 21.08.2018
г. до 20.06.2019 г. се дължи и мораторна лихва в размер на 5,28 лв.
Към заявлението
са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит №
**********/05.07.2018 г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от същата дата, Общи условия, погасителен план към договора за
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация
към същия.
С
обжалваното Разпореждане № 167/05.02.2020 г. районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са мотиви, че
клаузите на договора, в които е предвидено заплащане на договорно
възнаграждение, заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги и заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането са
евентуално неравноправни, тъй като е налице нарушение на разпоредбата на
чл.10а, ал.4 ЗПК. Заповедният съд приема, че искането следва да бъде отхвърлено
и по отношение на главницата и останалите акцесорни претенции, тъй като
въпросът за неравноправността на дадена клауза подлежи на обсъждане и доказване
от страните.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на
следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи,
респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния
случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения
и искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
във въззивната частна жалба са свързани с извършената от заповедния съд
проверка на отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК. Посочените разпоредби предвиждат, че не се
издава заповед за изпълнение, когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Жалбоподателят
поддържа, че на този етап от развитието на производството заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища,
според която пречка за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.411,
ал.2, т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които незаконността следва по очевиден
и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Настоящият съдебен състав
споделя напълно тази практика. Както бе посочено, законовата разпоредба
предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от
заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на
искането за издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи
от същия, на които се основава това искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по
чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В подкрепа на този извод е и
функционалното тълкуване във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019 г./,
въвеждаща задължение за заповедния съд да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК,
необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата
до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на
съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в
договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
Вмененото служебно задължение на заповедния съд за контролиране дали вземането
не се основава на неравноправни клаузи се мотивира и с препоръките, дадени със
становище на Европейската комисия от 24.01.2019 г., както и с практиката на
Съда на Европейския съюз.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към
момента законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд
проверка може да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за
изпълнение само в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези, при
наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава
на сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
При извършената такава проверка, настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на
кредитора за заплащане на главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. По
отношение на мотивите в обжалвания съдебен акт за констатирано нарушение на
разпоредби на ЗПК, следва да бъде отбелязано, че по подробно изложените по-горе
съображения въззивният съд приема, че действителността на договорни клаузи,
поради противоречие със закона или добрите нрави, е извън предмета на
проверката, извършвана от заповедния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че евентуална неравноправност на клаузи
от договора е налице по отношение на постигнатите договорки за закупуване на
пакет от допълнителни услуги и заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането.
С посочения пакет от допълнителни услуги на потребителя се предоставят
следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. При предоставен кредит от 300,00 лева, страните са договорили
възнаграждение от 330,33 лева за пакета от допълнителни услуги, платимо на
равни месечни вноски, заедно с дължимите вноски за погасяване на кредита. В
споразумението и ОУ са посочени условията, при които потребителите ползват тези
допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят
на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. От друга страна, нито една от посочените услуги не гарантира каквото и
да е право на кредитополучателя, което може да бъде упражнено без да обусловено
от насрещната воля на доставчика. В ОУ изрично е посочено, че съответната
допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и подписване на
допълнително споразумение – чл.15.2.3, чл.15.3.4, чл.15.4.1, чл.15.5.1. Ето защо може да бъде направен обоснован
извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи относно пакета допълнителни
услуги по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.15 ЗЗП, което е достатъчно, за да
бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането, основаващо се на
тези клаузи.
По отношение на претендираните такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането следва да бъде отбелязано, че липсва яснота относно начина, по който
е формирано вземането. Съдържа се единствено пояснение, че сумата е определена
съгласно Тарифа за разходите на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. В чл.17.4 от ОУ е
предвидено задължение на клиента да заплаща такси за извършени от кредитора
услуги по Тарифа, както и обезщетение за всички разноски, свързани с действията
по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг съгласно действащата
Тарифа. Настоящият съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение
за неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност. От една страна, едностранното приемане на
Тарифа от страна на кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да
заплаща необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения
- чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. От друга страна, препращането към Тарифа, която не е
приложена към ОУ на договора, налага на потребителя приемането на клаузи, с
които може да не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора
- чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП. Ето защо може да бъде направен обоснован извод за
евентуално наличие на неравноправни клаузи и относно това вземане, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението му.
Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори
е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на
индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство,
след изслушване становище на ответниците и събиране на доказателства, следва да
бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от
потребителския договор, касаещи пакета допълнителни услуги и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането, като бъдат обсъдени и наведените доводи във
връзка с начина на сключване на споразумението, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр . Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго
основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2,
т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за сумата 330,33 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата 30,00 лева,
представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
По отношение на останалите претендирани вземания заявлението следва да бъде
уважено. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в
която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
следните вземания: сумата 300,00 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № **********/05.07.2018 г.; сумата 65,20 лв.- неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.08.2018 г. - 20.06.2019 г.; сумата 5,28 лв. -
лихва за забава за периода 21.08.2018 г. - 20.06.2019 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. В останалата част, в която е отказано издаване на заповед за
изпълнение за следните вземания: сумата 330,33 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.06.2019
г., както и за сумата 30,00 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 04.09.2018 г, разпореждането следва да бъде потвърдено. С
оглед изхода на спора, със заповедта на заявителя следва да бъдат присъдени и
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението,
както следва: 12,67 лв. - държавна такса и 76,04 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция, 7,60 лв. - държавна такса и 25,35 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 167/05.02.2020 г. по
ч.гр.д.№ 58/2020 г. на Районен съд-Оряхово В
ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.Д.М. от с.Остров,
общ.Оряхово за следните парични вземания: сумата 300,00 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г.; сумата 65,20 лв.-
неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2018 г. - 20.06.2019 г.;
сумата 5,28 лв. - лихва за забава за периода 21.08.2018 г. - 20.06.2019 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане, и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В,
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.Д.М., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, за следните парични вземания: сумата 300,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**********/05.07.2018 г.; сумата 65,20 лв.- неплатено договорно възнаграждение
за периода 20.08.2018 г. - 20.06.2019 г.; сумата 5,28 лв. - лихва за забава за
периода 21.08.2018 г. - 20.06.2019 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; разноски
за заповедното производство, както следва:
12,67 лв. - държавна такса и
76,04 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 7,60 лв. -
държавна такса и 25,35 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Оряхово за издаване на заповедта за изпълнение за посочените суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 167/05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 58/2020
г. на Районен съд-Оряхово В ЧАСТТА,
в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.Д.М. от с.Остров, общ.Оряхово за
следните парични вземания: сумата 330,33 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.06.2019
г., както и за сумата 30,00 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 04.09.2018 г., и е указано на
заявителя да предяви осъдителен иск за тези вземания.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:...................
Членове: 1................. 2...................