Р Е
Ш Е Н
И Е № 290
гр.Кюстендил, 22.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 107 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.53а, т.3 от ЗКИР.
Е.И.П. *** е подал жалба против отказ, обективиран в писмо
изх. № 20-7394/30.01.2020г. на началника на СГКК – Кюстендил, да извърши
промени в КККР, изразяващи се в заличаване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастралната карта на гр. Дупница, постановен
по искане вх. № 07-1193/29.01.2020г. на оспорващия. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на оспорения отказ по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с твърдения, че нанесеният обект в КК няма характеристиките на
самостоятелен обект в сграда съгласно дефиницията в §1, т.1 от ДР на ЗКИР,
доколкото представлява зимнични помещения в полуподземен етаж на жилищната сграда, а и същият е нанесен
в КК по заявление на Д.И.П., който не е негов собственик, поради което следва
да се заличи. Оспорващият прави искане
от съда да извърши косвен контрол за законосъобразност на удостоверение за търпимост на процесната
сграда с изх. № УТ-162/12.10.2016г., издадено от главния архитект на община
Дупница. Претендира отмяна на оспорения
отказ и присъждане на деловодни
разноски.
Доводите,
оплакванията и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателя адв. Ц.М..
Ответникът – началникът на СГКК – Кюстендил, чрез
процесуалния си представител адв. КП., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Счита оспорения отказ за законосъобразен,
тъй като нанесеният в КККР обект е самостоятелен обект на кадастъра съгласно
дефиницията в закона и съществува физически, поради което не са налице
основанията за заличаването му. Прави се искане за отхвърляне на оспорването и
за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по приложен
списък.
Заинтересуваните
лица Д.И.П. и Й.Д.П.,***, чрез
пълномощника си адв. З.В., изразяват становище за
неоснователност на жалбата като считат оспорения отказ за законосъобразен.
Заинтересованото
лице И.Д.П. ***, чрез пълномощника си адв. Ц.М.,
изразява становище за незаконосъобразност на отказа на административния орган,
т.е. за основателност на жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство, приключило с оспорения
отказ, е инициирано с искане рег. №
07-1193/29.01.2020г. на жалбоподателя Е.И.П. ***. Заявителят иска от органа да разпореди
заличаване на имот с идентификатор
68789.15.289.2.3 по КККР на гр. Дупница с адрес гр. Дупница, ул. „Е. Т.“
№ 29А, като прилага следните документи за установяване правото си на
собственост: нотариален акт № 30, том ІІ, рег. № 3318, дело № 216/2018г., видно
от който И.Д.П. дарява на сина си Е.И.П. 1/6 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.15.289.2.3 по КККР на гр. Дупница, попадащ в сграда №2,
разположена в ПИ 68789.15.289 по КККР с площ по схема 70,00 кв.м. и
предназначение: жилище, апартамент, ведно със съответните на обекта проценти
идеални части от общите части на сградата, в която се намира с идентификатор
68789.15.289.2 по КККР; 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор
68789.15.289.4 и 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор
68789.15.289.5, последните две с предназначение: хангар, гараж, депо; нотариален
акт № 154, том ІІІ, рег. № 3220, дело № 365/2016г. на нотариус с район на
действие ДРС, видно от който И.Д.П. продава на Е.И.П. втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда – близнак в частта откъм двете улици, 1/2 ид.ч. от тавана и 1/2 ид. част от
стълбището, заедно с 1/12 ид.ч. от 344/430 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 68789.15.289 по КККР на гр. Дупница, ведно със
самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68789.15.289.2.2. с предназначение: жилище, апартамент. Заявителят
представя пред органа и Удостоверение изх. № УД-47/09.01.2020г., издадено от
главния архитект на Община Дупница с данни за това, че за сградата на основното застрояване с жилищно
предназначение на два етажа с обособени два самостоятелни входа с
идентификатори 68789.15.289.1 и 68789.15.289.2 по КК, находяща се в УПИ
VІ-5221, кв.176 по РП на гр. Дупница, в архива на Дирекция „УТС“ се съхранява одобрен проект №
141/15.08.1968г. и Строително разрешение № 180/1968г.
При горните доказателства, началникът на СГКК – Кюстендил
издава отказ, обективиран в писмо изх. №
20-7394/30.01.2020г., да извърши промени в КККР, изразяващи се в заличаване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастралната
карта на гр. Дупница. Изложени са съображения за това, че за самостоятелния обект има издадени
нотариални актове за собственост вследствие на правни сделки и заличаването
може да бъде извършено след тяхната отмяна.
По делото няма данни относно датата на съобщаване на
отказа на жалбоподателя, но жалбата срещу него е подадена на 13.02.2020г. и
сравнена с датата на издаване на отказа, сочи на спазване на срока по чл. 149, ал.1 от АПК.
Към материалите към административната преписка са
приложени: молба на Е.И.П. до директора на АГКК с рег. № 94-621/12.12.2019г. и допълнение към молбата от 17.12.2019г. /л.68 и
л.66/, съдържащи искане за предоставяне на административния акт, ако е издаден
такъв, с който е нанесен в КККР на гр. Дупница имот с идентификатор 68789.15.289.2.3.
Следва отговор на началника на СГКК – Кюстендил с писмо рег. №
20-88715/18.12.2019г., в който е посочено, че самостоятелен обект с
идентификатор 68789.15.289.2.3 е нанесен в одобрената КК с проект за изменение,
внесен със заявление 01-343671/07.11.2016г., изработен от „ГеоАнИнженеринг“
ЕООД във връзка със заявление на собственика Д.И.П. №01-355021/16.11.2016г. и
приложени геодезическо заснемане на обекта и удостоверение за търпимост на
сградата № УТ-162/12.10.2016г., издадено от главния архитект на община Дупница,
в което е констатирано, че сградата е изградена в отклонение от архитектурния
проект и полуподземния етаж е преустроен в жилище. В
отговора се сочи, че проведеното производство е на основание чл.53а, т.3 от ЗКИР, в което не се издава административен акт; че е издадена схема-проект без
собственост, а вписването на собствениците на самостоятелния обект е извършено
по заявление на Й.Д.П. въз основа на представен от него констативен нотариален
акт. По заявление на жалбоподателя, с писмо изх. № 20-62428/17.09.2018г.
органът му е предоставил копие от схема на самостоятелен обект 68789.15.289.2.3
с № 15-664495/17.09.2018г. /л. 30 и л.43 от
делото/.
Както сочи органът, процесният самостоятелен обект е
нанесен в КККР въз основа на заявление на Д.И.П. с вх. №01-355021/16.11.2016г.
до СГКК – Кюстендил съдържащо искане да бъдат нанесени самостоятелни обекти на
собственост в сграда 68789.15.289.2 /л.75/. Към заявлението са приложени проект
и обяснителна записка на „Гео-АнИнженеринг“ ЕООД и удостоверение за търпимост на
сградата № УТ-162/12.10.2016г., издадено от главния архитект на община Дупница.
С последното се удостоверява, че сградата на основното застрояване с
идентификатор 68789.15.289.2 по КК с жилищно предназначение, състояща се от полуподземен (преустроен в жилище) и 2 жилищни етажа със
застроена площ 80,00 кв.м., е построена
през 1968г. в отклонение от одобрен план № 141/1968г. и строително разрешение №
180/1968г. като полуподземния етаж е преустроен в
жилищен етаж; че строежът съответства на правилата и нормите, действали към
момента на изграждането му, поради което е търпим строеж по §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ. Във връзка с подаденото заявление, от СГКК – Кюстендил са издадени удостоверение
изх. № 25-90794/23.11.2016г. за самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 с предназначение: жилище,
апартамент и площ 70,00 кв.м., както и схема на същия с № 15-578286/23.11.2016г.,
в която няма данни относно собствеността. Впоследствие е подадено заявление вх.
№ 01-118942/24.04.2017г. от Й.Д.П. ***, за промени в КР относно самостоятелен обект 68789.15.289.2.3 и като
собственик е вписан Й.Д.П. – общо за 5/6 ид.ч. от
правото на собственост, а Д.И.П. - като носител на право на ползване / вж. схема № 15-664495/17.09.2018г. на л.43 от делото/. Й.Д.П. доказва правото си на собственост върху
процесния самостоятелен обект със следните документи: нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен по наследство/ № 22, том І, рег. №
545, дело № 22/2017г., видно от който е признат за собственик по наследяване от
майка си Ц. Й. П., на 1/6 идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 68789.15.289.2.3 по КККР
на гр. Дупница, ведно със съответните проценти идеални части от общите части на
сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от сграда 68789.15.289.2.4, ведно с 1/6 ид.ч. от
сграда 68789.15.289.2.5, ведно с 1/12 ид.ч. от ПИ 68789.15.289; нотариален акт № 21, том І, рег. № 539, дело №
21/2017г., видно от който Д.И.П. е продал на Й.Д.П. 4/6 ид.ч.
от самостоятелен обект с идентификатор
68789.15.289.2.3 по КККР на гр. Дупница, ведно със съответните проценти
идеални части от общите части на сградата, ведно с 4/6 ид.ч.
от сграда 68789.15.289.2.4, ведно
с 4/6 ид.ч. от
сграда 68789.15.289.2.5, ведно с 4/12 ид.ч. от ПИ 68789.15.289.
Във връзка с
релевираните от жалбоподателя оплакванията срещу оспорения отказ, относими
към правата върху ПИ с идентификатор 68789.15.289 и сградите в него,
съдът описва представените към преписката нотариални актове, както следва: нотариален акт № 79, том ІІ, дело №
493/1958г., в който е обективиран договор за покупко-продажба
на недвижим имот – парцел І-3981,3986, в кв.232 по плана на гр. Станке Д., с приобретатели Д.И.П. и С. К. Н.; нотариален акт № 53, том
ІІІ, дело № 1035/1968г., видно от който съсобствениците на парцел І-3981,3986 -
Д.И.П. и С. К. Н. взаимно си отстъпват правото на строеж върху парцела, а
именно: Д.И.П. и съпругата му Ц. Й. П. със свои средства и за своя сметка построят половината от къща – близнак, откъм
двете улици и да станат изключителни собственици на тази половина, а С. К. Н. и съпругата му А. С. Н. със свои
средства и за своя сметка построят
останалата половина от къща – близнак и да станат изключителни собственици на
тази половина; нотариален акт № 110, том VІІІ, дело № 3072/1975г., видно от
който Д.И.П. и съпругата му Ц. Й. П. прехвърлят на сина се И.Д.П. втори етаж в
състояние карабина от двуетажна масивна жилищна сграда-близнак в частта откъм
двете улици, ведно с ½ ид.ч. от тавана и
½ ид.ч. от стълбища, построена в парцел І-3981,3986, в кв.232 по плана на гр. Станке Д.,
като прехвърлителите си запазват правото на ползване
на една стая от етажа; нотариален акт № 111, том VІІІ, дело № 3073/1975г. ,
видно от който Д.И.П. и съпругата му Ц. Й. П. прехвърлят на сина се Й.Д.П.
първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда-близнак в частта откъм двете
улици, ведно с ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от стълбища, построена в парцел І-3981,3986, в кв.232 по плана на гр. Станке Д.,
като прехвърлителите си запазват правото на ползване
на една стая от етажа и правото на собственост върху всички зимнични
помещения в сградата. С декларация с
нотариална заверка на подписите от 15.10.2001г., Д.И.П. и съпругата му Ц. Й. П.
се отказват от учреденото им право на ползване върху една стая от първи жилищен
етаж в двуетажната сграда, а видно от удостоверение за наследници изх. №
3540/13.062016г., Ц. Й. П. е починала на 18.06.2014г. и законни наследници на
същата са Д.И.П. – съпруг, както и синовете й - И.Д.П. и Й.Д.П..
Във основа на заявление на Е.И.П. като пълномощник на И.Д.П.
с вх. № 01-230237/29.07.2016г. с адресат СГКК – Кюстендил, с искане за нанасяне на промени в КР на
недвижимите имоти за обект с идентификатор с 68789.15.289.2 и уведомление до Й.Д.П.,*** издава
удостоверение изх. № 25-59844/01.08.2016г., видно от което на заявените нови обекти на
кадастъра са определени нови идентификатори – на 2 броя самостоятелни обекти в
сграда - 68789.15.289.2.1 и
68789.15.289.2.2, като са издадени и схеми за същите.
По делото, заинтересованите лица Д.И.П. и Й.Д.П. са
представили преписи от решение на Районен съд – Дупница от 29.11.2019г. по гр.
дело № 568/2019г., с което е отхвърлен предявен от Е.И.П. срещу Д.И.П. и Й.Д.П.,
иск с правно основание чл.108 от ЗС с предмет 1/2 ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.15.289.2.3 по КККР на гр. Дупница.
Жалбоподателят е представил заверени преписи от строително разрешение №
180/1968г. и проект № 141, одобрен на 05.07.1968г. за строителството на
сградата, в която се намира процесния обект.
В съдебното производство са приети експертни заключения
на две вещи лица, а именно: експ. заключение вх. №
3921/21.09.2020г. на в.л. арх. А.А. и експ. заключение вх. № 5138/16.11.2020г. на в.л. арх. Д.С..
Констатациите на двете вещи лица са идентични в частта относно предвижданията
на проекта за изграждане на сградата и относно фактическото състояние, вкл.
вътрешно разположение на помещенията на
процесния обект. Съдебните експерти сочат, че според одобрения
архитектурен проект, новопредвидената
сграда представлява симетрична сграда с два входа и огледално симетрично
разпределение на етажите – сутерен и два жилищни етажа; че сградата следва да
бъде изградена на уличната регулационна линия; че помещенията в полуподземиня етаж са означени като мазета със светла
височина 2,20м и вкопани 1 м под нивото на прилежащия терен. При извършения
оглед и измервания на място вещите лица установяват, че процесният етаж има
самостоятелен вход, който го изолира от общото стълбище; че се състои от
коридор, три помещения и санитарен възел, като едното помещение са ползва като
мазе /складово помещение/, второто – като спалня, а третото – като дневна с кухненски бокс; че светлата височина на помещенията е 2,41м-2,44м, т.е. още при строителството на
сградата, височината е увеличена с 0,21м -0,24м. Съгласно одобрения проект процесният самостоятелен обект с идентификатор 68789.15.289.2.3 по КККР представлява полуподземен етаж със зимнични
помещения, според в.л. арх. А. а според
в.л. арх. С. – представлява сутерен с три броя помещения, означени като мазета.
Двете вещи лица уточняват, че по начин на ползване обектът представлява жилище.
Извън горното, в.л. арх. С. сочи, че в отклонение от
одобрения проект, сградата е проектирана на равен терен, а е изградена на
наклонен терен като е задигната спрямо нивото на улицата с около 60 см. и
влизането в нея се осъществява чрез стъпала, вместо от нивото на тротоара; че
реално при огледа на място е измерено отстояние по-голямо от 150см на тавана на
етажа във всички помещения спрямо кота прилежащ
терен, с оглед на което квалифицира етажа като надземен по см. на §5, т.50 от ДР
на ЗУТ, т.е. като етаж, в който е
допустимо разполагане на жилище съгл. чл.38, ал.1 от ЗУТ; че етажът е
преустроен в жилище и са ползва като жилище; че етажът има самостоятелен вход,
както и
необходимия брой функционално организирани помещения съгл. чл.40 от ЗУТ ;
че на етажа са изградени прозорци също в отклонение от одобрения проект; че
светлата височина на помещенията е: 2,19м на дневната, 2,28м – на спалнята и 2,44м – на складовото
помещение /там няма подова настилка/, които светли височини са по-малки от предвиденото в чл.72, ал.3 от Наредба
№ 7 за ПНУОВТУЗ, но в рамките на
допустимите намаления по §45 от СПНИНМ; че площта на дневната е 16,4
кв.м., а на прозорците в нея – 2,9 кв.м., на спалнята - 13,4 кв.м., а на
прозорците в нея – 3 кв.м., с което са изпълнени изискванията на чл.113, ал.1
от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и на § 48 от СПНИНМ, както и на § 39-43 от СПНИНМ; че
изложението на спалнята е югозападно, което съответства на правилото по чл.78
от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
Съдът, при сравнителен анализ на двете експертни
заключения, кредитира като обективно заключението на в.л. арх. С., което е
подробно, ясно и конкретно, съответстващо на писмените доказателствени средства
по делото и на съсотянието на обекта на място. Заключението в частта, досежно изводите на вещото лице за характера на обекта, съдът не обсъжда, тъй като са изводи с правен характер.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата
за допустима. Писмото по правен характер представлява индивидуален административен акт по дефиницията
на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на органа с правни последици на отказ да допусне изменение в КККР, изразяващо се в заличаване на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастралната карта на гр.Дупница. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорване на отказа по арг. от
§1, т.13 от ДР на ЗКИР.
Същият се легитимира като съсобственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастралната карта на гр.Дупница, който е предмет на исканото изменение. Жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 от
АПК и е редовна.
Разгледана по
същество, жалбата e неоснователна.
Във връзка с предмета на съдебна
проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореният отказ е законосъобразен административен акт.
Съображенията за това
са следните:
Възможността за изменение на КККР по чл.53а, т.3 от ЗКИР, както и
отказите за изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи
сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения
на техническата инфраструктура, е в правомощията на началника на СГКК - Кюстендил по аргумент
от чл.51, ал.2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл.6 от УП на АГКК /обн. ДВ, бр.76/2016г., изм. и доп./, АГКК е структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК - Кюстендил
е част от специализираната администрация /вж. чл.14 от
УП/. Нормата на чл.18, ал.1
от УП възлага ръководни функции на началника на
СГКК, която служба има правомощие да поддържа
в актуално състояние КККР /вж. чл.18, ал.5, т.6 от УП/. Изложеното обосновава наличието на материална, териториална
и персонална компетентност на административния орган.
Отказът е постановен
в писмена форма. Писмото съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК - наименованието на органа-издател, адресата на акта и подпис на издателя, както и фактическите основания за издаването му, с оглед на
което е мотивирано.
При издаване
на акта са
спазени процесуалните правила за изясняване
на фактите и обстоятелствата по случая по чл.35 от АПК и събиране на относимите доказателства чл.36
от АПК. Доказателствата за вида на обекта на кадастъра и за сделките,
чийто предмет е същия, са достатъчни за
да формира становището си административния орган. При произнасянето на органа са
спазени и специалните правила по чл.51, ал.3 от ЗКИР - административното производство е започнало с подаване на заявление от жалбоподателя като съсобственик на обекта до началника на СГКК – Кюстендил, придружено с доказателства за
правото на собственост и схема на самостоятелния обект в сградата.
Оспореният отказ съответства
на материалния закон. Отказът за заличаване на процесния самостоятелен обект в сграда, е
формиран поради преценката на органа, че
за самостоятелния обект има издадени нотариални актове за
собственост вследствие на правни сделки, които не са отменени. Мотивите на
началника на СГКК – Кюстендил са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.23, т.3 от ЗКИР, самостоятелния обект в сграда
е недвижим имот - обект на кадастъра. Съгласно дефиницията в §1,
т.1 от ЗКИР, самостоятелен обект в сграда
е обособена част от сграда,
която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
В случая, от събраните
доказателства се установява, че процесният самостоятелен обект е нанесен в КККР
на гр. Дупница с идентификатор
68789.15.289.2.3, без издаване на заповед, с действие на
административния орган по изменение на КККР на осн.
чл.53а, т.3 от ЗКИР във връзка със заявление на Д.И.П. с вх.
№01-355021/16.11.2016г. Действието на
началника на СГКК- Кюстендил представлява
индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК и при извършването му органът е направил преценка относно характеристиките на обекта –
предмет на изменението като самостоятелен обект по см. на §1, т.1 от ДР на
ЗКИР. В настоящото съдебно производство
по оспорване на друг административен акт, не е допустима проверка за законосъобразност, включително инцидентно,
на действието по нанасяне на процесния обект в КККР, което като индивидуален
административен акт се ползва със стабилитет. Поради изложеното, съдът не дължи
отговор на оплакванията в жалбата, че
изменението на КККР с нанасяне на обекта е
незаконосъобразно, тъй като е извършено по заявление на несобственик.
Само за пълнота следва да се посочи, че горните доводи са неоснователни и в
противоречие със събраните доказателства.
Видно от приложените нотариални актове, заявителят Д.И.П. доказва
правото си на собственост върху
самостоятелния обект в сградата с нотариален акт № 111, том VІІІ, дело № 3073/1975г.,
а отчуждителните сделки са сключени през 2017г. / вж.
нотариален акт № 21, том І, рег. № 539, дело № 21/2017г./ и очевидно с оглед на същите е извършено нанасяне на
процесния обект в КККР.
От горните фактически констатации
за изменение на КККР на гр. Дупница чрез действието по нанасяне на
самостоятелния обект с идентификатор
68789.15.289.2.3 и по аргумент
от разпоредбата на чл.53а, т.3 от ЗКИР, се
извеждат материалноправните
предпоставки за изменение на КККР, изразяващо се в заличаване
на самостоятелния обект в сградата, а
именно: когато последният престане да съществува физически или когато загуби характеристиките си по §1, т. 1 от ДР на ЗКИР.
В контекста на изложеното, съдът счита
мотивите на органа за издаване на оспорения отказ за законосъобразни. В случая не е спорно, а и от констатациите на
вещите лица при огледа на място е видно, че процесният етаж от жилищната сграда съществува - същият не е разрушен или премахнат вследствие
на природни сили или човешка дейност. Т.е. дължима е преценка относно вида и
характера на етажа като самостоятелен
обект по смисъла на цитираната легална дефиниция.
Анализът на документите, доказващи правата на собственост
на страните по делото, сочи на изводи, че самостоятелният обект с
идентификатор 68789.15.289.2.3 по
кадастралната карта на гр.Дупница, е
предмет на разпоредителни сделки, т.е. обект на собственост съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗКИР. Идеални части от същия в
размер на 4/6 са продадени от Д.И.П. на Й.Д.П.
с договор, обективиран в нотариален акт № 21, том І,
рег. № 539, дело № 21/2017г., а на Й.Д.П.
е издаден нотариален акт за собственост
на недвижим имот /констативен по наследство/ № 22, том І, рег. № 545, дело №
22/2017г. за 1/6 ид.ч. от
обекта. Оспорващият Е.И.П. също е титуляр на правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от обекта, придобито въз основа на договор за дарение
по нот. акт № 30, том ІІ, рег. № 3318, дело №
216/2018г. Касае се за документи, които съдът е длъжен да зачете, респ. чиято валидност
и доказателствена сила не е оправомощен да проверява
в настоящото административно производство.
Преценката за това дали е налице годен обект на правото на собственост,
е на нотариуса и същата не подлежи на съдебен контрол. Както законосъобразно е
приел органът, само при отмяна на издадените нотариални актове при проведено съдебно производство по общия исков
ред, е мислимо изменението на КККР чрез
заличаване на спорния обект.
На следващо място, процесният обект представлява обособена част от масивната жилищна сграда с
идентификатор 68789.15.289.2 по КККР на
гр. Дупница. Видно от заключенията на вещите лица, същият е етаж /полуподземен
или сутеренен/ със самостоятелен вход,
който го изолира от общото стълбище, респ. от другите етажи, като се състои от коридор, три помещения и
санитарен възел. Горното следва и от данните,
отразени в издадената от СГКК – Кюстендил
схема с № 15-664495/17.09.2018г.
в съответствие с изискванията на чл.27, ал.1, т.3 от
ЗКИР – съгласно схемата обектът има идентификатор, етаж, очертание,
площ, предназначение и адрес.
Процесният етаж има и самостоятелно функционално предназначение като „жилище, апартамент“. За горната преценка са релевантни начинът на ползването
на обекта в съответствие с нормативните правила за жилища,
съотв. без
значение за спора е дали е изграден при спазване или при отклонение от издадените строителни книжа, каквито доводи
неоснователно поддържа жалбоподателят. Неоснователно същият предявява искане за извършване на контрол за законосъобразност
в настоящото производство на Удостоверение за търпимост на процесната сграда с изх. №
УТ-162/12.10.2016г., издадено от главния архитект на община Дупница. В съдържанието на жалбата, по
която е образувано делото, няма формулиран
петитум за отмяна на удостоверението за търпимост, а косвен съдебен контрол на същото в битието
му на индивидуален
административен акт, е недопустим.
По отношение вида и предназначението на процесния обект
като жилище съдът кредитира данните в заключението на вещото лице арх. С..
Същата установява, че още при
строителството, сградата в която е
спорният обект, е задигната спрямо нивото на улицата с около 60 см. и на
място е измерено отстояние по-голямо от 150см на тавана на етажа във всички
помещения спрямо кота прилежащ терен, както и
конструктивна височина от 2,44м. С оглед на горното и независимо, че е
проектиран като сутерен със зимнични помещения, процесният
етаж
следва да се квалифицира като
надземен по см. на §5, т.50 от ДР на ЗУТ, т.е.
като етаж, в който е допустимо разполагане на жилище съгласно чл.38,
ал.1 от ЗУТ. От друга страна, етажът има самостоятелен вход, както и
необходимия брой функционално организирани помещения съгласно чл.40,
ал.1 от ЗУТ. Изложението на последните и конкретно изложението на спалнята,
което е югозападно, съответства на изискванията на чл.78 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Големината
на прозорците в жилищните помещения отговаря на правилото на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, а за
светлата височина на същите няма относима нормативна уредба, доколкото
разпоредбата на чл. 72, ал.3 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ се отнася до нови сгради и е неприложима за
заварени и преустроени сгради, каквото е
процесната. Не е спорно по делото, а и при огледа на място вещите лица
еднозначно установяват, че етажът се
ползва като жилище. Изводите от горното са, че
обектът - предмет на оспорения отказ има самостоятелно функционално предназначение, което според влязлото в сила изменение на КККР е
като жилище, апартамент. Това предназначение, ведно с доказателствата, че представлява обособена част от сграда и че е обект на собственост, определят процесния етаж като самостоятелен обект по см. на §1, т.1 от ДР на ЗКИР,
т.е. че не е загубил горната си характеристика.
От изложеното следва, че не са налице материалноправните
предпоставки по чл.53а, т.3 от ЗКИР за изменение на КККР на гр. Дупница,
изразяващо се в заличаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 и оспореният отказ на административния орган е
законосъобразен. Дължимо е решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Предвид изхода по делото и на осн.
чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски в полза на
ответника в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, както и в полза
на заинтересованите лица Д.И.П. и Й.Д.П. общо в размер на 1072,60лв., от които 472,60лв.-
възнаграждение за вещо лице и 600,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от
жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата
на
Е.И.П. ***, против отказ, обективиран в писмо изх. 20-7394/30.01.2020г. на началника на СГКК –
Кюстендил, да извърши промени в КККР, изразяващи се в заличаване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастралната
карта на гр. Дупница.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Кюстендил, деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на Д.И.П. с ЕГН ********** и Й.Д.П.
с ЕГН **********,***, деловодни разноски общо в размер на 1072,60лв., от които
472,60лв.- възнаграждение за вещо лице и 600,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи.
Административен съдия: